Номинации за най-голяма муня

Аз съм на 6 - най-после съм махнала оново 'за всеки случай' странично, протъркано помощно колелце от 'мощния' ми велосипед. Отиваме с баща ми в парк Кайлъка /тук плевенчани знаят/. Има една къса алейка ,която завършва  с много питко фонтанче, в което се мятат монети/симпатично,зеленясало, разнебитено,пълно с монети на дъното/.
Тръгвам аз да карам, баща ми държи седалката - аз се кефя - поглеждам назад , баща ми пуснал седалката /стандартната практика/ - аз изпадам в ужас и вместо да бия контра, почвам да натискам яко педалите и след 5 сек - БАМ !!!! вътре в мизерния фонтан .
Ударих си много лошо едното рамо, излязох с 2 лв на стотинки. След което веднага при баба ми - душ с маркуча - съхнене на слънце - и обратно вкъщи, без никога да се споменава за конкретиката около паданато.
Версията пред майка ми беше ,че съм се катурнала в тревата и съм улучила някакво пънче /да обясни драскотините ,рамото и зеленето по дрехите/

Кой не е падал с балканче? !😁
Малка бях,карам някакво колело с помощни,но те пречат за скоростта ми и яко мрънкам да ги махат,майка ми твърдо отказва,че ще се претрепя.И карам аз с бясна скорост въртя педалите,на един завой по такъв селски каменист път на село,завивам без контра,и като се откачи едното помощно,губя баланс,прекатурвам се на една страна,цялата в кръв и издрана,но се смея и радвам с глас,че ги няма помощните колела вече 😄
Присетих се за моя годежен.Подарява ми го моят,но ми е леко голям на лявата и го местя понякога на дясната да не го загубя.Малко след това,още преди да съм го занесла за стесняване работя по голям и важен проект в работата и съм притеснена за него и сроковете и цяла седмица бях на автопилот за всичко извън него.Прибирам се една вечер,душ и почвам вечерята докато се прибере мъжа ми,и си заглеждам ръцете.Няма го.Паника,след малко си идва моя и аз съм го загубила.Рев,какво ще правя,какво ще си помисли,че съм несериозна и безотговорна,толкова си го харесвам,и сега?...Поуспокоих се,викам мъж е,няма да забележи,а утре преди работа ще поръчам същият и след работа по заложните ще обикалям в квартала,дано са го заложили.Идва си,аз изтръпнала,той уморен,хапна,окъпа се и заспа,отдъхнах си.Почвам сега да мисля,как ще се срамя утре при златаря,че беше гравиран и изписан по поръчка,но отивам,без пръстен няма как.Отивам сутринта,продавачката беше само.Почвам да и обеснявам какъв беше,снимки показвам,надписа записа и преди да тръгна ми записва името и вика,ама вие имате един поправен пръстен,ще го вземете ли сега?Какъв пръстен,нищо не съм носила?Един мъж го донесе преди няколко дена да го стесним с един размер и плати поправката и вече е готов.И аз така 😮😮😮 Никакъв спомен нямам.Оказа се че съм го свалила и забравила на сутринта в къщи и моят го видял и решил да го занесе,казал ми същата вечер,но въобще не съм отразила нищо.Разправям му вечерта и доста се посмяхме как щях да си имам един резервен 😃

Наистина, кой не се е пребивал с Балканче? Е, по-малките са се пребивали с друга марка  
Като малки, цяло лято бяхме при баба на село с братовчедките. Дядо ни купи колело (не друг път) от "Смесения магазин". Ще се возим - едната кара, другата права на багажника. Летим по нанадолнището, обаче на едната пряка нещо не взехме завоя и директно в каменната ограда на една къща. Баба, милата, после слага компреси, чудеса.

Ох, хем е смешно с тези Балканчета, хем направо ме заболя, докато четох. Аз пък точно от колело не съм падала, въпреки че съм мега сакатлък.
Но на около 10г висях от един лост с главата надолу, но нещеш ли нещо стана и се изхлузих, не помня какво точно стана, понеже изгубих съзнание. Свестих се, децата ме бяха преместили и мокрили с вода, паднала съм била на главата си. Тъмно беше вече, как да е прибрах се и директно в леглото. Ставам сутринта носа ми син, леле как ще обяснявам. Аз много падах и се удрях и все ми четяха конско. Пита ме мама какво ти е на носа? И аз друго не измислих казах, че съм се ударила във вратата. Обаче незнам как, май родител на някое от децата дето сме играли, казал на баба. И така ме разкриха. Веднага на доктор, оказа се комоцио. Имах доста дълго време главоболие, даже за малко да ме спрат от училище и да повтарям годината. Не стана де, ама да си знаете да не висите с главата надолу, или поне да не падате, докато висите, че...мунско си е.

