За люто знам, че се гаси с прясно мляко. Явно за там е трябвала 1ч.ч. 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Оххх, някъде в първите страници на темата май беше. Някаква двойка ще прави с..с. ама младежът се бил намазал с няклакъв лют крем и не си измил ръцете. И като решил да опипа дамата отдолу тя поскачила от зверско парене. Ама така го разказваше, че още го помня и се спуквам да се хиля. Я, да взема пак да го прочета...
Оооо, лютите чушки! Една вечер, Муня пече и бели/все още горещи/ едно завидно количество люти чушлет. Е час по-късно, като писнах...Боли, пари, изгарят ми пръстите на ръцете направо. То не бе киснене в купа с лед, държах ги под ледената вода, докато посинеят. Няма, брат! Люти, та се не трае. В 02 ч през нощта накарах ММ да ме води в токсикологията на Пирогов. Там, разбира се ме изгледаха втрещено и нищо не направиха. Нямало какво. Е, на-накрая призори болката поотмина. Какви бяха тия чушки, какво беше това чудо .... 
)
) 
Един колега решил да донесе на родата си люти чушлета от Етиопия. Каза, че били сложени в пластмасова купа, завързана в наелонов плик. За негова изненада след 6ч полет купата била стопена и чушките излезли през наелона, та даже се наложило да изхвърля част от засегнатия багаж.
Има адски люти чушки, които могат да причинят смърт дори. Шега с това не бива.
Има адски люти чушки, които могат да причинят смърт дори. Шега с това не бива.
Живеем в страна, където шофирането е в обратната лента. В България бях активен шофьор до последно, нямах проблеми с шофирането на дълги разстояния. От 5 дни съм с кола и возя сутрин децата на училище. Обикновено паркирам не на централния училищен паркинг, а на забутанко място, че да не се притеснявам от останалото движение. Днес излиза от въпросната забутана уличка една кола и й се чудя защо се престроява в лявата лента, като аз вече 5 ден си завивам от дясната. Наредих се и аз след колата и О! Ужас, ами той си е бил на правилното място, даже има надпис СТОП на шосето. Много ми е объркващо това обратно движение.
Аз днес пак се проявих. Сутринта ставам в 7, отпочинала след два почивни дни, алармата ми беше за 8 даже, изкъпах се, облякох се, направих си кафе, закуска, приготвих се за работа и пристигам там тъкмо навреме. Всичко е идеално, шегувам се с чистачката, поздравявам колегите, поглеждам графика и се ядосвам, че не са сменили вчерашния с днешния, отивам да питам мениджърката какво ще правя днес и тя ме поглежда и ми вика "Ти какво правиш тук?", какво мога да правя, естествено, че съм на работа. Тя ми вика "ама ти днес не си на работа", как да не съм, пак сте ме забравили в графика, ето, пише си, сряда - 10-14 часа.
Все още съм напълно убедена, че имах два почивни дни, понеделник и вторник.
Все още съм напълно убедена, че имах два почивни дни, понеделник и вторник.
Аз така с графика на един колега предната седмица. Идвам сутринта - от моя екип само аз (по принцип сутрин сме по двама през седмицата). Гледам графика - сама съм, колегата обаче ще дойде на обяд. Той винаги идва по-рано, но става 14 часа, него го няма. Мисля си, че сигурно нещо е станало. Звъня му - Колега, къде си, притесних се, че закъсняваш, пък не е типично. Той ми обяснява, че не е на работа, аз почвам да го убеждавам, че е в грешка. Поглеждам графика отново, гледам колежката ще работи от вкъщи, а въпросния колега си е почивка. Не знам как така се промени рязко (или по-скоро как аз не съм го видяла правилно), но със сигурност го притесних човека 
Аз веднъж се успах за работа с половин-един час, колежките и те муни гледат графика и какво гледали незнам, ама видели , че почивам, та никой не ми звъни, отивам аз и всички се чудят , защо съм дошла. Така е като сме всички муни на работното място.
Като бях ученичка в 11-12 клас , втора смяна имаме първи час - химия , та стоим ние чакаме, чакаме минават 10-15 минути от часа и вече става съмнително, обаче вратата отворена всички щъкат напред-назад, идва една учителка и пита какво става, защо нямаме час, ами оказа се , че учителя забравил , че има час и отишал за риба. Посмяхме се , постояхме кротко в стаята докато свърши часа, че да не види случайно директорката и така.
Като бях ученичка в 11-12 клас , втора смяна имаме първи час - химия , та стоим ние чакаме, чакаме минават 10-15 минути от часа и вече става съмнително, обаче вратата отворена всички щъкат напред-назад, идва една учителка и пита какво става, защо нямаме час, ами оказа се , че учителя забравил , че има час и отишал за риба. Посмяхме се , постояхме кротко в стаята докато свърши часа, че да не види случайно директорката и така.
Такъв номер май почти всички сме си правили в някакъв момент. Случвало ми се е по време на натоварен период на работа вярно да не знам какъв ден е, та и аз в кюпа.
Звъни ми рано една сутрин алармата, поглеждам телефона, установявам че е събота, съответно се наругавам самичка как може да си сложа аларма когато най-сетне мога да си почина и се връщам да си доспя. Заспивам си аз, обаче след някое време скачам. Много рязко се сетих че тя тая аларма хич не е случайна, ами трябва да отида на работа. И то след малко
Имах малко време дори и с успиването, де. Добре че по принцип ставам от по-рано, понеже известно време след ставане въобще не съм човек, не помня даже и как се говори, камо ли нещо да свърша. Съскам, ломотя, не знам какво се случва, не желая да ми се случва нищо - мила картинка. Речникът ми стига колкото да наругая люто каквато мебел, стена или друго ми се изпречи на пътя към кафемашината. Щото аз може и да се влача, но това не ми пречи да се удрям във всеки ръб. Така де, аз муня ли съм или какво
Приготвих се набързо, ама като под военна тревога направо, метнах се в едно такси и закъснях само с няколко минути. На колегата физиономията беше безценна при появата ми, то кой знае и аз как съм гледала и изглеждала толкова скоро след събуждане и без да съм пила кафе, но пък иначе влитам като хала... Смяхме се заедно поне, много се беше шашнал.
Звъни ми рано една сутрин алармата, поглеждам телефона, установявам че е събота, съответно се наругавам самичка как може да си сложа аларма когато най-сетне мога да си почина и се връщам да си доспя. Заспивам си аз, обаче след някое време скачам. Много рязко се сетих че тя тая аларма хич не е случайна, ами трябва да отида на работа. И то след малко
Имах малко време дори и с успиването, де. Добре че по принцип ставам от по-рано, понеже известно време след ставане въобще не съм човек, не помня даже и как се говори, камо ли нещо да свърша. Съскам, ломотя, не знам какво се случва, не желая да ми се случва нищо - мила картинка. Речникът ми стига колкото да наругая люто каквато мебел, стена или друго ми се изпречи на пътя към кафемашината. Щото аз може и да се влача, но това не ми пречи да се удрям във всеки ръб. Така де, аз муня ли съм или какво
Приготвих се набързо, ама като под военна тревога направо, метнах се в едно такси и закъснях само с няколко минути. На колегата физиономията беше безценна при появата ми, то кой знае и аз как съм гледала и изглеждала толкова скоро след събуждане и без да съм пила кафе, но пък иначе влитам като хала... Смяхме се заедно поне, много се беше шашнал.
Препоръчани теми