Има ли бащи, присъствали на раждането, които да съжаляват?

И на мен би ми било интересно да разбера има ли такива татковци. Лично аз познавам само един мъж, който е присъствал на раждането на детето си и той не съжалява, че го е направил (съдя по начина, по който разказва за преживяването). Моят мъж, обаче не се нави, за което безкрайно много съжалявам.

Моят мъж пък съжалява, че не е присъствал. Искаше, но аз не се съгласих.

Моят искаше и беше много навит, но не го пуснаха. 

А при нас нито аз имах желание,нито мъжът ми.

Всъщност тук не пишат много бащи... Те вилнеят в Татковци или в Клюкарника....   

В клюкарника не те съветвам, пробвай в ТАТКОВЦИ

Моят много се чудеше дали да присъства на секциото, но добре че не си поиска. Нямам му вяра, а да го търся пльокнал на пода в този момент -   . Майтапя се. Не виждам кой би съжалявал, нашия татко сега съжалява, че се е отказал.

Не мога да си обясня защо има хора които толкова държат да кажат, че са били против когато тук въобще никои не пита за това. 
Авторката умишлено е помолила да споделят само тези които имат личен опит.

Много интересна тема. Ще я следя с удоволствие.

И после като се получат много отговори, че не са съжалявали, ще я пратя на нашия тати 

Moqt prisustva i do den  dne6nn  se hval,44e purvi  vzel bbebeto na ruce. Nee se e gnusil, naprotiv, daje si go krustih na ba6ta mi. Sana mu jal 4e mnogo sum se muchila.

Нашиат татко присастваше, макар че не умираше от желание, но го направи защото беше важно за мен.След като се роди бебка се разплака, което беше много трогателно. Там където раждах си имаше и легло за него в моита стаиа така че акушерката го извика чак когато биах 10 см в разкритие... и вапреки че стоЯ 8 часа след това пак беше щастлив...

 Много Ви благодаря за отговорите, момичета!
 Ама много мудно върви темата - никой ли няма личен опит или просто никой не се интересува? 
 Нека пишат и семейства, при които присъствието е имало положителен резултат, да си направим извода дали има изобщо бащи, които да съжаляват или всички "убедителни мнения", че няма мъж, който да изтърпи подобна гледка, който да не се отврати, който да не заобича жена си по-малко, защото я е видял "разчекната, кървяща и крещяща" са само плод на митове и градски легенди. 

така е тук ще прочетеш само "моят присъства", "моят не","моят искаше, но не се пристраши"......итн
Наистина темата е мн интересна 

Мисля, че няма такива бащи, които да съжаляват, че са присъствали. Нашият тати присъства и не виждам никаква промяна в отношения ни! По-скоро са митове и легенди

И нашият татко присъства, раждах секцио. Беше невероятно изживяване и за него и за мен. Не мога да си представя този момент без той да е до мен и да ми държи ръката през цялото време както и стана при нас. Вдъхна ми много кураж, беше много развълнуван и любопитен през цялото време. Той беше този който пое бебето, ходи с него навсякъде докато го мериха и преглеждаха и идваше гордо да ми разказва какво става. Не само че не съжалява за решението си, въпреки че се колебаеше дали да присъства, но е убеден че на следващото раждане също ще бъде неотлъчно до мен. Щастливи сме че споделихме този не по-малко интимен момент от момента на зачеването на нашето дете и мисля че това ни сближи още повече. 

Не познавам такива, които да съжаляват, че са присъствали, всички са много щастливи и присъстват и на следващите раждания, ако има 

 

Моят мъж и двата пъти когато раждах отсъстваше от страната - и не само тогава, но и когато ни изписваха, но  не мисля, че това го прави по-малко баща. За мен е по-важно след това отношението му към децата. Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!

Присъства. Не съжалява. Напротив - "умира" си от кеф, че го е направил!

Познавам двама, които са присъствали. Разказват за това с едно възхищение към жената по принцип.Единият даже каза, 4е оттогава се прекланя пред жена. Определено НЕ съжаляват.   ( моят за съжаление нямаше никакво желание  )

Какво да опровергаваме? Жената пита познавате ли мъже, които са присъствали и съжаяват за това. Никой не обсъжда това кой е добър и кой лош ...

