пренебрегната?????

Чак пък пренебрегната...
Те мъжете са си паника по принцип. Гледай какво става като се роди бебето - само да кихне и таткото пребелява .

Радвай се на вниманието му сега, после ще е към бебето.

Лека бременност !

Не е имало подобни, по-скоро той беше пренебрегнатия с изказвания от сорта: "не си отпускай ръката върху корема ми!", "Ох, пипни го как мърда (в разгара на любовната игра)  "

Е, това ако е пренебрегната... Ти какво очакваш да чуеш, след като си бременна?

Моят не е толкоз компетентен, за да знае какво му трябва на бебчо... Никога не ми е казвал какво да правя или какво да не правя... 

На мен пък ми харесваше, когато говореше така, защото чувствах, че е загрижен за бебето. В никакъв случай не съм се чувствала пренебрегната.

Пренебрегната ли?! Нещо не те разбирам. Това на загриженост ми прилича.
Моят мъж не помня да ми е казвал кое е добро за бебето и за мен, но и да го правеше, едва ли бих се дразнила.

И моя така!

Не, въобще не обръщах внимание на тъпите му понякога изказвания.

Той човека мисли за теб и бебето - ти пренебрегната се чувстваш.....странна работа...
иначе моя акъл не ми е давал, ама аз самата много се грижех за себе си и бебето....

Моя ме изнервя с подобни неща. Кара ме насила да вървя даже като не ми се върви, защото така трябвало, ходи с витамините подире ми. Кара ме да ям постоянно плодове по негов избор. Кара ми се ако лежа по гръб, защото се притискала някаква си артерия.Не ми дава да пия и глътка биричка. За кафето бях се разревала даже докато ми позволи да пия.

Това не е пренебрежение според мен,просто е загрижен човека,все пак това е и негово детенце 

 

Ама много, сте сладки.

Загрижен е човека, просто. Ама и на теб ти е простено, с тия хормони където сега бушуват в теб, може и пренебрегната да се чувстваш.

Става ми много мило всеки път когато съкровището ми се обърне по такъв начин към мен! Много пази и мен и бебо... Чете, интересува се, разпитва доки... Много е приятно...

Пренебрегната, в смисъл, че го е грижа за бебето повече отколкото за теб или...................?!?
нещо не мога да я схвана тая тема       
Това ли е наистина думата, която си търсила..........

Хич не съм се чувствала пренебрегната. И двамата ни беше грижа да износя и родя здраво дете, не му се разсърдих дори когато ми забрани да карам ски. Даже ми беше мило от всичкото това внимание. Споко, ще родиш и вече никой няма да те забелязва, тогава ще са загрижени само за бебето  .

 

Пренебрегната? Не разбирам.
Той мисли за теб и бебето.....

Пфууу що и моя не ми говореше така

п.п. Разкарай тия мисли сега, че после като се роди детето и той го гушне, пак ли ще ревнуваш? 

И аз това мислех да напиша  . Леко бременеене   

Хи ХИ А на мен не ми дава да карам кола и следи дали си пия витамините, а не  дай си боже да пропусна фолиевата киселина   мъка
 трябваше лично докторът ми да му каже да си ги пие той тия витамини, щото на мен ми става безумно зле от тях...

Това по-скоро ми прилича на загриженост отколкото на пренебрегнатост.

Това далеч не е пренебрежение.А ако не се интересуваше от теб и бебето какво ли щеше да е Трябва да си трогната от вниманието на съпруга си.Радвай се на бременността си и не се вълнувай от такива *проблеми*

Аз не виждам къде е пренебрежението тук?
Но предполага че се чувстваш така по скоро от хормоните.
Успокой се и се наслаждавай на бремеността, иначе ако на това се връзваш до към 30-та седмица ще побелееш

И аз не разбирам защо мислиш, че това е израз на пренебрежение. Аз бих се радвала, ако мъжът ми ми напомняше да ям повече зеленчуци или да пия повече вода по време на бременността.

и на мен така 

Ми не поскоро бих се чувствала поласкана от такава загриженост.

Ха-ха-ха...

Ами нормално е да се притеснява за бебето. То е в теб, а той се чувства напълно изолиран и ... лишен от контрол.

За мен това е загриженост и жест на внимание, нищо пренабрежително няма.

Мен ме юркаше да ям повече риба
Не го приемай толкова отрицателно, човекът е загрижен и за теб, и за бебето
Доброто хранене е важно И за теб, защото бебето си взима всичко от организма за твоя сметка.

