Има ли смисъл...

Нефертити, гушкам те. 
Не знам дали има смисъл. Не знам дали ще има ефект.
Но знам, че ни изписват с "кристално чисти" експертизи. В тях няма причини, има следствия. Ако въобще някой си е направил труда да напише един крив ред.
А и след "присъдата" на някой си Пернишки ...
Не знам докъде стигна и делото на майчицата на малкия Дарин. 

Миличка Нефертити,бори се ако имаш сили или поне докато всички разберат  каква е таз така"препоръчвана лекарка"

nefertity,аз сьщо искам да сьдя болницата в която лежах,защото те не направиха нищо вьпреки,че виждаха проблема.моето дете щеше да е живо сега,ако бяха го изкарали по-рано.а те ме дьржаха 5 дена и ме изписаха.желанието ми е огромно да си получат заслуженото,защото така все едно за мен няма значение тяхната грешка.аз тьрся адвокат,който да се занимава с медицински дела,но не мога да намеря.ако намериш ми кажи.знам ,че пьтя ще е труден,но мисля,че го дьлжа на детето си.за бога та те я убиха с незаинтересоваността си.а аз трябва да се примиря с това ли...никоя майка не може да остане безучастна кьм смьртта на детето си.никоя.ако някой я беше удишил пред мен щеше да е сьщото,защото тя се е задушила,затова,че не е била изкарана по-рано.това е непростимо.

има смисъл миличка.но ти ще имаш ли сили да изживееш всичко пак и пак.
от лекарски грешки умират много хора-малки и големи, а мъката която остава е само голяма.

Миличка Нефертити, не знам дали така болката отминава. Съгласна съм че лекарите трябва да заплащат за грешките си. Ние загубихме близначета преди по-малко от две години в началото на седмия, а разбрахме че са две когато тръгнаха да излизат. В Разград дори не ги бяха видели, а камо ли да ме гледат като майка на две бебета. Имаха наглостта да не ме приемат в болницата, а ме пратиха във Варна - със собствения ни автомобил. Децата починаха и аз обикалях адвокати, защото единственото което исках беше отплата. А аз имам и документ че до края ми се води консултация за бременност с един плод. Въпреки това адвокатите ми казваха че е абсурд и че е невъзможно да се осъди "моя лекар", защото те при тях си изпипват нещата, който всеки месец ме гледаше на видеозон и ми пускаше изследвания, но май нищичко не разбира от тази професия, а се води за добър. Разбирам те и ти съчуствам, но не знам дали по една можем да направим нещо. Във Варна ми казаха че ако се съберат повече майки, пострадали от един лекар, и се обърнат където трябва имат по-голям шанс. Ако се съберете повече се консултирайте с адвокат и подайте жалба като я отнесете към Медицинската колегия, ако не се лъжа нещо такова беше, но попитайте и ще ви насочат. Още веднъж съжалявам за голямата ти загуба. Ако успеете да ги накарате да си платят добре, а ако не продължи да живееш и гледай скоро да си имаш друго детенце, защото те дават смисъл и облекчават болката ни! 

 Би имало смисъл, ако живеехме в някоя по-нормална държава. Тук лекарите се покриват перфектно един друг. Когато загубих момченцето си, имах такова сляпо доверие в лекарката си, че бях 100% убедена, че тя наистина е направила всичко и наистина бебето ми не е имало никакъв шанс. След това изведнъж прогледнах, когато във форума прочетох за аналогичен случай, но с добър край- просто беше видян проблема и беше действано адекватно. Когато осъзнах това, изпитах същата ярост като теб. Не съм мислела за съд въобще, понеже не вярвам, че би излязло нещо, а и не знам имам ли сили за задълбаване още повече и ровене из кървяшата рана. Обаче когато си получих експертизата разбрах, че и да имам някакви такива мераци, нямам никакъв шанс. Нейното име не се споменаваше абсолютно никъде. Приел ме е д-р Еди-кой-си. Оперирала ме е шефката на родилно отделение мна Тина Киркова. Тази никога в живота си не съм я виждала. Месеци по-късно я мернах по телевизията в някакво интервю. А въпросната ми лекарка, която ми е следила бременността, приела ме е, оперирала ме е- не беше спомената никъде. Как бих могла да направя каквото и да е. С много четене в интернет и откриване на сходни случаи във форума, осъзнах колко много грешки са допуснати. Но когато питах лекари, никой не посмя да обвини колегата си. 
 Светлето се беше опитвала в тази насока. Предполагам ще се включи, когато види темата.
 