Аре един баща, който вилнее навсякъде, но не винаги е добре приет от мамите тук, да се изкаже. Направо по темата: Първо - нека това е свободен избор първо на бащата и после на двамата. Все пак има хора всякакви и раждането не е гледка за всеки, каквото и да си мислите. Второ - моето скромно мнение е че мъжът трябва да е на раждането - особено първото /без значение секцио или естествено/, защото това е едно голямо изпитание за майката и за двамата и ако той не е до жена си в този велик момент - КОГА? Аз не съжалявам, но честно оставих избора дали да присъствам на жена ми /тя е писала преди няколко поста/. Исках тя да реши и да се чувства уютно и щом тя не съжалява, и аз не съжалявам. Отделно аз си бях решил че ще съм вътре, защото винаги обичам новите неща, неизвестни и достъпни щом може. А и предишната ми професия беше такава, че гледката на раждащата ми жена беше като посещение на концерт на любимата ми група. Дори не седнах, бях прав и гледах почти всичко,  а накрая доктора ми предложи да "забода " първия шев, но аз не обичам нещо което не ми е работа да го правя. МОМЕНТЪТ Е ВЕЛИК И НАИСТИНА ИЗЖИВЯВАНЕТО ДА ВИДИШ ПЪРВИ РОЖБАТА СИ КАК ИЗЛИЗА НА БЯЛ СВЯТ И ВЗЕМА ПЪРВАТА ГЛЪТКА ВЪЗДУХ Е НЕЗАМЕНИМО!/особено преди маминка / Препоръчвам го на всеки. Нито ми е повлияло на отношението и желанието за секс с жена ми /надявам се да не е писала друго  /, нито мисля на нея е повлияло по някакъв начин. Дори тя пожелавайки да присъствам, убедена не съвсем на 100% след това се благодареше, че съм бил вътре, защото наистина се чувстваше добре, като усещаше ръката ми и виждайки /доколкото беше в час/ че аз съм шест. Ох, отнесох се, но наистина беше неописуемо!
п.п. Не е мода, не е прищявка, щом 140 кг борец припада при вида на среза на корема на жена си. Той иска, но не става. Просто това е въпрос на вътрешно усещане и нагласа! Присъствието ти дава после сила и мотив да полагаш грижата за плода на съвместната любов!

Да, бих казала че е ненормално ако таткото не е там. Но естествено това си е негов личен избор.



Нашия татко повтаря тази реплика и а довършва така - "Какво толкова, износила си и си родила едно дете, трудното не е това, най-трудното ще е да го гледаш докато стане поне на 18, а това ще правим заедно. И това е татко, който е присъствал на раждането. Прав е, подкрепям го, а може би и раждането му е изглеждало лесно-родих за 3 часа, първия от които вкъши още, бебчо слезе с отскок и разкритието беше директно пълно...Така че от неговата гледна точка може би не е било кой знае какво геройство. Но наитсина за мен е важно заедно на го гледаме. Иначе си права че колкото и да го бях разказвала нямаше да го разбере, а и съм доволна че беше там.

 Здравейте, пак.
 Нотар, и аз ти благодаря за откровеното мъжко мнение 
 Момичета, моля Ви, не ме разбирайте погрешно - това дали бащата е присъствал или не, не го прави добър или лош родител.  Никъде не говорим за това. Напротив присъствието на бащата е въпрос на лична нагласа, на вътрешни взаимоотношения между двойката, на усещане, на манталитет. Такова решение може да се вземе само от двамата и никой няма право да критикува двойката. Само, че на мен ми беше непонятно как хора, които никога не се го изпитали са толкова категорично убедени, че това е унизително и грозно за всички мъже и затова пуснах темата.
 А как са се променили отношенията ни след раждането - ами няма голяма промяна, само че когато говорим за раждането на сина ни, мъжът ми винаги го разказва с един трепет в очите и с треперещи нотки в гласа. Той споделя, че именно, когато бебето е излязло, когато си е поело първата глътка въздух и е проплакало е осъзнал красотата и магията да създадем дете, което уж е било част от мен, но изведнъж е навън и е толкова съвършено, готово за живот. Как после му бил пипнал ръчичките, докато го повият и как му говорел и как бебето видяло първо баща си  И такива мили неща. Поне аз това усещам от неговите думи.
 Както писах в началото - за нас беше много съкровен момент и никой не съжалява.
 Обаче нека чуем мнението и на други двойки. 

