Имам сестра която много дълго време се бореше да забременее .. нищо не се получи , лекарите казаха .. вероятността е 1 % ..
Така се стигна до окончателното решение да осинови детенце .
Със съпруга и минаха през цялата процедура по осиновяването и след това дългото очакване .. да им се обадят и да ги повикат . Дойде и този момент . Обадиха се . Предложиха им две прекрасни дечица братчета на 10 мес. и 2 години . Радостта беше неописуема .. пътуваха всяка седмица при тях, пазаруваха безброй неща за децата .. бяха в еуфория .. безкрайно щастливи .
Децата са здрави , нямат никакви недъзи .. прекрасни . Осиновиха ги . Разбира се минаха през трудният период на адаптация на големият .. за мен / аз имам също две деца / това беше нормална реакция на детето .. то се бунтуваше. Беше им трудно .. много трудно и на четиримата , но ние .. семейството им непрекъснато ги подкрепяме . Мина време 13-14 дни и дойде депресията . Сестра ми започна да плаче , затвори се дълбоко в себе си , отказа да се храни , страхуваше се от всичко ... ние неможехме да се справим .. и повикахме лекар .. диагнозата - тежка депресия . Тя отказва да приеме децата , иска да ги върне .. бори се за предишният си живот . Не е агресивна към малките , просто не ги приема ..
Предписаха и антидепресанти ...
Обичам я много и на всички много ни липсва .. тя е човек който е позитивен , любящ и в момента .. много страдащ .Искам да и помогна .. много , искам сестра си такава каквато беше ...но не за сметка на децата ..
Аз съм сигурна че и това ще премине ...
Пиша всичко това тук , защо търся хора, които биха могли да и помогнат .. преживели такива емоции ...
Моля Ви , ако някой може да помогне да ми пише на посоченият адрес .
zornica.tcheresharova@abv.bg
Благодаря !