 Напълно наясно съм с яростта, която изпитваш. Аз не предприех нищо, но все още изпитвам същата ярост. Дори сега, когато имам друго детенце, не знам как бих реагирала, ако случайно срещна лекарката някъде...
 Каквото и да решите-Нефертити и Слънчице-  За вас страшно много ме боли, защото бехме заедно "мартенки" а сега всеки път като видя имената ви и си спомням как преди година и половина бях точно във вашата ситуация. Боли!

Mila Nefertiti pregra6tam te silno........sajaliavam za zagubata ti.Napravi tova koeto 4uvstva6 v sarceto si....Mislia 4e vsi4ki lekari triabva da zaplatiat za gre6kite si za6toto stava duma za 4ove6ki jivoti..........

Аз се чувам с Жани след всяко дело за Дариан. Две заседания са минали, третото мисля, че предстои. На всичките прехвалените доктори от ТК се опитват да изкарат пред съда, че майката е заразила детето със серацията, при положение, че всеки средно добър лекар ще каже, че ако е било майчино-фетална инфекция детето е щяло да се влоши часове след раждането, а не пет дни.
Както и да е...Жани се бори с всички сили и не иска и няма да се откаже.

Nefertiti,  когато загубих моето бебе  и още преди да го загубя дори  ,докторите от -3 та градска ми казаха ,че лекарката която ме е гледала на 4Д е за съд .След като почина бебето  доста хора ми го повторяха.  Тогава бях толкова изтощена от всичко случило се ,че изобщо не расъждавах трезво . Поговорихме със съпруга ми и решихме ,че няма  да имаме сили за това  .А има ли и  смисъл - докторите винаги са прави .Незнам при теб как е ,но аз лично не исках да се връщам назад и да изживявам всичко отново и отново .Още повече, че всичко това задължително ще се проточи с години  и справедливост едва ли ще има .Ще бъркат в раната и ......Така  че смисъл има ,но само ако имаме закони , а такива липсват в България . Съжалявам . 

Всеки ден по много пъти си задавам същият въпрос, Има ли смисъл да съдя лекаря? И не мога да си отговоря. Не че не искам, а не вярвам, че в нашата държава може  да се осъди лекар. Да не говорим, че е шеф на родилното в Бургас. Ще го покрият и още как. Не знам дали ще имам сили за толкова дълга процедура, чувала съм че се проточват с години. Това значи постоянно да се връщам назад. А знам, че искам да направя нещо. Писах на искрено и лично, на господари на ефира, и на тази сутрин, но още нямам отговор.

Нефертити, ако решиш нещо, с теб съм, поне бяхме заедно в болницата, в един ден, може това да има по-голяма тежест, два случая в един ден.

  Съжалявам мили майчета от Бургас.
Съвети в такива моменти небива да се дават, защото всеки действа според потребностите си, но едно дело наистина би ви струвало много усилия. Единственото, което ми идва наум е да се обедините повече мамчета, засегнати от въпросното "величие" и да предизвикате медиен интерес. Дори и да не бъде осъдена или отстранена, мисля че ще помогнете на много момичета да бъдат нащрек с нея.

Чувствам се като червей в тази държава.Няма правосъдие.Ако някои е гледал в неделя предаването "на четири очи" по нова Михнева го каза много хубаво "правосъдие няма в България.Правосъдието ни е едно ООД"
Мила Nefertity ако имаш сили и най вече финансова възможност направи това което искаш 

И само това да постигнем все ще е нещо, защото и ако аз си замълча тази лекарка ще продължава да е една от най-посещаваните в Бургас, ще продължава все така да си претупва работата /имало е прегледи който са продължавали точно по 3 минути/ и  за съжаление няма да съм последната ...

 nana77, благодаря ти че се включи. 
Извинявам се за допусната грешка в името на малкото ангелче.

Не мога да се стърпя да не напиша нещо очевадно - ако на майката й бил взет секрет, както пише по учебниците, на милата майчица са щели или да й предпишат лечение, или да извадят бебето оперативно. Тогава няма как майчето да предаде на детето си това, което я набеждават че е "направила". Поне аз като кръгъл лаик си мисля така.

