Аз пък мога да те убедя че се връзват, но не е тук мястото да го напрявя.
А къде е мястото?
И ако не искаш да ме убеждаваш, защо изобщо го написа това, нещо бая безсмислен ми се вижда тоя пост
- Публикувана: 1 юни 2008, 13:20 ч.
- Последно мнение: 23 юли 2008, 14:05 ч.
Отразява ли се липсата на бащата?
А къде е мястото?
И ако не искаш да ме убеждаваш, защо изобщо го написа това, нещо бая безсмислен ми се вижда тоя пост
Аз пък мога да те убедя че се връзват, но не е тук мястото да го напрявя.
А къде е мястото?
И ако не искаш да ме убеждаваш, защо изобщо го написа това, нещо бая безсмислен ми се вижда тоя пост
Не за това е темата и не се заяждай ако обичаш.
Първо ми е още болно да говоря за това и второ ако толкова много те интересува как един мъж може да е добър баща и ужасен съпруг
може да попиташ някай психолог. А аз ще го напиша когато съм готова да го направя.
Аз пък мога да те убедя че се връзват, но не е тук мястото да го напрявя.
А къде е мястото?
И ако не искаш да ме убеждаваш, защо изобщо го написа това, нещо бая безсмислен ми се вижда тоя пост
Не за това е темата и не се заяждай ако обичаш.
Първо ми е още болно да говоря за това и второ ако толкова много те интересува как един мъж може да е добър баща и ужасен съпруг
може да попиташ някай психолог. А аз ще го напиша когато съм готова да го направя.
Мога да дам пример БНД - за съжителство категорично не става, но с дребната отношенията са ОК. Ето го примера...НО....има едно огромно НО!!!! Дребната започва да се тормози защо след като баща й с нея е добър и всичко е наред, ние не живеем заедно
И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......
... Дребната започва да се тормози защо след като баща й с нея е добър и всичко е наред, ние не живеем заедно И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......
И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......Мислила съм аз по този въпрос, че даже съм и чела тъй онуй... Ето сега е момента дребната да разбере, че някой може да ти е приятел, но да не сте мъж и жена. "Обичаме се като приятели, но не и като мъж и жена." казах аз на Дариа.
Четох, че границата е много тънка /то щото някъде е дебела тази граница
/ и за това разделените родители не следва по никакъв начин да показват интимности пред децата си - това води до голямо объркване. Никакви прегръдки, целувки, милувки...
... Дребната започва да се тормози защо след като баща й с нея е добър и всичко е наред, ние не живеем заедно И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......
И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......Мислила съм аз по този въпрос, че даже съм и чела тъй онуй... Ето сега е момента дребната да разбере, че някой може да ти е приятел, но да не сте мъж и жена. "Обичаме се като приятели, но не и като мъж и жена." казах аз на Дариа.
Четох, че границата е много тънка /то щото някъде е дебела тази граница
/ и за това разделените родители не следва по никакъв начин да показват интимности пред децата си - това води до голямо объркване. Никакви прегръдки, целувки, милувки...Иса, какви прегръдки! Аз по-скоро БНД бих
...трудно ми е даже да демонстрирам прекалено приятелски насторения! И дребната някак изобщо не й минава през главата това дет мъж и жена се обичали, прегръщали и т.н. да го прилага спрямо мен и БНД! Та затова ме и пита - защо сме разделени с баща й, той кого обича и кого не...и става мноого репкаво...Аз отговарям и чакам да видя реакцията й...Ама тя е хитра и веднага отклонява темата. Така че.... 
Предстои ми да стана майка и не мога да ти дам съвет като такава, но мога да споделя опита си от детството. На мен ми се отрази присъствието на баща ми. Няма да навлизам в подробности, но най-хубавите ми спомени са свързани с неговото отсъствие от вкъщи. Присъствието му беше вечен източник на стрес за мен, създаде ми безкрайно изкривена представа за взаимоотношенията мъж-жена, комплекси, с които се боря и до днес. Отстрани сигурно сме изглеждали "нормално" семейство, но си мисля, че ако майка ми беше събрала сили да се раздели с него, щях да съм много по-щастлив човек.