Познавам двама бащи присъствали на раждането/секцио/,които са с много приятни спомени и не съжаляват

Познавам 2ма бащи, присъствали на раждането - единият е българин и беше просто въодушевен като ни се обади, че имат бебе. Другият е чужденец, приятелката ми каза, че му било трудно след това, защото се наложи да извадят бебето с форцепс. Но това не означава, че съжалява, напротив, сега наскоро присъства и на раждането на второто им детенце (което раждане е по-малко от 2 год. след първото).

Когато раждах съпругът на момичето, което беше в моята стая е присъствал на раждането и беше адски доволен 4 дена все за това говореше с един ентусиазъм
Моя мъж ако беше присъствал на раждането на сина ми нямаше да има възможност да съжалява

определено не бих желала да присъства,просто аз не бих се 4увствала спокойна.смятам ,4е този момент е само за жената и бебето и тя има прави на него.другото е ,4е като знам колко 6тее объркан и притеснен,не бих му го при4инила,но това си е мое мнение не съм против,всеки сам ре6ава

Определено не се чете какво пита Татиана и се пише на изуст... молиа прочетете темата и вижте, че питат двоики сред които бащите са пирсаствали какво мислим, а не по пронтсип на кои какво му е мнението...

и моят това казва

И при нас е същата ситуацията 

Също, а и двете бяха секцио Синът ми тръгна нормално и честно казано дори и да се беше родил така пак не бих искала мъжът ми да ме вижда в това състояние

Аман вече, въобще четете ли първия пост или карате по интуиция?!

 
Ами не само парвиат пост ами и заглавието... иавно има много хора които даржат да си изказват мнението кадето и да е и за всичко.

И аз не съм баща, но ще се "изкажа" от името на съпруга ми.
Писъства и на двете раждания. За първото до последно не знаех дали искам да е там или ще го изгоня, второто не си и представях без него. Когато сме говорили за това в обща компания той винаги е насърчавал присъствието на бащата. Щастлив е, че имаше тази възможност, плака като малко дете и двата пъти, а после не спираше да разказва колко смела съм била и колко се гордее с мен.
Всеки има право да интерпретира както иска ситуацията, за нас беше момент на огромна интимност 

Извинявам се, че нахълтвам така в темата без да имам какво да кажа по въпроса (защото моят съпруг не присъства на раждането на Калоян), но просто ми е интересно да я следя. Поздравления за всички татковци,предпочели да бъдат до съпругата си в този тъй важне момент!
Мисля, че, четейки мненията по темата, много бих желала мъжът ми да присъства един ден на раждането на второто ни дете.

Нашият татко също присъства и беше много горд Това ще остане един много мил и незабравим момент за нас двамата.Не си представях,че няма да присъства

И на двете бих искал да кажа, че ми напомняте на бившата ми тъща /лека и пръст/ - като се звъннеше на вратата и тя започваше да се гримира и да си слага червило и докато отвори, хората си тръгваха и никога не отваряше навреме. Беше на 55 г. Така и при вас - от криворазбран срам /недай боже от контене/ не знаете какво изпускате и вие и мъжа ви. А и вече щом няма казарма, мъжете задължително на раждането - те така!  Но и не препоръчвам да се прави насила...

До последно се колебахме дали да присъства мъжа ми. Мен ме притесняваше факта, че той не може да понася на хората, които обича да им е зле. Наложи се да води котарака ни да го кастрират. Излязъл от лечебницата, защото едвам се сдържал да набие ветеринаря че мъчи котето. Като биха първата ваксина на сина ми и той се разплака мъжа ми почервеня целия и имах чувството че иска да удуши сестрата, а след това излизаше от кабинета преди всяка ваксинация. Като гледаме филми, в които има болно дете той тутакси превключва телевизора и се караме ако аз искам да гледам филма.... И това е човек, който без проблем може да заколи прасе... Та се притеснявах как ще реагира на самото раждане и реших за мое спокойствие да чака отвън. Извикахме го няколко минути след като се роди малчо и тези първи мигове с новороденото бебе бяха прекрасни и за мен и за него. После обаче стана така, че един от шевовете на епизиотомията ми поддаде и ходих да ме дозашият. Мъжа ми беше с мен през цялото време. Тази манипулация беше мноооого по-кървава и неприятна за гледане от самото раждане, но той се държа много добре и сега се чудя дали постъпих правилно че му казах да чака отвън.

