От две-три седмици у дома е някакъв ад. Синът ми не спира да недоволства. Къде изчезна усмихнатото и спокойно бебче? Ставаме с рев, през целия ден стене и мрънка, без да спира. Никакви играчки вече не привличат вниманието му. Щом види баща си протяга ръце към него с рев, но щом се озове в него, веднага протяга ръце към мен и така безкрай. Нито носене на ръце, нито песни, нито игри, нищо не го успокоява. Заспиването е с обилно количество рев и упорита борба в ръцете ми. Търка очичките до кръв, но щом го взема започва да бута, дърпа, драска. Зъбите май още не са почнали, защото венците не са променени, нямам идея какво става. Има ли спасение или да се гърмя докато е време? 
Направо бях се изтормозила и изнервила.Но за сметка на това нямаше температура и разстройство.Само имаше лека хрема и тя мина като му излязоха зъбчетата.Така,че търпение му е майката.Успех 
Споко,ако си бьрка в устичката и има лигички ще чакате зьбки.С баткото минахме този период,а в момента малкият се дьржи като твоя син. 
Аман от тия зъби.И ние сме в този период 
Аз на мрънкане не обръщам внимание, само на плач. За седмица две ще спре - поне при нас така беше, ако не са зъбииииииииии. 
). За съжаление ние досега не сме имали спокоен период.. все се носим и успокояваме. Преди поне навън беше спокойна и спеше, но откакто ни почнаха зъбите и навън плаче, та се разхождаме с кенгуруто иначе не става. И аз се чувствам страшно изморена и изнервена, но гледам да стискам зъби.. все пак каквото и да става сигурна съм , че един ден и аз ще имам усмихнато бебче вкъщи, просто при нас този период ще дойде с малко закъснение. 