За да ви покажат какво съкровище сте изпуснали.
Mаци, нашият беше по-добър докато си беше удома, после понеже ми беше смъртно обиден, явно и децата го отнесоха
Те за това говоря, Никси- че добрия баща ( който е такъв и в брака и извън него) не се влияе в отношението си към децата от чувствата си към майката. И дали става дума за "по-добър" или за "по-малко безотговорен"???? Защото когато се касае до връзката на бащата с детето ми, разни степени като "по-" не ме удовлетворяват. Не съм стигнала върха на бора в битката да извадя на бял свят "доброто" в нашия баща, ама то и данни няма, та съм приела и варианта със степените, но не съм хепи с това, никак.
Ама както аз се старая детето ми да не усеща сътресението от промяната, така и той да се старае да му се невиди!
Имам само един въпрос...защо евентуалния развод, да означава, че детето няма да вижда баща си и че то йще му липсва?
И аз това щях да питам
И изобщо, струва ми се че малко излишно драматизирате. Ако от сега /преди развода/ си с настройката, че детето няма да вижда баща си, ясно е че няма да положиш и минимални усилия да им помогнеш да имат връзка, което е най-малко ...жалко.
Да, има лоши съпрузи и добри бащи. Моят бивш не ставаше за съпруг, но обожава дъщеря ни.
и да приключим безсмислените повторения на едно и също
крайно време е, години вече се повтаря,
Малко ала "една лъжа ако се повтори достатъчно на брой пъти, ще стане истина".
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
......
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
......
здравей,моя син беше на три години когато напуснах баща му,знаех само ,че това е най- доброто за детето ми ,вместо да е подложено на това да търпи и гледа как се карат родителите му.И до ден днешен не съжалявам за решението си,просто не беше останало нищо което да ме зъдържи там,а и той много много не се интересуваше от детето.Случайно АКО се прибереше първо се сещаше да се наяде и да се наспи.На мен плужеци не ми трябват,още повече ,ако трябва да е пример за сина си.
При мен ситуацията беше подобна.Но определено си личи липсата на бащата в къщи.Още повече,че имам момченце.Няма как да не страдат децата.
Цитат
Здравейте,
Досега не съм чела темите тук, нямам време да го направя, затова ме извинете, ако въпросът, който ме интересува, е обсъждан вече.
Бракът ми е в много сериозна криза, на крачка съм да поискам развод. Единственото, което ме държи, е страхът как ще се отрази на детето ми, ако не вижда баща си. Още е бебе. Ще е лишено от баща си, но пък ще расте сред обичта на баба и дядо и още куп роднини, които сега са далеч. Това ще може ли да компенсира липсата на бащата?
Отрази ли се разводът върху психиката на децата ви?
Ще се радвам да получа мнения и съвети!
Досега не съм чела темите тук, нямам време да го направя, затова ме извинете, ако въпросът, който ме интересува, е обсъждан вече.
Бракът ми е в много сериозна криза, на крачка съм да поискам развод. Единственото, което ме държи, е страхът как ще се отрази на детето ми, ако не вижда баща си. Още е бебе. Ще е лишено от баща си, но пък ще расте сред обичта на баба и дядо и още куп роднини, които сега са далеч. Това ще може ли да компенсира липсата на бащата?
Отрази ли се разводът върху психиката на децата ви?
Ще се радвам да получа мнения и съвети!
