Преди известно време купих на сина си велосипед. Сега обаче не смея да го пускам да го кара по улиците, защото наскоро бях свидетел на това как на едно кръстовище блъснаха един тийнейджър с велосипед. Не смея да го пусна, дори в двора на училището, защото децата едно казват, а после си правят каквото искат. Ще обещае, че ще кара само в училището, а после ще тръгне с велосипеда по улиците. Сина ми, обаче постояно мрънка за колелото и не знам какво да правя.
- Публикувана: 25 апр. 2008, 17:18 ч.
- Последно мнение: 2 май 2008, 17:32 ч.
Аз ли съм параноична или?
...на пешеходната пътека път не ти правят! 
Въпросът е до доверие. Да, децата често казват едно, а зад гърба ни правят друго, но все пак и доста често си изпълняват обещанията.
Пусни го един път да кара колело в двора на училището и иди да видиш дали е там след 1/2 час например. Така той ще разбере, че има контрол, а ти ще си спокойна. И дори и да реши някой път да отиде другаде да кара, ще се замисли дали да го направи, защото знае, че може да го провериш.
Проверката е висша форма на доверие.
Пусни го един път да кара колело в двора на училището и иди да видиш дали е там след 1/2 час например. Така той ще разбере, че има контрол, а ти ще си спокойна. И дори и да реши някой път да отиде другаде да кара, ще се замисли дали да го направи, защото знае, че може да го провериш.
Проверката е висша форма на доверие.
За 11 годишен мъж това наистина отива към параноя. Синът ми миналото лято си съдра коляното така, че две седмици не можеше да се движи, не съм и помислила да му забраня след това да кара, тъкмо ще е по-внимателен. Племенникът ми е с шевове по главата пак от падане от велосипед, така е, но никой не го спира да кара пак.
Виж ако пожелае мотор, тогава ще съм против.
Виж ако пожелае мотор, тогава ще съм против.
Моят голям син също е на 11, кара често из квартала с приятели, имам му доверие. Но и дума не става да кара на оживени улици, да пресича кръстовища и т.н. Знае, че не позволявам и се съобразява, ако няма подлез на някое опасно място, въобще не ходи.... Не е въпросът за доверие към детето, нямам доверие на другите участници в движението и той го знае. Така че - по-добре да се презастраховам, отколкото да остана без дете(Господ да ги пази, гаранция никога няма!)
Ще повторя другите преди мен, но това ми беше първата мисъл, когато ти прочетох поста...
Купи си колело и ти, или на баща му, или някой близък по-голям и по-съобразителен. Ходете да карате в паркове и на места където няма да ви се налага да мислите постоянно дали шофьорите на автомобили ше ви видят и пазят.
Не си параноична.
Господ само пази! (Но не разчитай само на Него)
Купи си колело и ти, или на баща му, или някой близък по-голям и по-съобразителен. Ходете да карате в паркове и на места където няма да ви се налага да мислите постоянно дали шофьорите на автомобили ше ви видят и пазят.
Не си параноична.
Господ само пази! (Но не разчитай само на Него)
Мама и тати са на разположение обикновенно само в почивните дни, все пак се предполага, че работят.... Трябва да ме чака до 7 ч. да се върна от работа и с братчето му дружно да караме велосипеди(обаче колко време, щото мама трябва да се развърти и у дома). Освен това децата на тази възраст прекарват повече време през деня с приятели, не мога и не искам да му дишам във врата непрекъснато. За мен решението е - забранени и позволени места за каране, без уговорки.
Да ви кажа честно, от сега се питам като дойде тази възраст как да процедирам!? 
Нито мога да вържа дъщеря ми за парното или да се превърна в нейна сянка, а от друга да предположим, че й забраня еди къде си да кара колело, но в тази възраст децата много се влияят от чуждото мнение, т.е. някое дете ще каже, а бе я да отидем еди къде си, и мойто да не се цепи от колектива ще се втурне и то. Просто не мога да преценя къде е златната среда. 
Нито мога да вържа дъщеря ми за парното или да се превърна в нейна сянка, а от друга да предположим, че й забраня еди къде си да кара колело, но в тази възраст децата много се влияят от чуждото мнение, т.е. някое дете ще каже, а бе я да отидем еди къде си, и мойто да не се цепи от колектива ще се втурне и то. Просто не мога да преценя къде е златната среда. 
Голям е, би трябвало да му имаш доверие. По нет-а има доста филмчета за безопасност на движението.
Дияна я пускам да кара сама колело, но само в градинката на съседния блок. Не й давам да пресича улицата, още е малка. Чака някой от нас да слезе и да я прибере.
И да ти кажа не си параноичка.
Аз имам колело, но карам само в квартала, колкото да стигна до парка. Посмъртно в центъра не бих карала. Не, че си нямам доверие, нямам доверие на другите.
Дияна я пускам да кара сама колело, но само в градинката на съседния блок. Не й давам да пресича улицата, още е малка. Чака някой от нас да слезе и да я прибере.
И да ти кажа не си параноичка.
