Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Беше ми много полезно всичко, което прочетох. Записвам се с голямо съжаление. Майка ми получи микро инсулт, исхемичен. Тя живее в друг град. Викнали са бърза помощ заради световъртеж и повръщане, лекарят е измерил кръвно 200/100, бил е инжекция и е казал в понеделник да потърси личната. Това става в събота. Световъртежът не изчезва, нито кръвното пада, в понеделник личната вика бърза помощ и я приемат в болница с диагноза инсулт. Сега е в къщи, с шест вида лекарства, едва успява да стане до тоалетна, понякога повръща. Слава Богу няма физически проблеми. Но тя е с изкуствена става и лошо оперирано счупване, което я прави много трудно подвижна. С проходилката успява да се дотътри някак до тоалетната и да се върне.
 
 Препоръчвам проходилката за всички пострадали със световъртеж. Подпомага до голяма степен и ставането от леглото, майка я ползва при всяко влошаване и след операции.

Притесняват ме много лекарствата. Тя беше оперирана от кървяща язва, получена от обезболяващи (диклак),които взимаше за ставата, страх ме е да не се повтори това. Беше изпаднала  клинична смърт. Точно я бях взела при мен за да я водя по доктори, защото пак й бяха изписали диклак за болките, които всъщност са били от язвата, и тя се чувстваше все по-зле. Затова и доверие на лекари голямо нямам.

 Вече не знам кое да пазим и кое да лекуваме. Никой нищо не казва, личната преписа назначенията от болницата, и сега е в отпуск, брат ми, който се грижи за нея, няма навика за разпитва. Аз съм далеч, не мога и да я взема в момента, защото тя повръща, ако стои малко време седнала.

По всичко изглежда, че и баща ми е получавал такъв инсулт, защото е припаднал в банята, после два месеца е бил със силен световъртеж. Той живее сам и гледа да не ме безпокои за нищо. Взимал си е хапчетата за кръвно, Вертиго за виенето на свят, и е пил Шлемник  байкалски. Сега е добре и се старае да се грижи за здравето си, защото ужасно се страхува да не получи парализа при евентуален инсулт. Баба беше парализирана 5 години и всички знаем какъв кошмар е това.

Затова не знам как да постъпя - ето два аналогични случая - единия проследен болнично, другия не, и не съм сигурна доколко лекарствата помагат и доколко вредят.

Zdraveite priqtelqt mi e s mozachen insult poluchigo na 13-07-18 pitam se dali she se opravi nqma porasheniq seriozni samo go zabelqzah v kraka dali she se opravi i kakvi sa shansovete da go povtori otnovo..

 Ljuboznatelna, какви лекарства са ѝ изписани? Питам, за да видя дали са стандартните 5-6 при исхемичен инсулт, дали има още нещо, което може да се направи и дали във всички болници е едно и също това, което изписват на тръгване.

Пираминол, вицетин, сомазина, лизиноприл, натаспин, глопенел. От бургаската болница, едва ли са много различни. Даже съм изненадана от епикризата, в Пловдив не написаха нищо за лечение или поддържане при операцията на язвата.
Аз добавих омепразол, заради стомаха, след консултация с лекар. И деган за повръщането, но тя се инати и не го взима.

От МБАЛ в Бс при моята майка бяха изписани Пирацебрал, Сомазина, Кавинтон/Вицетин и отделно Бетаблокада, Аторвистат К, Ирбесо. Като Бетаблокада и Ирбесо са заради сърцето, Аторвистат К е заради холестерола и триглицеридите. Сомазина от болницата казаха да пие месец и половина. Неврологът, при който я водих каза поне 2-3 месеца, един вид колкото повече, толкова по-добре. Аз я давах 3 месеца.
Моята майка много недоволства от лекарствата. Не иска да яде заради тях, все ме пита докога ще ги пие... ЛЛ ми каза "цял живот", в болницата ми отговориха "поне 6 мес", неврологът каза, че като се видим след 3 мес пак ще го обсъждаме... Къде е истината не знам. Вярно е обаче, че влияят зле на стомаха, убиват апетита и т.н.