Да, естествено че се отразява липсата на бащата/майката.Едно дете независимо дали е момче или момиче то винаги ще се чувства по-пълноценно между двама родители, както ще израсне по уверено в се беси, по защитено и др.Момичетата обикновено приемат мъжката фигура /бащата/като упора и защита, а момчетата я приемат в повечето случай нещо на което да се възхищават и копират,т.е изграждането на личността им се основава изцяло на /това какво тати прави/.Обичта на дядото до някъде ще съумее да покрие липсата на бащата, но тя няма да е пълна.Развода в всички положения се отразява върху децата. При теб това е хубавото, че дето е все още малко и за в бъдеще ще може да приеме нещата някак си по лесно, но тук ще изиграе голяма роля това което ти ще му обясниш и начина по който ще му представиш нещата.
До някъде моят случай е идентичен с твоя. Въпреки нашата расдяла съм се стремяла винаги бащата да прекарва повече време с детето, именно поради по-горе изложените причини от мен. В крайна сметка по един или друг начин, бащата разбра че това дете расте и има нужда от двамата си родители, както за неговото възпитание така и за оформянето на личността на детето.Промяната в дето ми се почувства моментално. Сега той самия напира и изявява желание да бъде с нея по възможност повече. А аз се чувствам добре и щастлива защото детето ни сега е по щастливо.В крайна сметка раздялата си е расдяла но тя по никакъв начин не трябва да се отразява на детето.
допълнение към по-горе написаното.
Цитати от пресата
Красимир Калпаков:
Улицата е университетът на нашите деца
Българчетата са най-травмирани от връстниците си в другите страни на Балканския полуостров, казва психологът психотерапевт пред Силвия Николова
Несгодите на прехода накараха малките да пораснат по-бързо, отколкото е отредила природата, но с това нараснаха и страховете и проблемите им
Повечето родители не са подготвени за случващото се с децата им и бързат да прехвърлят отговорността на институциите, но проблемът за неадаптивните и асоциални прояви на малките е заложен дълбоко в семейството
- Господин Калпаков, напоследък много се говори за насилието у дома и за отражението му върху подрастващите. Какво всъщност показват данните?
- Проблемът с домашното насилие в България наистина е изключително сериозен. Близо две трети от децата твърдят, че в семействата им има случаи на насилие, като в 12 процента то приема най-бруталната форма - бой. Малките споделят, че доста често причина е неизпълнението на някоя заръка на родителя. Но признават, че се случва бащите да посягат и на майките им.
Предвид недостатъчното време на родителите, децата определят училището като основна социална среда. Последното ми проучване показва, че българските деца сериозно изостават от връстниците си от другите европейски страни по информираността си за правата, които им дават редица закони. В същото време те не познават достатъчно отговорността на сексуалното поведение, опасността от тютюнопушенето, употребата на алкохол и психоактивни вещества. И те са склонни да твърдят, че не знаят, защото по тези теми не се говори достатъчно в училище. А там все още не е прието да се говори достатъчно за предпазването от нежелана бременност, за полово предаваните болести и за превенцията на СПИН. Семейството и медиите също са недостатъчно ефективни по тези въпроси. Дефицитът на организирани форми на спорт, личностно развитие и прекарване на свободното време са все съществени условия за зачестилите прояви на антисоциално поведение и употреба на психоактивни вещества в детска и юношеска възраст.
Проучване на ЮНЕСКО показва, че децата от страните в преход се чувстват два пъти по-несигурни в своите квартали, отколкото връстниците им в Западна Европа. Една трета от българчетата посочват, че се боят от присъствието на съмнителни лица (подозрителни непознати, наркопласьори, хулигани, членове на банди и алкохолици в квартала) около училищата, пред входовете на домовете им и в градинките, където играят. По този показател малчуганите в България се нареждат на първо място сред балканските страни. Оказва се, че 25 на сто от децата са станали жертва на насилие на улицата.
- Преди броени дни от Софийски градски съд съобщиха, че всяко пето производство е срещу малолетен извършител. Може ли да се говори за трайно негативни тенденции в психиката на българчетата през последните години?
- Да, и те са обусловени именно от страхът, за който споменах. Тенденциите обаче имат дълбоката си предистория, която родителите, забързани в своя бизнес или просто в работа за връзване на двата края, пропускат.
