Номинации за най-голяма муня

По повод доброто възпитание, аз пък съм си слагала ръката пред устата, докато се прозявам... с плътно затворена каска, понеже ме возеха на мотор .

Аз +  дамска чанта + шоколадов бонбон = е×аси ужаса!!!

Ако е като това, което се случва с шоколадов бонбон в джоб на панталон ужас не ами ужас.

Мунщините съм започнала от снощи, но наличието им установих едва днес сутринта. Станах суйна, буйна, минах през банята  и се запътих към кухнята - ще правя принцеси. Спокойна съм, снощи заредих хляб в пекарната, оставих на майка ми да го вади по-късно и си легнах. Режа филии от стария самун, но не стигнаха и потърсих новия хляб. Тук хляб, там хляб, няма го. Поглеждам в пекарната - два пръста високо паве, твърдо като камък, няма вадене. Викам си Ще ядем колкото има и мятам филиите във фурната. Загъзвам се на мивката да вадя снощното творение. Извадих го с голям зор и взех да мия формата и бъркалките, за да слагам нов,  че иначе довечера ще си ядем ушите. По едно време мъж ми влезе в стаята и нещо изломоти по повод филиите. Обърнах се, пламнали /абе ядяха се, ама.../. Сервирах ги набързо, а аз продължих с пекарната. След това направих кафе и за двама ни /4 пъти, защото бях бутнала палчето на най-късо кафе и тая глупост не я поправих и за второто даже/. Как да е, ММ закусил, аз пуснала нов хляб, направила кафе, тръгнах да се обличам, че часовника цъка. Излишно е да казвам, че аз не закусих тази сутрин. Излизам в коридора да се обувам и виждам как ММ си сваля раницата от закачалката, а пластмасовата му чаша с кафе полита от шкафа в коридора и с финес се плюсва на пода. Аз правих ново кафе /2 пъти за трети пореден път тази сутрин , щото нали кой да настрои машинката/,  а ММ бърса пода. И за капак установих, че снощи съм изпрала якетата, с които трябваше да сме днес, но не съм ги прехвърлила в сушилнята. Идеше ми да се съблека и да си легна. Такава каръшка сутрин не помня да съм имала.

J_M_M, не съм подозирала един бонбон като се разтопи какво несметно количество ще се получи...Въпросната чорба от какаова маса не я виждам в първия момент, търся нещо в чантата и ми пада коса пред очите....посегнах към бретона и пръстите ми усетиха лепкавата гадост. Да не казвам първата ми мисъл за това кафявато каква беше....призля ми!

Колежка в работата си сложила йогурт в дамската чанта, бързайки за работа. Такова измиване на хастара бе бях виждала.

Моята мунщина с хляба продължава. Като съм се върнала да правя кафе, съм изключила пекарната, направила съм кафе и съм оставила пекарната изключена, а кафемашината включена /ползвам един и същи контакт/. Обяснявах по телефона и по картинка как да настроят машината. Какво съм обяснила е друг въпрос. Към 12 и нещо ще звънна контролно да видя от това хляб ще стане ли или ще купувам довечера и ще се червя вкъщи.

Дааа, трябвало е да се съблечеш и пак да си легнеш. 

Трябваше, вярно е. Поне след ТРЕТИ опит имаме хляб. Майка ми казва, че на вид бил добре, довечера ще видим как е на вкус, но щом е надул и изпечен, няма как да е зле

Аз пък при последния си опит да запаля къщата три пъти ползвах готварската печка...и трите пъти я забравях включена

Аз онзи ден правих торта гараш...
Добре, че номер четири не обича, та успях да ударя и аз един език на купите, заедно с другите сладури 😉

Ха ха, аз също съм го правила. А кихането при затворена каска, когато си леко хремав.... безценно!

Когато има затишие, обикновено след това или настава сериозна буря или времето продължава да е прекрасно. В моя случай обаче втори вариант няма. Това е! Просто няма!
Та...бяхме в едно безвременно и безпространствено затишие откъм муньовщинки и беше крайно време да се проявя. Този път обаче неволен участник стана и дИтИто.
Вчера вечерта решавам да се събудим с 10-тина минути по-рано, за да се оправим сутринта за училище и работа спокойно. И звънва сутринта сигнализацията на телефона, хуквам да се оправям, будя човечето и то се оправя и вече трябва да тръгваме, когато виждам на компютъра, че показва 06:29ч. Опулвам се. С бРЪза крачка се отправям към телефона - и там същото. Поглеждам часа за аларма  05:56 (вместо 06:56). Как съм го сътворила понятие си нямам, но поне имахме време. И даже една пералня пуснах
Изобщо, ставането рано е полезно.
П.С. Когато станах  ми се стори, че е леко по-тъмно от обикновено, ама си рекох, че сигурно няма да е такъв хубав слънчев ден и затова...
Муняяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя!

Подготвяш се за другата седмица. Смяната на часа предстои в събота срещу неделя през нощта

Къпя се, суша косата със сещоар и на бързи обороти разбира се става всичко, че работното време наближава с бясна скорост. Пералнята и тя работи. Както се суша и чувам шум като от хеликоптер. Това се случва обикновено на парада на военните на 6 май. Викам си - "Е, тоя пък ще кацне на покрива още малко" и зяпам  нагоре. Ми не кацна - просто центрофугата спря!
 Вчера незнайно къде си потунясах чадъра - чисто нов! И някакво бяло петно ми се е насадило в главата - никакъв спомен къде съм го зарязала! А на него имаше  усмивки и сигурно ми се присмива отнякъде и при по-читав собственик