Нормално ли е дете на 1.9г. да реагира с крясъци

Toва е най-нормалното за тази възраст.
Не се притеснявай

абсолютно нормално. Дъщеря ми в тази възраст за всичко крещеше и за хубаво  и за лошо. Така изразяваше емоцията си с крещеееенеееееее
как го преодоляхме? Ами изчезна с времео и много говорене от моя страна

Моето реагираше така до 4 годишна възраст.Не се притеснявай,просто характерче.

Нормално е, да. Децата пробват всякакви начини да се наложат над възрастните.
Но не е нормално родителите да не реагират и да не се опитат да ги научат на по-цивилизовани начини на изразяване, освен ако крясъците не са обичайното средство за общуване в семейството, естествено. Тогава няма проблем. 

Казват му характер и съзряване на личността.
Детето ти просто е осъзнало, че с рев, крясъци и пр. може да постигне неговото.
А как да се справиш със ситуацията? С много търпение.

Казвам му, че когато мрънка, реве или крещи не го чувам и разбирам добре. Моля го спокойно и с нормален глас да ми каже какво иска и когато го направи го "чувам". Засега тактиката помага.

Благодаря ви за отговорите, момичета. Така се бях изплашила, че какво ли не ми минаваше през главата.

и за мен е нормално като опит да си иска неговото, мисля, че повечето деца го правят, вкл и таня е изпадала в истерии
но е вече достатъчно голям, за да му покажете, че така няма да стане

Не знам дали е нормално. Едното ми дете никога не е викал и крещял като малък, но сестра му вика за двамата. Толкова е писклива и толкова й е силен гласът, че оперните певци могат да й завидят. Като по-малка не разбираше много от обяснения и съм ползвала метода с отвличане на внимание, че инак става страшно, особено на обществени места. Сега(на 2г и 10м.) вече разбира какво й говоря. Казвам й че ме боли глава и ушите от нейните викове и я моля да спре за да я разбера какво иска да ми каже.

А също съм на това мнение

Моят син е същият,когато не стане на негонава започва да крещи а понякога сам си удря шамари от яд........ ,не смятям,че е голям проблем,смятам,че с времето ще отмине!

В момента се опитвам да се справя с този проблем. Засега с променлив успех.
Моят син освен, че крещи се търкаля и мята по пода и си блъска главата във стените или където намери, така че положението наистина става страшно.
Опитвам се да съм търпелива и търся подход-когато нито обясненията, нито отвличането на вниманието вършат работа го водя до чешмата и му мия лицето с вода, за да се освести малко.Понякога върши работа.
Честно казано, нервите ми са опънати до краен предел, вече съм на ръба на изтощението, преумората и отчаянието.Чувстам се неспособна и безсилна да се справя със собственото си дете.

ulia, почти всички деца, които познавам (може би с едно изключение) минаха през този момент
всички в периода година и половина - две и половина
при едни продължи по-кратко, при други по-дълго... но с мнооооого търпение преминава
моето дете е едно такова трооомавко, бааавничко, всичко прави лекичко, спокойно, да я накараш да бърза е абсурд
а като изпаднеше в истерия така бясно крещеше и риташе и си биеше главата, че чак не съм вярвала, че е способна на такива бързи движения
имах си няколко простички правила
1) докато крещи не й говоря, седя наблизо, не не й говоря, тя и без това не ме чува в този момент
2) по възможност я оставям да й мине, без да я местя (един път се случи на входа на била и я гушнах, въпреки всички ритници, които отнесох, и отидохме по-настрани, да не е баш на входа)
3) не си променям мнението - ако се тръшка за нещо, за което съм казала, че не може, значи не може, да се тръшка колкото иска
4) като премине пиковия момент и я усетя, че вече се успокоява - казвам, че това за което е била истерията няма да стане, защото едисикакво, а сега ще направим друго и отвличам вниманието
просто трябва да си много търпелива и изобретателна (особено първото и особено второто )
дано да съм помогнала поне малко ...

T o n i , благодаря! 
Особено за първото и особено за второто. 

T o n i  и Как' Сийка са казали това, което и аз бих споделила. Необясними са ми оправдания от типа на: "характерче" и "голям инат е". Това е просто логична, естествена реакция на децата да прокарат желанията си. Ако родителите често си променят решенията след подобни кризи, те никога няма да спрат и ще са логичен инструмент в ръцете на децата ви, да ви убедят за нещо, за което вече сте казали НЕ.

Не винаги става въпрос за противопоставяне на детето и на опитите му да се наложи.
Около две годишната си възраст децата често не могат да контролират емоциите си. Съгласна съм, че ние родителите трябва да ги научим как да реагират правилно, но не винаги причината за едно такова поведение е непоследователното и отстъпчиво поведение от страна на родителя.Понякога дори за самата мен няма логична причина за кризите на сина ми, а и той самият сякаш незнае какво всъщност иска.
Тази сутрин например се събуди внезапно и с рев, след което започна да се мята из кошарата и да удря силно главата си в таблите и. Нямам обяснение за причината, възможно е да е сънувал кошмар например...Не можех да го оставя и да го гледам как се самонаранява и крещи.Не помогнаха нито говоренето и обясняването, нито опитите ми да го гушна, за да почувсва близост.Накрая просто му намокрих очите с вода, което някак успя го успокои.
И да, случвало се е истериите му да сломят непреклонността ми(особено когато се касае за нещо не толкова важно), защото когато е в такава криза той изключва тотално. Не чува какво му се говори, не вижда нищо около себе си и се самонаранява... Така, че всички опити за обяснения и отвличане на вниманието са априори обречени.Единственият начин да се наложа в такъв момент е да използвам груба сила или да го ударя, което в никакъв случай няма да е по-възпитателно.
Не твърдя, че постъпвам винаги правилно, но е ужасно трудно да се справиш в такава ситуация и да намериш верния подход, а не всеки път решението е просто да кажеш:НЕ.

Ulia , разбирам, че говорим за различни ситуации. Но не се отказвам от думите си.
Няма безпричинен рев. При малките деца, които все още не са достатъчно комуникативни плача е средство за комуникация и белег за някаква нужда, дискомфорт, силно желание, болка...
Както казваш ти, синът ти може да е сънувал нещо неприятно. Може да е бил гладен или пък да го е боляло нещо или пък да има страх от посещение на детска градина...само гадая.
Преди години моята племенница изпадаше в подобни ужасни кризи. Оказа се, че има глисти и те и причиняват дискомфорт.

просто гледаш да сте максималко спокойни, само целувки, прегръдки иz къщи, никакво бърzане, никакви нерви и никакви красъци и ако тярбва си вzеми отпуска, но докато детето се успокои отдели иzцяло времето си zа него   

И ние сме от тези с кризите, или по скоро на тази възраст бяхме. За преодоляването какво да кажа, трудно. В крайна сметка се оказа, че на 2 и половина беше с крайно изострена нервна система, не можеше да говори и даже не искаше и нещата бяха тръгнали на зле.Но след консултация с детски невролог и психиатър, проведохме кратка терапия и нещата се подобриха. Сега пак реагира доста първосигнално на отказ и забрана и понякога доста остро, но за кратко и успявам да го убедя с думи.Това  в по ранна възраст не беше възможно. При всички положения едно такова поведение , ако е често явление не отшумява от само себе си, а трябва да се търси причината и начина на справяне с проблема, ако се наложи и с помощта на специалист.