Както в миналото, така и сега, първостепенно и водещо място във формиране на детската психика има семейството. Едва на второ място идва групата на връстниците. Третата институция, влияеща мощно върху възпитанието, е училището, следвана от обществото, като цяло.
- Напоследък обаче се наблюдава изтласкване на по-предни позиции на училището, като място за формиране на личността. Прави ли онези, които твърдят, че в известна степен това е плюс, тъй като детето по-рано се приучава да бъде самостоятелно?
- Това е криворазбрана самостоятелност, от която натрупаният опит обикновено е отрицателен. Семейството и родителите пряко влияят върху формирането на определени качества у детето до седмата му година. На нея то отива в първата социализираща институция - училището. И след като влезе в клас, за него семейството придобива подпомагаща функция, в която то може да споделя проблемите си, да търси помощ за разрешаване на трудностите, с които се е сблъскало в училището. Семейството е този емоционален терен, на който детето се чувства не само активно, но подкрепено и обичано.- Какво става обаче, когато теренът не се окаже достатъчно здрав?
- Стига се до другата крайност. Случва се родителите да са неподготвени или моделите на поведение, които налагат спрямо подрастващото, да не работят. Деветдесет процента от българските семейства в момента са точно в такава ситуация, защото възрастните в тях са отраснали и възпитавани в съвършено други условия и сега им се налага заедно с децата да се адаптират към новите реалности. И за съжаление не им е известно, че на всеки определен етап - от раждането до седмата година, всяка реакция на родителите трябва да бъде адекватна на потребностите на малкото към дадената възраст.
Обичайна практика днес е заради икономическата принуда майката да работи още преди детето да е тръгнало на училище. А всекидневното й отсъствие то изживява като психологическа травма. Във втората-третата година в живота му се появява бащата, олицетворяващ авторитета и представляващ социализиращата функция вкъщи. Той е човекът, който показва правилата на играта, а майката се грижи за неговия емоционален свят.
- Означава ли това, че моделът, по който са възпитавани 30-40-годишните, сега не работи?
- Да, вече не работи. Но тъй като училище за родители никой не е завършил, всеки прилага върху децата си това, което е прилагано някога на него, но с някои осъвременявания в крачка, според ситуацията и нуждата на времето.
Днес в 90 на сто от случаите родителите не са подготвени за това, което се случва с децата им и в безпомощността си бързат да прехвърлят отговорността на институциите. Обвиняват, че училището и учителите не са си свършили работата, че обществото не се интересува.
Основният проблем за неадаптивните и асоциални прояви на малолетните и непълнолетните обаче е заложен дълбоко в семейството. Ако до 7-годишна възраст вкъщи им е липсвала емоционалната грижа на майката и социализиращата функция на бащата, по-късно дори с помощта на учителя те ще се адаптират значително по-трудно в училище. След това в пуберитета психиката на младежите коренно се променя. И ако до този момент точката на познаване е била насочена към себе си, то в началото на пуберитета тя е насочена към взаимодействието с другите и отговаря на въпросите какво представлявам и кой съм. Този индивидуален процес не може да бъде програмиран нито от родителите, нито от учителите, още по-малко от обществото.
- Безспорно това е възрастта, в която децата избират своята среда. Либералните или авторитарните родители са по-работещата формула в този момент?
- Успешни са онези родители, които със своите постъпки и действия дават набор от примери и възможности и имат достатъчно търпение да изчакат младите да натрупат положителен опит. А той се натрупва само на базата на неверни решения. Ако точно в този момент родителите успеят да го насърчат, детето се мобилизира и намира сили да потърси друго, по-благоприятно решение. Напълно погрешно е да се смята, че добра роля може да изиграе вечното натякване. Вместо да помогне авторитарният родител само би отказал детето от каквато и да е инициатива. Либералните родители също нямат успех.
На добър резултат могат да се надяват само авторитетните родители, т.е. тези личности, които добре познават самите себе си, своите сили и възможности и реагират адекватно в съществуващите условия.