Аз имам колело, но карам само в квартала, колкото да стигна до парка. Посмъртно в центъра не бих карала. Не, че си нямам доверие, нямам доверие на другите.
Купи си и ти и отначало карайте двамата, докато го видиш как се пази, как реагира в ситуации и когато се успокоиш, че е на 100% готов, го пускай. Останалото, което не зависи от него, няма как да го предвидиш. Няма никой застрахован, че някой ненормалник няма да го блъсне, няма да му "влезе в колата" със своята и т.н. То и е за страх, но дори и под стъклен похлупак да го сложиш, ако има да става нещо, пак ще стане. Така, че, увери се във възможностите му и не мисли лоши неща.
Мисля, че е напълно нормално да се притесняваш за улиците (за детето дали ще излезе на улиците - не знам, с 3 год. сме по-малки и още се вслушва в нас). RadostinaHZ много точно го е обяснила. И аз съм с бебешка количка в момента - ненормален народ!
Не можеш ли да го водиш в някой парк да кара на воля? Аз дори по- бих пуснала големия ми син (който обожава карането на колело, но е или в парк, на площадка, градинка, винаги далеч от колите) да се спуска по склонове с добра екипировка, отколкото по улиците. Обикновено момчетата много го удрят на чест и достойнство, така че измисли нещо по-екстремно през почивните дни, ако се налага (ако се е засегнал, че му нямаш доверие или че не го пускаш), но далеч от улиците.
Не можеш ли да го водиш в някой парк да кара на воля? Аз дори по- бих пуснала големия ми син (който обожава карането на колело, но е или в парк, на площадка, градинка, винаги далеч от колите) да се спуска по склонове с добра екипировка, отколкото по улиците. Обикновено момчетата много го удрят на чест и достойнство, така че измисли нещо по-екстремно през почивните дни, ако се налага (ако се е засегнал, че му нямаш доверие или че не го пускаш), но далеч от улиците.
Моят голям син също е на 11, кара често из квартала с приятели, имам му доверие. Но и дума не става да кара на оживени улици, да пресича кръстовища и т.н. Знае, че не позволявам и се съобразява, ако няма подлез на някое опасно място, въобще не ходи.... Не е въпросът за доверие към детето, нямам доверие на другите участници в движението и той го знае. Така че - по-добре да се презастраховам, отколкото да остана без дете(Господ да ги пази, гаранция никога няма!)
Ако тръгна и аз по улиците с колело заедно със сина ми с какво ще му помогна? Най-много и мен да ме отнесе някой пияница.
При нас карат колелета от 3-4 годишни сами, но тук движението е наистина по-дисциплинирано и има специални алеи за велосипедисти...В БГ обаче никога не бих пуснала детето си да кара колело на улицата, а само на определени места (паркове, двор на у-ще и т.н.). Просто по улиците няма място за колелета и шофьорите не са научени да се сьбразяват с тях. Те не се сьбразяват с пешеходците, а какво остава за колелетата. И все пак не можеш вечно да се страхуваш и да пазиш сина си, опитай се да му обясниш кьде и как да кара. Ако те слуша и не излиза по улиците, можеш да му гласуваш доверие. 
Те не се сьбразяват с пешеходците, а какво остава за колелетата. И все пак не можеш вечно да се страхуваш и да пазиш сина си, опитай се да му обясниш кьде и как да кара. Ако те слуша и не излиза по улиците, можеш да му гласуваш доверие. 
Моят е осем годишен, не живеем в София и пак се страхувам да му купя колело. Не мисля, че си параноична, нормално е това, което изпитваш. Аз също станах неволен свидетел на такъв инцидент- дете с велосипед, блъснато от кола. Няма да го забравя и се чудя за в бъдеще как да процедирам.
Две- три от приятелчетата му карат колелета, но аз се притеснявам как да постъпя. Не става въпрос въобще за това, дали детето е отговорно или не. Онова, другото, също не караше "безотговорно"...
Синът ми миналата година го бутна кола на нашия паркинг, изключително тихо местенце, давала на заден ход, добре, че нищо фатално не се случи.
Ciao_bella, аз заради това също не бих пуснала на този етап децата си да карат колелета по нашите улици. Нямаме специални алеи. Шофьорите, в по- голямата си част са безобразни пътни пирати. Всеки ден срещам подобни в съда. Половината са карали с алкохол, другата половина нямат нужда от такова средство, за да карат като пияни.
Две- три от приятелчетата му карат колелета, но аз се притеснявам как да постъпя. Не става въпрос въобще за това, дали детето е отговорно или не. Онова, другото, също не караше "безотговорно"...
Синът ми миналата година го бутна кола на нашия паркинг, изключително тихо местенце, давала на заден ход, добре, че нищо фатално не се случи.
Ciao_bella, аз заради това също не бих пуснала на този етап децата си да карат колелета по нашите улици. Нямаме специални алеи. Шофьорите, в по- голямата си част са безобразни пътни пирати. Всеки ден срещам подобни в съда. Половината са карали с алкохол, другата половина нямат нужда от такова средство, за да карат като пияни.
