Публикувана: 2 юни 2008, 23:46 ч.
Последно мнение: 14 юни 2008, 08:56 ч.

Как да подготвя детето за ясла?

6 814
33
1

1
2
3
Всички

2 юни 2008, 23:46 ч.

Мнения: 75

Здравейте!

Днес научих, че синът ми е приет в яслата, в която го записахме. Вярно, че ще тръгне чак през септември, но съм чувала, че е хубаво на децата отрано да им се говори за предстоящото събитие. Важно било да се свързва с хубави емоции, за да не се страхуват и да не плачат малките, когато дойде време да бъдат оставени в яслата.

Интересува ме вие как сте реагирали в подобни ситуации и имат ли ефект разказчетата от тип на: "Ще ходиш на хубаво място с много деца, където да си играеш..." Изобщо, как се обясняват промените на дете на 17-20 месеца?! Все пак ми се струва подло един ден де го заведеш в непозната сграда и да го оставиш там изплашено и само.

# 1 3 юни 2008, 01:04 ч.

Мнения: 6 164

Моят син е на 2 и 1 мес. и да му говоря, нищо няма да разбере. Ясла? Какво е това? Нещо за ядене ли е? Взимали сме негова приятелка, същата възраст, но той не схваща какво е това място и какво правят там децата. Зависи от детето може би, аз мисля, че е малък да говоря, но до есента може да се променят нещата. Тогава ще е на 2 и половина. Обаче дете на 17-20 месеца, поне съдейки по моето... Confused

# 2 3 юни 2008, 02:47 ч.

Мнения: 1 312

Малък ми се струва да го подготвиш за това,което го очаква.
Синът ми беше на година и девет почти,когато тръгна на ясла.
Ходихме няколко пъти заедно,записвах го,да ни обясняват какво трябва да купя..
Влизали сме в двора да разгледа и да се пързаля 1-2 пъти,но за по 5-10 минути буквално,защото беше лято и децата излизаха да играят на двора,а не е редно външни хора да са там.
Казвах му,че ще ходи при децата да си играе,но надали разбираше за какво става дума.
Беше голяма драма тръгването,но свикна бързо.
Не се плаши,ще се адаптира.

# 3 3 юни 2008, 07:20 ч.

Мнения: 2 821

Да, говорих й, но реално разбра за какво иде реч когато остана за цял ден.
Интересно им е там. Има много играчки и им обръщат внимание. Пеят, танцуват...

# 4 3 юни 2008, 09:25 ч.

София
Мнения: 256

Дъщеря ме тръгна на ясла на 1,8 г. Докато проучвах условията и оправях документите я водих с мен. Обяснявах и, че тук ще идва и ще си играе с децата. Много се впечатли като видя, че в стаята за игра има люлка и пързалка (любимите и игри). Не сме имали проблеми когато тръгна и не е плакала за мен. На третия ден я оставих да спи там.

# 5 3 юни 2008, 09:41 ч.

Мнения: 2 090

И аз му говорих-колко е хубаво там,колко много играчки има и колко дечица с които ще играе.Доста време преди да тръгне на ясла ходехме да играе в двора на същата.Често му разказвах как ще мине деня-след като се събуди,отиваме в яслата,там ще закусва,ще играе с децата,ще се вози на кончетата и т.н.И как после мама ще дойде да го вземе и ще ходим еди къде си.Винаги наблягах на това,защото всъщност това са най-големите им страхове,че ги изоставяме там Sad

.Като тръгна на ясла детето ми беше на 1годинка и 9 месеца,не знам какво е разбрал и какво не от това което му говорих,но още от самото начало беше сравнително спокоен и се адаптира лесно и бързо Wink

Цитат на: mama Viola в пн, 02 юни 2008, 23:46

Все пак ми се струва подло един ден де го заведеш в непозната сграда и да го оставиш там изплашено и само.

Чак подло не е Rolling Eyes

,да ти кажа даже май ние майките често сме по-притеснени от децата Peace

,а повечето от тях са доста адаптивни и ни изненадват с това.Моето първите дни изобщо не забелязало че ме няма Crazy

.Имало е моменти после в които се е натъжавал,когато вече започна да остава цял ден,но и това бързо мина Hug

# 6 3 юни 2008, 09:43 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Малко е детето, но нищо не пречи да му говориш, дори да не помогне няма да му навреди Можеш да го водиш в двора на яслата когато няма деца за да свикне поне с външната обстановка.Може да минавате от там докато децата са на вън, да му ги показваш как си играят...Не знам, моя не съм го подготвяла така, но той тръгна февруари и беше на 1г.2мес.Единственото което правех е, че много му говорих - колко е хубаво, че там има много топки (сина ми ги обожава), играчки, че ще пеят песни и т.н. И сега продължавам да му говоря.