- Имате ли наблюдение дали децата и юношите с антиобществени прояви са възпитавани в авторитарни или в либерални семейства?
- Неотдавна направих изследване с ученици в началото на пуберитета. Резултатите показаха, че децата стават все по-подозрителни, все по-трудно можеш да достигнеш до тях. Гласуването на доверие от тяхна страна е един труден и мъчителен процес.
Изследване на ЮНЕСКО показва, че само 28 на сто от децата участват в организирани форми за прекарване на свободното време, като спортни клубове, църковни инициативи, хорове, театрални трупи и др. Останалите 72 на сто са на улицата. У нас няма работеща институция, която да предложи на младите алтернативна форма на общуване на тази за безцелното скитане навън.
В малките и в градовете с над 50 000 жители децата с неадаптивно поведение варират от 26 до 33 на сто. Това са млади хора, които при определени условия за готови да прескочат нормите и изискванията на обществото, без да мислят за последствията. В градове като София, Бургас, Пловдив процентът скача до 35. Той включва потенциалните наркомани, зависимите от Интернет и други форми на поведение, насочени срещу собствената личност.
В днешното младо поколение всеки трети има психологическият терен да развие някаква зависимост. Достатъчно е силно емоционално събитие и неговите стратегии за справяне да не сработят и той е готов да потърси патерицата - независимо дали тя ще е дрога, алкохол или насилническо поведение.
Повече от тревожно е, че има не едно и две изследвания върху поведението на децата и юношите у нас с тревожни данни, но никоя от институциите не им обръща достатъчно внимание. Тези резултати могат да залегнат в основата на съвременна социална политика към подрастващите, след като твърдим, че много искаме да влезем в обединена Европа. А там под различни форми, заплатени или на доброволен принцип, са обхванати всички възрастови групи за подпомагане социализацията на младите. Защото европейците осъзнават, че днешното подрастващо поколение ще гради Евросъюза само след няколко години.
- Има ли белези в поведението, по които родители и учители могат да познаят, че детето е претърпяло насилие на улицата, а дори и в самото семейство?
- Две трети от децата в България заявяват, че по някакъв начин са ставали свидетели на насилие, 60 на сто казват, че това се е случвало вътре в семейството. Върху 12 на сто от децата пряко е налагано насилие, други 12 процента са станали обект на насилие на улицата. А опитът, който са получили, оформя у тях мнението, че насилието е форма за разрешаване на някакъв социален конфликт, което от своя страна е особено страшно.
07.01.2005
Цитати от пресата
Красимир Калпаков:
Улицата е университетът на нашите деца
Българчетата са най-травмирани от връстниците си в другите страни на Балканския полуостров, казва психологът психотерапевт пред Силвия Николова
Несгодите на прехода накараха малките да пораснат по-бързо, отколкото е отредила природата, но с това нараснаха и страховете и проблемите им
Повечето родители не са подготвени за случващото се с децата им и бързат да прехвърлят отговорността на институциите, но проблемът за неадаптивните и асоциални прояви на малките е заложен дълбоко в семейството
- Господин Калпаков, напоследък много се говори за насилието у дома и за отражението му върху подрастващите. Какво всъщност показват данните?
- Проблемът с домашното насилие в България наистина е изключително сериозен. Близо две трети от децата твърдят, че в семействата им има случаи на насилие, като в 12 процента то приема най-бруталната форма - бой. Малките споделят, че доста често причина е неизпълнението на някоя заръка на родителя. Но признават, че се случва бащите да посягат и на майките им.
