Номинации за най-голяма муня

Сутринта излязох с два различни ботуша, и двата на ток, еднаква височина, но различен цвят и съответно модел, усетих се чак като стигнах на спирката да чакам заветният автобус, която е на около 10 минути нормално ходене от нас.
Извинението ми е, че се успах и не бях си изпила кафето, благоверния търча да ме спасява.....

И върна ли се да ги смениш?

Изчаках мъжът ми да ми донесе другият чифт, уточних кой точно, разбира се, мунчо не е разбрал та носи и двата, поне имах избор кои точно да обуя. Докато чаках седнах на една пейка и запалих цигара, страшна картинка съм била, Слава Богу, че не се изтипосах така в НАП, голям смях щеше да падне, пък и да се возя в автобуса... Значи, сутрин ако не си изпия кафето съм като онзи от рекламата на Сникърс.

Който го може, си го може и без извинението с кафето
Една вечер излязох с две различни обеци. И не само че излязох, ами и  разбрах чак като се прибрах после... като ги свалях. Два чифта обеци с подобен дизайн, дълги такива с висулка накрая, помня че сложих по една от двата да видя с кои искам да съм, обаче явно съм забравила после. (Като всяка уважаваща себе си муня се оправях в последен момент пак.) Освен това, висулките подрънкват такива, та привличат внимание като си мръдна главата. Да не би да не забележи някой, все пак...
Не ме върнаха и така де, явно и с различни обеци можело да се ходи на кръчма Чест му прави на младежа, с който бях излязла тогава - дума не каза, а едва ли да не е забелязал.

Заприказвахме се напред с една клиентка след като приключихме служебните въпроси. Тръгнах да й обяснявам за един образ - циганин, но много начетен, интелигентен, с добр вид и страхотно чувство за хумор. Изобщо пич та дрънка. Но не искам да използвам думата "циганин", а някак така по-интелигентно да се изразя и аз, за да не падна по-долу от въпросния. Обаче в момента, в който тръгнах да употребявам алтернативната думичка "ром" тя просто излетя от главата ми. Празно, нищо няма вътре. И се почна едно напъване да употребя думата, а пусто вече и за "циганин " не се сещам , че да ползвам нея.  И изреждах: "ромлянин, ромец, румънец ... " Жената услужливо ми подсказа: "Може би търсите думата ром".

Е не, Пандичке почвай Гинко Билобата
Разчистили са шуренайките, жалко беше забавно.

Билобата не помага. Поне в моя случай. Сигурно имам някаква циклофрения, защото ме подхваща на периоди. Или ще забравям разни работи, или ще творя мунщини, или пък и двете в комплект , за да е по-ефектно.

И тука да се напиша
Много съм зле. Сутринта безмалко да контузя тежко един клиент. Неговата стока аз ходя да я описвам, че е нещо специфично. И вървим в производството - колегата дърпа количката със стоката, клиентът върви след него, аз зад клиента. В един момент мозъкът ми спира (ако някога изобщо е тръгвал) и май заспах както си ходя. Ама сериозно. Събудих се като усетих, че се блъскам в него, буквално скачам отгоре му. Отварям очи, той прегърнал палета със стоката, аз прегърнала него...Колегата спрял, докато му направят път, ама аз съм го проспала.  Сраааам. Убих се да се извинявам, той падна от смях. В производството ни е много шумно, светло е... Не знам какво стана. Мисля, че наистина мозъкът ми спря за секунда...

И аз съм на моменти, много се дразня, когато искам нещо да кажа, знам какво, но уви не ми идва, ни в акъла, ни в устата. И се сещам, когато вече не ми трябва. В момента, в който ми притрябва, пак забравям. Направо чудо.

Това изобщо не е смешно. Възможно е да е леко припадане, рязка промяна  в кръвното.Според мен, ако се повтори е необходима консултация с лекар. На мен ми се е случвало нещо подобно.  Уж усещанията ми са нормални, но някак като в мъгла. Оказа се много високо кръвно.

При мен също като рязко вдигна кръвно,получавам такива оплаквания,хич не е шега!

наш познат катастрофира без да помни как и кога е станало. "събуди" се в колата без да помни как е стигнал до там.
оказа се нещо свързано със съня.
при повтарящи се действия или движения заспива, изпада в нещо като транс.
в неговия случай е било от дърветата край пътя.

И на мен ми се е случвало да ми се изключи мозъкът. Нещо като мини припадък е - като дойдеш на себе си, чак се изненадваш къде си и с кого си - а е минала секунда. Мисля, че е преумора, на границата на бърнаута.

Който е трил шуренайките, много се е смял. Как му даде сърце?

За да не съм офтопик пак и с риск да ми излезе име във форума, ще ви разкажа една от най-срамните мунщини.

Преди много години имах много натоварен период, в който ми се живееше на пълни обороти - ходих на лекции, на 2 работи и като имах 2-3 свободни дни, хващах първия полет с който и да е за където и да е, само да се напътувам и да е весело. Без никакво плануване - всеки път импровизация. Та имах прозорец аз за след 2 дни - звъня на една руса приятелка, с която постоянно смях пада - можеш ли тогава? - мога. ОК, отварям сайта с полетите - тук сме ходили, там сме ходили, тук е скъпо, там далече...остана Стокхолм. Ми - квот-такоа. Взимам билети, буквам някакъв хотел, както винаги в последния момент изскачаме на летището, много ни е смешно... и заминахме. Слизаме на летището и аз:
- Мърдай, Блонди, аз ще се оправям с английския.
Отивам на гишето.
-Два билета за центъра, моля.
-Извинете, не разбрах?
-Два билета за централната част на града.
-Централната част на кой град?
Две блондита се споглеждат, недоумяващо. Обаче аз запазвам хладнокръвие.
- Не сме ли в Стокхолм, извинете?
-Ами не, на 120 км сте...
Споглеждане и смях.
- Добре, два билета за Стокхолм, моля (приготвям еврото и ще плащам)
-Еди колко си крони.
-Извинете, еди колко си какво?
-Ами крони - шведска валута.
Сигурно съм си сменила 5 пъти цвета, питах къде е чейнджа. Естествено - точно до нас. Там ни дадоха огромни суми срещу 200 евро и ние сега не знаем добра сделка ли сме сключили, не сме ли - кой ти ги проверява тези неща, преди да замине?

Абсолютно целия уикенд ни вървеше така в мунщини - имаше блъскане в стъклени витрини, в хора, неуспешни опити за ядене на суши с клечки, падане в локви, хващане на трамвая в обратна посока и два пъти за един ден пропускане на спирка, щото мунитие са заети да се смеят на предната мунщина.
Като се върнахме, имахме мускулна треска на корема от смях. Такива излагации за толкова малко време, на две иначе интелигентни студентки с някакви амбиции и претенции в живота...

Албумът ни със снимки във ФБ се казва Скандинавско руси.

Мерси, момичета, ама просто съм си заплес. Тази сутрин особено недоспал заплес. Замислих се за нещо много приятно и просто се отнесох, спеше ми се зверски. Губила съм съзнание преди, знам какво е. Не беше това, просто съм блейка недоспала 😂

Не можеше да не се сетя за темата от преди няколко дни
https://www.facebook.com/prof.SelfGrant/videos/397037537721083/U … =group_highlights

Никъф шанс.