Нашият татко не съжалява определено.  Беше с мен още от началото, говорихме си, чакахме разкритието заедно. После ми помагаше да напъвам, аз пък го удрях  Зърна пръв дъщеря ни, чу първото и проплакване. След раждането ни оставиха тримата 2-3 часа заедно.  Беше незабравимо! Определено и на второто раждане ще е плъно до мен. 

Искам да уточня няколко неща - никога не съм се срамувала от нищо пред него, никога не са ми минавали мисли - колко ли отвратително ще изглеждам, докато раждам, пък ще му се прави ли секс след това?  Даже не сме обсъждали въпроса дали той ще присъства или не ... просто най-естественото нещо и за двамата беше да сме заедно в този момент.

Това се отнася и за моя мъж
Много грешиш - това няма нищо общо с контенето. И честно казано не разбрах връзката с казармата каква е - че раждането е неприятно или приятно колкото казармата .  Нещо май си противоречиш

е като не разбираш от майтап, ще си противореча

Това ми хареса...    Не знам защо винаги като заспорят мъже и жени се стига до.... знаеш ли колко боли да раждаш... а знаеш ли колко е гадно в казармата... И сега, като няма казарма, жените ще вземат превес в спора.... Тъй че всички бащи беж в родилното да се потите заедно... 

Не мисля че някой тук споменава че след като мъжа е присъствал на раждането е по-добър или по-лош баща. Ние просто сме щастливи от факта че споделихме този момент заедно и не виждм защо трябва да те опровергаваме за каквото и да било или да се доказваме по някакъв начин. Относно модата, мисля че е недомислено това изказване. Тук поне се гледа на раждането като напълно естествен процес а не като на някакво тайнство забранено за мъжки погледи. Би било модерно ако не е било практикувано до сега, но това не е някаква нова тенденция, а нормалният начин по който протича раждането от години. Исках мъжът ми да е до мен не защото считам че ще сме много модерни, а защото имах нужда от него. И сега като гледам искрите в очите му когато говори за раждането съм толкова щастлива, колкото и докато раждах, а той ме галеше по косата, държеше ми за ръка и ми даваше кураж.

И аз да споделя личен опит
Моя мъж присъства на раждането. Още от началото на бременността искаше. Раждането беше нормално. Той беше през цялото време с мен - седя с мен в предродилна, гледаше как ме боли от контракциите, беше и по време на напаните. Помагаше ми, държеше ми ръката, подпираше ме, окуражаваше ме и т.н. Като се роди бебето той преряза пъпната връв. Изобщо не съжалява за това , че е присъствал, напротив много е доволен и иска и при следващите да присъства. А отностно отношение към секса след това - ами той още от както ме изписаха почна да ме пита кога може да правим, така че не му е повлияло 

За това съм напълно съгласна с теб, но да се приема раждането като някакво супер геройство и, че присъствието на мъжа едва ли не го е накарало да уважава жената повече ми звучи смешно. Той един мъж ако до тогава не се е научил да уважава и цени съпругата си........

И това е вярно. Един мъж трябва винаги да уважава и цени жената до себе си. 

Еми да. И да й бъде упора. Да може да разчита на него и в трудните моменти. А не да си губи цвета на лицето като види кръв или чуе рев.

И аз съм в чужбина  , можеш да ползваш ето този сайт за кирилица http://2cyr.com/

Поне до тук, разбрахме положителното мнение от присъствието по време на раждането на един татко, а и на доста други /индиректно /. Доколкото разбрах, недоволни бащи няма 

Да, а аз се включих като представител на отбора на съжаляващите, че таткото НЕ е присъствал. Но държа да наблегна на това, че минути след раждането мъжа ми дойде и видя и мен и бебето и до ден днешен е много щастлив че още от първия му час си гушка детето!

Мъжът ми също присъстваше на цялото раждане (контракциите (а при мен продължиха 36 часа и той си взе отпуск за да е до мен), после дойде с мен в болницата и остана неотлъчно до мен за раждането, шева от епизотомията и няколко часа след това). Отряза пъпната връв. Беше ми голяма упора. Аз бях на края на силите си, но присъствието му ме успокояваше много. Той е много щастлив, че е присъствал. Сега гордо разказва наляво и надясно за това. Определено сексуалното му влечение към мен не се е повлияло . Мисля че това преживяване ни сближи още повече.