Аз вече писах много по семейните проблеми. Сега искам да ви попитам вие молихте ли някога мъжа си да остане при вас? Моят мъж, да припомня, каза че ще МИ даде последен ШАНС, но трябва да го помоля. За какво обаче да го моля, след като той самият от разстояние забърка ужасна каша?
- Публикувана: 26 апр. 2008, 08:53 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 09:57 ч.
достойноството преди раздялата
vladim, той иска да го молиш , за да останете заедно. И то не си ти забъркалата кашите.
За мен нещата в една връзка са много прости - ако един човек иска да е с мен
той е! Аз това бих му казала на твоя мъж. Ако не иска - мъже с лопати да ринеш.
Баба ми казваше, че една жена трябва да се оцени. Посрещаш си последствията според оценката, която ти си дадеш.
За мен нещата в една връзка са много прости - ако един човек иска да е с мен
той е! Аз това бих му казала на твоя мъж. Ако не иска - мъже с лопати да ринеш.
Баба ми казваше, че една жена трябва да се оцени. Посрещаш си последствията според оценката, която ти си дадеш.
Аз не бих се молила. Така както го описваш, той няма никакво уважение към теб. Кажи му, че няма да му се молиш и да постъпи както намери за добре. Мисля, че само си търси повод, за да си тръгне. Сестра ми е в подобно положение и отдавна й казвам, че трябва да си тръгне, но се страхува от промяната, от новото и неизвестното. Но винаги съм твърдяла, че няма нищо по- хубаво от промяна пред това да живееш нещастно.
Много е гадно...
Знам как за няколко месеца си изхабила нерви, които нищо няма да ти върне...
Аз съм човек, който намира смисъл в шансовете, дала съм шанс в ситуация, в която много хора биха си вдигнали шапката, та дори и сърцето ми не крои планове за отмъщение
Но мисля, че при вас този жест от твоя страна ще е безсмислен.
Този човек явно страда от накакъв комплекс, и иска ти непрекъснато да си на колене. Ще те нарани още повче! Отрежи го като с остър нож, не се оставяй той да те човърка така, имам чувството, че сякаш му доставя някакво извратено удоволствие!
Егааати, да остави жена си да се чуди как да си отпуши тоалетната, и да каканиже от разстояние, как имал някаква, която го разбира,
и да нарежда, че ти трябва да се молиш.
Разкарай го, не си струва жертвите.
Знам как за няколко месеца си изхабила нерви, които нищо няма да ти върне...
Аз съм човек, който намира смисъл в шансовете, дала съм шанс в ситуация, в която много хора биха си вдигнали шапката, та дори и сърцето ми не крои планове за отмъщение
Но мисля, че при вас този жест от твоя страна ще е безсмислен.
Този човек явно страда от накакъв комплекс, и иска ти непрекъснато да си на колене. Ще те нарани още повче! Отрежи го като с остър нож, не се оставяй той да те човърка така, имам чувството, че сякаш му доставя някакво извратено удоволствие!
Егааати, да остави жена си да се чуди как да си отпуши тоалетната, и да каканиже от разстояние, как имал някаква, която го разбира,
и да нарежда, че ти трябва да се молиш.
Разкарай го, не си струва жертвите.
Боже! Ти си ме разбрала много добре и особено с тоалетната, направо ме разсмя. Ей заради такива готини дами като теб си струва да участваш в такива форуми. Тоалетната е метафора на моя живот досега, това съм правила, защото господинът имаше други приоритети- да се развива. За благото на семейството!!!А аз седях зад него. А за извратеното чувство на мъст и провокация също си абсолютно права! Благодаря ти! Коства ми усилия наистина, нерви и размисли, но...Така е било писано, нали!
Знаеш ли колко ми се иска, да мога да ти кажа, че има смисъл?
Когато бяхме почти пред раздяла с мъжа ми, всяко местенце, на което сме били заедно,
всеки спомен заедно - а те са безкрайно много, защото сме заедно от 12 години - всичко ми се забиваше като
игли в сърцето. Казвах си - как ще живея без него, та аз дори нямам спомен как е било преди това?
Но човекът е издръжливо същество, и се справя, дори в моменти, които са безумно по-тежки от този.
