Публикувана: 1 май 2008, 23:31 ч.
Последно мнение: 6 май 2008, 16:22 ч.

Синдрома "Мама"

1 756
23
1

1
2
Всички

1 май 2008, 23:31 ч.

Мнения: 26

Бих искала да попитам дали сте минавали през етап, в който детето ви (2г.) търси само вас и не иска дори и 5 мин. да прекара с баба или тате? В моя случай, предполагам, причината е яслата, която започнахме преди 3 седмици. Чух, че често се случва детето да страда за майка си при такава раздяла. Много се притеснявам да не я травмираме, защото от няколко дни се буди нощем и плаче за мен. А аз не спя при нея, защото имаме и още едно дете на 6 м., което все още кърмя и мъжа ми спи при нея. В отделни стаи сме.

Чудя се просто как да постъпя? - Да се преместя ли да спя при нея и само за кърмене да ходя при малкия или всичко да запазя по предишния си начин? Да я спра ли от яслата или просто да разредя ходенията й (само пон, вт, ср. например)?

Другото, което ме притеснява е, че от известно време решава да си гушне някой предмет, най-често шишето с вода, и по никакви причини не иска да го остави или даде на някой - с него заспива, с него ходи на градина, с него играе. Плаче неистово ако посегна да го взема. Знам, че отново причината е градината и факта, че се чувства несигурна там и затова търси нещо, което й дава увереност, но всички тези промени у нея ме притесняват и се чудя какво трябва да е моето поведение в случая?

# 1 1 май 2008, 23:42 ч.

Мнения: 71

според мен не трябва да я спираш от яслата, нито да разреждаш ходенията й. така съвсем няма да свикне и може би ще ходи с нежелание. тя казва ли ти че не й харесва на яслата и че не иска да ходи. въобще като я питаш какво ти отговаря. а иначе е нормално да си взима нещо любимо - моята примерно си имаше любима една кавъфчица и не искаше да спи без нея. чак едва намирах време кога да я изпера, защото тя все си я искаше.
ако ти казва че не иска да ходи на ясла питай я защо й й говори само хубави неща за яслата. а за спането тя какво ти казва - иска ли да спи с теб или с баща й йе добре

# 2 2 май 2008, 01:01 ч.

Мнения: 46 526

Да. Само, че при нас беше и все още е Синдромът "Тати". Водим се по нея, доколкото можем, не насилваме нещата ...

Поне за градината нямаме проблем, това е единственото място, на което се разделя с удоволствие от баща си.

На твое място бих си гледала детето вкъщи. При вас много неща се събират заедно - предпочитание към единия родител, бебешки пубертет (от 2 до към 3 г.), ревност към второто дете и ясла, прекалено много фактори за 2 годишно.

# 3 2 май 2008, 02:25 ч.

Мнения: 625

И при нас го има този проблем,за щастие вече поотшумява.Не знам каква е рецептата и не мога да дам съвет.При вас предполагам,че е резултат от яслата,детето се чувства изоставено и има повече нужда от мама.Мисля,че като свикне всичко ще се оправи.

# 4 2 май 2008, 10:49 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

При нас все още го има този проблем,но мисля,че при нас е нормално-синът ми неходи на детска градина и го гледам сама/с таткото де/ далеч от баби и дядовци Peace

# 5 2 май 2008, 11:10 ч.

София
Мнения: 62 595

Нямахме такъв синдром, защото не са ходили на ясла и сме си били заедно почти през цялата година. Единствено първата година, когато бяха още бебета реваха 3 дни като отидохме за пръв път при моите родители за лятото заради смяната на обстановката. Тогава не ме пускаха да мръдна и на 2 крачки и вече си мислех да хвана обратния влак и да се приберем вкъщи. На четвъртия ден се успокоиха, а след 2 седмици вече си оставих при баба им без драми и плач и се върнах в София.
Мисля, че децата много добре усещат кога са с хора, които ги обичат и кога са откъснати от семейството си по някакъв друг повод. Ако детето ми плаче и ме търси постоянно не бих го дала на ясла, пък каквото ще да става.

