Кулинарно-философска..

Честно казано гледам да готвя неща, които да се ядат от повече хора по възможност...
Но примерно, аз не обичам омлети и пържени яйца, но за децата, особено за сина ми, правя, защото знам, че яде такова нещо. И защото е лесно
Извън готвенето: не си падам хич по розово и разни там роклички. Но щерката (на 3 години) мре за такива, съответно това се купува и това се носи. Независимо че е само на три, не искам насила да и налагам собствения си вкус. По въпроса за дрехите трудно се излиза на глава с нея, така че и давам свобода в това отношение. В разумни граници

Hakiba, и аз действам като теб.
Това, че има неща, които не ям, не означава, че няма да се харесат на детето и то няма да ги яде.
Вариантът, в който майката не дава на детето определена храна, защото тя не я обича, не е приемлив за мен.
Не знам дали ние формираме вкусовете у децата. До едно време може и да е така. По съм склонна да си мисля, че децата с времето сами си определят вкусовете (ако говорим само за ядене, де). Затова давам от всичко.

Браво, много хубаво правиш.
За съжаление няма как да изследвам дали бих била тъй великодушна, защото съм твърде всеядна и комай лишавам детето си само от пача и шкембе. Според мен все някога някоя добра душа ще му предложи да опита.

Да, ние формираме вкусовете на децата си и не, нямаме право да ги лишаваме от неприятни за нас неща. В кулинарен аспект - ненавиждам супи всякакви, но от години насам ги приготвям с такъв тимуровски плам и в такива огромни количества, все едно без тях не мога да дишам. В социален аспект - фрустрирам се от родителско-детски тълпи, но съм винаги строена пред куклени театри, детски кътове и циркови порти. Такива ми ти работи, майчини неволи 


Независимо какво ям/не ям и какво намирам за тъпо/нетъпо, аз съм длъжна да дам възможност на децата да решат сами за себе си. В този ход на мисли, не бих им пробивала ушите, не бих ги правила вегетарианци, не бих ги лишила от ТВ /макар мноооооооого да го мразя  /


Запазвам правото си на манипулативно възпитание на вкусовете, обаче - няма да преживея дъщеря ми да се кичи с пайети от глава до пети, а синът ми да поглъща вафла подир вафла 

Hakiba и аз съм като теб. Давам всичко. На мен може да не ми харесва, но детето пък да хареса дадената храна или плод. Всъщност аз много не съм по плодовете, но се старая  да я науча да яде всеки ден плод.

Аз също готвя храни, които не обичам.А честно казано, особено покрай мъжа ми се научих да ям сарми, мусака и разни други неща, които преди това не кусвах.Банани също не обичах, но сина ми ги обожава и в къщи без банан не сме останали.И тях ги проядох   Вече съм станала такова всеядно същество, че и аз като Анда


 

Ние помагаме на детето да формира своя вкус (не само кулинарен, но и естетически).
Аз например не ям месо и всичките ми познати ме питат дали давам на Макси месо. Естествено, че му давам, даже и готвя с месо специално за него.
Също много обичам да му казвам, че цветята са красиви, животните (повечето) са добронамерени и т.н.
Разбира се, следствие на неговия опит, който предстои да натрупа, представите му за нещата ще се променят и може да обърне мнението си на 180 градуса. Въпреки това смятам, че е по-добре сега да изграждаме положителна представа за света,отколкото да му казвам: о, как може да ядеш това, то смърди ужасно или ако не слушаш, ще те изяде кучето на съседите и т.н.

Давам шанс да опита от всичко, но вкусовете й по отношение на храната много се доближават до моите, предполагам, че е защото копира поведение. По отношение на външния вид, обаче сме коренно различни по предпочитания: аз се старая да имам елегантен женствен вид, тя-да прилича на момче. Не мога да я ограничавам, а не се и опитвам, старая се да й повлиявам, но рядко ми се отдава.

За някои неща налагам вкуса си към храната ДА.

Дъщеря ми не е опитвала маргарин - такова нещо у дома не се купува. Кренвирши някой й е дал и тя веднъж поиска да й купя - купих и 2, хапна ги и това беше...

Не ям каши - съответно у дома такива не се готвят и предлагат. Имам непоносимост към лактоза и не мога да ям нищо млечно /макар че обичам/ за дъщеря ми обаче винаги има няколко вида млечни продукти, които обича.

Тя не близва нищо зелено - подправки, спанак, зелена салата... Аз ги обожавам, но заради нея се готви без тях или й се предлага алтернатива.

Във всички области се опитвам да формирам вкуса й, поне на този етап и се надявам нещичко да й остане...