Всяко зло за добро, ще видиш.
Незнам колко е голямо детенцето ви, но ако можеш, бъди спокойна и щастлива заради него, защото и то сигурно страда от тия глупости.
Ще се справиш! Пиши винаги, когато имаш нужда.
Не съм в течение на предисторията. Но доколкото разбирам вината за разпадането на връзката ви не е твоя, а негова. При това положение аз никога, при никакви обстоятелства не бих се молила за нещо. Първо, защото не мисля, че който и да е на този свят заслужават да се унижавам пред него. И второ, за мен би било обидно да знам, че ми се дава "последен шанс". Доколкото знам бракът (или връзката) не е договор с клаузи и нормативи, които трябва да се покриват. За мен тази връзка е е между двама равноправни ( и откъм задължения също) партньори и е недопустимо един от тях да не участва със същото време и енергия в създаването и запазването на семейството.
Пожелавам ти късмет и дано никога повече да не стигаш до такива абсурдни ситуации.
Пожелавам ти късмет и дано никога повече да не стигаш до такива абсурдни ситуации.
Momichetata sa pravi, da ne ti minava i prez um da go molish.
Edin edinstven pat, predi mnogo godini, sam molila niakoi da ostane, i to zashtoto imah chustvo za vina. Misleh che taka toi shte se pochuvstva otsenen, a i malko me beshe strah ot budeshteto.... Rezultat - sabrahme se, no za malko, zagubihme vsiakakvo uvajenie edin kam drug i kam sebe si dori. No sum bila mnogo malka, za polezen opit go broia, a i choveka nikak ne si zaslujavashe.
No da iska da go molish - toi se e samozabravil i te priema za dadenost. Nahalnik i debil. Razkarai go, molia te, kolkoto i mnogo spomeni da imate. Samouvajenieto ti e nai-vajno! I zanapred te chakat samo hubavi emotsii!!
Edin edinstven pat, predi mnogo godini, sam molila niakoi da ostane, i to zashtoto imah chustvo za vina. Misleh che taka toi shte se pochuvstva otsenen, a i malko me beshe strah ot budeshteto.... Rezultat - sabrahme se, no za malko, zagubihme vsiakakvo uvajenie edin kam drug i kam sebe si dori. No sum bila mnogo malka, za polezen opit go broia, a i choveka nikak ne si zaslujavashe.
No da iska da go molish - toi se e samozabravil i te priema za dadenost. Nahalnik i debil. Razkarai go, molia te, kolkoto i mnogo spomeni da imate. Samouvajenieto ti e nai-vajno! I zanapred te chakat samo hubavi emotsii!!
Принципно и Двамата имат вина, но често единят е ПО-виновен.В този случай той е по-виновен, като не е казал навреме какво се случва, защо се случва, как се чувства, че да погледне извън семейството си и да ти вменява вина-за да излезнеш ти искащата раздяла в крайна сметка.Познато.И за развитието и за стоенето зад него.И на финала-казва се точно обратното-че не си споделяла мечтите му...айде бе...
Моли, ако го искаш.Помисли обаче какво искаш.Не съм молила.Поех в живота си, макар да-всяко местенце ме пронизваше, защото незнаех какво е да не свързвам тези места с него.Към днешна дата аз мога с него, мога и без него.Пак съм цяла.
Успех ти желая!
Моли, ако го искаш.Помисли обаче какво искаш.Не съм молила.Поех в живота си, макар да-всяко местенце ме пронизваше, защото незнаех какво е да не свързвам тези места с него.Към днешна дата аз мога с него, мога и без него.Пак съм цяла.
Успех ти желая!
Той винаги имаше претенции - за дмакинството, за възпитанието на детето, за любовта, която му давам. Тя никак и никога не беше достатъчна. Аз винаги бях студена и не му обръщах достатъчно внимание. Толкова извратено ми го натрапваше, че някак взех да си мисля в тази посока. И накрая си загубих настроението. Винаги ми казваха абе ти каква беше енергична, какво остана от теб. Никой обаче не можеше да предположи, че проблемът се крие в семейството. Защото аз винаги пазех това семейство и никога не говорех, че там нещо не е наред.
