Разпределена ли е "домашната работа "във вкъщи

Няма мои и негови задължения вкъщи,предимно аз върша домакинската работа,но понякога мъжа ми ме отменя.Може да готви разни вкусни неща и ме глези от време на време,хвърля боклука,пазарува,знае как се пуска пералнята
По принцип работи много,понякога едва му остава време за мен и детето Когато няма възможност да ми помага,никога не е правил проблем от това че  примерно не ми е останало време да наготвя,почистя или изгладя.До този момент не ми е тежало да въртя домакинството,независимо дали със или без негова помощ

Не мога да се оплача... разпределена е и още как  И то без да говорим и да правим схеми - който е забелязал че има събрано пране пуска пералнята; когато свърши да пере, който е най-близо той простира; чинии се мият на същия принцип и т.н. И определено мога да похваля мъжа ми, че не си пести усилията и не си прави оглушки 
Може би само готвенето е мой приоритет, но не се оплаквам - толкова много ми помага скъпия, че грях ми на душата! 

Разпределя се ден за ден. Понякога има и преразпределения, според ангажиментите, които са възникнали неочаквано. Всеки може да върши всичко. Напоследък на мен се пада пазаруването и пускането на пералнята.

Горе-долу е разпределена. Е, има и изключения, разбира се, но като цяло аз готвя и пускам пералня, а той чисти, докато ние с детето сме навън, и глади. Миялната я пускаме който свари, също и пазаруването - както дойде.
Това разпределение, уви, е в сила само, когато си е в България, което не е прекалено често, да не би случайно да се разглезя Така че с чиста съвест мога да кажа, че повече къщна работа върша аз Е, той пък изкарва моята заплата за 5 дни, т.е. има някаква справедливост все пак
Нооо в момента, в който си намеря домашна помощница, ще се родя

Дадена е изцяло на мен +гледането и възпитаването на детето Той-вади парите С една дума-ВСИЧКО ПРАВЯ АЗ

Аз в това отношение не мога да се оплача (да чукам на дърво).Задълженията не са ни разделени, но винаги когато е свободен ми помага с каквото може...дори и понякога ебз да го подсещам
Готвене, миене на чинии, чистене...всичко е правил тогава когато се е налагало.Дори смея да кажа, че е измил повече чинии отколкото аз 
Единственото за което хич не го бива е прането....той даже не знае как се пуска пералнята...е категорично против да простира...това било женска работа...Може би от страх да не го видят съседите, че върши "женската работа"....

Всичко аз правя у дома.
То пък голямо усилие се иска да пусна пералнята,сушилнята или съдомиялнята!
Мъж ми излиза в 7,прибира се в 7 остана и да ми сготви и да сложи масата и да си пусне пералнята,да изкъпе децата,да нахрани кучето а после да ми направи масаж в леглото.Като на сутринта ми донесе закуската в леглото преди да замине на работа.
Тогава аз за какво ще съм му.Да му крася къщата ли!
Не работя.Имам достатъчно време през деня да си изчистя и да сготвя вкусна вечеря.
Защото като отидем в БИЛА на шопинг аз пълня двете колички с каквото си поискам,той ги бута и плаща накрая.
Обичам да глезя мъжа си.Защото той глези мен.
Не искам да ми се разхожда с прахосмукачката у дома!
Такива мъже не обичам.
Имам един такъв познат дето прави всичко.Както знам и какво прави жена му докато той шета из кухнята и гледа детето!
С две думи-не,не ми помага моят съпруг защото аз неискам.
Не харесвам мъжете-п..тки!

 
Извинявай, но ти наистина ли смяташ, че жената е само да чисти, готви и гледа деца....за това си има домашни помощни.
Радвам се, че ти си стоиш по цял ден в къщи и имаш време да си въртиш домакинството, но не всички жени са така.....и е много грубо да наричаш помагащите мъже п**тки.
Приятно ли ще ти е ако аз нарека твоя мъж х**, като се има в предвид, че поведение като неговото би било унищаващо личното ми достойнство.
Аз помоща я приемам за нещо прекрасно...както и масажа.

И моят съпруг не помага вкъщи. Не му позволявам. Някак си не ми харесва, когато виждам мъж да пере, чисти, простира... Има достатъчно "мъжка" работа с дребните ремонти вкъщи.
Обаче е много важно да не ми се правят забележки, ако нещо не съм успяла да свърша навреме.

На мен пък не ми харесва израза "мъжът ми помага в домакинството". Моят не ми помага, ние си разпределяме задълженията. Така както аз не му помагам като закарам детето на градина, например, защото шофирането е и мое задължение. За всеки влак си има пътници... няма нужда от епитети.

Темата внезапно стана безсмислено груба 

Напълно съм съгласна 

Мъжът ми не знае къде стоят солта, кърпите или препаратите.
Той работи. Аз работя.
Случвало се е да направи някой специалитет или салата.
Майка ми идва да се грижи за детето и междувременно върти и къщата.
Аз работя за удоволствие, съпругът ми работи за да ни осигурява нормален живот.
Аз съм много съгласна с .ДЖЕЙН.
И моят мъж излиза в 8 и се прибира в 8. Психически е доста натоварен. И вечер предпочитам да му предложа уютна обстановка, топла храна и още нещо, за да може да ползва поне 3 часа от денонощието за релакс, вместо да го карам да простира или да бърше прах.
Танто за кукуригу.

Разпределена е, да.