експериментирам непрестанно.
аz не ям хайвер но вчЕра вzех червен аz сушито и дребния го нападна с 2 лъжици и с ам ам ... не остана нищо в буркана. Плюс това иzлапа голямо количестов месо от раци китайски гъби пак преднаzначени zа сушито ми, както и няколко парчета пушена мекрелка . Това само докато пригортвях сушито и то неочаквано zа мен 

По-скоро аз настоявам да експериментира с различни вкусове, но в повечето случаи без успех. Не се налагам, т.е. не й бутам лъжицата в устата, само и само, за да изяде каквото аз съм решила. Може би сега е в период, в който иска всеки ден едно и също - филийка, мляко, месце, салатка и сокче. А, и ябълки и картофи. Пробвам  с ягоди, череши, кайсии - вече има избор. Отказва, при това енергично. По темата - опитвам се да предлагам от всичко, но май по-често нещата, които аз обичам. Подсъзнателно решавам, че ще й харесат.

Не мисля че е правилно родителите да проектират собствените си вкусове върху децата.Те все пак си имат рецептори,които могат и да са по-различни от родителските(когато става въпрос за храненето де).Даваме на детето ни да опитва всякаква храна.Ако има нещо което не обичаме се стараем то да не го забележи(за да не реши че ''не обича копър'' примерно като баща си ).И аз понякога готвя някои неща само за детето.И ми доставя удоволствие .Никога не му налагаме както какво да яде,така и какво да не яде

Не ям банани  , никога не ми е хрумвало, да не давам на детето.
Аз мисля, че вкусът се изгражда с годините. Майка не яде чесън, мрази го в червата си. Никога не ми е давала, аз го открих случайно, на село, братовчедите ми ядяха пресен чесън с сирене...така ми се услади. До ден днешен го обожавам, за ужас на мама 
Мъжа ми мрази спанак, ама много. Майка му не готвела спанак, бил блудкав, ужасен. Аз обожавам. Мисля, че е полезен 
Детето и то се опъваше, ама като почнах да и правя супички, взе че и хареса, най-изненадващо и баща и прояде, даже му хареса 
Мисля да дам на детето, да пробва всички храни, тя ще прецени, кои и харесват.
Бях решила да не и давам полуфабрикати, но тя се захрани самостоятелно с чипс. Детето не живее в инкубатор, трябва да свиква на всичко. Имам си правило за маргарина, бялата захар и солта. Замествам с масло, кафява захар или мед, и морска сол 
Ако реши като порасне да ги яде, избора е неин. За съжаление в готовите храни тези съставки ги има, така че няма да мога да ги огранича напълно, но поне в моите манджи няма да ги има!

Не се опитвам да му налагам вкусове, но и не мога да готвя месо. През живота си не съм готвила такова нещо, няма и да го направя. Така че вкъщи може да яде шницели, мусака, кюфтета - ама за агнешка яхния примерно има да чака  . Всъщност той опитва доста различни неща в яслата или като е на гости при някоя баба. Затова не се притеснявам, че ще остане нещо, което да не е хапвал.

проектирам собствените си възгледи върху нея и още как! Докато мога няма да й позволя да яде боклуци-вафли, снаксове, салами и всякакви други щуротии.Ако е нещо полезно дори и аз да не го харесвам-давам.Все още готвя специално и отделно за нея, така че не ми е проблем.По принцип готвя много сходно с нейните ястия, но има и изключения, а и сега караме повече на сухо-салатка с нещо си, а тя си харесва течната храна.По отношение на дрехите също смятам да влияя-няма да си простя ако тръгне по улиците като евтина проститутка/ както повечето тийнчета без да го съзнават/.Това обаче без драконовски мерки, а постепенно с обяснения.Не мисля, че този въпрос стои по този начин-да оформяме или не.Ако не ги оформяме ние ще ги оформя някой друг-приятели, улица, ТВ и т.н.Вие кое бихте предпочели? Лично за себе си предпочитам аз да съм тази, която ще й помогне да оформи вкуса си и себе си като цяло, защото ще го направя само от любов.

За вегетарианството също се сетих.
Имаме приятели вегетарианци.
Техен избор-никой не се опитва да им налага правила и да оспорва решението им.
Много ме дразни обаче факта,че те се опитват непрестанно да ни агитират и убеждават в своята истина.
Както и да е-големи хора сме,можем сами да взимаме решения.
Странно обаче ми прозвуча твърдението им,че децата/едното е на 10,другото на 7 години/сами си избрали и те да не ядат месо.
Е как става така,че сами взимат подобно решение при положение,че вкъщи месо не влиза,на заведения месо не се поръчва,т.е. родителите им налагат вкусовете и принципите си.
Как едно дете да избира дали да яде или да не яде месо при положение,че такова не му се предлага?
Не е ли вегетарианството избор,който се прави в зряла,съзнателна възраст,не в детските години.
Това не е просто вкус,прищявка,приумица,това си е начин на живот.