А да моля няма симсъл, защото и аз мисля, че там нещата стоят на равноправна основа. И винаги смятам, че като се изгуби доверието и уважението няма смисъл. Тук въпроса го поставих, в смисъл дали това не е последното нещо, което бих направила, за да запазя семейството цяло. И сега като пиша си мисля, ами аз през годините точно това правех, при всеки каприз си замълчавах, точно поради тази причина. Това ще направим, добре - ще го направим, това ще се случи с мен - отлично отиди да учиш, направи това, захвани се с това. А след всичките тези мои съгласия отиваха и пари и енергия, останах без почти никаква подкрепа. В трудните моменти той все беше далеч, е, понякога е бил в БГ, но не си счупваше краката да стои до мен.
А да моля няма симсъл, защото и аз мисля, че там нещата стоят на равноправна основа. И винаги смятам, че като се изгуби доверието и уважението няма смисъл. Тук въпроса го поставих, в смисъл дали това не е последното нещо, което бих направила, за да запазя семейството цяло. И сега като пиша си мисля, ами аз през годините точно това правех, при всеки каприз си замълчавах, точно поради тази причина. Това ще направим, добре - ще го направим, това ще се случи с мен - отлично отиди да учиш, направи това, захвани се с това. А след всичките тези мои съгласия отиваха и пари и енергия, останах без почти никаква подкрепа. В трудните моменти той все беше далеч, е, понякога е бил в БГ, но не си счупваше краката да стои до мен.
valdim, не знам цялата ти история, но и малкото написано в тази тема ме кара да те разбирам напълно.
От всяка твоя дума се усеща колко много си вложила в този човек и вашата връзка. И някак боли.
Няма правилна реакция и правилна постъпка в такава ситуация.
Ако смяташ, че има защо, помоли. Ако има смисъл. Ако ще те направи щастлива по някакъв начин.
Няма гордост в тези неща, а достойноството си винаги ще запазиш.
Каквото и да решиш, успех. Силна жена си.
От всяка твоя дума се усеща колко много си вложила в този човек и вашата връзка. И някак боли.
Няма правилна реакция и правилна постъпка в такава ситуация.
Ако смяташ, че има защо, помоли. Ако има смисъл. Ако ще те направи щастлива по някакъв начин.
Няма гордост в тези неща, а достойноството си винаги ще запазиш.
Каквото и да решиш, успех. Силна жена си.
Той винаги имаше претенции - за домакинството, за възпитанието на детето, за любовта, която му давам. Тя никак и никога не беше достатъчна. Аз винаги бях студена и не му обръщах достатъчно внимание. Толкова извратено ми го натрапваше, че някак взех да си мисля в тази посока. И накрая си загубих настроението.
Както винаги нещата са много сложни. Трудно е да се каже кой-прав и кой-крив. Той не е получавал от тебе това от което е имал нужда, а дали не е искал твърде много - това е друга тема. Просто не сте един за друг. Явно връзката ви ограбва и двамата. От ситуацията може да излезнете променени за добро, а може и да се отровите съвсем. Но понеже мъжОт иска да го помолиш нещо, помоли го. Помоли го да си остане където е.