Ники го е казала най-точно - опитах се. Не направих абсолютно нищо. Не постигнах нищо. Отказах се. Не издържах.

Ето хронологията на нещата:
Първо писах на асоциацията на Кеворк Кеворкян - "Граждански контрол над лекарите". Резлутат - историята ми с всичките ми лични данни /които посочих за връзка с мен/ лъсна в Интернет.  Но обратна връзка с мен - никаква. Изчаках търпеливо и писах отново. Резултат - изпратиха ми писмо, в което имаше посочен линк. Оказа се, че е някакво видео, което трябва да сваля. Веднага реших, че през времето, през което съм чакала, те са провели разследване по случая. Едва изчках да се свали клипа и го отворих. Оказа се - извратен порнофилм... СТана ми адски зле. Все едно някой се гавреше с паметта  на детето ми. Някои от момичетата още помнят колко трудно преживях този филм...
Второ - обърнах се към адвокат. Трябваше да преживея ужаса отново да разказвам подробно какво се е случило. Преживях го. Адвокатът каза, че при тези обсоятеллства разбира защо искам да заведа дело. Първо трябваше да намеря мед. експертиза т.е лекар, който да свидетелства  в съда. И че това в повечето случаи се оказва трудна работа, защото  "Гарван гарвану око не вади". Бях убедена, че имам такъв лекар. Отидох при нея - отказа. Гарван гарвану око не вади. Оказа се, че ние можем да каним обаче всеки лекар в тази държава да свидетлества, но и че също те имат право да отказват. И го правят, защото не се знае дали утре те няма да сгрешат и колегата да си го върне. Според адвоката минават години докато се намери мед.експертиза. И ти всеки път трябва да разказваш историята, да я преживяваш, да си спомняш.... Оттук нататък нещата протичат така - когато /и ако/ намериш доктор, който да се съгласи все пак, започва делото. Адвокатката ме предупреди, че като се стигне до там, започва истинският ад. Защото защита светът ще обърне, но ще направи опит да докаже, че аз имам своята вина. И че аз самата съм била немърлива към състоянието си, щомене съм настоявала за изследвания. И че ако аз не съм психически нестабилна/а аз определено бях/, един добър адвокат лесно би могъл да го постигне. Ще мога ли да издържа въпроси, които директно ще ми казват, че съм убила детето си? Та ако и през този ад мина и издържа, ако докажем, че виновният е виновен най-многото, на което мога да се надявам е да го лишат от лекарски права до две години /Защото се води причинена не съзнателно смърт, а по невнимание т.е. няма умисъл/ и да поеме разходите по делото. Това не ми стигаше. Никак. Оказа, че подобни дела средно отнемат по година и половина -две, че и повече. Трябваше да живея в този ад толкова време с надеждата, че ще го лишат за изсвестно време от лекарски права и то в случай, че се докаже вина.
Уплаших се, реших, че няма да издържа, че няма да понеса да ме убеждават, че съм виновна.... отказах се. Съзнавам, че вероятно съм я предала, но тогава нямах силите....

Ясно е че единственото което мога да направя е да дам гласност на името на тази "лекарка" и на това което направи и не направи в моя случай, за да може все по-малко момичета да я посещават.Вече писах в темата на Силвайо и ще продължа , ако мога да предпазя поне една все ще е нещо направено в памет на моето ангелче

все се надявах, че ще успеем да направим нещо, но от написаното дотук нямам вече големи надежди.

Нефертити,  . Това, че аз не съм се справила, не трябва да те обезкуражава. Аз просто споделих своя опит в това отношение. Не знам, може пък с времето нещата да са се променили - имам предвид законите и процедурите.
Каквото и да решиш, то ще е най-правилното.

svetlana_78 Днес бях на първи преглед след раждането , при доктора при който родих, защото Ковачева си изми ръцете и си тръгна и /като че ли добре че си замина , ама това е друга тема/ той ми обясни много подробно всички грешки които тя е допуснала и какво е трябвало да направи , и след като го попитах мога ли да разчитам на него в случай че реша да предприема нещо , той ми каза че няма да тръгне срещу колега ... каза ми също че при положение че никой и нищо няма да ми върне детенцето по-добре да забравя и след 2-3 месеца да започна да си мисля за друго бебе
Както каза КикиНики при положение че не живеем в нормална държава ...