# 6 2 май 2008, 13:01 ч.

Мнения: 247

Малката е постоянно залепена до мен. Не признава нито баба нито дядо, въпреки че едните живеят съвсем близо до нас. Оставяла съм я за 1-2ч. при дядо и при баба и след като се върна - едни ревове, плачове, сополи... Баба и казва, че такава била и при нея (е не точно през цялото време, но като се сетила и край). Стояла близо до вратата и плачела за мама. А пък да спи при тях (говоря за през деня) е мисия невъзможна. Тя си заспива само и единствено в кошарката, сама без моя помощ. Септември трябва да ходи на ясла, а аз на работа и не мога да си предсавя какво ще бъде. Как ще свикне, ще плаче ли? Отсега се побърквам. Но нямам намерение да стоя в къщи. Мисля, че колкото по- малка разбере, че в живота всеки си има някакви задължения- тя да ходи на ясла, аз на работа- ще е най- добре за всички.

# 7 2 май 2008, 13:18 ч.

София
Мнения: 62 595

Мега,

Последното ти изречение за задълженията на право изби рибата. Как, кажи ми, едно дете на 2 години ще разбере нещото, наречено "задължение", което включва в себе си откъсване от семейството (което детето очевидно не иска да приеме) за да е "най-добре за всички"? Някога да ти е хрумвало, че децата на тази възраст не могат рационално да потиснат желанието си да са с майка си само, защото тя има други планове?

Няма нужда да ми скачате сега, защото не става въпрос за "за или против яслите".

# 8 2 май 2008, 13:38 ч.

Мнения: 2 448

Моето дете още не е "израснало" този синдром. Вярно на градина ходи с желание вече, но за всичко друго търси само мен. Понякога дори баща си пъди от стаята.Няма какво да му обяснявам, с времето ще се променят нещата, сега е така, защото няма баба, дядо, само мама е насреща за всичко.

# 9 2 май 2008, 14:13 ч.

Мнения: 5 026

И ние сме в тази група-за всичко е мама. Даже когато го гушкам, пак казва 'Мамо, вземи!" Бебе, какво да го правя, ще го израсте и този период, после пък ще дойде друг, когато няма да ми дава да го гушкам Wink

Поизнервящо е понякога, защото не мога да мръдна на никъде без него, но..ще мине Peace

# 10 2 май 2008, 14:15 ч.

Мнения: 247

Радостина,не отричам, че тръгването на ясла е стрес за детето. Надявам се да не е много голям при нас. Адаптацията в яслата е постепенна- няколко дена по един час, след това по два, после до обяд и т.н. колкото му е нужно на детето, за да се почувства добре там.
Голямата ми дъщеря тръгна на ясла много по- малка и това не беше проблем. Разбира се, че децата са различни. Но аз мисля, че точно яслата и градината помагат децата да се развиват по- самостоятелни.

Разбира се, че "задължение" не е най- точната дума.
А колкото до "другите ми планове"- ами те са ясни- връщам се на работа.

# 11 2 май 2008, 14:45 ч.

Мнения: 7 430

При по-големия ми син този синдром го нямаше, но сега с малкия Постоянно ме търси, а още даже не ходи на ясла - тепърва ще го давам Мисля си, че е период и ще отмине - остави ситуацията така както до сега - дай боже в скоро време всичко да си дойде на мястото

# 12 2 май 2008, 14:51 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Нямала съм такива проблеми, дали защото не са ходили на ясла или защото от много малки са свикнали да са и с други хора освен с мен. Баща им се занимава с отглеждането им почти колкото и аз. Когато бях на работа като учител, той ги гледаше през деня. Ходят с удоволствие при бабите си. Не е проблем и да отидат на гости до комшийката например да си играят с нейните деца, изобщо не питат за мама.