На мен ми звучи леко унизително начинът, по който мъжът на valdim поставя нещата - но разбира се, отстрани е лесно да се дават акъли 
Това с претенциите ми е болезнено познато, и аз реагирам по същия начин като авторката на темата на подобен натиск - а именно, ефектът е обратен
На нейно място бих опитала да обясня на мъжа си, че гледа на връзката ни по порочен начин... това е някакъв опит за налагане на надмощие - аз си тръгвам, а ти ме моли да се върна. Докато двама души се опитват да се потискат взаимно, нормална връзка не може да има... поне според мен
В същото време имам усещането, че и двамата бихте искали да останете заедно... ще трябва много дипломация, за да потръгнат отново нещата - ти си познаваш най-добре мъжа, valdim... опитай да потърсиш правилния подход, който би сработил при него
Това с претенциите ми е болезнено познато, и аз реагирам по същия начин като авторката на темата на подобен натиск - а именно, ефектът е обратен
На нейно място бих опитала да обясня на мъжа си, че гледа на връзката ни по порочен начин... това е някакъв опит за налагане на надмощие - аз си тръгвам, а ти ме моли да се върна. Докато двама души се опитват да се потискат взаимно, нормална връзка не може да има... поне според мен
В същото време имам усещането, че и двамата бихте искали да останете заедно... ще трябва много дипломация, за да потръгнат отново нещата - ти си познаваш най-добре мъжа, valdim... опитай да потърсиш правилния подход, който би сработил при него
След няколко неуспешни опита от моя страна да говорим, въпреки че инициативата за раздялата е негова, получих само злъчни реплики от рода - ако остана ще имам претенции, ти няма да можеш да ги изпълниш, тогава аз ще си тръгна без да те уведомя. После - в друг разговор: аз вече не те обичам, даже незнам как ще си легна до теб, не ме дръж в капан. Това сеслучва по телефона. Имаме прекрасно дете. Болно ми е, че аз бях човека, който му напомни това, все пак опитах да го измъкна от умопомрачението. Той каза, когато детето отиде да учи след няколко години, и напусне дома, ние какво ще правим? И такива неща. Даже не ми се обади за Великден. Въобще от 10 дни не сме се чували. Това ми прилича на ожесточена демонстрация на надмощие. А при семейство място за такива неща няма. Нали?
valdim , знам, че в момента това, което ти казва звучи много грубо, но той има право. Той не те обича и наистина се чувства като в капан, затова постоянно си измисля нови и нови изисквания, които ти не можеш да покриеш. И за детето е прав – съжителство без любов в името на детето е най-лошото, което може да му причините (на детето имам предвид). Така то ще попие този модел на семейство и на свой ред ще създаде такова.
Пусни мъжа си да си отиде без драми.
С моят беше същото – задушаваше се във връзката ни, защото бяхме спрели да се обичаме и всеки беше недоволен. Няма смисъл от такива мъки. След цяла година раздяла започваме да осъзнаваме тия неща и че така сме постъпили разумно и в момента сме приятели и родители на детето си.
Пусни мъжа си да си отиде без драми.
С моят беше същото – задушаваше се във връзката ни, защото бяхме спрели да се обичаме и всеки беше недоволен. Няма смисъл от такива мъки. След цяла година раздяла започваме да осъзнаваме тия неща и че така сме постъпили разумно и в момента сме приятели и родители на детето си.
След няколко неуспешни опита от моя страна да говорим, въпреки че инициативата за раздялата е негова, получих само злъчни реплики от рода - ако остана ще имам претенции, ти няма да можеш да ги изпълниш, тогава аз ще си тръгна без да те уведомя. После - в друг разговор: аз вече не те обичам, даже незнам как ще си легна до теб, не ме дръж в капан. Това сеслучва по телефона. Имаме прекрасно дете. Болно ми е, че аз бях човека, който му напомни това, все пак опитах да го измъкна от умопомрачението. Той каза, когато детето отиде да учи след няколко години, и напусне дома, ние какво ще правим? И такива неща. Даже не ми се обади за Великден. Въобще от 10 дни не сме се чували. Това ми прилича на ожесточена демонстрация на надмощие. А при семейство място за такива неща няма. Нали?
За съжаление, в момента звучи, като че ли връзката ви приключва... Ако го обичаш още и искаш да се съберете, въоръжи се с търпение, изчакай и не се поддавай на провокациите му. Но на твое място не бих влагала много надежди в него... струва ми се, че не заслужава
Точно тази позиция съм заела. Нали ви казах, нито съм се чувала с него, нито съм правила опити. Да ви кажа, никого няма дазадържам на сила. Тази трансформация в поведението предизвика у мен различни чувства - на обида, на самосъжаление, на стъпкано достойнство, на гняв и болка едновременно. Сега взех по малко да изправям глава. Непрекъснато си повтарям разни малки нещица, които ми донасят радост около детето и около всички хубави пролетни събития. Ще трябва да си възвърна спокойствието и да си дам сметка, че колкото и да съм влагала в семейството, толкова другият човек е смятал това за мое задължение и затова се отнесе към мен без капчица уважение.
