Аз днес така се оглеждах, докато карах. Причува ми се някак далечно сирена, но все пак оглеждам внимателно приближава ли нещо, е усетих се след известно време, че е от песен по радиото.
А нали знаете тези дупки в асфалта, които са като пропаднало. Реално няма дупка, а вдлъбнатина, която не се вижда добре. На път, по който минавам често с колата има такава и абсолютно винаги влизам в нея, а ММ не спира да мрънка как не я запомних. Е, днес на един паркинг почти успях да се пребия в една такава, пеша. Чувството да ти изчезне асфалта под краката е безценно, не знам как запазих равновесие.
А нали знаете тези дупки в асфалта, които са като пропаднало. Реално няма дупка, а вдлъбнатина, която не се вижда добре. На път, по който минавам често с колата има такава и абсолютно винаги влизам в нея, а ММ не спира да мрънка как не я запомних. Е, днес на един паркинг почти успях да се пребия в една такава, пеша. Чувството да ти изчезне асфалта под краката е безценно, не знам как запазих равновесие.
Първите 10 пъти скачах на спирачките и се обръщах назад кой ми е счупил задното стъкло и откъде тази сирена - ама като на война или много лоша катастрофа! Сърцето ти спира направо и адреналин до ушите. После стана забавно като возих други хора - всеки път ги докарваше до прединфарктно състояние. 
От 3 дни мисля как да вържа един саундбар в багажника. 