Предвид недостатъчното време на родителите, децата определят училището като основна социална среда. Последното ми проучване показва, че българските деца сериозно изостават от връстниците си от другите европейски страни по информираността си за правата, които им дават редица закони. В същото време те не познават достатъчно отговорността на сексуалното поведение, опасността от тютюнопушенето, употребата на алкохол и психоактивни вещества. И те са склонни да твърдят, че не знаят, защото по тези теми не се говори достатъчно в училище. А там все още не е прието да се говори достатъчно за предпазването от нежелана бременност, за полово предаваните болести и за превенцията на СПИН. Семейството и медиите също са недостатъчно ефективни по тези въпроси. Дефицитът на организирани форми на спорт, личностно развитие и прекарване на свободното време са все съществени условия за зачестилите прояви на антисоциално поведение и употреба на психоактивни вещества в детска и юношеска възраст.
Проучване на ЮНЕСКО показва, че децата от страните в преход се чувстват два пъти по-несигурни в своите квартали, отколкото връстниците им в Западна Европа. Една трета от българчетата посочват, че се боят от присъствието на съмнителни лица (подозрителни непознати, наркопласьори, хулигани, членове на банди и алкохолици в квартала) около училищата, пред входовете на домовете им и в градинките, където играят. По този показател малчуганите в България се нареждат на първо място сред балканските страни. Оказва се, че 25 на сто от децата са станали жертва на насилие на улицата.
- Преди броени дни от Софийски градски съд съобщиха, че всяко пето производство е срещу малолетен извършител. Може ли да се говори за трайно негативни тенденции в психиката на българчетата през последните години?
- Да, и те са обусловени именно от страхът, за който споменах. Тенденциите обаче имат дълбоката си предистория, която родителите, забързани в своя бизнес или просто в работа за връзване на двата края, пропускат.
Както в миналото, така и сега, първостепенно и водещо място във формиране на детската психика има семейството. Едва на второ място идва групата на връстниците. Третата институция, влияеща мощно върху възпитанието, е училището, следвана от обществото, като цяло.
- Напоследък обаче се наблюдава изтласкване на по-предни позиции на училището, като място за формиране на личността. Прави ли онези, които твърдят, че в известна степен това е плюс, тъй като детето по-рано се приучава да бъде самостоятелно?
- Това е криворазбрана самостоятелност, от която натрупаният опит обикновено е отрицателен. Семейството и родителите пряко влияят върху формирането на определени качества у детето до седмата му година. На нея то отива в първата социализираща институция - училището. И след като влезе в клас, за него семейството придобива подпомагаща функция, в която то може да споделя проблемите си, да търси помощ за разрешаване на трудностите, с които се е сблъскало в училището. Семейството е този емоционален терен, на който детето се чувства не само активно, но подкрепено и обичано.- Какво става обаче, когато теренът не се окаже достатъчно здрав?
- Стига се до другата крайност. Случва се родителите да са неподготвени или моделите на поведение, които налагат спрямо подрастващото, да не работят. Деветдесет процента от българските семейства в момента са точно в такава ситуация, защото възрастните в тях са отраснали и възпитавани в съвършено други условия и сега им се налага заедно с децата да се адаптират към новите реалности. И за съжаление не им е известно, че на всеки определен етап - от раждането до седмата година, всяка реакция на родителите трябва да бъде адекватна на потребностите на малкото към дадената възраст.
Обичайна практика днес е заради икономическата принуда майката да работи още преди детето да е тръгнало на училище. А всекидневното й отсъствие то изживява като психологическа травма. Във втората-третата година в живота му се появява бащата, олицетворяващ авторитета и представляващ социализиращата функция вкъщи. Той е човекът, който показва правилата на играта, а майката се грижи за неговия емоционален свят.
- Означава ли това, че моделът, по който са възпитавани 30-40-годишните, сега не работи?
- Да, вече не работи. Но тъй като училище за родители никой не е завършил, всеки прилага върху децата си това, което е прилагано някога на него, но с някои осъвременявания в крачка, според ситуацията и нуждата на времето.
Днес в 90 на сто от случаите родителите не са подготвени за това, което се случва с децата им и в безпомощността си бързат да прехвърлят отговорността на институциите. Обвиняват, че училището и учителите не са си свършили работата, че обществото не се интересува.
