Отново пиша за бившия

Дааа...

Няма такова животно като бивш пушач, бивш наркоман, бивш алкохолик... последното повече от първите две, взети заедно.

Ти сега си мислиш, че си на 25, о, олеле, колко стара, няма да си намериш никого, ще си останеш сама завинаги...

По - добре пробвай сайтовете за запознанства. Колкото и да е странно, понякога наистина се получава така. Наскоро даже имаше тема по въпроса - ако искаш, пусни допълнително тема колко семейства са се задържали, започвайки така.

НЕ се въвличай отново в тази, очевидно, безперспективна връзка. Няма да станеш по - млада, когато отново бъдеш принудена - още по - трудно - да я прекъснеш.

Така наречената ти любов май е по - скоро страх от самотата.

Може би била добра идея и няколко сесии с психотерапевт. За теб, не за него. Той е - би следвало да бъде - минало.

Да, помислих си го това за психотерапевт. Ще се възстановя и всичко един ден ще бъде горе-долу наред, защото няма пълно щастие. Но поне да не е нещастие!   

Баба ми казва - " Дето си плюла, да не лижеш!". Бивш пияница няма.

E, мили момичета. Настъпи момента, в който ще си кажем как продължаваме. Мисля, че постъпвам правилно. Уговорихме си среща за утре и ще се разберем или не. Дълбоко в себе си, някъде подсъзнателно разумът ми казва: "Бягай и затвори тази страница, живота продължава и ти си взела правилното решение!". Сърцето ми все още се бори с обичта и привързаността си към него, но на моменти мисля, че по-скоро се бори с навика да се прибира при него, да готви и да се грижи за дома. Това ще го разбера, когато си кажем в очите, че няма да бъдем заедно и защо (по-важното)! Така че дано да успея да не се разколебавам в решението си. Зная, че това са много лични неща и не искам да хленча. Някой даже може да ме "оплюе": "Вижте я, взела да пише във форума за неща, за които тя трябва да реши." Но така ми е по-леко кат прочетох и сходни истории с моята и обективни мнения. Да, зная, че всичко е строго индивидуално и че никой от вас няма да бъде с мен и в самотните нощи без него, а и не е бил никой и във времето, когато сме били двамата. Със сигурност ще го нараня много, а и ще убия една част от мен след утрешния разговор, (все пак раздялата с любим човек е една малка смърт) но вярвам в правилността на това решение и искам да успея да се преборя. Като се замисля, има къде-къде по-сложни и тъжни неща от това да хленчиш за една несбъдната мечта. Важното е да има здраве и мисля, че останалите неща ще се подредят по един или друг начин. И си мисля и друго нещо. Не може, ако си добър човек и се опитваш да бъдеш такъв да привличаш само отрицателни емоции. Така че оставам и продължавам с вяра в сърцето, с много любов и доброта. Ще се опитам (вярвам, че ще успея) да се отърся от отрицателните преживявания и да продължа напред. Не искам повече да се раздвоявам между едно минало и да пропусна някъде покрай мен любовта и успеха. Но както пише един мой любим писател: "Винаги разполагаш със свободата да размислиш и да избереш друго бъдеще или друго минало!".  Аз искам да избера едно различно бъдеще! И още една мисъл на същия автор: "Не обръщай гръб на възможните бъдещета, ако не си убеден, че няма какво да научиш от тях!" Не искам да философствам повече, за да не ви отегча. Мислете за мен и ми стискайте палци (колкото и детско да звучи). Благодаря ви за подкрепата!   

Стискам ти палци! Бъди силна и твърда.
Преди време, когато бях в твоята ситуация се поддадох на емоцията и дадох втори шанс. "Примерното поведение" трая 10 месеца, през които успях да забраменея. Та сега, три години по-късно пак съм си сама, ама с дете и предрешен до голяма степен живот.

Имаш много време, мисли за себе си, обичай се, бъди малко егоист. Никой не заслужава да посвети живота си на нечий порок! Нито той ще го оцени, нито ще му помогнеш.

Бягай по далече докато е време, почти един на хиляда се  е отказал от алкохола, има един лаф кръшкача до време, а алкохолика цял живот, а това да пиеш и да нямаш мярка ми говори само за едно. Все пак послушай сърцето си то няма да те излъже, но дай си време..

и аз ти стискам палци - бъди твърда и непреклонна и не се поддавай на моментни емоции!

Бъдещето ти зависи от теб самата, не допускай повече до себе си хора, с които да го провалиш


ти можеш 

Стискаме палци и очакваме да кажеш как е минало.

Не се връщай при този човек(прадставям си колко ще ти е трудно), бивши пияници и алкохолици няма дори и да опита да се спре, трудно ще успее,а ти само ще страдаш и ще си патиш от това, да живееш с непълноценнен човек, който никога няма да бъде трезвен да споделиш нещо пракрасно или някакъв проблем, а за възпитание на деца въобще да не говорим, жалко е но е факт и ми прави впечатление че доста мъже пият и то редовно и повечето не признават, че имат проблем с това , а то  с годините се зъдълбочава и до като не стане така че постоянно ще е пиян. Радвам се ,че нито аз ,нито мъжът ми близва алкохол и ти пожелавам и ти да откриеш такъв човек

 Имаме едно приятелско семейство с подобен мъж, никога не й е посегнал, но най- малкото е, че когато са зле финансово, задължително купува ракия и цигари, а за друго- ако остане. Готов е да ощети дори децата заради това. И жената периодично "бяга" при техните, но той въобще не се впечатлява, защото знае, че ще се върне. Може би в началото и тя е мислела, че дава още един шанс, но вече всичко е загубило ефекта и смисъла си.

'Чашката' не прощава.. емоциите са едно, но реалността е друго... В никакъв случай не казвам, че е лесно да се вземе категорично решение..


Ей  такива неща имам предвид и аз... тъжно е .....

Момичетата са ти дали страхотни съвети-ти сама прецени и хубаво виж колко много са изпатилите от даването на втори шанс и таене на скрита надежда че нещата ще се променят-Всички които са минали по този път знаят отлично че такива хора като приятеля ти никога не си променят,напротив дори когато се появи детето стават още по зле.Аз също ти говоря от личен опит някога и аз имах глупостта да повярвам на думите от сорта-заклевам си повече няма да пия и признавам-това беше най-голямата ми гришка в живота.

Да, права си. Много внимателно ги прочетох всички мнения и съм взела решението. Сега само остава тъгата. Съжарявам и ми е мъчно за него, че не се осъзнава. Но това е живота   

не мога да кажа друго освен "остави го"...както казва д-р Хаус в любимият ми сериал: "няма бивш алкохолик, а ако има, то е защото не е живял дълго..."
пожелавам ти щастие!!!