# 7 3 юни 2008, 10:04 ч.

София
Мнения: 8 933

Въобще не съм ги подготвяла, пък и да им говориш това, което ще им обясниш едва ли ще съвпадне с реалността. Единствено знам, че не трябва да се плашат с ходенето на ясла.

# 8 3 юни 2008, 10:22 ч.

Мнения: 629

И ние ще тръгваме септември. Зори ще бъде на 1 г. и 9 м. Не съм убедена, че с говорене и обясняване ще разбере напълно за какво иде реч. Но мисля сега да ходим до двора през ден-два и да свиква, че това е позната сграда и познати катерушки. От самото говорене полза май няма кой знае каква. Но в едно съм убедена - ако детето усети и най-малкото колебание у теб - рев ще има.
Вчера кръстникът на Зори ни каза точно за такъв случай. Бабата води внучето си на градина - никакви драми. След около седмица два дни го водел баща му - детето се съдирало цял ден да реве. После започнала майка му да го води - няма и помен от рева - малко хленчене при оставянето и после цял ден игра. Дръпнала ги учителката родителите и им казала - "ако смятате бащата да го води детето - просто забравете, че ще ни тормозите тук всички наред. Някой друг да го води." И като се замислил бащата - единствен той имал притеснения как сега ще се адаптира, ще й дават ли вода редовно, ще я преобуват ли, ще се хранили, абе...сещаш се. И детето усеща, че нещо това място....и реве. Като го води майката или бабата, които били напълно спокойни - игра-игра-игра.
Забелязала съм, че и Зори никога не се опъва кагато ние сме взели твърдо решение. Усети ли обаче и грам колебание - веднага пробва да види докъде се простира границата. Хитри маймунки са децата Party

# 9 3 юни 2008, 10:23 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Разговаряхме преди да посети ДГ за пръв път, но истинската представа за това получи като я оставих цял ден там. Някой деца свикват бързо, други не. При всеки е различно. Не зависи от подготовката толкова колкото на какъв екип от възпитатели ще попаднеш и от самото дете разбира се.

# 10 3 юни 2008, 11:07 ч.

София
Мнения: 607

Аз го пуснах по-малък от вас, на 1г и 3 мес. Преди това го заведох в яслата, за да види къде е, какви хубави играчки има на двора, колко деца си играят. Освен това вземахме храната от кухнята на тази ясла и той прие ходенето там като нещо нормално.

# 11 3 юни 2008, 11:18 ч.

Пловдив
Мнения: 556

Маги тръгна на ясла на 2.3 месеца.2-3 месеца преди да започне говорихме обяснявахме колко е хубаво,ходихме в двора на яслата(тя познаваше мястото тъй като година и половина взимахме от същия двор млечната кухня) и въпреки всичко имахме много трудна адаптация.Месец и половина беше голям рев

# 12 3 юни 2008, 12:30 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: stassi в вт, 03 юни 2008, 11:07

Все повече ми се затвърждава мнението,че тази възраст е най-подходяща за адаптация.
Явно колкото е по-малко детето,толкова по-лесно и безболезнено приема раздялата и промяната.
Въпреки,че аз не бях готова на този етап да го дам на ясла.
Но всичко си зависи от детето.

# 13 3 юни 2008, 12:45 ч.

Мнения: 4 841

Говорих, обяснявах - прекрасно място, много играчки, нови приятелчета, любезни госпожи, вкусни манджи Hug

Цялата "подготовка" трая не повече от две седмици, защото тръгна доста набързо и не разполагах с много време. Беше на 2 години и 2 месеца. Определено мисля, че имаше ефект - от първия момент ходи с удоволствие и не сме имали никакви проблеми с адаптацията.

# 14 3 юни 2008, 13:05 ч.

Мнения: 800

И ние тръгваме септември - ще бъде на 1 г. и 6 м. Свикнал е със сградата и двора, защото кака му ходи на градина там. Според мен разбира, че тя остава там да играе и аз непрекъснато му повтарям като я водим, че и той ще дойде тук да играе с децата като порастне. Дано да свикне бързо. Успех на всички приети!

# 15 3 юни 2008, 13:06 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Цитат на: Hakiba в вт, 03 юни 2008, 12:30

Цитат на: stassi в вт, 03 юни 2008, 11:07

Все повече ми се затвърждава мнението,че тази възраст е най-подходяща за адаптация.
Явно колкото е по-малко детето,толкова по-лесно и безболезнено приема раздялата и промяната.
Въпреки,че аз не бях готова на този етап да го дам на ясла.
Но всичко си зависи от детето.