Не си параноична и моите деца имаха колелета ,а сега скоро просто ги изхвърлих.Няма къде да карат ,дори и в градинката има коли и карат като луди.Преди седмица сина ми беше ударен (благодаря на Господ не лошо )от кола ,а шофьора дори не спрял.Добре че е била сестра му там и приятелите им.А са играели на площадката зад блока.Аз вече не бих купила колело на децата си
Мисля че детето е голямо вече и може да му се довериш.Купила си му колело,но не му даваш да го кара,ми то си прилича на наказание от негова гледна точка.
Това да кара колело само в двора на училището ,не е решение,на децата им омръзва да се въртят в кръг,особено ако колелото е със скорости.Моят син казваше завива ми се свят да се въртя само в кръг.Само ако знаеш колко страх съм брала докато се прибере.И на 21 да стане пак ще се притесняваш.Мисля че трябва вече да му имаш доверие.
Това да кара колело само в двора на училището ,не е решение,на децата им омръзва да се въртят в кръг,особено ако колелото е със скорости.Моят син казваше завива ми се свят да се въртя само в кръг.Само ако знаеш колко страх съм брала докато се прибере.И на 21 да стане пак ще се притесняваш.Мисля че трябва вече да му имаш доверие.
Един познат се преби с колело и получи в резултат увреждане на гръбначния стълб и частична парализа т. е. в момента не може да ходи. Добре, че беше с каска, иначе и по-лошо можеше да стане. Затова си мисля, че карането на велосипед трябва да бъде забранено за лица ненавършили 18 години. За живота на децата носят отговорност родителите и тяхно задължение е да ги ограничават в някои отношения, имено заради тяхната безопасност. Пък като навършат 18 вече и да искате не можете да им забранявате.
Параноично е - би могла да се опиташ да предпазиш доколкото можеш детето - примерно да ходите в Борисовата градина, или някой друг парк, където няма много малки деца.
Възможности за детето да пострада има много - дори да не е на колело, както знаеш колите често се качват по тротоарите и газят пешеходци (без колела).
Моето дете е на колело още от триколката, караше пред блока и моя поглед като беше 6-7 годишен. Всеки възможен път му припомням, че като пресича улицата трябва да слезе от колелото, надявам се че го спазва ((поне още не съм го хващала в издънка по отношение на това). Номера е да пада когато още не кара бързо - болката ще му помага да мисли с главата си донякъде. Друга малка опасност са кучетата - те също скачат по колела.
Ако детето не може да кара, имаш възможността да го научиш на мерките за безопасност - да избягва улици, високи скорости, да слага каска и наколенки, да пази пешеходците (защото това също е много важно) и особено малките деца.
Възможности за детето да пострада има много - дори да не е на колело, както знаеш колите често се качват по тротоарите и газят пешеходци (без колела).
Моето дете е на колело още от триколката, караше пред блока и моя поглед като беше 6-7 годишен. Всеки възможен път му припомням, че като пресича улицата трябва да слезе от колелото, надявам се че го спазва ((поне още не съм го хващала в издънка по отношение на това). Номера е да пада когато още не кара бързо - болката ще му помага да мисли с главата си донякъде. Друга малка опасност са кучетата - те също скачат по колела.
Ако детето не може да кара, имаш възможността да го научиш на мерките за безопасност - да избягва улици, високи скорости, да слага каска и наколенки, да пази пешеходците (защото това също е много важно) и особено малките деца.
Чак пък параноична...не си. Нормално е да се притесняваш. Както казаха другите зависи какво доверие можеш да имаш на детето, зависи и къде живеете. Решенията на проблема са много (да не се повтарям с другите). Но определено не можеш да го вържеш в къщи от страх да не му се случи нещо. Моя син беше на 7, когато го блъсна кола. Слава Богу размина се само с уплаха и леко натъртване. По принцип е изпълнителен, имам му голямо доверие (90%), но него ден карал по шосето и...Известно време не кара колело, защото беше наказан, пък и докато го ремонтираме...но после страх не страх го пуснах да митка из улиците.
Говорили сме хиляди пъти как трябва да се пази: и от коли и от непознати и...за всичко. Ние като родители направихме каквото можахме. От там натаък Господ да го пази. Аз лично смятам, че е много грешна форма на възпитание прекаленото пазене (попринцип говоря). Детето трябва да се учи от рано на самостоятелност и отговорност. Това е номера. Защото ако е писано да става нещо, то ще стане, каквито и предпазни мерки да вземаме. А ако е писано да минеш метър - чудеса стават и се отърваш (от личен опит го казвам).
Говорили сме хиляди пъти как трябва да се пази: и от коли и от непознати и...за всичко. Ние като родители направихме каквото можахме. От там натаък Господ да го пази. Аз лично смятам, че е много грешна форма на възпитание прекаленото пазене (попринцип говоря). Детето трябва да се учи от рано на самостоятелност и отговорност. Това е номера. Защото ако е писано да става нещо, то ще стане, каквито и предпазни мерки да вземаме. А ако е писано да минеш метър - чудеса стават и се отърваш (от личен опит го казвам).