Не се е пребивал тоя дето не може да кара 😆 Така и не се научих, на ролери обаче бях като стрела. Още имам белег на едното коляно, защото реших да мина с тях по една павирана улица на село. Така се излюсках, като шурна кръв от това коляно,чек по едно време мислех, че кръвта ще ми изтече.

Моля темата да се преименува на "Заклети муни рецидивисти, практикуващи самоубийство".
Голям смях се смях с вас, независимо от чистосърдечното ми, иначе, съчувствие. Дано доживеете до дълбоки старини, а потомството да не ви повтаря дословно и обогатено.

Карам балканчето, на около десет години съм, минавам покрай една кола, шофьорът тъкмо отваря предната врата и буммммм май я изкривих, колелото пострада здраво, на мен нищо сериозно, само лека тротоарна екзема.

Аз се научих да карам колело на преклонната възраст от 17 години и на същия ден почти се срещнах с един миниван на един завой рязко и челно, в последния момент завих уж да падна в тревата до пътя, но паднах на едни дребни камъчета, още имам няколко белега оттогава. И сега ме е страх да карам, купих си колело и си го добутах до вкъщи и сега си седи в килера, вече втора година.

Иначе едно от най гадните ми падания като дете можеше да е много по зле, та се отървах тогава с малкия дявол. Баща ми е от Велики Преслав и летата си като малка прекарвах там, с един куп момчета и вечно с раздрани колене. Така и не се оправиха тези мои колене, сега са много грозни, както и да е. Който е бил в Преслав знае, че там една улица няма, дето да не е баир, и съответно има много външни стълби. Слизам аз по едни обаче решавам, че вместо по стълбите, ще вървя по каменния парапет, направен набързо за да не падне някой в пропастта от другата страна на стълбите. Парапета е много груб, стърчат камъчета и винкели отвсякъде. Ходя си аз и изведнъж губя равновесие и падам с двата крака от двете страни на парапета. Краката ми бяха буквално издрани от вътрешната страна от ходилата до горе, лято, аз по къси панталонки, няма никаква защита. Бях страшна кървава картинка. По добре от падане в пропастта, предполагам. В тоя Преслав майка ми как ме е оставяла, настръхва ми косата като си помисля, че любимото ми занимание като десетина годишна беше да се покатеря на десетметровите статуи на цар Симеон и "приятелите му" и да седя зад главата на единия, на една площадка метър на метър, абсолютно необезопасена с нищо, щото кой би се сетил да се катери там, от двете страни десет метра падне надолу до каменния под.

Още от тази серия:
Малката муня и калната локва
Малката муня бяга от дядо си
Малката муня бяга от другия си дядо
Малката муня и къщата под стълбите
Малката муня открива тавана
Малката муня и къщата на третия етаж
И т.н.

Като прочетох за висене от лост с главата надолу се сетих за единственото ми такова. Била съм около 5-годишна. Бях много предпазлива (за да не кажа страхлива) и изобщо не обичах катерушки и рискови игри, в това число никога не бях висяла с главата надолу от катерушка/лост. С приятелката ми от блока и нейната майка отидохме в парка. Тя ни остави на една пейка да играем и отиде за малко в съседство да свърши някаква работа, буквално за минути я е нямало. В това време приятелката ми успява да ме убеди да пробвам да висна с главата надолу и да видя, че е много хубаво и изобщо не е страшно. Хубаво. Виснах аз на някякъв лост (или катерушка, не помня какво беше), но  не мога да слезна и няма никой възрастен наоколо, за да ми помогне. Почнах да рева с пълно гърло от паника. А приятелката ми до мен подскача и ми шътка "Тихо, тихо, мама ще те чуе и ще ми се скара, че съм те накарала да висиш. Тихо, бе, чуваш ли, стига рева". И въпросната приятелка измисли мъдрия план аз да си остана там висяща, защото все някой ще мине и ще ми помогне, а тя да отиде при майка си и да каже, че моята майка е дошла и ме е прибрала. Бях меко казано възмутена от този план и се разкрещях вече ядосано, а не ревящо, че не ми е никаква приятелка и как може така да ме зареже в беда. В крайна сметка майка й ни е чула и се появи.  Спаси ме, но не помня дали приятелката ми си го отнесе.

