Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Водата по-трудно се поглъща, да. Колкото по-твърда е храната, по-лесно се преглъща. С водата се давят.
И това ще мине. Моят баща също се давеше, не сме го насилвали да приема водата. Супи, кисело мляко, ей такива неща в началото давахме, после вече той сам от шише с дозатор свикна да пие. Давеше се, но с времето се оправи.
Малко урина отделяше, което е обяснимо... и ние се притеснявахме, но...
Другата опция е на сонда, ако не се възвърне рефлекса, или да се вливат банки, да не се обезводнява. Не са ни предлагали това, просто споделям. Явно е за по-тежки случаи, както беше баща ми накрая, преди да почине.

Благодаря Мереленда! Супи също не може.. А към сонда не ни се иска да се връщаме, защото той е с много криви прегради и му я поставяха през устата, а сега точно започна да му се разбира какво говори, а и е друго да усеща вкуса на храната.
Минаха месец и половина от инсулта, колко време е нормално да чакам да се научи да пие? В краен случай ако не се научи ще трябва да измислим друг вариант.. А дали водата попада в дробовете и за това се дави? Да настоявям ли да пие?

Нямам идея колко време. Нямам спомен как беше при баща ми. Знам че се давеше и се стряскахме, обръщахме го, потупвахме по гърба, но кога точно започна да пие без да се дави - не помня.
Сигурно попада в дробовете по някоя капка. То другото при задавянето се изплюва. Не знам.

Здравейте. Включвам се в дискусията, по повод приема на течности. Попитайте лекуващите лекари за сгъстител. Това е нещо, което се добавя в течностите и променя консистенцията им, така че да са по-лесни за преглъщане. Например водата става като гел. Тук масово се използват в болниците и нито са скъпи, нито трудно достъпни. Не съм търсила, но е възможно да се продава дори в Амазон.
Не мога да повярвам, че никой не ви го е предложил като опция и, че са оставили хората да жадуват посред лято!

[url]https://www.amazon.ca/gp/aw/d/B01I6SI3ME/ref=mp_s_a_1_1?ie=UTF8&qid=1499863242&sr=8-1&pi=AC_SX236_SY340_FMwebp_QL65&keywords=food+thickener[url]

Ето за това става дума.

П.С. Нещо не ми се получи с постването на линка. На английски нещото се казва food thickener.

1000 islands, не мога да опиша колко съм ти благодарна! Намерих цели теми за тези сгъстители и дисфагията, още сега ще поръчам от Амазон. Никой не ми предложи нищо подобно, а той вече месец и половина е без вода. Още веднъж ОГРОМНО БЛАГОДАРЯ! 

И аз за първи път чувам.
Благодаря че сподели.
Никой не ни предложи такова нещо.
За тях по-важно явно беше че се храни и приема мляко.

Радвам се, че съм била полезна. Бързо възстановяване на боледуващите, и сила и кураж на вас, момичета!

Цвети13 и Мериленда, дано намерите сгъстителя, за който пише 1000 islands. Аз също не знаех за него, а като  знам какви са ни лекарите в града, едва ли и те го знаят. Благодаря, 1000 islands
Да попитам, вашите близки капризни ли са? Майка ми ме побърква направо. Колко пъти и обяснихме и аз, и баща ми, че не мога да я вдигам и слагам много, защото и аз ще се влоша. Сякаш не и дреме, или пък не се усеща? Два дни постоянно лежа, дори не си усещам тялото. На всичкото отгоре пропуши отново и постоянно се караме за цигарите. Пали буквално една от друга Казах и, че при третия път може и да не умре, а да стане като зеленчук, да се тръшне на легло и само да мучи, не и направи впечатление. Изнервя ме, не искам да седя с нея по 6-7 часа дневно, но нямам алтернатива

Тея, да, капризен е, иска да седя ако може по 3 часа при него в хосписа. Сестрите ми казаха, че си се храни сам (което го очаквах тъй като няма проблеми с ръцете), но когато аз съм там иска да го храня. Ако някой му каже, че е по -добре започва да се сърди и да мрънка, че е много зле. От вчера е в депресия, повтаря ми, че го е страх и че е сигурен, че ще умре, аз му отговарям, че критичния период мина, но.. Днес седях час и половина при него и не спрях да рева, опасявам се, че още повече влоших нагласата му, но след толкова песимистични приказки, казани от него не издържах...
Говори на чувство на майка ти, кажи и да помисли и за теб, да помисли дали иска и ти да легнеш на легло, обясни й, че инсултите са Божа работа - и хора, който живеят здравословно и не пушат ги получават, но пушенето увеличава риска, още повече щом и е втори инсулт. След втория на баща ми (март месец тази година), не спрях да говоря да остави цигарите защото ако има трети може да е фатален или да се превърне в жив труп. (шегувахме се скоро, че ако има 4ти ще е последен ) Е не ме послуша и получи и третия, след който е в сегашното си състояние - и да иска не може да пуши. Кажи й че ако се докара до състояние на зеленчук, иска не иска само ще лежи, ще се мъчи и пак няма да може да пуши - по - дорбе да ги спре на време. Кураж и търпение, опитай се да й намериш занимание, с което да й минава времето.  Правите ли всеки ден рехабилитация?