# 13 2 май 2008, 16:01 ч.

Мнения: 1 897

И при нас го няма този проблем.Синът ми е еднакво привързан и към мен и към баща си.
Вземали сме го навсякъде със себе си, така че от съвсем малък непрекъснато е сред много хора. Бабите също ни посещават сравнително често, затова е свикнал и с тяхното присъствие.
А и синът ми е контактен и общителен, наблюдава с интерес другите хора и сякаш ги изучава. Понякога дори имам чувството, че му писва от нас и постоянното ни присъствие и иска друг да се занимава с него.
Радва се много когато ни види след раздяла-хвърля се да ни прегръща и целува, но сякаш не я изживява толкова тежко и болезнено.
Вероятно наистина всичко опира до самото дете, до неговия характер и темперамент.

# 14 2 май 2008, 23:15 ч.

Мнения: 535

Цитат на: Ulia в пт, 02 май 2008, 16:01

Вероятно наистина всичко опира до самото дете, до неговия характер и темперамент.

Това, според мен, е най-точния извод.

Иначе моята бамбина (1г. 10м.) също я гледаме двамата с баща и по равно и май даже е по-привързана към него, но откакто тръгна на ясла си плаче нощем и даже почна да спи при нас, не мога и аз да разбера от това или от зъби и други подобни (на периоди плаче), но определено вече не може да я накараш да си спи в нейната стая, в нейното легло, където спи от бебе.

Та вече 6-7 месеца е това и не знам докога е този период ooooh!

Иначе уж не се оплаква от яслата, с желание ходи, но ха де ....

# 15 2 май 2008, 23:37 ч.

Мнения: 2 090

От 4-5 месеца и сина ми е същия,понякога даже до тоалетната не мога да отида на спокойствие Embarassed

.Този период започна още преди да тръгне на ясла Rolling Eyes

,като отиде у баба си и все повтарял:"мама няма,мама дойди",не плаче,но все съм му в устата.А когато сме заедно вкъщи все е след мен като лепка,даже понякога гони баща си когато дойде при нас ooooh!

Предпочита аз да го гушкам,аз да му чета приказки,само с мен заспива...като си отвори очите първата думичка е "мама".А от малък е свикнал с различни хора,оставян е сам с баба си и дядо си,с леля си и с братовчедите си,незнам защо изведнъж такава привързаност Rolling Eyes

.Синдрома "Мама" го е обсебил и това е.Вярвам че е временно настроение и ще го преодолее,мъничък е още и явно в мен намира най-голямата сигурност,спокойствие и любов Heart Eyes

# 16 3 май 2008, 08:06 ч.

Мнения: 3 506

Да, минавали сме и продължаваме да минаваме от време на време Laughing

Яслата и бебето в комбинация явно не влияят добре на дъщеря ти. Няма ли начин всички да спите в една стая и да я спреш от ясла? Мисля, че това ще и помогне да се успокои.

# 17 3 май 2008, 09:08 ч.

Мнения: 26

Мисля да не я спирам от градината, да опитаме още малко. Вечер ще спя при нея и дано да се поуспокои. Благодаря на всички за отговорите.

# 18 3 май 2008, 12:29 ч.

Мнения: 84

Ние имаме същия синдром. Единственото което знае е МАМА. През деня я гледа моята майка, т.е. баба й. Малко трудно се разделяме. Научихме я да маха с ръка за чао. Това явно и харесва. Когато маха за чао сякаш се разсейва и раздялата става по-лесна. След няколко часа я вземам. Когато се видим пак ми ръкомаха за "здравей". Този "ритуал" се повтаря почти всеки ден. Опитай се и ти да направиш нещо подобно. То ще разбере, че раздялата е временно. И все пак при всято дете е индивидуално. Когато я взема все едно, че останалия свят не съществува. Дори спим заедно Heart Eyes

# 19 3 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 1 447

Все едно чета за дъщеря ми когато тръгна на ясла имаше същото поведение.Не я спрях от ясла прекарвах почти цялото си време с нея и всичко се оправи от само себе си.В момента в който свикна в яслата държанието и се промени този страх,който изпитваше изчезна.Започна да ходи и при баща си,при бабите.Всичко ще се оправи имай повече търпение

# 20 3 май 2008, 17:05 ч.

в моя свят на мир и любов
Мнения: 1 996

Не мисля, че има нещо общо с тръгването на ясла или градина.

