Публикувана: 22 май 2008, 20:27 ч.
Последно мнение: 26 май 2008, 17:30 ч.

Колко хепи сте на happy birthday?

1 810
21
1

1
2
Всички

22 май 2008, 20:27 ч.

Мнения: 30

От 2-3 години насам преди рожденния си ден се чувствам малко скапано.Самият ден си го изкарвам много забавно,настроението ми е о'к,обаче дните преди него...знам ли...нещо го удрям на размисъл.Не ме разбирайте погрешно,не изпадам в депресии и не ме гони параноя от възрастта,просто си давам сметка за някои неща в живота,които ми липсват.Някаква скрита в мен тъга изплува и колкото и да я гоня все я усещам.Иначе съм весела и общителна,така че не е и до характера ми.
Та въпросът ми е има ли някой тук,който се чувства така преди ЧРД-то си?
И ако е имало подобна тема ,предварително се извинявам!

# 1 22 май 2008, 21:16 ч.

София
Мнения: 17 304

Ееее, ти само няколко дни - нищо не е. Класическата сатурнова дупка е един месец преди РД - екстра си си Peace

# 2 22 май 2008, 21:40 ч.

Бургас
Мнения: 6 050

Обикновено в дните около рождени дни, празници, си правим самооценка, макар и несъзнателно. Това важи най-вече за много взискателните към себе си натури, и то във възрастта 30-40 г. Това ми го беше казала една психоложка. Така че е съвсем нормално - аз изпадам в такива дупки не само по рождени дни:) После като Мюнхаузен се дърпам за косата - и обратно на равното:)

# 3 22 май 2008, 22:02 ч.

Мнения: 30

Tintina ,

значи да дърпам казваш,а?
Ма то верно,ако сам не си помогнеш няма кой друг.Луда работа!

Birdy,направо ме успокои мила Simple Smile

Последна редакция: чт, 22 май 2008, 22:10 от velvet_dream

# 4 22 май 2008, 22:12 ч.

Мнения: 911

Цитат на: Birdy в чт, 22 май 2008, 21:16

Ееее, ти само няколко дни - нищо не е. Класическата сатурнова дупка е един месец преди РД - екстра си си Peace

пък аз знам, че е 40 дни преди РД #Crazy

ама може и да съм в грешка!

# 5 22 май 2008, 22:21 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: velvet_dream в чт, 22 май 2008, 20:27

просто си давам сметка за някои неща в живота,които ми липсват.Някаква скрита в мен тъга изплува и колкото и да я гоня все я усещам.

Имам на разположение цяла година да си давам сметка за това колко неща ми липсват и да бъда тъжна...
На рожденния си ден не помня да съм била в кофти настроение.
Получавам подаръци и съм заобиколена с приятели.
Кеф ми е и няколко дни след това, докато се радвам на новите си придобивки Mr. Green

После мога да започна със сметките Whistling

# 6 22 май 2008, 23:01 ч.

Мнения: 2 336

Ако си напиша мнението ще почнете пак да ми се смеете и за това ще си мълча. smile3505

# 7 22 май 2008, 23:34 ч.

Мнения: 2 336

# 8 22 май 2008, 23:38 ч.

Бургас
Мнения: 6 050

Абе виж какво, някой път като дърпам после си задръствам прахосмукачката, обирайки косата от земята. И жадно гледам реклами на "Пантен" Simple Smile

Но иначе за тъгата - много пъти съм се опитвала да я гоня. И колкото повече гониш нещо, то толкова по-упорито се завръща. Опитай веднъж да я оставиш хубаво да те завземе и тя ще се успокои и ще си отиде. Когато не се съпротивляваш на болката, когато се оставиш да изживееш тези чувства, когато се запиташ защо ги изпитваш, какво ти липсва - някак си ти става по-спокойно на душата. И тъгата, и радостта са естествени състояния.
А пък Сиси ме заинтригува и сега проверявам час по час да не би да се е появило това мнение? Обещавам да не се смея!

# 9 22 май 2008, 23:41 ч.

Мнения: 408

Цитат на: Sissi_82 в чт, 22 май 2008, 23:34

Сиси, и аз така, като тебе. Joy

# 10 22 май 2008, 23:54 ч.

Мнения: 2 336

Tintina, тук всички ми се смеят, че съм била малка. Аз пък се чувствам страшно стара. И ако взема да се жалвам ще наскочат и ще ме хапнат за закуска. Naughty

Инкел, дружка си ми ти. Mr. Green

# 11 23 май 2008, 08:13 ч.

Бургас
Мнения: 6 050

Не питай старило, питай патило Cry

# 12 23 май 2008, 10:00 ч.

Мнения: 277

горе- долу го докарвам на happy,иначе от малка си мразя роженните дни и се скапвам.
...
всеки нормален човек иска да му се обърне внимание и да го поглезят,да получи подарък ,жест,да се почувства обичан.
малките неща ни правят щастливи.а когато не получим внимание на рожд.си ден ,страдаме.
...
сега се радвам на рожденните дни на децата си.тяхното щастие е е и мое щастие.