И още.
Мъжът на моя позната мрази котки.
Ама много ги мрази.
Така е възпитал и детето/3 годишно/.
Бях изумена,когато видях малкият да рита и плюе една улична писана,която се умилкваше около стола на майка му на кафенето,където седяхме.
Аз му казах да не я рита,че няма нищо да му направи,да не се плаши.
Защото първосигнално предположих,че се страхува.
Обаче момичето ми обясни,че не това е причината,а баща му го бил научил и където видел котка все я плюел или ритал.
И това със съвсем сериозен тон,нито нотка на смущение или притеснение не усетих в гласа и.

Ами и аз изпитвам панически ужас от змии,но водя малкия на терариума и му казвам,че няма страшно,обяснявам хладнокръвно,а отвътре ми се е свила топка в корема.
Не мисля,че е правилно да му натрапвам моите страхове.

Гледам да й предлагам разнообразна храна, включително и неща, които не ям /а те са много, защото съм капризна/. В никакъв случай не й налагам своите вкусове  Естествено, ако прекалява с разни "боклуци" я ограничавам.
Аз по принцип й давам доста голям избор. Само в обличането съм повече тиранин, де 

Всяко дете си има своите вкусови предпочитания и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях.Моето например не яде риба,домати,повечето плодове.А месо яде само в супа или под формата на кайма.Аз кайма не обичам,но това не ми пречи да му приготвям ястия с кайма.Както и когато в къщи се яде риба(всички я обожаваме),за него приготвям друго.Уважавам вкусовите му предпочитания,макар да ме дразнят.

Давам на децата си неща, които не харесвам.
Не обичам сирене, големият също, без да съм му повлияла. Малкият яде... 

Определено се опитах да й насоча предпочитанията към разнообразната здравословна храна, за сега съм успяла, но го постигнах без ограничения. Надявам се да не си промени вкуса в бъдеще 

Иначе аз ям точно 5 неща, ако тръгна да я храня по моя вкус, направо ще си е изтезание 

Това, че аз обичам/не обичам нещо,не значи, че и с децата е така. Уважавам правото им на собствен вкус, аз гледам да насочвам за полезно/вредно.

Не знам дали изцяло формираме вкуса на децата, но до голяма степен им влияем в това отношение. Опитвам се да давам на дъщеря ми всичко, което не смятам за неподходящо или вредно. Примерно вкъщи не се консумира свинско месо и смятам, че то е абсолютно неподходящо за подрастващо дете, така че това със сигурност не бих й дала. Захарни изделия също не яде, въпреки че аз много обичам. Но от друга страна й давам спанак, който мразя и тя го обожава  Така че се съобразявам с нея, но и с моите разбирания.

Относно храната - предлагам цялата позната ми гама от вкусове, независимо дали дадено ястие или продукт ми харесват. Има много неща, които аз не харесвам и не ям, но синът ми консумира с удоволствие. Дори и салата му режа по начин, който на него му харесва.

Относно книжките - чета тези, които на мен ми харесват, с презумпцията, че като започне да си чете сам, ще навакса с останалото.

Относно дрехите - съобразявам се с желанията му относно цветове и форми, но съм си запазила последната дума по отношение на материи и изработка. Като резултат 3/4 от гардероба му е в зелено-оранжевата гама.

Относно музиката - пускам всякаква музика, като се започне от класическа, мине се през хеви метъл, чист фолклор, поп, рап, руски хорови песни и т.н. Единственото, с което воювам и ще воювам докато съм жива е чалгата. Все пак говорим за формиране на вкусове, а не на безвкусие.

Аз месо не ям от години,но готвя на мъжа ми.
Риба също не ям,не готвя,като му се пряде го прави когато излезем на заведение.Яйца вкъщи също не ядем,млечни много рядко.
Детето яде това,което има вкъщи или това което обича му се готви и купува.

Но забелязах,че сина ми горе-долу не обича храните,които аз не ям.Например докато беше малък никога не съм му давала месо и то не защото не го обичам,а защото според моите убеждения това не е храна без която не може.Сега когато види баща си да яде посяга,опитва,но не го харесва.И не иска да яде,но това си е негов избор.

Но не съм му готвила специално за него и няма да го направя в скоро време,поне докато не стане достатъчно голям,за да ми каже,че му се яде нещо такова.Аз лично не намирам нищо полезно и хубаво в тази храна и не мога да тръгна срещу себе си и своите убеждения,защото като всяка майка искам най-доброто за детето си,а далеч не смятам,че това е такова.

Ами... Откровено казано, не бих готвила агнешко / овчо, рибешка чорба ( ), вътрешности... На мен са ми гадни, не се доближавам до такива неща. Може детето да е отделна личност, но и аз съм такава, имам право да не се доближавам до неща, предизвикващи позиви за повръщане... камо ли пък да ги правя.

Но пък съм му давала червено цвекло, въпреки, че предизвиква почти същите усещания у мен - понеже е много полезно, понеже се оказа, че го харесва и понеже мирише, все пак, поне малко по - слаби.

ПС
Ако случайно се окаже, че харесва тези храни - баба му и дядо му ги ядат, харесват, да му ги правят.