Имах планове за събота сутрин.
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Имах планове за събота сутрин.
Ааа, извинявай в този случай, не разбрах, че не си била на работа на другия ден...
ПС: То пише петък, ама кой да внимава....
Пак моят мунчо...
Снощи готвих грах със свинско, но не яхния. ММ пак приритва и вие, мотае се и пречи в кухнята, мори го глад.
Едвам изчаква да спра котлона и заявява "сипвам да изстива". Не следя процеса на сипване.
Моя взел, че сипал яденето в плитки чинии, не от най-плитките, но все пак плитки. Казах му да използва купички... "не може, вече съм сипал". Поне успях да го убедя на щерката да сипе в купичка.
Дребното седи над чинията и гони грахчета и месо в лъжицата и се нервира - "не мога мами". Но все пак успя да избута чушката и да изврещи "мразя чушки".
Другото пък си рови в яденето и се цупи, че това не било кайма, а свинско месо.
Набързо им разказах приказката за щъркела и лисицата.
За днес искат пълнени чушки, но аз мисля да не припарвам до кухнята. Да готвят както могат.
Снощи готвих грах със свинско, но не яхния. ММ пак приритва и вие, мотае се и пречи в кухнята, мори го глад.
Едвам изчаква да спра котлона и заявява "сипвам да изстива". Не следя процеса на сипване.
Моя взел, че сипал яденето в плитки чинии, не от най-плитките, но все пак плитки. Казах му да използва купички... "не може, вече съм сипал". Поне успях да го убедя на щерката да сипе в купичка.
Дребното седи над чинията и гони грахчета и месо в лъжицата и се нервира - "не мога мами". Но все пак успя да избута чушката и да изврещи "мразя чушки".
Другото пък си рови в яденето и се цупи, че това не било кайма, а свинско месо.
Набързо им разказах приказката за щъркела и лисицата.
За днес искат пълнени чушки, но аз мисля да не припарвам до кухнята. Да готвят както могат.
Разделяме се с колежка и аз си тръгвам към моята стая. След като направих 2 крачки, се сещам, че трябва да й поръчам ботуши за един колега. Връщам се, пъхам глава през отворената врата на нейната стая и гръмко заявявам - Моля те, поръчай едни ботуши 43 НАБОР. Още ме шегуват.
хаха ох ужас , за малко да си счупя носа. Бях задремала и като се събудих тръгвам към терасата , че там държа шишетата с вода. Така се наджасах с вратата....хем отварям , хем излизам....добре че бях оклюмала та челото го отнесе...
А през деня говоря по телефона с една белгийска клиентка - съответно на английски , Докато още говорим влизам в супермаркета - трябваха ми 3-4 неща и айде на касата чак затварям. Касиерката младо момиче от ромски произход .На апарата гледам , че ми е маркирала погрешно ябълките и тръгвам да се обяснявам - тя ме гледа тъпо и с празен поглед. почвам да се ядосвам. Тя ми жестикулира да изчакам. И идва с нейна колежка и онази ме пита - уат проблеЕм аРР ю хевинГ.
Еми муня си приказва на английски....извиних се, оправихме сметката. Ония ме напсуваха яко наум /което си и заслужавах/ и така
А през деня говоря по телефона с една белгийска клиентка - съответно на английски , Докато още говорим влизам в супермаркета - трябваха ми 3-4 неща и айде на касата чак затварям. Касиерката младо момиче от ромски произход .На апарата гледам , че ми е маркирала погрешно ябълките и тръгвам да се обяснявам - тя ме гледа тъпо и с празен поглед. почвам да се ядосвам. Тя ми жестикулира да изчакам. И идва с нейна колежка и онази ме пита - уат проблеЕм аРР ю хевинГ.
Еми муня си приказва на английски....извиних се, оправихме сметката. Ония ме напсуваха яко наум /което си и заслужавах/ и така
Пуша на спирката и ровя в телефона. Приближава възрастен мъж и ми иска огънче, подавам запалка. Чува се някакво пиукане, но не обръщам внимание, чета си. След секунда-две човекът ме пита, ако може от цигарата да запали и ми връща запалката. Вдигам поглед и се чудя, какъв е тоя термометър?!
Ми какъв да е, моят си е! А как се е озовал в джоба на якето? - Мистерия...
Ми какъв да е, моят си е! А как се е озовал в джоба на якето? - Мистерия...
А през деня говоря по телефона с една белгийска клиентка - съответно на английски , Докато още говорим влизам в супермаркета - трябваха ми 3-4 неща и айде на касата чак затварям. Касиерката младо момиче от ромски произход .На апарата гледам , че ми е маркирала погрешно ябълките и тръгвам да се обяснявам - тя ме гледа тъпо и с празен поглед. почвам да се ядосвам. Тя ми жестикулира да изчакам. И идва с нейна колежка и онази ме пита - уат проблеЕм аРР ю хевинГ.