Валдим, Бърди е права и гледам си заела правилна позиция, просто пишеш, защото имаш нужда да изкажеш тези неща на глас.Знам,просто го знам, и това за задържането насила, за необичането вече и за лягането в едно легло...И за претенциите-да, измислял е претенции с идеята да не ги покриеш.Да те питам защо спря ти да изискваш от него, така, както и той изисква...ама късно вече.Както и да е.Боли, защото Той е спрял да те обича, а не сте спрели да се обичате-това е разликата.Но, ще ти мине...след време...А детето не мисли-те се адаптират.И гледай да не изпадаш в ситуации сега точно, в които да трябва да се обясняваш с детето къде е баща му и т.н. за да не се разстройваш.Иначе-всички главоблъсканици , които са ти на главата са ми ясни.
Мила ,
този човек е загубил уважение(ако въобще може да уважава) не само към теб ,но и към самия себе си!Да те остави ти да разясниш ситуацията на детето ВИ???!!!!Нали това дете е И част от него!Един ден той ще се опомни какво е направил но ще бъде твърде късно.
А ти само мисли,че това е било твоето изпитание в тоя живот което ще те направи още по-силна.
този човек е загубил уважение(ако въобще може да уважава) не само към теб ,но и към самия себе си!Да те остави ти да разясниш ситуацията на детето ВИ???!!!!Нали това дете е И част от него!Един ден той ще се опомни какво е направил но ще бъде твърде късно.
А ти само мисли,че това е било твоето изпитание в тоя живот което ще те направи още по-силна.
Колкото повече минава времето и колкото повече мълчанието и демонастрациите се увеличават ми става ясно накъде са вървяли нещата още от преди. Толкова по-лошо за партньора. Аз повече нищо немога да направя. Нека всеки който е взел някакво решение да си сърба попарата. На всяко семейство му е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.
На всяко семейство му е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.
Аз съм живяла в такова семейство- с постоянно тъпкане на партньора( от страна на баща ми), разправии, без разбирателство. Това е най-травмиращата среда за едно дете.
Пожелавам ти да намериш сили в борбата която водиш, най -важното е да не загубиш себеуважението си, достойнството. Компромиси се правят , но когато си заслужава, иначе е загубена кауза.
Колкото повече минава времето и колкото повече мълчанието и демонастрациите се увеличават ми става ясно накъде са вървяли нещата още от преди. Толкова по-лошо за партньора. Аз повече нищо немога да направя. Нека всеки който е взел някакво решение да си сърба попарата. На всяко семейство му е трудно, всяко семейство си има ядове, обаче слабата психика и характер не са добри съветници.
Как да не можеш нищо да направиш??!!?? Събери си акъла и вдигни глава. Ясно че е кривнал, някоя му е завъртяла главата и сега е влюбен и глупав, но ти си тази която може да го приземи. Да му се молиш е безумие, но има и законни начини да го накараш да разбере какво причинява.
Една мацка - позната беше в подобно състояние и няма да ти казвам колко го изживя и колко го обичаше и колко изтърпя....съжалявах я защото не заслужаваше такова положение и отношение. Никоя жена не го заслужава.
Нашата сага стана безинтересна. Като четох други теми във форума ми стана ясно - времето притъпява болката. Не че аз съм приключила нещата, напротив тепърва предстои - обаче сагата е ебезинтересна, защото сега ми пише писма и отново се дообяснява защо иска да си тръгне. Аз му писах, че през времето съм намирала начин да правя компромиси и да стискам зъби. Той се захваща за думите и казва, аз защо не съм разбрал, че беше щастлива и ей такива философии...От празни приказки няма смисъл си мисля. Затова му казах, приела съм решението ,уважавам намеренията ти - един вид действай си, може ли да накараш някого на сила да се замисли за общите неща, да види своите отговорности. Той казва - имам дълг към детето. В какво се състои този дълг - в големите високопарни слова ли, в това, че ще му купуваш подаръци ли...В какво точно и той не е наясно!
Преди време мислех, че това ще спаси нещата, става дума тук-преди два месеца. После си дадох сметка, че това е жива манипулация, защото след това ще последват условия и незнам още какви глупости. Незная дали унижение е точната дума, но май наистина трябва всеки да остане сам и да оцени какво губи и какво печели. Не бива човек да се увлича толкова в собственото си "АЗ"
Препоръчани теми