О боже!   
аз трябва да се чувствам пренебрегната, че таткото не ми говори така!
и когато излизаме някъде вечер и аз искам най-късно 10 да съм си в леглото, защото иначе сутрин се чувствам много зле, и той в 21 и 30 да овърта " ама айде да останемеме още малко" после " ама нали не се сърдиш, че се забавихме малко" ...  то е станало 12
това си е чиста проба пренебрегване    ама и аз съм си мека мара..

Пренебрегната-просто не е точната дума?Може би трудно се намира баланса между загрижения, бъдещ татко и това да не стане досаден.Сигурно и на него му е притеснено, както и на теб.И той си задава хиляди въпроси!Дано само не е супер досаден.Преди време във форума имаше един бъдещ татко,който питаше всякакви неща,които според мен трябваше да пита бъдещата майка.Пожелавам всичка най-хубаво и да не си толкова обидчива!

И аз мисля така,даже много мило ми звучи

На това му се казва загриженост....и аз се наслушах на разни подобни...но това е повод за радост,че таткото се чувства отговорен.....

на мен ми харесваше че по тоя начин мислеше за мен.ЛЕКА БРЕМЕННОСТ

Какво пренебрежение, какви пет лева в такава ситуация? Някои мъже преиграват, вярно е, обаче това е защото мислят за бебето и жената, която е бременна. Ако имаш малко акъл, намираш златната среда.
Момиче, има жени, които плачат защото не чувстват и капка от това "пренебрежение".
Има една поговорка "Намерил, па се насрал" /извинявам се за грубия израз/.

А да ти е хрумвало, че всъщност е загрижен
Хормоните доста си играят с нас, не си втълпявай глупости

Пренебрегната............? Не мисля .

  Абе какви хора сте? Като си мълчи - що мълчи, темерут! Като ви дава съвети - що па ми дава съвети!  Ако каже как си - що не мисли за бебето, ако каже как е бебето - що не мисли за мен....... тия бременни хормони 

Ами напълно нормално е , дори да го е грижа повече за теб отколкото за бебето. Мен лично също ме е грижа повече за детето отколкото за татко му. 
То е малко и има повече нужда от грижа. А мъжете по време на бременността на жената, няма каква друга роля да играят в живота на бъдещото бебче, освен да дават "компетентни съвети" на майката. 

Това мисля и аз,май е от хормоните.

Оф, тези хормони , казват си думата.
И аз през  бременността си бях станала много обидчива!

Много е миличко даже това, което ти казва!

На други майчета това пък им липсва, когато го няма.

И аз бях така,ако ми каже нещо,защо го казва,ако не каже пак се сьрдих защо пьк не е казал

Странно как ставате все едно други хора. Как може до такава степен да се измени човек? Хормони, хормони, ама всичко си има мярка. Не казвам конкретно за някого, просто ми е чудно. Доктора ми каза "Като си бременна, може и пясък да ти се яде".  При мен няма такова нещо- не ми се променя характера или вкуса, само ми тежат задачите. Пък и нямям време да се поглезя и затова се изненадвам много.

Съгласна съм 

Това не е пренебрежение!
Това е загриженост вече 1-во за неговото и 2-ро за теб.
Радвай се че е така.Това означава, че мисли за вас!

в твоя случай не бих се чувствала пренебрегната. но някои постове в темта ми звучат доста изнервящо - не си представям как мъжът ми ще ми забранява или разрешава, достатъчно съм възрастна и това бих го приела на нож, като прекрачване на една тънка граница между загриженост и желание за контрол 

Е, е чак пренебрегната...Ами и мъжът се чуди как, какво- и той участва, поне с размисли в процеса.Даже думите му могат да се тълкуват като загриженост. 

Защо трябва да се чувстваш пренебрегната от това, че се грижи за бъдещото ВИ дете?

това е по-лош вариянт

Не е пренебрежение, а желание да контролира нещата. И никак не ми звучи загрижено, поне по начина, по който е казано. Особено когато жената е бременна и много чувствителна.
Аз поне имах късмета да не си тровя нервите с изказвания от този род. Е, само дето свекърва ми постоянно повтаряше да се храня, за да ядяло после детето всичко. Но знам, че не го е правила, за да се налага, а от загриженост.

 

Така е, угодия няма   . Моя пък не смееше нищо да ми казва.Аз бяха зла вещица цяла бременност   Преди малко писах в една друга тема, че даже и цигари съм палила няколко пъти и той пак нищо.Мен пък това ме дразнеше, мислих си че нему пука  

...ако беше казал да СТЕ здрави с бебето, нямаше да се чувства така.

Кое е толкова чудно?
И всички в един глас:
"а, това не е пренебрежение"
Представете си, авторката точно така чувства нещата, въпрос на усещане е.
Всички в тази тема сме били бременни, знаем за хормоналните бури .

Според мен не трябва да се чувстваш пренебрегната

Защо пък пренебрегната???
Човекът си е абсолютно прав.

В края на 5я месец бяхме на море и аз се пекох по корем на шезлонг. Като ме видя мъжът ми направо полудя  
Каза ми веднага да се обръщам, че ще смачкам бебока...
Все още го разказва и искренно се притеснява.
Това вашето е една страхотна обич и загриженост от страна на таткото

Не мога да разбера какво е общото между пранебрежението и загрижеността. Извини ме, но явно бъркаш понятията.
Човекът  е загрижен и от посочените примери не правя връзка с пренебрежение.

Възможно е бременилските ти хормони да те карат да се чувстваш така, но повярвай ми едва ли половинката ти проявява пренебрежение към теб.

Съгласана съм с това.

може би проявявам егоизъм.........

Според мен да 
На твое място бих се почувствала дори поласкана, че мисли за мен и бебето.

Пренебрегната по скоро е загрижен за Вас
Радвай се и леко бременеене

дразня се че отсега още дребосъчко е на 1 място ........мислих че чак след раждането ще е така

Мен по-скоро ме дразнеше когато получавах съвети за това какво да ям и колко.
Сега се чувстваш пренебрегната?!
А какво ще стане като с роди бебчо?!

последното изказване от вчера..........
"почвай да спиш с лека завивка,че то ще бъде зиморничево като теб".........
 

мммм това са глупости



а за теб не е ли така

ЗДРАСТИ!
Само си представи обратното, нищо да не ти казва, да не те пита, да не се интересува. Радвай се, мене това ме прави щастлива:"пи ли си матерната!;"Трябва да ядеш месо"/мразя месо, след като забременях/;"Много малко ядеш". Дежурен израз като правя нещо или излизам сама"Внимавай с бебето!"
 Опитай се  да гледаш от към забавната страна на нещата!

 Не мисля, че е пренебрежение, но е подценяване на личността ми и на способността ми да изживея тези мигове по моя си начин. Бих се раздразнила, аз не съм на 15-20 години и нямам нужда някой да върви с чаша сок след мен или да ми казва как да спя - айде да пробва той да спи "правилно" 9 месеца. Да не съм идиот, че да не знам и да не чувствам кое е добре за мен и бебето? Дразнещо е, аз не бих се умилявала толкова, на мястото на някои, но аз съм си аз. Ако те дразни - кажи му го направо да не се превзема толкова и това е.
 Редно е бащата да ми помага в тези 9 месеца, да ме облекчава по някакъв начин, да говори с бебето, да идва с мен на лекар, ако иска да гледа раждането, да осигури материална стабилност, но не и да ми вдига нервите с истерии от книги и списания, и да ми натяква, че спя неправилно, че искам да пия една бира в 40 градусовите жеги, например и т.н. В крайна сметка не съм болна, а бременна и това е прекрасно, защо трябва вечно да се вглеждам и да броя "правилно" и "неправилно".
  Доверявам се на инстинкт, от който мъжете са лишени и това едва ли е случайно. Така или иначе аз ще възпитавам, аз ще храня и ще давам сокове, затова съм майка, не му се бъркам в бизнеса, бих се радвала и той да уважава моето мнение що се касае до това как да си изкарам бременността и майчинството. Да помагаш и да си съпричастен не е като да броиш хапки, глътки и пози за сън. Лично мнение.

радвам се............но все още двамата са на 1 място за мен..........примерно вместо да си почивам аз му помагам за довършване на къщата....той е наравно с бъдещото бебе........някои могат да ме разберат неправилно,но затова си мисля че може да помисли и аз как се чувствам

vvvioleta, сподели със мъжа си, за тези твой чувства.
Кажи му, че се радваш, че е загрижен за бебето, но и ти имаш нужда от внимание. Просто е.

Не се терзай, излишно.

и аз така мисля

Един познат казваше "Децата са ми роднина, жената не"грубо и грозно звучи, ама си е истина. И от наша страна да го погледнеш пак е така.
Ще видиш като се роди бебо, как той ще е най-важен за теб и само той ще има значение.
Не се натоварвай с глупости - почивай си, гледай си бременността и се радвай, че имаш толкова загрижен съпруг.

