Скоро си писах със първото момче в което бях много влюбена и прекарахме дълги години заедно .Та се питам вие спомняте ли си първата си любов.Какво пораждат мислите ви , или въобще сещате ли се за него или нея.Съжалявате ли че не сте с него или с нея.Или миналото си е минало ,а вие живеете с настоящето.
- Публикувана: 26 апр. 2008, 14:43 ч.
- Последно мнение: 6 май 2008, 15:05 ч.
Назад към миналото
сещам се за него от време на време - винаги с добро и с усмивка.
никога не съм съжалявала и няма и да съжалявам, че не се омъжих за него. още когато бяхме заедно и аз бях лудо влюбена в него му казах, че никога не бих се омъжила за него. той не е човек, с когото бих могла да живея.
никога не съм съжалявала и няма и да съжалявам, че не се омъжих за него. още когато бяхме заедно и аз бях лудо влюбена в него му казах, че никога не бих се омъжила за него. той не е човек, с когото бих могла да живея.
Спомням си за него твърде често...
Даже ми се иска да го зърна отнякъде.
Дали съжалявам...
-незнам.
По-скоро не.Защото много го обичах,но той никога не би останал само с една жена.
Дори на сегашната си приятелка/заедно са от 4 години/ изневерява.
Знам го от наши общи познати.
Само заради това не би се получило.
Даже ми се иска да го зърна отнякъде.
Дали съжалявам...
-незнам.По-скоро не.Защото много го обичах,но той никога не би останал само с една жена.
Дори на сегашната си приятелка/заедно са от 4 години/ изневерява.
Знам го от наши общи познати.
Само заради това не би се получило.
Първата ти любов не е бил правописът!
Определено, винаги съм си падала по географията...особено задните и части.
Аз си я спомням ...
Даже последният път, когато се прибрах в родния ми град го видях... Много променен - някак мрачен. Разбрах, че е женен и вече има две деца.
Стана ми мъчно за него - преди беше слънчев, лъчезарен, усмихнат и много чаровен, а се е превърнал в пълна противоположност.
Даже не се поздравихме - отмина ме!
Даже последният път, когато се прибрах в родния ми град го видях... Много променен - някак мрачен. Разбрах, че е женен и вече има две деца.
Стана ми мъчно за него - преди беше слънчев, лъчезарен, усмихнат и много чаровен, а се е превърнал в пълна противоположност.
Даже не се поздравихме - отмина ме!
Уф, аз не мога да определя кое точно ми беше първата любов. Имаше едно застъпване на две много силни връзки, но "по-зрялата" като че ли повече следи остави..
Сещам се много често понякога, особено пролетно време, а и често без да искам, защото е публична личност и го мяркам по тв. Понякога това ме хвърля в луди спомени, понякога ми става много мило, друг път тъжно.
Една евентуална среща сега ще ме разтърси из основи, много съм зле в това отношение и преживявам много дълбоко.
Сещам се много често понякога, особено пролетно време, а и често без да искам, защото е публична личност и го мяркам по тв. Понякога това ме хвърля в луди спомени, понякога ми става много мило, друг път тъжно.
Една евентуална среща сега ще ме разтърси из основи, много съм зле в това отношение и преживявам много дълбоко.
Нищо не си спомням. Нищичко.
Като че ли се ожених за единствената си любов
Като че ли се ожених за единствената си любов
от тогава ли употребяваш бе
не защото беше безпроблемна, напротив, а защото от дистанцията на времето си давам сметка колко щастливи сме били тогава 
патината придава и на най-обикновените неща класа, а стойностните се превръщат в шедьоври 
Първа любов и първо гадже за мен въобще не съвпаднаха. 
Обожавах го първата ми любов, 3 месеца тръпки по него, а само месец заедно...
Идеше ми да умра, когато си тръгна.
Оцелях де. Но доста страдах.
Срещнах мъжа си една година по-късно, точно на датата, на която се разделихме с ПЛ.
Обожавах го първата ми любов, 3 месеца тръпки по него, а само месец заедно...
Идеше ми да умра, когато си тръгна.
Оцелях де. Но доста страдах.
Срещнах мъжа си една година по-късно, точно на датата, на която се разделихме с ПЛ.
Имам две такива любови - всяка за себе си единствена.
Понякога ги сънувам, все хубави неща...
Винаги се връщам с чувство на носталгия, свито сърце, много хубави чувства.
С единия се видяхме преди няколко години случайно докато празнувах годишнина с випуска, празнувахме чак до сутринта, едвам се разделихме. Разказахме си житието-битието, абе все едно никога толкова години не са минавали. Всичко беше много мило.
Често си представям какво бихме си говорили ако сега седнем да пием кафе...
Понякога ги сънувам, все хубави неща...
Винаги се връщам с чувство на носталгия, свито сърце, много хубави чувства.
