През първите две години общувах единствено и само на немски (преди 16 години). Телевизия, радио, разговори. Това изстреля нивото на езика ми много високо. Имах само една приятелка българка, с която също говорихме на немски, защото така ни течеше мисълта - не ни правеше впечатление. А и това също беше полезно. А и ние като Катерица много думи от ежедневието въобще не ги знаехме на български. Имаше група българи в университета, на които много им пречеше това и сме чували подмятания за правене на интересни и родоотстъпничество. Не ни пукаше, защото ние влязохме хубави специалности, а те - не. И да, спомням си като се чуех с майка си, как мислех и буквално превеждах на български мислите си.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
да не ти пука. 
през 2015 аз и детето сменяме личния лекар. влизаме заедно и той пита мен как се казва, кога е роден... на такива въпроси отговарям "той да каже - голям е!" и детето уставно съобщава името си, адреса, годините... докторът пита за дата на раждане и Малък Муньо плахо започва 200Х... февруари... 2Х .... мамо, на 2Х ли съм роден? а муня-майка изплясква "аз от къде да знам! какво общо имам аз с твоя рожден ден?"
не мога да опиша физиономията на доктора.
през 2015 аз и детето сменяме личния лекар. влизаме заедно и той пита мен как се казва, кога е роден... на такива въпроси отговарям "той да каже - голям е!" и детето уставно съобщава името си, адреса, годините... докторът пита за дата на раждане и Малък Муньо плахо започва 200Х... февруари... 2Х .... мамо, на 2Х ли съм роден? а муня-майка изплясква "аз от къде да знам! какво общо имам аз с твоя рожден ден?"
не мога да опиша физиономията на доктора.
Мъничка взаимна мунщинка от преди малко. 
В съседство до мен има Airbnb апартамент. Заварвам двойка възрастни индийци да се борят припряно с входната врата. (Тя в разкошно жълто сари с бродерии, а той в риза в същото жълто. 
) Показах им копчето за отваряне на вратата. Те си отдъхнаха, казаха, че не разбрали за него и снощи късно счупили един ключ, а сега били на път да счупят и резервния. Питаха ме за ключар, обясних къде има. Те супер щастливи и благодарни. Жената ме пита "what's your name?", отговарям "I'm Ana". И тя: "Аймана, thank you very much!!!". 
В съседство до мен има Airbnb апартамент. Заварвам двойка възрастни индийци да се борят припряно с входната врата. (Тя в разкошно жълто сари с бродерии, а той в риза в същото жълто. ) Показах им копчето за отваряне на вратата. Те си отдъхнаха, казаха, че не разбрали за него и снощи късно счупили един ключ, а сега били на път да счупят и резервния. Питаха ме за ключар, обясних къде има. Те супер щастливи и благодарни. Жената ме пита "what's your name?", отговарям "I'm Ana". И тя: "Аймана, thank you very much!!!". 
Това ми напомни на Ана Синона (превод: Ана с едно "н") от началото на темата.
Хахахаххахахаха
Аймана и Ана Синона ме кефят. Сетих се за един виц, дето момчето питало мацката как се казвала, а тя му казала да познае и че започва с И. Пичът изредил всички възможни имена с И, а тя се оказала Ильена.
Добри, да помни като се е раждал! Голям мъж е станал, няма все майка му да му ходи подире и да му казва, сякаш тя го е раждала!
Аймана и Ана Синона ме кефят. Сетих се за един виц, дето момчето питало мацката как се казвала, а тя му казала да познае и че започва с И. Пичът изредил всички възможни имена с И, а тя се оказала Ильена.
Добри, да помни като се е раждал! Голям мъж е станал, няма все майка му да му ходи подире и да му казва, сякаш тя го е раждала!
Аз преди години имах един случай, мисля че го писах в темата....
Контактувам с една колежката по телефона от друга фирма . Останала съм с впечатление, че въпросната жена е г-жа Валерианова. И така месеци наред търся Валерианова и провеждам служебни разговори. До деня в който Валерианова е в отпуска и ми вдига телефона нейна колежката и ми казва, че въпросната не се казва Валерианова, а Валерия Янкова. 😳
Контактувам с една колежката по телефона от друга фирма . Останала съм с впечатление, че въпросната жена е г-жа Валерианова. И така месеци наред търся Валерианова и провеждам служебни разговори. До деня в който Валерианова е в отпуска и ми вдига телефона нейна колежката и ми казва, че въпросната не се казва Валерианова, а Валерия Янкова. 😳
Ха-ха.
Валерианова или Валерѝянкова. Горе долу си уцелила.
Валерианова или Валерѝянкова. Горе долу си уцелила.
Валерианкова ме подсети за една съученичка, която разказваше как на Коледа звъннал телефона в тях и някой от среща ѝ пожелал Весела Коледа, а тя казала “Имате грешка” защото чула Весела Колева 😆 Може и да ни е излигала, обичаше да си измисля разни подобни глупости, но това ми се видя най-реално от всичките ѝ измишльотини.
Ох, като стана въпрос за грешки по телефона...
Едно време имаше само домашен телефон за цялото се мейство. Звъня и познатия глас на приятеля който търся ми казва "ало" и аз почнах да нареждам нещо. Дълго време си приказвах, а той ме слуша. На първата пауза от моя страна гласът на съученика ми ме уведоми, че същият не е в къщи и говоря с баща му. Тъй като се познавахме с бащата беше още по-неудобна ситуацията и потънах в земята от срам от моята страна на телефона.
Същият този съученик има по-малък брат. С него за пръв път имах контакт във връзка с предаването на някакъв багаж от брат му и съответно се е наложило да се чуем. Звънна ми и не му е хрумнало да се представи, а гласът същия и аз отново си мисля, че говоря с моя съученик.
Оказа се, че тримата са с еднакви гласове. Вероятно на живо и в семейството приликата не е толкова голяма, но по някогашните жични телефони успях два пъти да направя един и същи гаф с мъжете в това семейство.
Едно време имаше само домашен телефон за цялото се мейство. Звъня и познатия глас на приятеля който търся ми казва "ало" и аз почнах да нареждам нещо. Дълго време си приказвах, а той ме слуша. На първата пауза от моя страна гласът на съученика ми ме уведоми, че същият не е в къщи и говоря с баща му. Тъй като се познавахме с бащата беше още по-неудобна ситуацията и потънах в земята от срам от моята страна на телефона.
Същият този съученик има по-малък брат. С него за пръв път имах контакт във връзка с предаването на някакъв багаж от брат му и съответно се е наложило да се чуем. Звънна ми и не му е хрумнало да се представи, а гласът същия и аз отново си мисля, че говоря с моя съученик.
Оказа се, че тримата са с еднакви гласове. Вероятно на живо и в семейството приликата не е толкова голяма, но по някогашните жични телефони успях два пъти да направя един и същи гаф с мъжете в това семейство.
Майка ми и аз имаме подобни гласове по телефона. Колко мои и на брат ми приятели са си говорили с нея 🤣. Но стигнат ли до ключовият въпрос "какво правиш?" и отговор "шетам" 😂. Нещата бързо се разкриват.
Гласовете с майка ми също си приличат. Само дето аз съм с "френско" Р.
Обаждат се веднъж, даже не помня кой, но пък търсеха мен. В моментът, в който казвам "няма я" и още нещо майка ми влиза в хола и очите ѝ стават на понички. Обяснението ми "не ми се излизаше". А този, който звъня даже ми се извини за безпокойството.
След това редовно прилагахме взаимното "няма я".
Обаждат се веднъж, даже не помня кой, но пък търсеха мен. В моментът, в който казвам "няма я" и още нещо майка ми влиза в хола и очите ѝ стават на понички. Обяснението ми "не ми се излизаше". А този, който звъня даже ми се извини за безпокойството.
След това редовно прилагахме взаимното "няма я".
Вчера обикалях магазините, за да купя от захарта с добавен пектин. Явно има търсене, защото трудно намерих. В магазините имаше етикети, но стелажите зад тях бяха празни.
Да ме пита човек, защо след като премерих течността за плодовото желе, бухнах пак от обикновената захар. Добре, че като добра муня имах и пакетче с пектин, купено "за всеки случай", та спасих таз годишната реколта.
Да ме пита човек, защо след като премерих течността за плодовото желе, бухнах пак от обикновената захар. Добре, че като добра муня имах и пакетче с пектин, купено "за всеки случай", та спасих таз годишната реколта.
Препоръчани теми