Отново пиша за бившия

Както казва баба ми " курвалъка до време , пиянството до гроб". Няма какво толкова да му мислиш, освен да разбиеш собствения си живот в опита да помогнеш на някой да се откаже от алкохола, ако той не иска.

Мечето Пух, бягай далеч и изобщо не се обръщай. Алкохолът е един от най-страшните врагове на човека и семейството. Малцина наистина са успели да се справят с него. Аз лично познавам само един излекуван алкохолик и доста пияници.
Казваш че го обичаш, но не мога да си представя как така ще си лягаш всяка вечер до пияно прасе, вонящо на алкохол и със замъглен мозък. Никога не съм разбирала подобен род мазохизъм у някои жени. А когато се появят и деца става вече и садизъм, защото детето не си избира родителите, но майката му му избира баща........
Не си съсипвай живота в безсмислени опити да спасиш някой, който не иска да е спасен. Ако той искаше да се промени щеше да се лекува, а не да ти обяснява как една седмица не бил пил, заради антибиотик. Алкохолът променя мозъка и много пияници си вярват, че нямат проблеми, че една чаша не е нищо и т.н.
Бягай и се спасявай, за да не съжаляваш някой ден горчиво и освен това и да се чувстваш виновна пред децата си, че си им избрала такъв баща.

ако наистина го обичаш и искаш да си с него (а не е само навик), му постави условие да престане да пие...в случай, че не успее, бягай далеч 

Късай! Алкохола наистина е до гроб. Ще те е страх, ще те боли, докато срещнеш следващия. Няма да е много дълго, повярвай ми.

 

Напълно съм съгласна.Не знам какви са тези мисли,че ще останеш сама.Когато най-малко очакваш може да срещнеш подходящия човек.
Явно този не е за теб,още повече,че ти сама си го осъзнала.Колкото и да го обичам лично аз бих се разделила с такъв човек.
Успех и дано намериш мъжа с главно М за теб.

След като се оженихме, бившия ми съпруг започна да пие. Беше от агресивните алкохолици - в началото не ме биеше, но после и това започна. Твоя бивш приятел поне е работлив, а моя бивш съпруг беше и мноооого мързелив. Та така, почаках го 3 години да спре да пие. Обещания... молби... каквото ти дойде наум сме минали, но... вече е бивш и все още е алкохолик.
Не съм първа красавица, да не кажа, че и изобщо не съм хубава. Не съм и на 20 години, та да кажеш първа младост, но не останах сама. Ако само това ти е оправданието, за да искаш да продължиш връзката си с него, то не си струва да се притесняваш. Ще си намериш нормален човек, с който да изживееш прекрасни мигове 

Няма бивши алкохолици!!!!!То е до гроб!! Не се лъжи.....Целият живот е пред тебе, само трябва да тръгнеш и да стигнеш до любовта!! Този е ясен!!

Благодаря на всички ви за отговорите. Замислих се много над това, което си ми писала, но знаеш ли, не виждам шанс за нас двамата. Той да се промени - не! И ще ти напиша защо. Защото той не осъзнава, че има проблем с алкохола, че това трови отношенията ни и че аз ще го оставя. За него това да си пийнеш вечер нищичко не означава. Имам предвид никакъв проблем не е. И всеки път се чуди защо пък тази ми прави проблем (ако може така да се каже) и какво иска от мен? Знам, че сърцето казва остани, той ще се промени. Ако го обградиш с много любов той ще види истината и ще престане. Но, не. Колкото повече се замислям, толкова повече разбирам, че се боря с вятърни мелници. Обичам го, наистина, но както пишат повечето момичета (да не кажа всички), а и аз си го зная, алкохолът е до гроб и по-добре сега да го оставя и да продължа, защото ще бъда страхотен егоист да обричам някога детенце на такъв живот: с баща, който ще си пийва всяка вечер и с майка - невротичка заради това. А аз не съм егоист! И не търся оправдания да избягам от него и от борбата да го спася. Не! Просто започвам все повече и повече да мисля разумно (поне така мисля). А това да биеш някого, когото твърдиш, че обичаш (още повече по време на бременност ) това не го разбирам. Трябва да си или прекалено влюбена или мазохист (извинявам се за грубостта). Да мили момичета, много мислих  и продължавам да мисля, но това да се бориш с нещо за някого си заслужава, ако и той поиска да е до теб в тази борба. А тук случаят е малко по-различен. Говорим за човек, който "няма" проблем с алкохола! Не зная до колко ви звуча разумно, но мисля да се преборя с това и ви благодаря още веднъж и още веднъж за това, че ми давате подкрепата си Не искам да затваряме темата, защото все още имам нужда от това да чета отговорите на всички ви, а пък съм и сигурна, че има още момичета с подобен проблем, които не могат да споделят с никого (родители, близки) и бих се радвала да продължим. Обичам ви! Прекрасни сте.   
p.s. Все още не съм си изчистила съзнанието от това, че ако все пак положа усилия той ще се промени! Но в момента, в който си го помисля, веднага се опитвам да си спомня какво съм преживяла (пак казвам, че не съм била бита, но това може би ще дойде с времето, ако се върна при него). А аз не искам някой ден едно мъничко човече да страда заради глупостта на майка си!!!