Доколкото разбрах, личната е казала , че ще се пият 6 месеца, после остава това за кръвното. Но това е само при благоприятно развитие. А може и да не ми е казал всичко брат ми.

И аз съм тук при Вас, за съжаление.. Баба ми получи инсулт на 22.07 малко преди 12, диагностицирана беше чак в 18;00 след направата на скенер, защото веднъж я върнаха от Спешното с думите ''Да, кръвното й беше 220 горна граница, когато дойдохме с линейката,  сега сме го нормализирали с инжекции и система, до вечерта ще си върне напълно говора и ще се оправи''. Искрено се надявах това да е така, предвид факта, че имаше само проблем с говора. В 15;30 промяна никаква. Този път реших да прескоча викането на линейка и я  заведохме директно пред спешния кабинет. Тя не беше с предимство, защото цитирам: ''С предимство са пациентите, докарани с линейка'' нищо, че 2 часа по-рано я изписаха с грешна анамнеза и диагноза, която не отговаря на реалността. Отново инжекции, системи, кардиограма и чак в 16;30 извикаха същия невролог, който този път назначи да й се направи скенер. При първия прочит казаха  начален стадий на деменция, днес вече диагнозата е исхемичен инсулт: засегнат тромб, частична пареза на долни крайници, липса на говор и частична загуба на съзнание. Вчера беше що-годе добре, макар да не се хранеше. Беше будна, опитваше се да говори, разбирахме й всичко, днес картинката беше трагична. Жив труп...само пие вода и спи. Започна да буйства, иска да става, не й се стои в леглото, вързаха й като на кученце всички крайници, за да не стане беля..жална картинка. Ядене не й се полага, защото не може да яде без значение, че ще приберат парите по пътеката. В такива моменти съжалявам, че живее в малък град, който разполага с едно неврологично отделение на кръст.  Презирам всичко де що е система в България, най-вече здравната такава.  Не знам колко й остава, едва ли е много, но исках да попитам по-запознатите и минали вече през това какви са шансовете оттук нататък?

Много съжалявам, Сеа.
Относно това, че сте в малък град, изобщо не го считай за недостатък. В БГ навсякъде е едно и също в неврологичното интензивно.
Прогнози не давам. Татко го отписаха няколко пъти и чакахме да умре. Той напук на всичко живя доста повече и разсъдъка си върна. Да, на легло, но с ума си.
Но при баба ти при всички случаи е тежко положението. За съжаление, с появата на инсулта, на всеки час, на всяка минута, умират милиони мозъчни клетки. Затова се е влошила.
Важни са първите часове от инсулта, първите час, два, за да се започне адекватно лечение, и пак не е гаранция. Аналогично на случая с баба ти се случи при моя роднина. Бяха викали бърза помощ, измерили и кръвното и казали, че е нормално и си отишли. Отиваме ние с майка и още от вратата я виждаме, че тя е направила инсулт и се обаждаме пак, да дойдат да я вземат. И точно това се оказа - хеморагичен инсулт. Тя се оплакваше от много силни болки в главата, с ума си, не може да изплези език, не може да стане от леглото, то по-ясно от това, какво се е случило - няма. Какви са тия доктори дето ги пращат, не знам. Аз дето не съм доктор я видях от вратата, че е направила инсулт.
В БГ няма живото-спасяващи медикаменти и интервенции. Впрочем има, за хиляди левове, непокриващи се от касата, за които някои хора споменават, че се прилагат, особено при млади хора, които могат да си платят.
Преди много години, на татко му вливаха скъпо-струващо лекарство в първите часове на тежък инфаркт. Чакахме да прескочи "трапа" 24 часа.
За инсултите също питат, да са наясно кога са се случили и има медикаменти, които могат бързо да намалят налягането.
Чувала съм и за инвалидизиран пациент след  инсулт, на който тук са искали да му режат крайник и който си е направил операция в Германия, с някакви пластини в мозъка и може да ходи. Освен че всичко е пари, явно е и до техника, специализирали доктори и скъпо-струващи медикаменти.

Аз вече съм безсилна. По твърдения на другите жени от стаята на баба ми, лечението й е преустановено от сряда насам. Днес я изписаха. От вчера очите са й затворени, устата й е постоянно отворена и диша тежко. Отказва да пие вода, дори и сокове, а пък за храна да не говорим, което прави невъзможно приемането на лекарства. Говорим й постоянно за хора, места и неща, които са й били любими. Реакция нулева. Според лекаря състоянието й е добро и ще се оправи. Дори и в епикризата като ход на болестта е написано: С подобрение. Няма нужда да казвам, че му казах да си скъса дипломата.  Знам, че никой не може да ми каже нищо със сигурност, но какво мога да очаквам оттук нататък?

Не е добре работата.
Сонда за хранене през носа да и сложат? Хапчетата ги трошахме ние и вкарвахме през сондата и много добре пасирана и разредена храна, да може да минава през сондата. Вода също. Не може без тия неща.
Ако не яде, не пие вода, не взима хапчетата... няколко дни...
Много ми е мъчно, като чета, още повече сме минали през това и много ме е яд, че здравеопазването ни вдига ръце и всеки се спасява сам.

Кауза пердута..колкото и да ме боли. Живеем в държавата на абсурдите, Гинките /нищо лично към името, просто стана нарицателно след случая с ЧЕЗ/ и мангалите. Личната лекарка ме уведоми в случай на смърт какво да направя, но не си направи труда да даде телефонен номер, ако се наложи да я извикам. От Спешното едва ли биха се съгласили да дойдат, предвид факта, че именно те я объркаха и ако не ни бяха връщали два пъти, то последствията може би нямаше да са толкова тежки..Благодаря Ви, все пак! Както казах пред абсурдите аз съм безсилна. Това е нещо, което ме мотивира още повече да мисля за емиграция.

Абсолютно те разбирам, понеже минахме през това. Яд, гняв, бяс, сълзи, всичко избиваше в мен и исках да избия всички. Честно! Всеки клати глава и вдига рамене. М..ка му, аз не съм доктор! Факт че научих повече неща от тях, покрай гледането на болен на легло, но с какво ми помогна това, като държавата те оставя сам да се спасяваш...
Аз звънях на бърза помощ и изобщо не ме интересува какво са си мислели. Казвах с инсулт, казвах с температура, казвах с посиняване, казвах въздух няма... и т.н., както е било, винаги са идвали.
Докато диша човек, как да го оставиш да си иде... правиш всичко възможно.
Трябва сонда, за да приема храна, вода и лекарства. Това е нужно на този етап.
Опция е в хоспис да прехвърлят баба ти, само милата не знам ще издържи ли.
И за емиграцията те разбирам напълно.

Благодаря Ви ужасно много за съветите и моралната подкрепа. За съжаление наистина каузата е пердута, Дойде екип. Баба е в кома, макар да диша. Освен всичко друго, тя и не уринира /на памперс е/. Въпрос на часове е всичко, най-много няколко дни.. Милата ми баба..Загубих баща, загубих чичо, баба и дядо, но тази болка е неописуема. Това е жената, която ме отгледа. Която беше будна и по-жизнена от мен, въпреки нейните 85 години до 22.07.2018. Това е жената, която правеше на мравката път и можеше за нея нищо да няма, но за другите винаги намираше.  Аз, вика, баба имам ли доматки друго нищо не ми трябва. Боли, много боли и знам, че няма да мине.

Не знам какво да кажа, Сеа... моля се за вас

Това т.нар. "будна кома" ли е? Баща ми беше в такава за кратко, той беше с друга диагноза обаче.
Няма значение, така или иначе, тежко е и е адски трудно, когато се чувстваш сам и безсилен. Няма лекар или болница, които могат да ти помогнат, а ти сам няма какво да направиш... И само стоиш и чакаш неизбежното. И е толкова трудно, че в един момент се молиш да свърши по-бързо, за да не се мъчи човекът... А ти оставаш сам, с болката, мъката си и безсилието.
Съжалявам за това през което минавате.