Да, така е.Вярно е, че като са по-малки бързо свикват и по-лесно се залъгват, но пък си има и деца, които са по-свити, плахи и несигурни.Те и на 1г. и на 2 и на 3г. не са готови да се отделят от майките и да останат сами в "ясленското" общество или в ДГ.Имам такива познати.Може би и за това в яслите се подхожда индивидуално и всяко дете ходи определен период за по няколко часа преди да го оставят по цял ден.

# 16 3 юни 2008, 15:24 ч.

Мнения: 256

Аз пуснах Миша на 1г и 4м беше през август (около14-ти) теорията ми беше че тогава много от децата са в ваканция и лелите имат повече време за новите деца.За нашата ясла се оказах права донякъде защото и без друго тя е малка ясла (3 групи)А лелите целогодишно добре се занимават с децата понеже и децата са не повече от 20 по документи.А септември като започнат да идват на ден по 1-2 да кажем нови деца( при това почти бебета) и все ревящи....Не ми се мисли.
Мисля че само майката може да прецени точно кога да си прати детето на ясла и как да му обясни какво ще се случва в ежедневието му.
Миши много обичаше да си играе с други деца в парка, и започна да се буди по 1 и също време сутрин и да заспива на обед пак по едно и също време и още малко такива дребни фактори ме наведоха на мисълта да пробвам...Стана от раз на 3 ден спа в яслата и ни посрещна с усмивка.А в петъка ни даде "чао" и влезна сама в игралната стая.Желая Ви успешна и лека адаптация!

# 17 4 юни 2008, 13:29 ч.

Мнения: 3 929

Синът ми тръгна на ясла на 1 год. и 11 мес. подготвях го, като му обяснявах постоянно, че ще ходи на училище, където ще има много деца и той ще си играе с тях, минавахме покрай градината, показвах му двора, но това нямаше никакъв ефект. Беше малък, за да осъзнае за какво иде реч.
Разбра, че не иска да ходи, когато го оставих първия ден до обяд, а мен ме нямаше. Никога до онзи момент той не се беше отделял от мен. И моята липса го е притеснила силно, което е породило страх, че може повече да не ме види и съответно - на сладващия ден страхът си каза думата. Затова започнах в друга насока - че мама е на работа, докато той е на училище, че като свърши работа, ще дойде и ще го вземе, че ще го гушка, че ще се разхождаме и т.н. Ето това му беше най-трудното - да приеме мисълта и да повярва, че мама ще дойде да го вземе. И до ден-днешен повтаря, даже децата от групата е научил:"Ще играя, ще папкам, ще спинкам и мама ще дойде". И като отида да го взема, всички деца излизат и о повтарят и накрая:"И всички майки ще дойдат".
Ако добре познаваш детето си, което, сигурна съм, е така, ще разбереш по какъв точно начин да го успокояваш.
В самото начало децата още не осъзнават, какво се случва. И е твърде възможно да им е интересно, но после, като се сблъскат с режима, с някоя забележка от страна на сестрата, със сбиване, не дай Боже, одраскване или нещо подобно с друго дете, може да не искат да продължат да ходят.

# 18 4 юни 2008, 17:06 ч.

Мнения: 75

Мили момичета,

Вашите отговори много ме обнадеждават. Притесненията ми бяха породени от гледката на едно ревящо дребосъче, което направо ми скъса сърцето. Та реших, че и Мартинчето ще плаче. Въпреки че той е много комуникативен. Тича при непознати, за да се закача и да си играе, което ме притеснява по други причини. Често съм го оставяла с бабите, лели и разни други приятели, защото съм работеща майка и не мога да го водя навсякъде с мен... Може би това е добро упражнение за яслата Simple Smile

, но ще пробвам и да се разхождаме до двора, за да свикне с нея.