Просто е нормален етап в развитието на децата да стоят залепени до майките си и за всяко нещо да ги търсят.

Не се дължи само на обич и привързаност. В общият случай децата разчитат изцяло на майките си да им осигурят храна, вода, топлина и сигурност.
Затова непрекъснато са около тях. Непрекъснато се нуждаят от сигурност и спокойствие, дори след лудата игра с тати, те се гушват в мама и едва тогова се чувстват сигурни и спокойни.

Дори мисля че нуждата да са непрекъснато заедно е взаимна - както детето се нуждае да е близо до майка си, така и майка се стреми да е винаги до детето си.

Спомням си, че когато родих първото си дете, то беше за мен цялата вселена и нищо извън него не съществуваше на този свят. Детето ме възприемаше по същият начин - аз бях цялата му вселена и не се нуждаеше от нищо друго, освен да е до мен.

# 21 3 май 2008, 18:53 ч.

Мнения: X

Детето да се чувства най-сигурно до майка си е възможно най-естественото нещо на света, особено в тази възраст и съответно не виждам нищо притеснително в подобен стремеж. Моите деца са същите, въпреки че каката вече е на 5 години, днес отново плака, защото отиде при баба и дядо на вилата.
Струва ми се обаче, че наистина има прекалено много фактори, които карат детето ти да се чувства несигурно - бебето, яслата, възрастта... Аз точно по тази причина оставих дъщеря си вкъщи, а не я пратих на градина, когато се роди малкият-не исках да се чувства изоставена, докато мама е вкъщи и се грижи за бебето. Никога не съм съжалила за решението си. Ти така и така си си вкъщи, не ходиш на работа, защо не оставиш и голямото си дете при теб? Има достатъчно време за т.нар. социализиране в градината Peace

И не съм изобщо, ама изобщо съгласна, че децата ставали по-самостоятелни, когато ходят на ясла или на градина-това си зависи от родители и възпитание-дъщеря ми си е дори прекалено самостоятелна - нека не искаме от децата си на две години и дори по-малки да се справят сами в живота.

# 22 6 май 2008, 10:05 ч.

Мнения: 9 052

Когато има някакъв проблем е zалепен zа мен като репей. Явно има чувството, че аz ще го раzбера най добре и щ? му помогна. Когато няма проблеми не ми виси на крачола. По това отчасти се ориентирам дали мрънкането му е сериоzно или просто му е скучно.

# 23 6 май 2008, 16:22 ч.

Мнения: 9 486

Освен несигурността от новата обстановка, деца, ред, липсата на мама...нещата опират и до характера на детето.
Майка ми и до днес си спомня колко мн е била привързана към майка си, хем е била доста голяма-на 10-ина години, и сега мисли че сина ни е наследил от нея тази привързаност към мен Mr. Green

За съжаление живота ни принуждава да си даваме децата от малки на ясли, вместо да ги гледаме поне до 3годинки.
По принцип съм ЗА градините-ползите са безспорни, но яслите май им идват нанагорно на милите душици, чийто свят е най-вече МАМА Hug

В случая разговорите и обясненията биха били полезни, да каже детето какво го притеснява и как да реагирате...
Щом имате и малко бебе голямото дете се чувства малко или много пренебрегнато /в неговите очи/, вниманието на мама и тати е повече за бебето, пращате го на ясла, а то едва ли иска...
Повече време с него и игри, гушкане и говорене че е обичано биха му дали повече увереност.
Успех и пиши как се развиват нещата!

Препоръчани теми

Обича да върти всичко

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: