На мен ми се е случвало с едно бивше га'же 
Баш по темата съм...
Баш по темата съм... - Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Не намирам темата за Муньовците.
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Бързам за поликлиниката. Минавам под една бяла черница. Всеки ден си чопвам от дървото по 1-2 черници. Както и вчера. Обаче от бързане съм скъсала и част от листо......виждам. Ама си викам "голяма работа, ще лапна черниците с листото, нали е само малко парченце". В последния момент решавам да погледна колко е малко. Е, оказа се миризливка/смърдулка(по нашия край така им се казва). Не мога да ви опиша каква гнус ме обхвана.
Не намирам темата за Муньовците.
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Не намирам темата за Муньовците.
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Раздадоха ни фишовете и един от колегите се оплаква, че му удържат пари за майчинство. Той майка нямало да става.
Какво да го посъветвам? Да си смени пола ли?
Няма отделен фонд за майчинство - фондът е за общо заболяване и майчинство. Посъветвайте го да боледува повече, за да си избие парите.
Бързам за поликлиниката. Минавам под една бяла черница. Всеки ден си чопвам от дървото по 1-2 черници. Както и вчера. Обаче от бързане съм скъсала и част от листо......виждам. Ама си викам "голяма работа, ще лапна черниците с листото, нали е само малко парченце". В последния момент решавам да погледна колко е малко. Е, оказа се миризливка/смърдулка(по нашия край така им се казва). Не мога да ви опиша каква гнус ме обхвана.
А какво стана с филиите в тостера? 
До следващата вечер бяха станали на кокал, таман за попара. Никой не ги беше отразил дори.
Хоп и аз тук прсна-прясна. От тази сутрин.
Уж пих кафе, но не ми помогна. Спеше ми се сзверски, а и ми беше лошо. Реших, че малко сладко ще ме оправи. И в това си състояние влизам в първия срещнат магазин. Магазинът има стъклена врата, която е отворена когато влизам и съответно и аз реших, че трябва да я оставя отворена. Купих си сладичкото и се отправих към изхода с полусумнанбулска крачка. Обаче след мен вече е влязал някой друг, който е затворил вратата, а пък тя една чиста-чиста, все едно няма стъкло пред мен. Естествено, че не я отразих. Опитах се да мина през нея.
Продавачката и другият клиент в магазина ме гледаха особено, а аз така се сконфузих от мунското си изпълнение, че ги погледнах и казах "Извинете", след което напуснах магазина през вече отворената врата. На тях ли се извиних, на вратата ли, все още се чудя, но след челния сблъсък вече нямах нужда от сладко - не само се разсъних, но и забравих, че ми е било лошо. 
Уж пих кафе, но не ми помогна. Спеше ми се сзверски, а и ми беше лошо. Реших, че малко сладко ще ме оправи. И в това си състояние влизам в първия срещнат магазин. Магазинът има стъклена врата, която е отворена когато влизам и съответно и аз реших, че трябва да я оставя отворена. Купих си сладичкото и се отправих към изхода с полусумнанбулска крачка. Обаче след мен вече е влязал някой друг, който е затворил вратата, а пък тя една чиста-чиста, все едно няма стъкло пред мен. Естествено, че не я отразих. Опитах се да мина през нея.
Продавачката и другият клиент в магазина ме гледаха особено, а аз така се сконфузих от мунското си изпълнение, че ги погледнах и казах "Извинете", след което напуснах магазина през вече отворената врата. На тях ли се извиних, на вратата ли, все още се чудя, но след челния сблъсък вече нямах нужда от сладко - не само се разсъних, но и забравих, че ми е било лошо.
И на мен ми се е случвало да се блъсна в стъклена врата - хем боли, хем те е срам от свидетелите на деянието...
Днес имам гости и реших да ги почерпя със сладолед. Слагам аз сладоледа в чашки, слагам и лъжички, направо съм готова да го поднеса на гостите, когато изведнъж съзирам в хладилника пластмасово шише с шоколадов топинг. Сещам се, че преди сме купували и се радвам, че е останало за гостите. Изсипвам щедро от шоколадовия топинг върху сладоледа и поднасям на гостите. Те пък се оказаха доста зажаднели за сладолед и почти едновременно го опитаха и направиха почти едновременно отвратени физиономии. Чудя се какво става, решавам и аз да го опитам - сладоледът си беше наред, но шоколадовият топинг се оказа, че бил сос за месо с балсамов оцет.
Днес имам гости и реших да ги почерпя със сладолед. Слагам аз сладоледа в чашки, слагам и лъжички, направо съм готова да го поднеса на гостите, когато изведнъж съзирам в хладилника пластмасово шише с шоколадов топинг. Сещам се, че преди сме купували и се радвам, че е останало за гостите. Изсипвам щедро от шоколадовия топинг върху сладоледа и поднасям на гостите. Те пък се оказаха доста зажаднели за сладолед и почти едновременно го опитаха и направиха почти едновременно отвратени физиономии. Чудя се какво става, решавам и аз да го опитам - сладоледът си беше наред, но шоколадовият топинг се оказа, че бил сос за месо с балсамов оцет.
Вие се блъскате в стъклени врати, а аз в стъклена стена! Бях в аквариума във Виена, където има както класическите аквариуми, така и такива, които са със стъклена преграда само до някъде, но са отворени отгоре, за да можеш да погледнеш съществата и без стъкло между теб и тях.
Всичко вървеше добре, докато, загледана в животните не реших да ги видя и отгоре. Опитах се да се надвеся и... звукът от последвалия удар накара всички да се обърнат към мен. А аз се чудех от къде ми е дошло. Но трябва да им се признае на австрийците - умеят да чистят стъкла!
Всичко вървеше добре, докато, загледана в животните не реших да ги видя и отгоре. Опитах се да се надвеся и... звукът от последвалия удар накара всички да се обърнат към мен. А аз се чудех от къде ми е дошло. Но трябва да им се признае на австрийците - умеят да чистят стъкла!
Аз така веднъж с какъв акъл влезнах в един магазин който накрая стената отзад беше стъкло, още не мога да си обясня как така се фраснах по челото. Имаше доста хора и много ме хвана срам и кръгом наобратно.
И по темата пак онази вечер ми бръмчеше комар и аз уж ще го примамвам със светлината на телефона и го виждах, че обикаля. По едно време тишина и аз усетих сякаш нещо на челото и си викам кацнал е там и така се цапнах по челото със сила...после се почуствах много тъпо как сама си се удрям в тъмнината.
И по темата пак онази вечер ми бръмчеше комар и аз уж ще го примамвам със светлината на телефона и го виждах, че обикаля. По едно време тишина и аз усетих сякаш нещо на челото и си викам кацнал е там и така се цапнах по челото със сила...после се почуствах много тъпо как сама си се удрям в тъмнината.
Моята муньовщина ще избие рибата май 
още не мога да спра да се смея! В края на предишния месец решаваме, че ще се събираме випуска от ВУЗ-а, който сме завършили. Организаторът поставя датата 30 Юни от 20.00 часа. Да, обаче аз съм решила, че датата е 20 Юни, т.е. вчера. Още на 19 си опаковам багажа, със все рокля, официални обувки, гримове и прочее, барабар с двете деца на шест и две години, които ще бъдат предоставени на вещата бабина грижа. Та пристигаме ние в родното ми място и на следващия ден с бодра крачка се отправям към ресторанта и си представям много приятно изкарване чак до малките часове на нощта. Пристигайки обявявам на сервитьорката, че имаме резервация. Търси момичето горкото, търси ли търси, е няма, та няма. Всички сервитьорки барабар с управителката се чудиха и маеха какво става, а аз започвам вече да се изнерввям. Накрая решавам да прочета хронологията на съобщенията и как хубаво ми лъсна датата 30 Юни! Извиних се на момичетата и си тръгнах.
Ами все пак съм майка на две малки деца и съм вечно недоспала! Простено ми е, нали
още не мога да спра да се смея! В края на предишния месец решаваме, че ще се събираме випуска от ВУЗ-а, който сме завършили. Организаторът поставя датата 30 Юни от 20.00 часа. Да, обаче аз съм решила, че датата е 20 Юни, т.е. вчера. Още на 19 си опаковам багажа, със все рокля, официални обувки, гримове и прочее, барабар с двете деца на шест и две години, които ще бъдат предоставени на вещата бабина грижа. Та пристигаме ние в родното ми място и на следващия ден с бодра крачка се отправям към ресторанта и си представям много приятно изкарване чак до малките часове на нощта. Пристигайки обявявам на сервитьорката, че имаме резервация. Търси момичето горкото, търси ли търси, е няма, та няма. Всички сервитьорки барабар с управителката се чудиха и маеха какво става, а аз започвам вече да се изнерввям. Накрая решавам да прочета хронологията на съобщенията и как хубаво ми лъсна датата 30 Юни! Извиних се на момичетата и си тръгнах. Ами все пак съм майка на две малки деца и съм вечно недоспала! Простено ми е, нали
Препоръчани теми