# 19 5 юни 2008, 08:09 ч.

Мнения: 1 312

Цитат на: mama Viola в ср, 04 юни 2008, 17:06

Аааа,това да го подготвиш психически и това да не страда от раздялата са две съвсем различни неща.
Не се настройвай предварително и не залагай на това,че ще ви се разминат сълзите.
Бях убедена,че моят син е последното дете на света,което ще плаче за майка си,понеже никога не ме е търсел,нито ме е следил с поглед,винаги е бил безразсъден и смел и страх от нищо нямаше..,играеше по час-два без да се обърне да види дали съм наоколо,вкъщи от много малък се занимаваше в своята стая без да иска и търси внимание от моя страна.
Саможив и много самодостатъчен от малък.
Не е по колективните игри,но винаги се радва на присъствието на деца,спокоен,весел,неагресивен с тях-занимават се.
След всичко това,което наблюдавам месеци наред съм спокойна и сигурна,че почти няма да усети липсата ми.
Да,ама не.
Плака и се дра 2 седмици.
Аз двойно повече.
Първите 2 дни е повръщал от рев чак.
Положението беше страшно и бях решила да го спра от ясла.
Добре,че се вслушах в съветите на персонала и изтърпях още малко.
Детето свикна,успокои се,скоро тръгна с желание.

# 20 5 юни 2008, 08:26 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

При всяко дете е различно.
Моят син така и не свикна с яслите.
Говорех, обяснявах, гледаше децата как играят в двора - радваше им се, но нещата не се получиха.
Има и други фактори освен "раздялата с мама" и "непознато ново място".
Персоналът в яслите е много важен за свикването на детето.
При нас точно това попречи.

На вас пожелавам бърза адаптация и да случите на свестни лели!

# 21 6 юни 2008, 03:40 ч.

Мнения: 251

mama Viola, не бива да се притесняваш за неща, за които не си сигурна. Всяко дете реагира по различен начин. Зависи от детето и от самата ясла, песронал, грижи и обстановка. И аз си мислех , че моята дъщеря ще е самотна и уплашена и ще реве цял ден за мен,понеже по принцип все е залепена за мен. Но хич не беше изплашена! Много и хареса още от първата седмица и в яслата и сега в градината.Държи се като у дома си, даже ми се кара , че идвам да я взимам прекалено рано... ooooh!

Виж как ще мине първата седмица, когато водиш детето на яслата. От там нататък ще се разбере как да се реагира и то ще е според ситуацията.
Сега е малко раничко да се притесняваш. Laughing

# 22 6 юни 2008, 14:18 ч.

Мнения: 75

ДонКихотка, права си, че е рано да се притеснявам от сега... Но се притеснявам Simple Smile

. Глупаво е, зная. Иска ми се обаче да зная, че съм се опитала да го подготвя, въпреки че той не разбира много, когато му говоря и ми се смее и ми вика "да" на всяка дума. Simple Smile

Още е мъничък 1,5 г. е. Но ако има трикове за лесно привикване в яслата искам да ги зная Simple Smile

като воденето на площадката и т.н. Simple Smile

На есен ще видим дали ще е с песен Simple Smile

# 23 6 юни 2008, 15:03 ч.

София
Мнения: 2 686

Може ли да ползвам темата и да попитам, дали трябва да може да се храни и облича сам в яслата, и дали трябва да е вече без памперс? Тези 3 неща ме притесняват доста, защото не мисля, че ще успеем да ги научим до есента. Благодаря!

# 24 6 юни 2008, 15:25 ч.

Пловдив
Мнения: 556

Цитат на: Тинтири-Минтири в пт, 06 юни 2008, 15:03

Не, не трябва.Там ги хранят ако не могат сами(маги след като тръгна на ясли прояви желание да се храни сама и сега ми казват че яде сама),помагат им да се обличат,ако детето е с памперс трябва да слагаш в раничката памперси ,за да могат да ги сменят през деня(вече не знам дали ще ти помогнат в махането на памперса май не им се занимава много)

# 25 6 юни 2008, 15:34 ч.

Мнения: 75

оу, моя мишок същоноси памперси... дано да се научи да използва гърнето...

# 26 6 юни 2008, 15:39 ч.

София
Мнения: 353

Да ви кажа и аз за моите деца. Големите ми дъщери тръгнаха заедно на ясла. Разликата им е 1,2 г. Не съм имала проблеми с тях. Плакаха в началото,когато ги водех за около 1-2седмици. Сега малката ми тръгна на ясла на 1,8 г. Също плачеше сутрин, а в началото и когато я вземах. Мъчно ми беше, но не и давах да разбере, че съм притеснена. Говорех и , че мама отива да работи и после ще дойде. Че леля сега ще и даде играчки и ще пеят, и ще играят, и ще и даде да папка. Последното най-много я успокояваше Grinning

. Щом ще има ядене, значи не е толкова лошо да си в яслата! Сега ходи с такова желание там! Станала е любимка на лелите. А те са просто невероятни! Много съм доволна от отношението им към децата. Пожелавам ви да случите на такъв персонал! Четох веднъж пак по повод свикването на децата, че е добре да ги водите по-често в детски клубове или в заведения където има кой да се грижи за децата и да ги оставяте да играят сами. Така свикват, че може и друг да се грижи за тях, докато мама я няма за малко.
Повечето деца са с памперси в началото. Там ги слагат честичко на гърнетата и се научават.
Дано съм била полезна!

