Мъжът ми е в командировка и мене кой дявол ме дърпа, та пак отворих темата за апартамента пред свекървата и се скарахме снощи.
Днеска му казах по телефона и той ми се навика. И е прав, че правя конфликт от нищо, ама какво да направя като тоя проблем ме яде от 2006 и мира не ми дава.
Мойта сага, за тия дето не я знаят е такава:
Живеем на 48кв с мъжа ми, детето, свекърва ми и чичо Б. /дето ми е нещо като свекър/.
Края на 2005, началото на 2006 теглихме заем и купихме тая дупка, щото беше общинска и уж евтина. И сега аз и мъжа ми я изплащаме, вноската е малка.
Но не мога повече да живея с тия хора!
Не мога да се почуствам като в мой дом. Не мога да направя ремонт.
Даже не мога да забременея със второ щото само мисля за бъдещия заем.
Чичо Б. впрочем зачезна преди около месец. Обаче това не означава, че няма да се върне и пак ще ми къса нервите с неговите глупости.
Искам да теглим отделен заем и да се изнесем, а свекърва ми се цупи.
Как така ще ги оставим тях.
Как ще ангажирам синчето и да изплаща такъв огромен заем доживот.
Как така мисля да ги оставя те с Б. да си изплащат тоя апартамент.
Ей така. И аз имам право на живот.
Ох, олекна ми.
Днеска му казах по телефона и той ми се навика. И е прав, че правя конфликт от нищо, ама какво да направя като тоя проблем ме яде от 2006 и мира не ми дава.
Мойта сага, за тия дето не я знаят е такава:
Живеем на 48кв с мъжа ми, детето, свекърва ми и чичо Б. /дето ми е нещо като свекър/.
Края на 2005, началото на 2006 теглихме заем и купихме тая дупка, щото беше общинска и уж евтина. И сега аз и мъжа ми я изплащаме, вноската е малка.
Но не мога повече да живея с тия хора!
Не мога да се почуствам като в мой дом. Не мога да направя ремонт.
Даже не мога да забременея със второ щото само мисля за бъдещия заем.
Чичо Б. впрочем зачезна преди около месец. Обаче това не означава, че няма да се върне и пак ще ми къса нервите с неговите глупости.
Искам да теглим отделен заем и да се изнесем, а свекърва ми се цупи.
Как така ще ги оставим тях.
Как ще ангажирам синчето и да изплаща такъв огромен заем доживот.
Как така мисля да ги оставя те с Б. да си изплащат тоя апартамент.
Ей така. И аз имам право на живот.
Ох, олекна ми.
Много тъпо, но факт!!! И аз немога да се отпусна и да се почувствам в "свои води" докато тя(свеки) живее с нас. Но е вярно че първо и мъжете ни трябва да го осъзнаят.
. Важното в случая е със съпругът ти да бъдете на едно мнение, заедно да вземете решението да се отделите, а пък свеки нека си приказва 
? С това, че са живи ли 
В крайна сметка те са си млади и имат право на собствен живот 
.
. 
. За да имаш дом и да не останеш на улицата на старини се налага да теглим заеми и да ги плащаме с години. Не купуваме жилища на децата си за разкош, а купуваме домове да живеем в тях. 
никаква работа .....както казват бабите най трудното и отговорно нещо е да ,,отгледаш човек,,.....