# 13 23 май 2008, 10:03 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Sissi_82 в чт, 22 май 2008, 23:54

Tintina, тук всички ми се смеят, че съм била малка. Аз пък се чувствам страшно стара.

Не ти се смеят, а ти се радват - някой в някоя тема ти беше казал, че когато станеш на 30 години , ще имаш големиииии деца и ще си ходиш с тях по дискотеки и ще си бъдете приятелчета, щот те ще са големи а ти млада.
Повярвай ми много е хубаво, аз обожавам да ходя с дъщеря ми по магазините, а тя с мен по кафета и приятелки.

# 14 23 май 2008, 10:15 ч.

Мнения: 2 336

Диони, предполагам, че е така. Но това не пречи честичко да ме взимат за мезе.

# 15 23 май 2008, 10:21 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: desilosha в пт, 23 май 2008, 10:00

всеки нормален човек иска да му се обърне внимание и да го поглезят,да получи подарък ,жест,да се почувства обичан.
малките неща ни правят щастливи.а когато не получим внимание на рожд.си ден ,страдаме.
...
сега се радвам на рожденните дни на децата си.тяхното щастие е е и мое щастие.

Абсолютно

Аз скоро имах възможност да се порадвам на РД на детенце, но предния ден си дадох сметка , че просто нямам идея как са минали толкова много години от как се е появило моето детенце - сетих се какъв кошмар беше раждането _{/и пак се заклех, че повече няма да ми се случи такова нещо/} и през какво сме минали и т.н.
А на моя РД плаках - 1 път от това , че супер се разнежих от жеста на детето към мен и 2 път от това че очаквах нещо то Мъжът до мен и не го получих_{/в крайна сметка го получих след 2 дни, но ... тогава много се разстроих/}

# 16 24 май 2008, 13:43 ч.

Мнения: 446

Никога не съм обичала рождените си дни. Даже се радвам като мине датата. Не защото остарявам, просто не мога да го обясня, но многооо ми е тъпо Cry

# 17 24 май 2008, 15:36 ч.

Мнения: 2 863

На мен ми е свръх тъпо на родените ми дни, такива които съм изкарвала в добро настроение са по -скоро рядкост.

И те точно както е зададена темата- не че няма подаръци, или жестове( е не всеки път) но... тъгата си е в мен.
Но пък аз си имам обяснение Mr. Green

( ха-ха не че ме топли особено).......просто това, което съм запомнила от детските си години е развода на нашите, как ние все нямаме пари с мама, за да ми напарви рожден ден и винаги беше много тягостно на тези дни.... Тя ужасно ме обичаше, но никога не можа да си надмогне собствената болка и обида от баща ми и това беше на всeки празник с нас...
Та за това ви казвам- децата помнят с подсъзнанието си, не какво сте казали и направили , а помнят настроението, някое чувство и то остава, за да може при всеки повод да се покаже навън.....

Последна редакция: сб, 24 май 2008, 17:47 от Jaly

# 18 24 май 2008, 15:42 ч.

Мнения: 402

Винаги ми беше хубаво,докато бяхме с БНД-то заедно Confused

Той успяваше да ми направи празника , признавам го Rolling Eyes

Дори и тая година, въпреки че вече не бяхме заедно...
На рождения ден нямах дори торта, да не говорим за гости и подаръци-просто нямах време да отида да си купя, нито настроение да се събирам с хора. БНД беше на друг континент на екскурзия Cry

Вечерта на рождения ден (преди 12 ве4ерта , преди да е изтекъл рожденият ден) той цъфна вкъщи с 1 торта-сърце и запалени свещички на нея Shocked

Беше за да замаже простотиите, непосредствено надробени преди да замине,но беше много мило.
И това ми направи празника...

# 19 24 май 2008, 17:18 ч.

Мнения: 30

Момичета,гадното настроение си отиде Wink

Вчера беше рожденният ми ден и мина чудесно.Едва се довлякох до вкъщи с толкова много цветя и подаръци от колегите....,а по-късно и от приятели,с които се почерпихме здраво.Естествено най-оценен от мен беше bouquet

от сина ми/малко поумърлушен и най-вероятно развяван из целия град докато стигне до мен/.Ноооооо,е от него и това е най-важното.Така че,щастието понякога е просто на върха на пръстите ни.И все пак съм сигурна,че догодина малко преди РД пак ще се сдухам....още нямам обяснение защо Thinking