И плешиво на главата имам от падане от лост.
Като малка много обичах да вървя по парапет, докато не паднах обкрачила парапета. Направо си раздрах красотите, едва ходех.
Пък в 12ти клас се спънах, пресичайки жп линията. Изтъркаляха се по камачетата, скъсах панталон, надрах лице, ръце, абе изглеждах като пребита. Вървях доста време в този вид, докато стигна до вкъщи. Но най-ужасното беше, че много хора ме видяха и никой не понечи да помогне или да пита бита ли съм, нападната ли съм, много кофти спомен ми остана.
Ужас, колкото повече ви чета историите, се сещам за мои такива и стигам до извода, че явно съм била много спъната. А все се карам на децата ми да внимават и да гледат къде ходят

Муня на 10 (аз) решава да покаже на по малки от нея как се вади вода от кладенец. Имаше едно зло бабе и вместо бавно и внимателно да ме спре след като съм набраля инерция на врътката, решава да ме изпердаши през краката с пръчка.Естествено посягам да и се хвана за крака и дръжката се връща на обратно. Удари ме зверски ме заболя. Но аз възмутена отивам да се оплача , че бабишкера ме е удаил. Тогава бях с много дълга коса и нещо започва да ме гъделичка по темето.Пипам с ръка и се облещвам, защото цялата е в кръв. Обаче ме е страх да кажа и ми идва гениланата идея да се измия на външната чешма на двора. До обяснявам ли вида ми след това и как дядо мени цвета на лицето си за секунди след като ме видя. Четери шева имах на кратуната си

И аз все правя забележки на щерката, че не внимава като ходи, но сега като разчекнахме темата тук си давам сметка, че на мен прилича. И явно не случайно няколко пъти вече ми се случва след като й направя забележка, че не гледа къде ходи, аз самата да се спъна подобаващо от невнимание.
А миналата седмица бяхме тръгнали с нея на разходка, бяхме на морето. Купих й сладолед, а тя само в него гледа и ходи в същото време. С цел превенция от злополуки я предупреждавах на всеки бордюр на тротоар, че има бордюр. На най-високия бордюр пропуснах да я уведомя, че трябва да внимава -  бях заета да й отговарям на въпроса защо щъркелите акат от гнездото та всичко пада върху тротоара и минувачите. И естествено, че точно на този бордюр падна и се омаза със сладолед. Поне се размина само с насинено коляно.

Тъкмо съм се научила да карам колело и се пускам по нанадолнището. За проклетия имаше един спрял трактор. Вместо да го заобиколя отляво, където си имаше място, аз решавам да мина между него и зида на къщата на баба Мария, като разстоянието между двете неща дали имаше и метър. Имаше и голям камък там на ъгъла, който още си стои. Дядо поп и дядо ми и те бяха по трасето и говореха. Докато им викам да се пазят, забих надясно, паднах, как не си счупих главата.
Малкия скоро и той падна до същото място. Пуска се детето, един съсед отдолу идва с колелото и спря до тротоара да си оправя нещо. Малкия се мъчеше да кара по осовата, но загуби координация и се вряза в спрялото колело. Вместо да завие наляво, където имаше място, той се бухна директно вдясно. Човекът падна назад, добре че нищо му нямаше.

Аз миналата година купих тротинетка за РД на дъщеря ми. Обаче голяма - до 100кг, тоест и аз мога да я карам (не, че съм 100кг де, само 71...). Та, спускам се аз по едно 10-метрово нанадолнище, което почти е полегато, обаче в края му асфалтът е разронен и се е образувала малка дупка. Та аз, в цялата си 39-годишна прелест се спъвам с тротинетката, прекатурвам се през нея след това правя кълбо напред и настрани, ставам и се изтупвам, обяснявайки на шашардисаната дама до мен, че нищо ми няма
А 2-3месеца по-късно по същия начин паднах от колелото на една спирка и ошашавих чакащите тролея

И от Балканче, и от лост съм падала.

В градината съм, но не помня коя група. На площадката има няколко лоста. Решила съм да се премятам на най-малкият, назад. Не помня кой и как ме е преместил на леглото в групата, но помня как децата като се прибираха до едно спираха да ми вдигат ръката с марлята, че да видят какво се крие под нея.

С балканчето... взех остро един завой, излязох нормално от него, но после загубих "управление". Кормилото ми се затресе в ръцете и забих чело в асфалта. Не помня вече как крих цицината от баба ми... щеше ма ошамари. Челото ми е изпъкнало от едната страна.