Тея, Цвети, съчувствам ви, знам през какво преминавате.
Тея, надявам се никога повече да не ми се налага да се интересувам от тези сгъстители. Баща ми почина началото на годината. В темата останах да пиша. Никой не е застрахован от нищо и всяка информация ми е полезна.
Баба ми е била с 6 инсулта, аз помня мисля 4-ри от тях. Баща ми мисля 4 инсулта. С последния остана както казахте - зеленчук.
С този преди него - 2,5 години изцяло парализиран на легло.
Споделила съм някои неща, повече не ми се иска да споделям, че бъркам в рани. Само ако се налага и при нужда, ако ще е от помощ на някой.
И в този ред на мисли - не пиеше и не пушеше. На 38 години е направил първия си лек инсулт. При нас наследствения фактор играе голяма роля. Не е водил застоял начин на живот. Следващият инсулт малко преди да стане на 60 г., но може и да бъркам, че той имаше два инфаркта преди инсултите. Та този вторият беше лек инсулт. И следващият вече беше този, който го парализира и остави на легло. Цяло чудо, че оживя и беше с ума си 6 месеца след инсулта. Преди това се губеше. Явно е правил микро инсулти. Имаше и един случай година след инсулта, когато се събуди и не помнеше какво се е случило през последните 7 години назад. Помнеше първия си инфаркт.
През периода, в който беше на легло, 2 или 3 пъти лежа в болница с пневмония и му се пълнеха дробовете. Изобщо...
С последния инсулт вече беше в кома, после в будна кома и така изкара около 35 дни.


Баща ми беше много емоционален, палеше от най-малкото и положителни и отрицателни емоции изживяваше бурно. Може за минута да е, и после да забрави, но винаги с емоция. Все му се карах, правех му забележки, че за дребни неща се тревожи, че много се вълнува за това и онова, че избухва за това и онова, но... човек, всеки с темперамента си и емоциите.

Бързо възстановяване на близките ви.

Цвети13, тя никога не е мислила за мен, та сега ли? Стоя при нея между 5 и 7 часа 4 пъти седмично. Упражнения започнахме преди 3 дни, още не знам дали тези са правилните. Тя си ги прави и сама, а с татко се движат по няколко крачки из нас. Страх го е да я пуска с проходилката, все още не е стабилна. Много ми струпа, защото предния ден, в който майка получи инсулта, погребахме майката на мъжа ми. Тя доста бързо си отиде, при аутопсията се оказа чернодробен лимфом. Тя пък буквално от страх се усложни. Не искаше да си направи ЯМР и си остана без диагноза до края. Почина в деня, в който трябваше да я закараме на ЯМР.

Аз забравих да добавя, че стават като малки деца. Много емоционални, плачат за най-малкото, обвиняват, озлобяват...самосъжаляват също. Мисля че е напълно нормално.
Хиляди пъти се опитвах да се поставя на  мястото на баща ми и го разбирах.
Търпение, доколкото е възможно. Знам че сили и нерви не остават, но... не очаквайте да ви разберат и да ви влязат в положението, няма да стане.
Железни нерви, малко кон с капаци трябва да го давате и без много да се чувствате и виновни.

Иначе за вдигането на тежко, и аз и майка ми сме смъкнати направо. В буквален смисъл.

Мереленда, искрено ти желая никога повече да не минаваш през този ад! Бъди здрава и ти, и близките ти хора! Благодаря, че продължваш да споделяш този горчив опит тук, не съм вярвала, че ще ми е такава емоционална подкрепа да си попиша с някого тук. Няма по - голяма болка да гледаш болен човек, миналата година минах през 3 месечна борба с рака, заедно с мама, но за съжаление загубихме.. та от тогава гледам много по - философски на живота, нося хармонията в себе си и въпреки ситуацията не падам духом. Съчувствам за загубата ти  
Тея, и моите впечтления са, че буквално се вдетенява, иска постоянна грижа и внимание, разбираемо е, изнервени са и се страхуват, пази обаче и себе си, и се щади! Съболезнования за свекърва ти!

Благодаря!
Моите съболезнования и от мен приемете за загубите ви.
Трудно е, но... живот. Трябва да се справяме някак.
Изпитания още ни очакват, докато сме живи.