С единия се видяхме преди няколко години случайно докато празнувах годишнина с випуска, празнувахме чак до сутринта, едвам се разделихме. Разказахме си житието-битието, абе все едно никога толкова години не са минавали. Всичко беше много мило.
Често си представям какво бихме си говорили ако сега седнем да пием кафе...
от тогава ли употребяваш бе
Силна храна и слаба памет
Моето първо влюбване беше нещастно - той не ми обръщаше никакво внимание, а пък аз не спрях да мисля денонощно за него в продължение на ...3 години. Тогава бях седми клас и той за мен беше нещо като полубог, при това недостъпен. Като поотраснах малко съзрях земния му образ, но той все така не ми обръщаше внимание и аз реших да сложа край на безсмислените си блянове. Последваха множество връзки, една от които завърши с брак. Е сега идва най-интересното- онзи "полубога"най-после ме забеляза...след повече от десет години...Последва извънбрачна много гореща връзка. Разведох се и се омъжих за първата ми и единствена любов. Съдба ...какво да правиш...
Спомням си го естествено, и то с много мили чувства. Някъде по света е сега... Като се видяхме преди доста години и аз бях с трите деца, той беше изумен, и докато ме гледаше ей така 
ми каза: "Ами аз можеше да съм на мястото на мъжа ти..." - т.е. баща на три деца 
Много беше забавен като се шашна така.
ми каза: "Ами аз можеше да съм на мястото на мъжа ти..." - т.е. баща на три деца Много беше забавен като се шашна така. 
Най-първата ми голяма любов беше още в детската - предучилищната де, спомням си само, че се казваше Юли.... ако го видя днес едва ли ще го позная. Но с първата споделена любов и до ден днешен поддържаме приятелски отношения, даже днес си пуснахме по един СМС по случай празника. Виждаме се 2-3 в годината разказваме си преживяванията, споделяме си проблемите... а миналото е отдавна зад гърба ни, останаха добри чувства и уважение. С него всъщност сме съученици от първи клас така че знае почти всичко за живота ми както и аз за неговия. Мъжът ми добре го познава и той май е единствения мъж от когото не ме ревнува
Но с първата споделена любов и до ден днешен поддържаме приятелски отношения, даже днес си пуснахме по един СМС по случай празника. Виждаме се 2-3 в годината разказваме си преживяванията, споделяме си проблемите... а миналото е отдавна зад гърба ни, останаха добри чувства и уважение. С него всъщност сме съученици от първи клас така че знае почти всичко за живота ми както и аз за неговия. Мъжът ми добре го познава и той май е единствения мъж от когото не ме ревнува той ми е кум и жена му разбира се кумица!
Това е шега, нали?
На първо либе кум се не става.
Или ни казваш, че не си му била първата, или че по време на сватбата си срещнала първата си любов.
Та се питам вие спомняте ли си първата си любов.
Какво пораждат мислите ви , или въобще сещате ли се за него или нея.
Съжалявате ли че не сте с него или с нея.
Или миналото си е минало ,а вие живеете с настоящето.
Какво пораждат мислите ви , или въобще сещате ли се за него или нея.
Съжалявате ли че не сте с него или с нея.
Или миналото си е минало ,а вие живеете с настоящето.
Спомням си още платоническата детска таква (имах две
). Мина бързо. За по-сериозната - спомням си разбира се, кой не би си спомнял, било то с добро или лошо. 
Сещам се рядко, но не съм забравила.
Не съжалявам, предвид опита ми след това се радвам, че сме се разделили
Винаги живея в миналото си, но не и с първата си любов
Естествено че го помня. Говорим си често. Знаем всичко един за друг. Любовта ни беше изпепеляваща повече от 5 години. Сега от моя страна след толкова години се е превърнала в приятелство. За него не знам, мисля че искрицата все още тлее в сърцето му, поне така твърди. Той е от хората, с които смятам, че съдбата не случайно ме е срещнала.
И двамата си имаме семейства, моето разбира се, по-хубаво от неговото
Все пак, щасливка съм, че не той е мъжа на живота ми. Слава Богу, срещнах съпруга си точно на време.
Говорим си често. Знаем всичко един за друг. Любовта ни беше изпепеляваща повече от 5 години. Сега от моя страна след толкова години се е превърнала в приятелство. За него не знам, мисля че искрицата все още тлее в сърцето му, поне така твърди. Той е от хората, с които смятам, че съдбата не случайно ме е срещнала. И двамата си имаме семейства, моето разбира се, по-хубаво от неговото
Все пак, щасливка съм, че не той е мъжа на живота ми. Слава Богу, срещнах съпруга си точно на време.
Моята първа любов беше една кака, на която се учеше целият квартал. Когато се "понаучих", като истински филантроп отидох да предам знанията си напълно безплатно на по-малките девойки в квартала и в училище. Така че, сигурно някъде из форумите има пост/постове от вече зрели жени : " моята първа любов беше един момък, на който се учихме всички момичета в квартала и то напълно безплатно..."