Основният проблем за неадаптивните и асоциални прояви на малолетните и непълнолетните обаче е заложен дълбоко в семейството. Ако до 7-годишна възраст вкъщи им е липсвала емоционалната грижа на майката и социализиращата функция на бащата, по-късно дори с помощта на учителя те ще се адаптират значително по-трудно в училище. След това в пуберитета психиката на младежите коренно се променя. И ако до този момент точката на познаване е била насочена към себе си, то в началото на пуберитета тя е насочена към взаимодействието с другите и отговаря на въпросите какво представлявам и кой съм. Този индивидуален процес не може да бъде програмиран нито от родителите, нито от учителите, още по-малко от обществото.
- Безспорно това е възрастта, в която децата избират своята среда. Либералните или авторитарните родители са по-работещата формула в този момент?
- Успешни са онези родители, които със своите постъпки и действия дават набор от примери и възможности и имат достатъчно търпение да изчакат младите да натрупат положителен опит. А той се натрупва само на базата на неверни решения. Ако точно в този момент родителите успеят да го насърчат, детето се мобилизира и намира сили да потърси друго, по-благоприятно решение. Напълно погрешно е да се смята, че добра роля може да изиграе вечното натякване. Вместо да помогне авторитарният родител само би отказал детето от каквато и да е инициатива. Либералните родители също нямат успех.
На добър резултат могат да се надяват само авторитетните родители, т.е. тези личности, които добре познават самите себе си, своите сили и възможности и реагират адекватно в съществуващите условия.
- Имате ли наблюдение дали децата и юношите с антиобществени прояви са възпитавани в авторитарни или в либерални семейства?
- Неотдавна направих изследване с ученици в началото на пуберитета. Резултатите показаха, че децата стават все по-подозрителни, все по-трудно можеш да достигнеш до тях. Гласуването на доверие от тяхна страна е един труден и мъчителен процес.
Изследване на ЮНЕСКО показва, че само 28 на сто от децата участват в организирани форми за прекарване на свободното време, като спортни клубове, църковни инициативи, хорове, театрални трупи и др. Останалите 72 на сто са на улицата. У нас няма работеща институция, която да предложи на младите алтернативна форма на общуване на тази за безцелното скитане навън.
В малките и в градовете с над 50 000 жители децата с неадаптивно поведение варират от 26 до 33 на сто. Това са млади хора, които при определени условия за готови да прескочат нормите и изискванията на обществото, без да мислят за последствията. В градове като София, Бургас, Пловдив процентът скача до 35. Той включва потенциалните наркомани, зависимите от Интернет и други форми на поведение, насочени срещу собствената личност.
В днешното младо поколение всеки трети има психологическият терен да развие някаква зависимост. Достатъчно е силно емоционално събитие и неговите стратегии за справяне да не сработят и той е готов да потърси патерицата - независимо дали тя ще е дрога, алкохол или насилническо поведение.
Повече от тревожно е, че има не едно и две изследвания върху поведението на децата и юношите у нас с тревожни данни, но никоя от институциите не им обръща достатъчно внимание. Тези резултати могат да залегнат в основата на съвременна социална политика към подрастващите, след като твърдим, че много искаме да влезем в обединена Европа. А там под различни форми, заплатени или на доброволен принцип, са обхванати всички възрастови групи за подпомагане социализацията на младите. Защото европейците осъзнават, че днешното подрастващо поколение ще гради Евросъюза само след няколко години.
- Има ли белези в поведението, по които родители и учители могат да познаят, че детето е претърпяло насилие на улицата, а дори и в самото семейство?
- Две трети от децата в България заявяват, че по някакъв начин са ставали свидетели на насилие, 60 на сто казват, че това се е случвало вътре в семейството. Върху 12 на сто от децата пряко е налагано насилие, други 12 процента са станали обект на насилие на улицата. А опитът, който са получили, оформя у тях мнението, че насилието е форма за разрешаване на някакъв социален конфликт, което от своя страна е особено страшно.
07.01.2005