Отразява ли се липсата на бащата?

здравей,моя син беше на три години когато напуснах баща му,знаех само ,че това е най- доброто за детето ми ,вместо да е подложено на това да търпи и гледа как се карат родителите му.И до ден днешен не съжалявам за решението си,просто не беше останало нищо което да ме зъдържи там,а и той много много не се интересуваше от детето.Случайно АКО се прибереше първо се сещаше да се наяде и да се наспи.На мен плужеци не ми трябват,още повече ,ако трябва да е пример за сина си.

Естествено, че се отразява, ако някой ти каже не, ще те излъже.
Само че това не е причина да стоиш с мъж, с който не искаш да си, защото това също се отразява на детето. В случая става въпрос за това да избереш между двете злини.

  Точно така. И се налага да прецениш кое е по-малкото зло ( minima de malis ).

Горните постове отразяват почти изцяло двете страни на медала. Въпросът е да решиш кое ще се отрази по-малко негативно.  Липсата на баща безспорно дава отражение, но по-важно за едно дете е да расте сред любов, сигурност и спокойствие, отколкото сред обратното, което е неизбежно в едно разпадащо се семейство.
Не е лесен избор, но ако ситуацията е непоносима и непоправима- дава категорично по-добра среда и за майката и за детето.

А ако е добър баща, но лош съпруг ........ какво тогава 

Какво точно се чудиш, какъв ти е въпроса?

Ами чудя се, в такъв случай кое е правилният избор и за детето и за мен  Ако се разделим защото този брак ме убива психически - детето ще е ощетено в една или друга степен от към обичта на бащата. Ако продължи този брак детето ще има обичта и на двамата............. май е трудно да се реши кое е най-добре 

Мила, добрият баща е такъв и в брака и извън брака. Говорим за връзката баща-дете. Има ли я? Сигурна ли си в това?
И ако тази връзка я има, но другата- с тебе липсва, колко дълго можеш да издържиш така...дори заради детето си? обичта на двамата има смисъл, ако има хармония, обич към едно дете от два различни лагера изкривява идеалната цел, за която говориш ти.

Да, права си  Попрегледах тук, има доста полезна информация по този въпрос  Но е труден избора    В такива случаи ти се иска - хем агнето цяло, хем вълкът сит 

Ако този брак те убива психически, повярвай ми, това ще се случи и с детето ти. Мисли за теб и детето като за скачени съдове - няма абсолютно никакъв начин ти да си нещастна, а детето да е щастливо.
А и, честно казано, не мога да си го представя тоя филм - страхотен баща и отвратителен съпруг, просто не могат да ми се вържат двете неща в един образ.

 

По-точно не може да се каже! Отвратителният съпруг прави майката на детето нещастна. Нещастната майка не може да майчинства успешно. Добре помня как на 4 -5 години обвинявах себе си, че не мога да успокоя майка си и да й помогна да е по- щастлива. Което не е било моя работа, ама кой да знае. Децата обикновено са така: хвърлят всичко на своя гръб (не съм сигурна, защо е така, ама психолозите го казват и го наблюдавам непрекъснато). Не случайно, когато им кажеш "развеждаме се", често питат "аз ли съм виновна/ен".

Та, де го тоз страхотен баща и лош съпруг? Ако не можеш да се оправиш с жена си, как ще го направиш с детето си?!? 

ЛИпсата на баща се отразява,но по-лошо е детето да живее в кавги и стрес.
Когато мама и тати се карат -малчо се затваря в себе си-става агресивен с другите дечица.
Аз съм самотна майка-предпочетох  го,не само защото "таткото"си тръгна без да му мигне окото,а защото знаех,че по-добре синът ми да расте без баща от колкото в нездравословна среда.(сега си има чудесен пастрок).
Когато една връзка не върви,когато сте си опротивели до болка и сте на ръба на омразата по-добре се разведете.
Има много случаи ,аз поне знам два такива:-
Развеждат се родителите и  след години ,любовта им отново ги събира .
Близка приятелка се разведе -детето и беше на 3 или на 4 -не помня.Преди развода и малкия беше изпаднал в депресия-душичката му не издържаше на вечното високо напрежение ,което се усещаше .
Сега е на 7 -години.Мама и тати са все така разведени,но се уважават,малкият не се чувства застрашен,,виновен ,нито нещастен.Напротив.Той е съвсем различно хлапе.Много весело и усмихнато!
Развода се отрази добре за всички.

Не прочетох внимателно,че детето е още бебе!
Боже,Момиче,не му мисли-разведи се.На детето по никакъв начин НЯМА ДА МУ СЕ ОТРАЗИ психически,ако майка му се разведе.
Повярвай-от опит ти казвам.ПО–ДОБРЕ ДА СИ ГЛЕДАШ БЕБЕТО САМА от колкото в кавги и тежка атмосфера
помисли!!!
Много отдавна да си самотна майка спря да е ;СТРАННО"-Все по често се срещаме такива.
Защото ние сме по-силни когато сме сами,но спокойни,от колкото нещастни,но обвързани!
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ В РЕШЕНИЕТО.ДАНО ДА Е най-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО!

Имам само един въпрос...защо евентуалния развод, да означава, че детето няма да вижда баща си и че то йще му липсва?

Именно-развода не разделя детето от бащата-РАЗВОДА ще направи по-лек живота на майката,от там и на бебето.
По-горе го казаха.Майката и детето са скачени съдове-малчо попива майчината си енергия.
Така че.....

Защото Дани, много малко на брой са бащите като теб, които искат да се виждат с децата си след раздялата/развода с майката. Мойто БНД се разведе не само с мен, но и с детето си.

И аз това щях да питам 
И изобщо, струва ми се че малко излишно драматизирате. Ако от сега /преди развода/ си с настройката, че детето няма да вижда баща си, ясно е че няма да положиш и минимални усилия да им помогнеш да имат връзка, което е най-малко ...жалко.

Да, има лоши съпрузи и добри бащи. Моят бивш не ставаше за съпруг, но обожава дъщеря ни.

Що се отнася до основния въпрос. Специалистите са установили, че детето се нуждае от ЕДИН  модел на поведение, който да следват и това не е задължително да е родител дори... Липсата на баща или майка се отразява, но как ще се отрази и дали ще е непременно негативно зависи от много неща, но най-вече от родителят, който остава. 

Иса,от къде на къде да се драматизира излишно.
Момичето има проблем!!!!
ПРОБЛЕМ“
Ако ти си самотен родител и си свикнала с това е -лесно-ЛЕСНО е и за мен вече-защото  наистина се свиква!!!
Но за жена,която току що е станала Родител и е пред сложна дилема в живота си далеч не е "драматизам"
За другото съм съгласна с теб

Драматизира се непременната липса на баща. Това имам предвид. 

Иначе моментът е труден.

При нас е така- той е добър баща, но не е добър съпруг и ще кажа защо   Когато родителите отглеждат детето си заедно то трябва да вижда уважение по между им, да усеща обичта им   При нас детето вижда че тате е груб с мама, неговата дума е закон, в един момент е мил а в следващия вика и крещи..........  

драматичен е ,според мен,факта,че все повече мъже бягат от отговоността да бъдат Бащи!!!!!!
Нямам идея,какво точно смята да прави съпругът на авторката-дали ще  си поеме задълженията към детето или и той,подобно на много други ТАТКОВЦИ  ще побегне ужасен през глава към така безгрижния ергенски животец
ТОВА ,според мен е драматичното-на все повече жени им се налага сами да отглеждат децата си!
А и не са рядкост САМОТНИТЕ БАЩИ-което е още по-нелепо

дано не е неуместно,но по повод на това ще напиша колко ме шокира една случка-преди време,когато един баща навън ,пред хората и пред детето си удари жена си,незнам какъв е бил повода да и посегне,но смразената финзиономия на детето-беше ужасна.
Ето такива работи трябва да се спестяват на децата-НАЛИ?!!!

За първото съм много съгласна! 
Второто обаче ме притеснява. Да попитам - защо има двоен стандарт? Защо да е по-нелепо майка да абдикира от родителските си отговорности, а за бащите някак си е по- социалноприето? Защо върху челата на абдикиралите майки се лепва стигма, а върху тези на побегналите бащи - не? Смята се и се тиражира повсеместно, че вината на майката в този случай е несравнимо по-голяма, отколкото на бащата. Едва ли не, било противоприродно, а за мъжете - по-ОК. А ако социумът отхвърляше и клеймеше абдикиралите мъже-родители еднакво, с всичките последици на това клеймо, може би пък нямаше да побягват толкова лесно. Ей така - да стане стандарт: да захвърлиш детето си не е ОК - и за мъже, и за жени. И в двата случая е еднакво нелепо. Извинете, че съм извън темата и спамя!   

Самотните родители ще стават все повече това е нормална, световна тенденция. Не се дължи на факта, че бащите бягат от отговорност обаче.   Тук сме обсъждали този въпрос много пъти...

За мен Самотните бащи са нещо страхотно.   Много бих се радвала те да стават все повече, защото не винаги майката е по-добрия избор, а в много случаи е даже много по-лошият такъв.

Да, отразява се липсата на баща.
Но липсата на спокойствие се отразява повече.

Чак сега виждам темата и си задавах същия въпрос.
Предположих, че авторката ще се върне при родителите си, може би в Б-я а бащата ще остане в САЩ.... поне виждам, че живее там.

и аз не мога да разбера как ще си перфектен баща но ужасен съпруг. По-скоро бих приела обратното.

към авторката:
Недей да мислиш, че детето ще се чувства по-различно от тези чиито бащи са починали на пример. И в двата случая детето расте само. За мен много по-важно е да израстен в любяща среда, сред хора които живеят в хармония и разбирателство! А до колкото виждам казваш, че ще израсте И сред роднини от мъжки пол които биха били добър пример за детето.

Недей да търпиш само защото бебето можело да не е щастливо..... казали са ти много и достатъчно аргументи, няма смисъл да повтарям

Успех

И искаш да ни убедиш, че с теб се държи така, а с детето не???
Айде стига, да не сме расли по дърветата ...

Отново предполагам, но може и да не се държи с детето така - за сега. А може и да не му се налага, детето от само себе си ще разбере и попие модела на поведение от майка си. Това обаче в никакъв случай не означава че детето е щастливо 

Бърди, ама как успя да заковеш поста си на 00:00?

Отразява се, да. Отразява се не особено добре. Като се почне от първоначалния страх, че лесно можеш да останеш и без другия си родител, мине се през общуването с не винаги пълноценния и адекватен останал ти родител (защото разводът/смъртта на партньора се отразява негативно на другия родител, поне за известен период от време), трудностите от чисто финансово естество (е това вече далеч не е задължително, но често се случва). Емоционалната страна няма да я описвам, защото някак си още ми е много трудно, макар и след толкова години.
Баби, лели, дядовци, вуйчовци, сестри, братя.... са спасителната сламка за доста неща, но не и заместител на бащата/майката.
Не е задължително дете без един родител да се побърка, да се провали в живота и т.н., но е напълно задължително да изпитва някои значителни трудности от емоционално естество.
Не си дала много информация как и защо обмисляш финала на брака/връзката си. Но ако бащата на детето ти го обича, грижи се за него, отделя време и внимание, поставя нуждите на детето като приоритет в живота си.... си струва да се замислиш още един път. Но виж, ако е агресивен, ако те тормози осъзнато, ако е незаинтересован към детето, ако прекомерно пие... разводът/раздялата са алтернатива. Не бих казала, че е по-добре 1 дете да има баща-насилник, отколкото да бъде отглеждано само от майка, например.
Но ти си знаеш как стоят нещата в твоята връзка, и най-добре би могла да прецениш позитивите и негативите както от запазването, така и от прекратяването на връзката си. И опираме до "по-малкото зло", както вече писа някой.

Каквото и да ти кажем тук, ти най-добре си знаеш къде те стягат обувките.
Най-важното е да си стабилна психически ти на първо място, за да може детето да не усеща липса на майка. А вече дали можеш да направиш компромис и заради това да има някакъв баща и семейство да жертваш живота си - ти си знаеш можеш или не да го направиш!
Всеки решава за себе си каква цена може да плати!
А за детенце - недей толкова драматизира! Както неведнъж съм писала - не мислете, че сега това е единственото поколение, в което ще има толкова самотни майки!

Малко да оспамя - навремето мая колежка - рускиня все ни повтаряше - Много сте загубени българките....Вси чакате принца на белия кон...При нас в Русия от поколения насам има недостиг на мъже (две световни войни и една безсмислена революция и всичкото глад, лагери и мизерия покрай това) - та в Русия ние си раждаме по едно дете и изобщо не търсим никакви принцове...и без това са кът! Та ако обърнем поглед леко назад и на изток - хайде да ви припомням ли Москва не вярва на сълзи?

Ей тук аз мога много да споря, само дето не съм наясно защо аджеба така става

И аз бих поспорила. Нашия стана по-добър извън. Ама защо така - и аз не съм наясно.

За да ви покажат какво съкровище сте изпуснали.

Mаци, нашият беше по-добър докато си беше удома, после понеже ми беше смъртно обиден, явно и децата го отнесоха

И тук при нас е така. Тук даже понятието брак с всичките му почести и подписи е супер отживелица. Един мъж има в най-лошия случай 2 жени от които има деца ( много често са повече ). Това с кой живее мъжа не пречи на никой. Мъжете се гръжат за всичките си деца и жени. Ако жената е достаъчно самостоятелна изобщо не го търси за издръжка и прочее, стига и бащата да вижда детето от дъжд на вятър. Много често срещано явление е и една жена да има няколко деца от различни мъже. Не знам явно е до възпитание...

Не казвам ,че не се държи така и с детето- избухва заради неща които в моите очи са незначителни, след малко му минава и нали е дете и обича баща си прощава бързо. Мил е с детето, глези го, но ако не вървят нещата по неговите правила просто избухва.

Говорили сме доста за това, обещава, че ще се промени, но той не усеща че обижда и  наранява - за него това е начина да изкаже негодувание.

И аз съм живяла в държава с подобни порядки. На никой не му прави впечатление децата от колко жени или пък мъже са. И децата съвсем не са нещастни от този факт - даже си се събират заедно по фамилни тържества и прочие. Но пък се счита за голям позор, ако мъжът не се грижи за децата си, особено ако е от богата фамилия. И понеже има и фактора СПИН, напоследък е станало модерно официалната съпруга да познава любовницата. По този начин е спокойна, че мъжо й си хвърля семето на сигурно, демек няма да зарази и нея. Това е съвсем сериозно... В нашата действителност все още играе чувството за собственост и изобщо чувствата, емоциите...

АБЕ К'ви са тези държави-к'во е това чудо.
Ужас-май съм много старомодна-и МОНОГАМНА.
Не е фатално да расте едно дете без баща,но чак да се приема и либовницата на тати,та и извънбрачни братчета и сестички и мир и сговор в полигамно общество-не мога да го приема.

Пък аз ще кажа-на едни се отразява, на други-не.На едни се отразява по един начин, на други-по друг.Имам си примери за кофти-липса-намеса на заместители-други деца и прочее, имам и други-позитивни.Съдби-различни.От много обстоятелства зависи кое как ще се отрази на някой.

Дефинирай ми "приема" моля 
Защото едно от гаджетата на БНД не можеше да ме 'приеме'. Цитирам по памет: "Мога да приема детето ти, но не и бившата ти жена." Неща, които съществуват в обективната действителност независимо от теб не разбирам какво има да им се 'приема' 

Това ,ми се струва разговор на друга тема,но все пак.НЕ МОГА ДА ПРИЕМА,за нормално написното в по-горните постове относно любовниците на бащата и отношението на съпругата към тях.

Исе, аз доколкото схващам, не говорят за нашия случай (разделена двойка и нови патньори), а любовници по време на брака.
Или бъркам?

Аз пък мога да те убедя че се връзват, но не е тук мястото да го напрявя.

Вярно си разбрала!!! Не прием любовници по време на брака!
СТАРОМОДНА СЪМ!
НО тази тема е различна,от обсъжданата тук.Не се стърпях да изкажа възмущението си,извинявам се

А къде е мястото?
И ако не искаш да ме убеждаваш, защо изобщо го написа това, нещо бая безсмислен ми се вижда тоя пост

Не за това е темата и не се заяждай ако обичаш.
Първо ми е още болно да говоря за това и второ ако толкова много те интересува как  един мъж може да е добър баща и ужасен съпруг
може да попиташ някай психолог. А аз ще го напиша когато съм готова да го направя.

Мога да дам пример БНД - за съжителство категорично не става, но с дребната отношенията са ОК. Ето го примера...НО....има едно огромно НО!!!! Дребната започва да се тормози защо след като баща й с нея е добър и всичко е наред, ние не живеем заедно И това допълнително усложнява задачките с много неизвестни.....Let's think about it.......

Мислила съм аз по този въпрос, че даже съм и чела тъй онуй... Ето сега е момента дребната да разбере, че някой може да ти е приятел, но да не сте мъж и жена. "Обичаме се като приятели, но не и като мъж и жена." казах аз на Дариа.

Четох, че границата е много тънка /то щото някъде е дебела тази граница / и за това разделените родители не следва по никакъв начин да показват интимности пред децата си - това води до голямо объркване. Никакви прегръдки, целувки, милувки...

Иса, какви прегръдки! Аз по-скоро БНД бих  ...трудно ми е даже да демонстрирам прекалено приятелски насторения! И дребната някак изобщо не й минава през главата това дет мъж и жена се обичали, прегръщали и т.н. да го прилага спрямо мен и БНД! Та затова ме и пита - защо сме разделени с баща й, той кого обича и кого не...и става мноого репкаво...Аз отговарям и чакам да видя реакцията й...Ама тя е хитра и веднага отклонява темата. Така че....

Предстои ми да стана майка и не мога да ти дам съвет като такава, но мога да споделя опита си от детството. На мен ми се отрази присъствието на баща ми. Няма да навлизам в подробности, но най-хубавите ми спомени са свързани с неговото отсъствие от вкъщи. Присъствието му беше вечен източник на стрес за мен, създаде ми безкрайно изкривена представа за взаимоотношенията мъж-жена, комплекси, с които се боря и до днес. Отстрани сигурно сме изглеждали "нормално" семейство, но си мисля, че ако майка ми беше събрала сили да се раздели с него, щях да съм много по-щастлив човек.

Те за това говоря, Никси- че добрия баща ( който е такъв и в брака и извън него) не се влияе в отношението си към децата от чувствата си към майката. И дали става дума за "по-добър" или за "по-малко безотговорен"???? Защото когато се касае до връзката на бащата с детето ми, разни степени като "по-" не ме удовлетворяват. Не съм стигнала върха на бора в битката да извадя на бял свят "доброто" в нашия баща, ама то и данни няма, та съм приела и варианта със степените, но не съм хепи с това, никак. 
Ама както аз се старая детето ми да не усеща сътресението от промяната, така и той да се старае да му се невиди!

айде сега най-сетне приемете, че тези случаи са изключения от правилото
и да приключим безсмислените повторения на едно и също
крайно време е, години вече се повтаря,

Малко ала "една лъжа ако се повтори достатъчно на брой пъти, ще стане истина".
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
Това, че двойка се развежда, не значи, че детето ще преустанови контакт с баща си...
......

Не винаги значи, но по-често значи.Лични наблюдения.

При мен ситуацията беше подобна.Но определено си личи липсата на бащата в къщи.Още повече,че имам момченце.Няма как да не страдат децата.

Да, естествено че се отразява липсата на бащата/майката.Едно дете независимо дали е момче или момиче то винаги ще се чувства по-пълноценно между двама родители, както ще израсне по уверено в се беси, по защитено и др.Момичетата обикновено приемат мъжката фигура /бащата/като упора и защита, а момчетата я приемат в повечето случай нещо на което да се възхищават и копират,т.е изграждането на личността им се основава изцяло на /това какво тати прави/.Обичта на дядото до някъде ще съумее да покрие липсата на бащата, но тя няма да е пълна.Развода в всички положения се отразява върху децата. При теб това е хубавото, че дето е все още малко и за в бъдеще ще може да приеме нещата някак си по лесно, но тук ще изиграе голяма роля това което ти ще му обясниш и начина по който ще му представиш нещата.
До някъде моят случай е идентичен с твоя. Въпреки нашата расдяла съм се стремяла винаги бащата да прекарва повече време с детето, именно поради по-горе изложените причини от мен. В крайна сметка по един или друг начин, бащата разбра че това дете расте и има нужда от двамата си родители, както за неговото възпитание така и за оформянето на личността на детето.Промяната в дето ми се почувства моментално. Сега той самия напира и изявява желание да бъде с нея по възможност повече. А аз се чувствам добре и щастлива защото детето ни сега е по щастливо.В крайна сметка раздялата си е расдяла но тя по никакъв начин не трябва да се отразява на детето.

допълнение към по-горе написаното.
Цитати от пресата
Красимир Калпаков:
Улицата е университетът на нашите деца
Българчетата са най-травмирани от връстниците си в другите страни на Балканския полуостров, казва психологът психотерапевт пред Силвия Николова

Несгодите на прехода накараха малките да пораснат по-бързо, отколкото е отредила природата, но с това нараснаха и страховете и проблемите им

Повечето родители не са подготвени за случващото се с децата им и бързат да прехвърлят отговорността на институциите, но проблемът за неадаптивните и асоциални прояви на малките е заложен дълбоко в семейството
- Господин Калпаков, напоследък много се говори за насилието у дома и за отражението му върху подрастващите. Какво всъщност показват данните?
- Проблемът с домашното насилие в България наистина е изключително сериозен. Близо две трети от децата твърдят, че в семействата им има случаи на насилие, като в 12 процента то приема най-бруталната форма - бой. Малките споделят, че доста често причина е неизпълнението на някоя заръка на родителя. Но признават, че се случва бащите да посягат и на майките им.
Предвид недостатъчното време на родителите, децата определят училището като основна социална среда. Последното ми проучване показва, че българските деца сериозно изостават от връстниците си от другите европейски страни по информираността си за правата, които им дават редица закони. В същото време те не познават достатъчно отговорността на сексуалното поведение, опасността от тютюнопушенето, употребата на алкохол и психоактивни вещества. И те са склонни да твърдят, че не знаят, защото по тези теми не се говори достатъчно в училище. А там все още не е прието да се говори достатъчно за предпазването от нежелана бременност, за полово предаваните болести и за превенцията на СПИН. Семейството и медиите също са недостатъчно ефективни по тези въпроси. Дефицитът на организирани форми на спорт, личностно развитие и прекарване на свободното време са все съществени условия за зачестилите прояви на антисоциално поведение и употреба на психоактивни вещества в детска и юношеска възраст.
Проучване на ЮНЕСКО показва, че децата от страните в преход се чувстват два пъти по-несигурни в своите квартали, отколкото връстниците им в Западна Европа. Една трета от българчетата посочват, че се боят от присъствието на съмнителни лица (подозрителни непознати, наркопласьори, хулигани, членове на банди и алкохолици в квартала) около училищата, пред входовете на домовете им и в градинките, където играят. По този показател малчуганите в България се нареждат на първо място сред балканските страни. Оказва се, че 25 на сто от децата са станали жертва на насилие на улицата.
- Преди броени дни от Софийски градски съд съобщиха, че всяко пето производство е срещу малолетен извършител. Може ли да се говори за трайно негативни тенденции в психиката на българчетата през последните години?
- Да, и те са обусловени именно от страхът, за който споменах. Тенденциите обаче имат дълбоката си предистория, която родителите, забързани в своя бизнес или просто в работа за връзване на двата края, пропускат.
Както в миналото, така и сега, първостепенно и водещо място във формиране на детската психика има семейството. Едва на второ място идва групата на връстниците. Третата институция, влияеща мощно върху възпитанието, е училището, следвана от обществото, като цяло.
- Напоследък обаче се наблюдава изтласкване на по-предни позиции на училището, като място за формиране на личността. Прави ли онези, които твърдят, че в известна степен това е плюс, тъй като детето по-рано се приучава да бъде самостоятелно?
- Това е криворазбрана самостоятелност, от която натрупаният опит обикновено е отрицателен. Семейството и родителите пряко влияят върху формирането на определени качества у детето до седмата му година. На нея то отива в първата социализираща институция - училището. И след като влезе в клас, за него семейството придобива подпомагаща функция, в която то може да споделя проблемите си, да търси помощ за разрешаване на трудностите, с които се е сблъскало в училището. Семейството е този емоционален терен, на който детето се чувства не само активно, но подкрепено и обичано.- Какво става обаче, когато теренът не се окаже достатъчно здрав?
- Стига се до другата крайност. Случва се родителите да са неподготвени или моделите на поведение, които налагат спрямо подрастващото, да не работят. Деветдесет процента от българските семейства в момента са точно в такава ситуация, защото възрастните в тях са отраснали и възпитавани в съвършено други условия и сега им се налага заедно с децата да се адаптират към новите реалности. И за съжаление не им е известно, че на всеки определен етап - от раждането до седмата година, всяка реакция на родителите трябва да бъде адекватна на потребностите на малкото към дадената възраст.
Обичайна практика днес е заради икономическата принуда майката да работи още преди детето да е тръгнало на училище. А всекидневното й отсъствие то изживява като психологическа травма. Във втората-третата година в живота му се появява бащата, олицетворяващ авторитета и представляващ социализиращата функция вкъщи. Той е човекът, който показва правилата на играта, а майката се грижи за неговия емоционален свят.
- Означава ли това, че моделът, по който са възпитавани 30-40-годишните, сега не работи?
- Да, вече не работи. Но тъй като училище за родители никой не е завършил, всеки прилага върху децата си това, което е прилагано някога на него, но с някои осъвременявания в крачка, според ситуацията и нуждата на времето.
Днес в 90 на сто от случаите родителите не са подготвени за това, което се случва с децата им и в безпомощността си бързат да прехвърлят отговорността на институциите. Обвиняват, че училището и учителите не са си свършили работата, че обществото не се интересува.
Основният проблем за неадаптивните и асоциални прояви на малолетните и непълнолетните обаче е заложен дълбоко в семейството. Ако до 7-годишна възраст вкъщи им е липсвала емоционалната грижа на майката и социализиращата функция на бащата, по-късно дори с помощта на учителя те ще се адаптират значително по-трудно в училище. След това в пуберитета психиката на младежите коренно се променя. И ако до този момент точката на познаване е била насочена към себе си, то в началото на пуберитета тя е насочена към взаимодействието с другите и отговаря на въпросите какво представлявам и кой съм. Този индивидуален процес не може да бъде програмиран нито от родителите, нито от учителите, още по-малко от обществото.
- Безспорно това е възрастта, в която децата избират своята среда. Либералните или авторитарните родители са по-работещата формула в този момент?
- Успешни са онези родители, които със своите постъпки и действия дават набор от примери и възможности и имат достатъчно търпение да изчакат младите да натрупат положителен опит. А той се натрупва само на базата на неверни решения. Ако точно в този момент родителите успеят да го насърчат, детето се мобилизира и намира сили да потърси друго, по-благоприятно решение. Напълно погрешно е да се смята, че добра роля може да изиграе вечното натякване. Вместо да помогне авторитарният родител само би отказал детето от каквато и да е инициатива. Либералните родители също нямат успех.
На добър резултат могат да се надяват само авторитетните родители, т.е. тези личности, които добре познават самите себе си, своите сили и възможности и реагират адекватно в съществуващите условия.
- Имате ли наблюдение дали децата и юношите с антиобществени прояви са възпитавани в авторитарни или в либерални семейства?
- Неотдавна направих изследване с ученици в началото на пуберитета. Резултатите показаха, че децата стават все по-подозрителни, все по-трудно можеш да достигнеш до тях. Гласуването на доверие от тяхна страна е един труден и мъчителен процес.
Изследване на ЮНЕСКО показва, че само 28 на сто от децата участват в организирани форми за прекарване на свободното време, като спортни клубове, църковни инициативи, хорове, театрални трупи и др. Останалите 72 на сто са на улицата. У нас няма работеща институция, която да предложи на младите алтернативна форма на общуване на тази за безцелното скитане навън.
В малките и в градовете с над 50 000 жители децата с неадаптивно поведение варират от 26 до 33 на сто. Това са млади хора, които при определени условия за готови да прескочат нормите и изискванията на обществото, без да мислят за последствията. В градове като София, Бургас, Пловдив процентът скача до 35. Той включва потенциалните наркомани, зависимите от Интернет и други форми на поведение, насочени срещу собствената личност.
В днешното младо поколение всеки трети има психологическият терен да развие някаква зависимост. Достатъчно е силно емоционално събитие и неговите стратегии за справяне да не сработят и той е готов да потърси патерицата - независимо дали тя ще е дрога, алкохол или насилническо поведение.
Повече от тревожно е, че има не едно и две изследвания върху поведението на децата и юношите у нас с тревожни данни, но никоя от институциите не им обръща достатъчно внимание. Тези резултати могат да залегнат в основата на съвременна социална политика към подрастващите, след като твърдим, че много искаме да влезем в обединена Европа. А там под различни форми, заплатени или на доброволен принцип, са обхванати всички възрастови групи за подпомагане социализацията на младите. Защото европейците осъзнават, че днешното подрастващо поколение ще гради Евросъюза само след няколко години.
- Има ли белези в поведението, по които родители и учители могат да познаят, че детето е претърпяло насилие на улицата, а дори и в самото семейство?
- Две трети от децата в България заявяват, че по някакъв начин са ставали свидетели на насилие, 60 на сто казват, че това се е случвало вътре в семейството. Върху 12 на сто от децата пряко е налагано насилие, други 12 процента са станали обект на насилие на улицата. А опитът, който са получили, оформя у тях мнението, че насилието е форма за разрешаване на някакъв социален конфликт, което от своя страна е особено страшно.
07.01.2005