Ами аз от детската градина насам си измислям някакви любови. Не са били истински, но щом съм ги преживявала и влагала емоции, съм си ги правела да са истински.
Иначе първият, с който бях сериозно, а и другите след него - спомням си ги по разни поводи и ситуации, но без чувство. Изпитвам единствено любопитство и желание да научавам от време на време как са що са. Иначе си обичам миналото и живота и ми е мило всичко, което ми се е случило.
Иначе първият, с който бях сериозно, а и другите след него - спомням си ги по разни поводи и ситуации, но без чувство. Изпитвам единствено любопитство и желание да научавам от време на време как са що са. Иначе си обичам миналото и живота и ми е мило всичко, което ми се е случило.
Моята първа любов беше една кака, на която се учеше целият квартал. Когато се "понаучих", като истински филантроп отидох да предам знанията си напълно безплатно на по-малките девойки в квартала и в училище. Така че, сигурно някъде из форумите има пост/постове от вече зрели жени : " моята първа любов беше един момък, на който се учихме всички момичета в квартала и то напълно безплатно..."
Ох!
Намерих те!
Бях изгубила надежда, ама - на. Пак ми трепна, еййййй....
Моята първа любов беше една кака, на която се учеше целият квартал. Когато се "понаучих", като истински филантроп отидох да предам знанията си напълно безплатно на по-малките девойки в квартала и в училище. Така че, сигурно някъде из форумите има пост/постове от вече зрели жени : " моята първа любов беше един момък, на който се учихме всички момичета в квартала и то напълно безплатно..."
Гледай да не се счупи клона....Ако момите станат много 
Много ми е странно когато обяснявате за първата си любов от градината. Харесвала съм много момчета преди първата си любов, но не съм била влюбена в тях, какво влюбване е това в детската градина?
П.П. Любов аз съм изпитвала само към един човек. Всички останали любови бяха съвсем като чувствата ми към Огнянчо.
Такава съм аз, нелюбовна. 
И аз това се питах,каква е тази любов градинска
Много ми е странно когато обяснявате за първата си любов от градината. Харесвала съм много момчета преди първата си любов, но не съм била влюбена в тях, какво влюбване е това в детската градина?
Нямам първа любов, а до единствената се будя винаги когато съм си у дома.
Последва извънбрачна много гореща връзка. Разведох се и се омъжих за първата ми и единствена любов. Съдба ...какво да правиш...
Първата не помня- не е било любов предполагам , а тинейджърско увлечение. Иска ми се да мога да забравя последната(вече 2 г). Уви сега не съм на 16г , човек разбира кога "обича" , но понякога е късно. Съдба нали, понякога не ни е писано ...
Много ми е странно когато обяснявате за първата си любов от градината. Харесвала съм много момчета преди първата си любов, но не съм била влюбена в тях, какво влюбване е това в детската градина?
П.П. Любов аз съм изпитвала само към един човек. Всички останали любови бяха съвсем като чувствата ми към Огнянчо.
Такава съм аз, нелюбовна.
помня първата си любов. казваше се десимир. разделихме се, защото отказах да ме целуне, тъй като ме беше страх да забременея. това беше в първи клас. и летните си кънки не ми даде за 3 кръгчета, както обеща, а само са едно. набих го с едно въже за скачане. отиде да се жали на майка си, тя на нашите и мен ме набиха.
не беше мъжът за мен.
не беше мъжът за мен.
Помня го,как ще го забравя!
То беше любов,щастие,сълзи....и много мили спомени.Но винаги съм знаела,че няма да е той бащата на моите деца.
Просто не ставаше,знаех го.
Той и сега не става.Виждам го понякога,когато е в БГ.
Но той ми направи голяма услуга.Освободи ме от себе си и ми позволи да бъда истински щастлива.Благодаря ти!
То беше любов,щастие,сълзи....и много мили спомени.Но винаги съм знаела,че няма да е той бащата на моите деца.
Просто не ставаше,знаех го.
Той и сега не става.Виждам го понякога,когато е в БГ.
Но той ми направи голяма услуга.Освободи ме от себе си и ми позволи да бъда истински щастлива.Благодаря ти!
Добре, че не пишат мъже тук. И в градината и в училище до 8 клас, всички бяха влюбени е мен, биеха се за мен, преследваха ме, подаряваха ми скъпи подаръци.
Дано и майките им не пишат, че...
Последва извънбрачна много гореща връзка. Разведох се и се омъжих за първата ми и единствена любов. Съдба ...какво да правиш...
Първата не помня- не е било любов предполагам , а тинейджърско увлечение. Иска ми се да мога да забравя последната(вече 2 г). Уви сега не съм на 16г , човек разбира кога "обича" , но понякога е късно. Съдба нали, понякога не ни е писано ...
Човек не може да избяга от съдбата си...