Мили момичета, преди два месеца ви писах, че напуснах моята любов. Човекът, когото обичам страшно много, с който съм преживяла много неща и добри и лоши. И сега след това време отново се видяхме (три пъти) и аз отново съм на кръстопът. Какво да направя? Да му дам шанс и да вложа всичките си усилия, за да съм с него или да го забравя (по-скоро да живея без него и да гледам напред)? Само с няколко думи ще ви опиша защо се разделихме:
Първото нещо е, че обича чашката. Пие всяка вечер и то не само аперитивче и да вечеряме заедно и след това да се занимаваме с нещо друго, а си пийва докато си легне. Бяхме заедно 3 години и в тези години е имал доста сериозни напивания-до безпаметност и тогава е лошо, защото става заядлив и агресивен (никога не ме е удрял).
Работи доста. Почти винаги работата му е на първо място, а тя е работа за никакво пари. Разбирам това, но не мисля че е редно (още повече ако имаме дете).
Не иска да излизаме навън, когато сме почивка. Само в отпуската сме заедно някъде, иначе вкъщи пред телевизора и на масата.
Разделихме се и аз почувствах моментно облекчение. Облекчение от това, че няма да трябва всяка вечер да се потискам и ядосвам, че правим едно и също и че той пие отново и отново. Облекчение от това, че мога да отида спокойно на гости някъде и няма да се страхувам, че ще трябва да го прибера пиян или пък че ще се скара с някого или с мен. Зная че повечето от вас ще кажат, че няма какво да о мисля, но ми се струва, че ако аз се постарая може да спре да пие и да стане друг човек. Зная че хората много трудно се променят, още повече като става въпрос за алкохол, но надеждата умира последна.
Може би ме е страх и че ще остана сама завинаги, ако наистина скъсам с него. Не зная. Изглежда доста тъпо и слабо от моя страна, но си задавам куп въпроси.
Какво мислите вие? Бихте ли дали шанс, дори и дълбоко в себе си да знаете че няма да стане по-различно?
ПС. Видяхме се три пъти. И честно казано беше страшно мил и никак не властен както преди, но няколко пъти съвсем леко и контролирано усетих почти същите неща. Усетих че се контролира да е друг, но дали ще успее или просто ще се потиска и в един момент ща избухне? Много ми е трудно и когато се разделихме си казвах: "По-добре сега, отколкото като имаш дете." Истината обаче е друга. Изправена съм пред решение: Да бъда с него и да се опитам да подобря нещата. Или да бъда сама без него и да живея така? Ако се върна освен че има вариант да не се промени нищо, има и вариант тогава вече да изгубил цялото уважение към мен и да си казва: "ами тя се върна, значи отново ще го направи, ако се разделим". Не зная.
Пишете моля ви!!! Искам да прочета вашите мнения. Зная, че е една от многото теми, в които се пише за едно и също почти: Обичам го какво да правя и т.н. Не искам да изглеждам като някоя тинейджърка, но поне ми олеква като пиша. Целувам ви! Моля се всичко да се оправи и да си подреждам живота без толкова много колебания и въпроси какво да правя? Зная, че никой не може да ми даде отговора, но поне да зная мнението на повече хора. Ако бяхте на мое място какво щяхте да направите?
Първото нещо е, че обича чашката. Пие всяка вечер и то не само аперитивче и да вечеряме заедно и след това да се занимаваме с нещо друго, а си пийва докато си легне. Бяхме заедно 3 години и в тези години е имал доста сериозни напивания-до безпаметност и тогава е лошо, защото става заядлив и агресивен (никога не ме е удрял).
Работи доста. Почти винаги работата му е на първо място, а тя е работа за никакво пари. Разбирам това, но не мисля че е редно (още повече ако имаме дете).
Не иска да излизаме навън, когато сме почивка. Само в отпуската сме заедно някъде, иначе вкъщи пред телевизора и на масата.
Разделихме се и аз почувствах моментно облекчение. Облекчение от това, че няма да трябва всяка вечер да се потискам и ядосвам, че правим едно и също и че той пие отново и отново. Облекчение от това, че мога да отида спокойно на гости някъде и няма да се страхувам, че ще трябва да го прибера пиян или пък че ще се скара с някого или с мен. Зная че повечето от вас ще кажат, че няма какво да о мисля, но ми се струва, че ако аз се постарая може да спре да пие и да стане друг човек. Зная че хората много трудно се променят, още повече като става въпрос за алкохол, но надеждата умира последна.
Може би ме е страх и че ще остана сама завинаги, ако наистина скъсам с него. Не зная. Изглежда доста тъпо и слабо от моя страна, но си задавам куп въпроси.
Какво мислите вие? Бихте ли дали шанс, дори и дълбоко в себе си да знаете че няма да стане по-различно?
ПС. Видяхме се три пъти. И честно казано беше страшно мил и никак не властен както преди, но няколко пъти съвсем леко и контролирано усетих почти същите неща. Усетих че се контролира да е друг, но дали ще успее или просто ще се потиска и в един момент ща избухне? Много ми е трудно и когато се разделихме си казвах: "По-добре сега, отколкото като имаш дете." Истината обаче е друга. Изправена съм пред решение: Да бъда с него и да се опитам да подобря нещата. Или да бъда сама без него и да живея така? Ако се върна освен че има вариант да не се промени нищо, има и вариант тогава вече да изгубил цялото уважение към мен и да си казва: "ами тя се върна, значи отново ще го направи, ако се разделим". Не зная.
Пишете моля ви!!! Искам да прочета вашите мнения. Зная, че е една от многото теми, в които се пише за едно и също почти: Обичам го какво да правя и т.н. Не искам да изглеждам като някоя тинейджърка, но поне ми олеква като пиша. Целувам ви! Моля се всичко да се оправи и да си подреждам живота без толкова много колебания и въпроси какво да правя? Зная, че никой не може да ми даде отговора, но поне да зная мнението на повече хора. Ако бяхте на мое място какво щяхте да направите?
Никой не заслужава това! 
Така мисля и аз. 
, кръстила си детето Ива на любовника си(баща му е Иван)...
Не се връщай при него - сега ще ти е трудно, но няма да е дълго време така. Ще видиш, че когато срещнеш ТВОЯ Човек, ще бъдеш безумно щастлива, че сега си направила трудната крачка. Момичетата с опит са ти дали чудесни съвети и примери. Послушай ги. Виждам, че си разумна и се надявам да не се поддадеш на моментната му промяна. Заслужаваш да бъдеш щастлива. 
Но, аз също не съм светица де. За да се разпадат нещата, явно и аз съм се отдалечила и може би накрая не съм му давала подкрепата, от която е имал нужда. Не се изкарвам вода ненапита, но е факт и самата истина, че опитах какво ли не, за да бъдем щастливи заедно. Явно всеки разбираше щастието по различен начин, а когато двама души не говорят на един език или не гледат в една посока, то всичко отива на вятъра един ден. Като се замисля (за кой ли път) стигам отново и отново до извода, че не може само единия да дава и да се бори, а отсреща да вижда стена. Отново ще го напиша с риск да се повторя: Радвам се, че го има този прекрасен форум с още по-прекрасни хора. Благодаря ви! 
Бъди силна и твърда.
и ти пожелавам и ти да откриеш такъв човек 
Че тя не е АЛКОХОЛНО ЗАВИСИМА че да и предлагаш помощ 