Нефертити, не се предоверявай много . Защото  те един срещу друг няма да тръгнат,  но и всеки лекар плюе другия  .Видиш ли ако беше при мен нямаше да се случи  .Дали обаче?! ....... Нищо човешко не е останоло у тях.

Съгласна съм с Рени–805.  И аз вече им нямам доверие. Всеки говори зад гърба на другия.

Нефертити, при мен нещата се стекоха по подобен начин - гинеколожката, която се възмущаваше от  допуснатите грешки, която искрено се развълнува от съдбата ми, която подходи много присърце и която работи в друга община т.е. няма да й се налага после да се виждат редовно, в момента, в който я попитах дали ще свидетелства, реакцията й беше абсолютно идентична както тази на твоя доктор... да съм забравила, да се откажа, нямало смисъл, по-добре да помисля за следваща бременност и така нататък.
Ох, не знам - толкова е сложно - хем знаем, че има виновни, хем сме безсилни да го докажем. Хем искаме справедливост в името на дечицата си, хем системата не го позволява...

Милички майчета, искрено съжалявам за загубите ви! Много мъчно ми става като чета историите ви. И ме обхваща голям яд заради немарливото отношението на докторите... А после разни искат да ме убедят, че трябва да им имаме пълно доверие... Не, никога!

Не съм губила дете по този начин (и се моля дано никога не ми се случи!  ), но поради лекарска немърливост баба ми си замина преди няколко месеца, а дядо ми е на легло... И страшно ме е яд, че баща ми нищо не направи! Дори гласност не даде на нещата...

За съд - не виждам смисъл! Години наред съм обикаляла по съдилищата заради развода на родителите ми, на какви ли не глупости се наслушаш и нагледах...

Но не трябва да си мълчите и наистина трябва да се дава гласност на тия неща! Било така, из форомутие, било по друг начин!

Защо не можем да изкажем болката и мъката си пред всички, защо няма справедливост за нашите страдания, защо живеем в такава държава без закони и ред. Защо грешките не се наказват когато става дума за човешки живот. Защо се насърчава безхаберието и незаинтересоваността на докторите. Защо, ЗАЩО,..................ЗАЩО?   Цял ден се въртят въпросите в главата ми и отговор няма. Много ми е мъчно, и много ме боли, сърцето ми се къса. Все повече и повече затъвам........................ Не искам никой да видя, не искам с никой да говоря................

Вече 5 месеца съм в същото състояние и честно казано така се чувствам най-добре.Единственото където намирам утеха е форума.Знам ,че не трябва да се затваряме толкова много , но не намирам смисъл да изляза с някои познати които не могат и не знаят как се чувствам а и не им го пожелавам.
  прегръщам всички ангелски мами

Silviayo, не е добре това. И аз се усещам, че затъвам, но лошото е че не искам да изляза от това състояние. Както казваш, чувствам се добре така. Не ходя никъде, не говоря с никого. Вчера ми се обади моя "добра" колежка и като й казах как се чувствам, тя ми вика, "Айде стига вече" . Все едно съм загубила някаква вещ и достатъчно съм скърбяла за загубата й, та трябва да я забравя вече. Казах й , ти пък какво разбираш и й затворих телефона. Обаче започвам да осъзнавам едно нещо, Господ праща изпитания на най-силните си чеда.Онези, слабите, с които са пълни улиците, дори и той не ги иска. Те няма да издържат, те дори не могат да осъзнаят какво се случва.

MARMORANA, не е вярно това за силните. Просто да не ти идва до главата. После живуркаш някак. Друг е въпросът, че по-слабите успяват да надвикат другите и вниманието отскача към тях.Останалите, не-оплакващите се, сме били в  графа "безпроблемни". 
А това, което ти е казала твоята "мила" колежка заслужава челно място в глупостите, които ни се налага да чуем от хората, които като нямат какво да кажат, цопват най-неуместното възможно нещо. 

За разхождащите се по улиците - ами пак имам големи съображения доколко е възможно да не знаят какво е тъга. След като започнах да пиша тук и след като видях, че трябва да ти се случи нещо ужасно, за да споделят и други хора, че и те са преживели същото. Просто вече не гледах на хората по същия начин. Това до голяма степен ми помогна да не извръщам глава, когато се разминавах с бременна или д бебешка количка - просто зад количката можеше да е непозната, която е била в моето положение.
 

Пропуснах да напиша още нещо - този форум ми е дал много. Сила, кураж да продължа, да излизам понякога от уюта на дупчицата си. Но след всеки нов случай се чувствам и все по-разбита. От безсилието.

Ох, и тази тема се измести по смисъл, но да си кажа. Преди време много бягах от една моя позната, с която сме си гледали заедно големите деца /Мони/. После по горе-долу по едно и също време се сдобихме с вторите си деца, но рядко се виждахме, а живеем близо. Та, след като загубих Поли странях от всички. Няма какво да ви обяснявам, вие знаете какви са чувствата. И всеки път като я видех, криввах в друга посока или заобикалях, макар понякога тя да ме виждаше. Беше ме видяла даже бременна с Лъчко и ми се израдва, че съм много смела за трето, а аз се смутолевих нещо и отминах. И не можех да преодолея да я срещна пак и да ме попита - Къде е малката? И всеки път беше нейното второ детенце ми напомняше, че моето го няма и ме караше да си представям как би ли изглеждало, ако го имаше. Но един път моя приятелка я е срещнала и й беше разказала всичко. На следващата ни среща не успях да избягам, тя ме пресрещна, прегърна ме и се разплака... Оказа се, че и тя е загубила детенце... и е познала себе си в мен, просто е усещала...

А иначе по темата - Нефертити, не знам какво да ти кажа, самата аз мислех да съдя доктор след загубата ми. Е, разубедиха ме точно негови колеги. На мен ми говореха един вид, че не никакъв доктор, става въпрос за педиатъра ни, после него са го успокоявали, че и да бил ни пратил в болница по-рано нищо нямало да се промени.

винаги има смисъл.Бъди силна и прави това,което трябва

цял ден ровя в нета,да намеря адвокат ,който да се занимава с медицински дела.попадам на интересни неща,като например закони за правата на пациентите,разни институции и др такива.писах сигурно до 10 адвоката,да видим дали ще ми отговорят нещо.реших,че поне ще направя за начало опит да намеря такьв.а намеря ли продьлжавам напред.май ще е крачка напред и 2 назад ,но трябва да опитам.дайте ми малко кураж момичета.само вие ме разбирате.ако някоя знае нещо което би ми помогнало.помагайте.само вие сте до мен.

Аз съм писала само до БТВ, искрено и лично, господари на ефира, и тази сутрин. Но отникъде нямам отговор. Виж, ако някой откликне на писмата ти, дръж ни в течение, ще пробвам и аз. Иска ми се да направя нещо.

slancice    всички сме с тебе

Съжалявам че ще го кажа но според мен това на сегашния етап в България е "мисия невъзможна" , въпреки че всеки причинил такова нещо с действието или бездействието си заслужава да бъде наказан. В крайна сметка важното е да правите това което чувствате, така както го чувствате.
Всяко изобретение, това че човечеството е стигнало от пещерите до тук се дължи на това, че някой се е хванал да прави нещо което всички са казвали че е невъзможно да се направи.
Успех  

ЗДР Мили мами,

искам да Ви зарадвам поне малко. Понеже немога да си позволя адвокат пуснах жалбата с/у лекаря  ми до 10 държавни институции, и слава богу са се захванали да го накажат с максималните наказания към момента, защото е яко виновен:

Към момента тече проверка от МЗ, от която разбрах, че цитираният от мен д-р Иван Димитров от и АГ-Медицински център ,,Свети Димитър”, са допуснали освен грубата лекарска грешка в проследяване на бремеността ми завършила фатално, а и са злоупотребили с моите лични данни, като са ги предоставили без мое знание и съгласие на друг д-р Димитър Г.Георгиев и друг мед.център "Детско здраве" имащ договор с НЗОК.

Съответно вторите многократно са подправяли подписа ми за пред НЗОК, удостоверявайки, че са ми извършвали прегледи и изследвания проследяващи бремеността ми, а и след това !?!

Много скоро ще имам окончателният отговор за санкциите от МЗ, и вднага ще ви информирам.

Затова не стойте безучастни, по-добре късно, отколкото никога !!!