# 27 6 юни 2008, 15:51 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: Тинтири-Минтири в пт, 06 юни 2008, 15:03

Не, Тинтири. Там си ги обслужват напълно, а и ги учат на тези неща.

# 28 6 юни 2008, 16:28 ч.

София
Мнения: 2 686

Оф, слава богу! Защото днес в градинката няколко майки ме уплашиха по този повод, а ние сме доста далеч от махането на памперса (не, че няма да опитвам лятото). За храненето, ако го оставя сам, просто ще си остане гладен и омазан, за обличането също.

Иначе синът ми обожава да ходи в детски клубове, тича с всички сили да влиза вътре и изобщо не ме търси. Напротив, плаче, когато трябва да си тръгваме. И навън като сме е същия, важното е да има деца. Дано да е обнадеждаващо за свикването в яслата. Честно казано за мен май ще е по-трудно. ooooh!

# 29 8 юни 2008, 12:51 ч.

Мнения: 75

дали пък на нас, майките, не ни е по-трудно да се отървем от притесненията как ще бъдат гледани децете ни? Grinning

# 30 11 юни 2008, 22:32 ч.

Мнения: 2 616

Моят дребосък ще тръгне на ясла, когато е на 1г и 6м и не мисля, че разговорите биха имали какъвто и да е резултат, така че смятам да ходим да си играем в двора на яслата известно време. Поне мястото да не му е чуждо, когато тръгнем. А иначе ще имаме половин година, докато ми изтече майчинството, така че в началото и за по половин час мога да си позволя да го оставям, имайки предвид в какви истерии изпада щом го оставя дори на баща му, сигурно ще се наложи. Идеята ми засега е адаптацията да става много, много бавно и постепенно, неусетно почти Simple Smile

# 31 13 юни 2008, 17:37 ч.

Мнения: 75

със сигурност ще разберем как ще реагират малките, когато ги заведем в яслите Simple Smile

# 32 13 юни 2008, 21:54 ч.

Мнения: 1 531

мира също ще тръгва есента и съм доста притеснена - тя ще е,живот и здраве,на 1.4м... мъничка много ми се струва, но не ми се иска да изгубим мястото си в одз-то Confused

тъй като е малка да й се обяснява, мисля да направя следните две неща:
- да я водя цял август на клубове: те са си направо като ясла Peace

първо ще влизам с нея (или може би баща й) в залата, а после сама и постепенно към 3-4 часа ще я оставяме Peace

дано проработи Peace

- да я събирам често с познато детенце,което е е в същата група: мисля, че са малки да се познават,но кой знае newsm78

кофтито е,че от към месец е в период,дето мнооого иска мен,ама мен точно Cry

особено като й се спи или е гладна илио нещо не на кеф, чак плаче,ако изляза от стаята,в която сме с баща й Confused

дано тоа д е период и да отмине Praynig

иначе мнооого обича дечица и това ме обнадеждава,но...

и аз ще съм благодарна за практични съвети за подготовка Rolling Eyes

дали е малка или ще има полза д ая водя в двора на яслата - мисля,че няма да схване,ама newsm78

все пак сега е ъничка де, тогава сигурно ще е поумняла Heart Eyes

# 33 14 юни 2008, 08:56 ч.

Мнения: 1 931

Цитат на: mama Viola в нд, 08 юни 2008, 12:51

дали пък на нас, майките, не ни е по-трудно да се отървем от притесненията как ще бъдат гледани децете ни? Grinning

Да така е. Йони тръгна на ясла на 1 год и 8 месеца и той го прие много лесно за разлика от мен. Важното е да го приемем като нещо добро за децата и да не се притесняваме много защото те усещат нашето притеснение и страх и така започват и те да се страхуват, щом мама се страхува значи е страшно. Приказвах му, че ще ходи на място където да играе с много деца и че там е много хубаво и се оказа, че найстина е хубаво. Всяко сутрин като го оставях му казвах че го оставям да се наиграе с децата и след това ще дойда да го взема. Трябва да им го покажем като нещо хубаво.

Препоръчани теми

Боледуване на децата ни-тема 78

Страсти - ясли и градини в София, кампания 2024/2025 - Тема 1

Детски ясли Пловдив 2024

Отсъствия при карантина

Причина:

Причина: