Хайде, вие сте!
Ето и нейната ситуация:
1-ви курс съм. бременна съм в 15-тия ден.искам бебче,обичам ги,винаги съм им се радвала,страхотни са,това е и смисъла на живота ми искам поне 3,но...ако го оставя ще имам подкрепата на родителите ми,но това достатъчно ли му е?да го гледа някаква си студентка,която не се чувства готова за такава отговорност,то залужава много повече и нямам и подркепата на мъжа отговорен за това...финанси има,но едно дете трябва да расте в нормална къща с 2-ма родители и да му се отделя много време и внимание и дас е възпитава,а на мен тепърва живота ми започва.почвам да градя кариера,немога да избягам и от образованието си,което ми е безкрайно важно.мислех за аборт цял живот ще се обвинявам,че съм убила едно невинно създание,а и ме е страх,защото има риск после за забременяване,а както казах искам поне 3.ако го оставя пък в това ми положение ще си съсипя живота и няма да му дам стабилен старт и за неговия..помогнете .. дайте ми съвети като по големи и улегнали жени ... какво е най добре да се направи в това положение
пс:тази тема ми се стори най-подходяща.уважавам ви страшно много вие,който се справяте и си гледате децата сами и сте силни.аз съм отгледана сама от майка ми-чудесна и грижовна мама и винаги до мен.просто имам нужда от съвет.благодаря