Еми муня си приказва на английски....извиних се, оправихме сметката. Ония ме напсуваха яко наум /което си и заслужавах/ и така
Оххх, представих си го. И изумения поглед на всички, когато си проговорила на български
Прясно, отпреди малко - пуснала съм пералня и до нея стои леген с втора серия - бельо, кое на топка, кое предварително третирано... позната картинка. Виждам, че първата пералня е приключила, вдигам легена и пъргаво и методично започвам да простирам на терасата ... мръсното бельо, при това съм от маниаците, дето си подбират щипките на чифтове, по цвят и тоналност.
Усетих се на второто въже.
Усетих се на второто въже.
Прясно, отпреди малко - пуснала съм пералня и до нея стои леген с втора серия - бельо, кое на топка, кое предварително третирано... позната картинка. Виждам, че първата пералня е приключила, вдигам легена и пъргаво и методично започвам да простирам на терасата ... мръсното бельо, при това съм от маниаците, дето си подбират щипките на чифтове, по цвят и тоналност.
Усетих се на второто въже.
Усетих се на второто въже.
Шантава дева?
...Шантава дева?
Мне, вманиачен скорпион.
Имаше и продължение - събрах грешното, проснах вярното, свърши втората пералня, отварям - вътре дънки?!
Бельото си стои кротичко в легена на терасата, но момента с второто зареждане ми се губи тотално, а съм сама. Не вярвам да ме е навестило някое Кики с ОКР...
Това с обясняването на английски ми се е случвало с обратен знак. Веднъж бях получила писмо от Свидетелите на Яхова в пощенската си кутия на руски (в Германия). Явно са видели фамилното ми име и са преценили, че това е най-подходящият от наличните им езици, с които могат да ме привлекат в лоното си. Развеселена от съдържанието на писмото, решавам да го преразкажа на приятеля ми като го превеждам по спомен. Той ме слуша внимателно и нищо не казва. В един момент ми се изплъзва думата еди-кой-си на български (случва ми се когато съм много уморена и говоря на немски да се промъкне българска дума). Спирам за секунда и приятелят ми се възползва да ми каже, че нищо не е разбрал. Оказа се , че заета с превода от руски не съм обърнала внимание, че говоря на български. Вярно, че бях много уморена, но още не мога да разбера как не се бях усетила.
И аз съм го правила това, по принцип нямам проблем да говоря на английски докато пиша на български, но ако трябва да говоря на български и на английски едновременно (да превеждам между родителите си и приятеля си, обикновено), редовно "превеждам" от български на български и от английски на английски.
Охх, котките избягаха в панически ужас от моето цвилене на историята с прането и преводите после. А иначе специално влязох да напиша това:
Сложих вкусна тава във фурната да се пече. Още, докато рязах и слагах зеленчуците преглъщах, сложих тавата във фурната и зачаках с трепет и вълнение да мине около час, за да се наям качествено и количествено (с Луна в Телец съм все пак ). След около 40-50 минути (след като си измислях всякакви работи, само и само да не мисля за хранЪтЪ) решавам да видя докъде съм. Бре, тия зеленчуци, нещо много сурови стоят, яяя, тя печката студена. Явно не работи. Олеее, ужас. Ми що тъй... Я, да видя копчето за градусите - стои на 200 градуса, ама лампичката свети, че не е достигнало желаната температура. Я, да видя другото копче... ми то стои на лампичка. Тоест печката е изключена. Ми, сурово ще да е яденето, как иначе, като вътре сигурно е около 4 градуса...
П.С. В момента ям шоколадово десертче (ГЛАДНА СЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪМ) и си чакам яденето. Още около час. Бе я да видя пак печката, да не би да съм забравила да сложа яденето например...
Сложих вкусна тава във фурната да се пече. Още, докато рязах и слагах зеленчуците преглъщах, сложих тавата във фурната и зачаках с трепет и вълнение да мине около час, за да се наям качествено и количествено (с Луна в Телец съм все пак
). След около 40-50 минути (след като си измислях всякакви работи, само и само да не мисля за хранЪтЪ) решавам да видя докъде съм. Бре, тия зеленчуци, нещо много сурови стоят, яяя, тя печката студена. Явно не работи. Олеее, ужас. Ми що тъй... Я, да видя копчето за градусите - стои на 200 градуса, ама лампичката свети, че не е достигнало желаната температура. Я, да видя другото копче... ми то стои на лампичка. Тоест печката е изключена. Ми, сурово ще да е яденето, как иначе, като вътре сигурно е около 4 градуса...П.С. В момента ям шоколадово десертче (ГЛАДНА СЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪМ) и си чакам яденето. Още около час. Бе я да видя пак печката, да не би да съм забравила да сложа яденето например...
Пека банички от бутертесто. За разкош решавам да ги поръся с маково семе - обилно. Тъкмо да го ползвам всичкото, което е останало и да хвърля пакетчето. Вадя ги и ги нападаме. Викам си "Е, много вкусни, браво." ММ и той - ау, колко хубави и ароматни били!! Хапваме си сладко-сладко, ставам аз да взема нещо от шкафа и гледам - маковото семе вътре. Добре де, аз какво слагах досега?... Поглеждам етикета в коша - чия. 
Муньос фемили.
Муньос фемили.
Препоръчани теми