съгласна съм

Загрижен е човека бе мила.Не се тревожи за такива неща.Наслаждавайте се на всеки момент.

Той, че е загрижен, загрижен е, но за бебето, не за нея.
Аз това разбирам от написаното.
Ако на мен ми казваха какво да ям, за да е добре бебето, а не да СМЕ добре с бебето, щях да се ядосам.
Освен това бъдещия загрижен татко май не се притеснява бременната му жена да работи по довършването на къщата им.

vvvioleta,имаш право на своите усещания, ние не можем да ти кажем как да се чувстваш.
Говори с мъжа си и тези неща му ги кажи.

pe6ka  ме разбра

не мисля че такова отношение е нормално........да се интересуваш повече за единия.....и въобще как се справяте ако на някоя й се е случило

Не само, че е нормално но  и е хубаво отношението.
Ще стане вероятно и загрижен тати, който отделя много внимание на детето си.
Нищо по-хубаво.
А детето е нормално да е най-важното.
И за теб ще е по-важно от мъжът ти и ще се интересуваш повече от детето един ден.
А в момента пък вие сте свързани - грижата за единия е грижа и за другия....още повече, че нещата са извън него не усеща бебето както теб, нормално е при него да има повече тревога.....
Абе - хормоните са те ударили яко. За мен твоята реакция и отношение към нещата е ненормална в случая....


Колкото до разбирането - всички те разбраха от какво се оплакваш......ама им е непонятно как човек може да се оплаква от това просто...

това за довършването на къщата къде го видя....а и това също би било повече опасно за бебето , от колкото за жена му....

Мъжът ми не е правил подобни коментари.Други хора ги правеха.Да.Чувствах се пренебрегната, чувствах се като "инкубатор", чувствах, че съм само за това- да родя детето и до там.Трябва да правиш това, не трябва да правиш онова, това е добре за бебето, онова не е.Ами аз?Нали, ако майката е зле, това се отразява и на детето?Ако майката е спокойна и щастлива и детето е добре?
Сега, като се сещам, ми е смешно, но тогава...явно съм била прекалено чувствителна.
Обясни на мъжа си, как те карат да се чувстваш подобни приказки.Дано те разбере.Ти си също толкова важна, колкото и детето.Твоето добро състояние/физическо и емоционално/ е от значение за детето.
Спокойна и лека бременност!  

Дали съм си го измислила?А, не, прочела съм го:

Напротив, даже ми е приятно, че е толкова загрижен. В края на краищата - това бебче, което расте в мен, е израз именно на любовта и на двама ни.

Не съм казала, че си си го измислила, не го бях видяла....
И пак казвам - ремонтите, ако има на кой да навредят - това ще е на бебето....
Като си бременна не си инвалид, ако й идва в повече да си почива, ако ли не и иска да помага - защо не.
Това все пак не е къщата на татито - ще е на трима им нали така...
Много бъдещи майки участват в ремонти, преди да се роди бебето - че някои и тапети лепят в 9 месец сами - лошо няма - който както го чувства. Ние също се местихме и ремонт правихме и аз естествено не стоях настрана....
Сигурна съм , че ако каже че й е лошо, слабо, че иска да си почиват - мъжа й ще уважи това и няма да я кара на сила, нали така.....

Като кихне и съпругът ми освен,че пребелява и вика какво му направи на бебето 

благодаря ви........покрай тези промени като бременна вече се обърквам кое е правилно и кое не.....и по-чувствителна съм станала определено

Напълно нормално е да си по чуствителна и изнервена в това положение.Не се притеснявай.Леко бременеене

Не, не съм се засягала от подобни коментари. Напротив - приятно ми е да се грижат за мен и да се притесняват. 

[/quote]
[/quote]

Успокой се!Знам как се чувстваш и повярвай ми след време ще се смееш върху това.Ти не си по- малко важна за съпруга си!Еднакво важни сте и ти и бебето!Нормално е да се притеснява за детето, сигурна съм, че се тревожи за теб! Ти си в такова състояние, че е нормално да приемаш нещата много навътре.От едната крайност, бях изпаднала в другата-ако някой пък, ми кажеше да не правя това или онова, че ще си навредя, се ядосвах, че ме третират като "инвалид".Угодия няма. Хормони. .Обясни на съпруга си всичко това и го помоли да те "изтърпи"/извинявай! / още няколко месеца.