Аз само ти разказах историята, за да знаеш, че е възможно да се случи и другото. Но разбира се в тази история мъжа, който е пиел и който е направил лошите неща е осъзнал, че има проблем и се е преборил с него. Незная подробности в смисъл дали жена му е била до него през цялото време или му е казала, че ще го напусне и какво го е стимулирало да се пребори. Просто знам, че резултата е, че сега са щастливи и децата им са расли в семейство с майка и татко, които се обичат.... В твоя случай може би ти наистина се бориш с вярътни мелници. Като казах, че аз бих останала да се боря имах предвид, че бих останала да помогна на човека, който обичам и който иска да се промени. Аз мислех, че приятеля ти осъзнава проблема си. Но ако той не иска или ако не разбира проблема както пишеш наистина няма смисъл да се хабиш. Живота по принцип предлага достатъчно предизвикателства, за да си хабим силите в безсмилени битки. Истината е, че само ти можеш да решиш...
Успех.   
Имаше една много хубава мисъл :"Господи дай ми сили да приме такива каквито са нещата, които не мога  да променя, дай ми сили да променя тези, които мога и мъдрост да направя разликата. "

DuBa,
последните два реда са изпълнени с много мъдрост.   

Пух,
прочети внимателно. 

Опитала си да приемеш нещата такива каквито са били. Не си успяла да ги промениш. Променила си обаче себе си,имала си сили да промениш виждането си относно съжителството с този човек. Придобила си мъдрост да направиш разликата между живот с пияница и един нормален живот!
Отговорът е тук!
Вдигни глава и смело напред.
 

  Да, мисля че наистина проумях доста неща. Пък, ако някой ден реши  да се промени то ще си покаже и ако съдбата ни е да бъдем заедно един ден - добре. Но като се върна малко назад и като погледна какви неща изоставих в името на това да бъда с него и да влагам всичко там, ей Богу, не мога да повярвам. Но, аз също не съм светица де. За да се разпадат нещата, явно и аз съм се отдалечила и може би накрая не съм му давала подкрепата,  от която е имал нужда. Не се изкарвам вода ненапита, но е факт и самата истина, че опитах какво ли не, за да бъдем щастливи заедно. Явно всеки разбираше щастието по различен начин, а когато двама души не говорят на един език или не гледат в една посока, то всичко отива на вятъра един ден. Като се замисля (за кой ли път) стигам отново и отново до извода, че не може само единия да дава и да се бори, а отсреща да вижда стена. Отново ще го напиша с риск да се повторя: Радвам се, че го има този прекрасен форум с още по-прекрасни хора. Благодаря ви!     

Аз бях по- абсолютно същия начин.Докато един ден не му стана лошо и едвам се оправи,а в момента пие хапчета и не употребява алкохол.Много пъти се замислях дали да го оставя и да си продължа живота,но нещо все ме спираше,явно страхът да не остана сама.Но когато разбрах,че съм бременна бях решила твърдо да го махам и да се разделям с него ,защото знаех ,че той няма да се промени,че ще си пие и нямаше да има смисъл от това дете.Но според мен трябва да се откажеш от него,мъжете все пак не са свършили.И ли си поговорете много сериозно и ако няма промяна няма смисъл все пак живота продължава.Да си призная чесно,понякога много съжалявам,че останах с него.Незнам в утрешния ден дали ще се прибере пийнал,или ще си бъде напълно трезвен,единствено хапчетата го спират и може би това че се уплаши много за живота си.По-добре докато не се е появило дете,тогава вече става малко по-сложно.Но все пак ти си реши как искаш да живееш!Желая ти успех в решенията които ще взимаш!!!!!!

Не съм чела предишните коментари, но моето мнение е, че не бива да се връщаш. Нещата, за които пишеш не са дребни недостатъци, а проблеми, които с времето ще се задълбочават. Не прави грешката докато се опитваш да спасяваш някого, да дойде момент, в който  самата ти ще се нуждаеш от спасение. В момента ти е трудно, но си взела правилното решение. Съмнявам се, че приятелят ще се поправи. Само ще си загубиш времето. А ако имате дете-ще обречеш и него на страдание. Приятелят ти не е готов да бъде баща и глава на семейство. Когато очакват дете, а и след това партньорите преминават през много и различни изпитания. В такъв момент ще имаш нужда от много стабилен мъж до себе си. Така, както описваш нещата, не мисля, че приятелят ти ще може да бъде опората, от която ще имаш нужда. Изграждането на семейство предполага много самоотвержен, отговорен и надежден мъж. Не мисля, че приятелят ти притежава тези качества. Ако за три години не си успяла да му повлияеш и въпреки решението ти да го напуснеш, той не е взел решението да се промени, няма шанс! Продължавай напред и дано скоро откриеш истинския мъж. Ще се чудиш какво си намирала в предишния.