Сутринта си пия на спокойствие кафето. Пуснала съм си музика, блея в мамата и по едно време кихнах. Поздравих се с "Наздраве".
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Сутринта си пия на спокойствие кафето. Пуснала съм си музика, блея в мамата и по едно време кихнах. Поздравих се с "Наздраве".
Тази сутрин муня глади дрехи. Но и пи чай ей така докато си гладеше. Глади, глади, пък току разкваси морните си устни с глътка чайче. Обаче по едно време на муня ѝ свърши водата в ютията. Значи муня трябва да си досипе. Ха сега познайте от първия път какво сипа.
Обикновено муня ползва каничка с чучурче и въпреки всичко успява да олее порядъчно ютията и дъската за гладене. С чаената чаша нямаше и капчица в страни. Възхитена съм от точното си око и нетрепващата си ръка.
П.П. Прекратих гладенето и сега се чудя дали нещо ще се случи с ютията и още не съм изкарала чая от ютията. Притесненията ми са, че в него имаше и мед.
Обикновено муня ползва каничка с чучурче и въпреки всичко успява да олее порядъчно ютията и дъската за гладене. С чаената чаша нямаше и капчица в страни. Възхитена съм от точното си око и нетрепващата си ръка.
П.П. Прекратих гладенето и сега се чудя дали нещо ще се случи с ютията и още не съм изкарала чая от ютията. Притесненията ми са, че в него имаше и мед.
Сутринта си пия на спокойствие кафето. Пуснала съм си музика, блея в мамата и по едно време кихнах. Поздравих се с "Наздраве".
Скрит текст:
Имам двама приятели канадци, за тях това Sorry е естествено колкото и дишането, то чак ми става криво на моменти че се извиняват постоянно... И двамата твърдят че там това е нещо дето са научени на него откакто са проговорили и че е често срещано дори много малки деца да се блъснат в стол или нещо от сорта и да се извинят, толкова са свикнали.
Хммм, с тоя мед, като изгладиш дрехите, мухите и осите ще ви изядат. 
Все пак ще изчакам мъжът ми да се върне от тренировки та да си каже тежката дума и да понесе отговоронстта за развалянето на ютията
На висока температура медът е разтворен в чая. След изстиването на чая медът не се сгъстява т. е като изсипеш чая и меда ще си излезе. Някакви микро частици може и да останат, но като наливаш вода при високата температура на ютията би трябвало водата да ги отмие. Но го направи възможно най скоро. А като гладиш първоначално нещо старо избери да е бяло/светло и така ще си проличи каква е ситуацията. Успех с почистването, макар че щом искаш нова ютия не знам дали изобщо да опитваш.
Аз пък, ще ползвам трамвая до работата, преди това с метрото ходех. Та идва трамвая, спира, чакам да се отвори вратата, тц. Тичам на следващата. Ден втори. Идва трамвая, чакам да се отвори вратата,тц тичам пак на другата. Ден трети, чакам, не се отваря, бе викам тоя ватман къв е гад начи, тичам на другата врата. Идва ми спирката, чакам да се отвори вратата, тц, понечвам да тичам на другата отворената, че да сляза нали...и в този момент един дядо ми подвиква: "Натисни копчето бе момиче!" Копчеее??? Леле жив и здрав да си дядо, аз три дена тичам като гламава. Еми имало си копче, отвън и отвътре, което се натиска ако искаш да се качиш или слезнеш съответно, ама аз съм муня. 
Аз преди 2 години имах един месец, в който ползвах метрото по минимум 5-6 пъти на ден - 5/10 вечери 'си виках' асансьора с картата за метрото...вместо просто да натисна копчето; другите 5/10 се опитвах да отворя вратата на входа с нея....
И да се разпиша с котката ми муня - днес ММ й беше донесъм гъши пастет /любимото й ядене а и той вчера я беше плеснал и тя го гледа на кръв / . Застава той на мивката да й сипе в паничката пастета - тя обаче няма такова търпение и решава да скача на плота...е така скочи , че закачи с лапичка паничката и се сгромоляса на земята с целия пастет в/у главата й. Такова облизване неистово не бях виждала никога.....хем не може да понася ,че се е омазала, хем иска да изяде всичко от себе си.....беше невероятна картинка....цялото действие се разви към 20.30...още стои в центъра на стаята и се мие
И да се разпиша с котката ми муня - днес ММ й беше донесъм гъши пастет /любимото й ядене а и той вчера я беше плеснал и тя го гледа на кръв / . Застава той на мивката да й сипе в паничката пастета - тя обаче няма такова търпение и решава да скача на плота...е така скочи , че закачи с лапичка паничката и се сгромоляса на земята с целия пастет в/у главата й. Такова облизване неистово не бях виждала никога.....хем не може да понася ,че се е омазала, хем иска да изяде всичко от себе си.....беше невероятна картинка....цялото действие се разви към 20.30...още стои в центъра на стаята и се мие
Сутринта си пия на спокойствие кафето. Пуснала съм си музика, блея в мамата и по едно време кихнах. Поздравих се с "Наздраве".
Скрит текст:
Сутринта си пия на спокойствие кафето. Пуснала съм си музика, блея в мамата и по едно време кихнах. Поздравих се с "Наздраве".
Охххх, 5 минути стоя в хола и се кикотя. И за да не е сано спам, докато чета скрития текст на natka с приятелите-канадци, прочетох "приятели-крадци". Около секунда бая се зачудих как така се хвали с тез приятели.
А сутринта щерката е на солфеж. Влизаме във входа на читалището, озоваваме се пред вратата, аз нахълтвам с трясък и започвам да нервнича на дИдИЕто що се мота и не влиза. След секунда осъзнавам, че в стаята има група дечурлига, които ме гледат смаяно, барабар с преподавателката. И докато мозъчните ми клетки се чудят какво се случва дочувам гласа на дъщеря ми:
- Мамо, първата група не е свършила...
Скрит текст:
Имам двама приятели канадци, за тях това Sorry е естествено колкото и дишането, то чак ми става криво на моменти че се извиняват постоянно... И двамата твърдят че там това е нещо дето са научени на него откакто са проговорили и че е често срещано дори много малки деца да се блъснат в стол или нещо от сорта и да се извинят, толкова са свикнали.
И аз съм се зомбирала така и се извинявам наляво и надясно - колко пъти и на кучето - все едно че разбира...
Иначе бяха спрели влаковете в една отсечка, че правели планиран ремонт и племенникът вместо с влака, се прибира с автобус, ама автобусът не спира на същата спирка като влака (там шосе няма), а по-нататък и ММ отива да го вземе с колата. Видял автобуса, в който племенникът писа СМС, че пътува - тръгнал малко след него, че там не може да се спира с кола. Наближава спирката - няма племенник... Продължил нататък по пътя на автобуса и на следващата спирка го видял. Защо не слезе на тази спирка - ами автобусът не спря на нея. Ами аланкоолу, то трябва да натиснеш бутона отвътре, че да знае шофьора, че има пътници за слизане, иначе няма да спре. Много се смяхме.
Де да се сетим, че той не е пътувал с автобус досега и не знае, че за да ти спре да се качиш, трябва да махнеш, а за да слезеш, трябва някой да натисне бутона... 