Разпределена е да- почти цялата домакинска работа е за мен,макар че и на работа ходя.Ама толкова години вече и не можах да го превъзпитам.Той дори контейнера за боклук не знае къде се намира

Не е разпределена ... но я вършим двамата според ситуацията.
Е има нещя които не правя (готвене и пране) но то е с оглед да не останем гладни и с повредени дрехи.
Варианда "Джейн" сякаш е перфектния, но има време и до там може да стигнем .

Мъжът ми излиза в 8 и се прибира 21-21.30, аз работя с нормално раб. време, но доста отговорна и натоварена работа, така че след като взема детето от градина и повися 2-3 часа някъде да поиграе, прибера се, приготвя нещо за хапване, спирам със слугинажа. Той си идва, хапва, вдига си масата, мие си чинии и това не е помощ, а поемане на част от задълженията си. Както и пуска прахосмукачка и парцал удря, не както аз харесвам, но колкото може. Простира ако му оставя и винаги ме пита дали да помогне. Не мисля, че е п...ка, такъв си го направих и продължавам да работя върху това. Не съм дом. помощница и детегледачка, участвам наравно в ремонтите и всичко останало, така че и той трябва да го прави. Почивните му дни не винаги са събота/неделя и както аз през моите отделям на дома и детето, така и той го прави. Не може и не го карам да готви, аз пък не се занимавам с колата 

разпределена е:
чистене, пране и миене на чинии - аз
готвене, прозорци и пазаруване - той

Нищо не е разпределено, всеки върши каквото може, когато се преместим и си взема жена да почиства и да помага в домакинството, нещата ще си дойдат на мястото. Сега е пълен хаос, и двамата работим по цял ден и накрая на никой не му се пипва нищо вкъщи Снощи чистих цяла вечер със съзнанието, че си губя времето и се прецаквам генерално. Но все единия трябва да го свърши, а мъжът ми работи още повече и от мен, така че няма за кога да чакам на него да мие чинии и да бърше прах.

И двамата пазаруваме всеки ден, но това поне хич не ми тежи, аз обичам да минавам през магазина и да си пазарувам.

Всичко си правя сама.

Ами на някои хора явно им е тежко 

и гладене -аз.а всичко ,свързано с моята кола -той.
иначе-зависи от ситуацията -който когато е свободен.

У нас всеки прави всичко... е, почти всичко. Както аз съм боядисвала и сменяла крушки, така и моят мъж пуска прахосмукачка, мие чинии, помагаме си взаимно. Мъжът ми работи извън БГ и ми се налага да върша доста неща сама, но когато  се върне, първо си почива и после се включва в семейните задължения Но няма да го видите по цял ден и всеки ден да е с престилката, просто когато съм уморена, болна или нещо друго, той ми помага с желание.

аз върша по- голямата част, но и мъжът ми помага... Той мие чинии и помага в чистенето, все пак ходи и на работа

Всичко си върша сама,но мъжът ми е на работа по 12 часа.Ако видя зор,ангажирам си жена за почистване,която почиства цялата къща,след което аз поддържам само.Гледам да си купувам това-онова,което да ми улесни работата.

Трите любими уреда - пералня, миялна и сушилня - имат копчета, които дори синът ни може да натисне, какво остава за нас.
Пазаруваме семейно за седмицата, дори чипса се купува на едро от Метро.
Единствено служба чистота е разпределена - аз къщата, мъжа ми колите.

Това,че приготвям вечеря с любов на съпругът си нали не те кара да мислиш,че си седя само у дома!
Не бъди тесногръда!
Мъжът ми ми записва часовете в СПА-то без аз да знам,пак той ме разведе по целият свят и пак той ми е осигурил личен шофьор за да мога да ходя по кръчмите с приятелки!
Ами извинявай ама мъжа ми си е мъж на място.
Радвала се била,че съм седяла по цял  ден в къщи..... Не ставай смешна,моля те!
А твоя нека шета,чисти и мие чинии....виж някой ден и роклите ти облякал!
Споменах ли,че аз готвя веднъж-дваж в седмицата и слагам маса а той я вдига и зарежда съдомиялнята а на мен се пада тежката задача,да сложа таблетката и да натисна копчето.А мръсника дори незнае къде се сипва гланца!Ох,не издържам на тази експлоатация вече! Мързела му гаден.....не смее да си измие колата дори,шофьора праща!
Освн мъже п*и имало и жени такива бре!

Всичко върша аз.Много рядко се случва да ми попогне,но преди това съм мърморила доста.Работи много,вярно е,но мен никой не ме отменя.И аз заслужавам почивка.

Няма разделение, обикновено аз си върша домакинската работа/миене на чинии, чистене на къщата, готвене, пране , простиране и т.н./. Той обича да прави салатки, подготвя заготовките за манджичката, която сме решили да си направим, докато се прибера от работа, понякога той готви докато се прибера. Случва се за чистенето и миенето на чинии да ме отмени, но се случва рядко. Не се оплаквам, поне не редовно  Като заключение мога да кажа, че при нужда всеки може да прави всичко, зависи от ситуацията 

В нашето семейство е разпределена : мъжът ми пазарува,хвърля боклука,къпе децата,готви,понякога пуска прахосмукачка (ремонти и поправки са изцяло негово задължение).Аз : извеждам децата навън,храня ги,обличам ги,гушкам ги (и мъжа ми също),понякога готвя... Ами това е..

Никога не сме делили всичко на аршин, както се случи, обикновено голямото чистене е в събота, тогава той чисти банята, а аз спалнята и кухнята, после пода го минава той, но това е така от много време, просто за чистенето в събота нещата стоят по този начин.
Иначе през седмицата обикновено вечер той мие чиниите, готвя предимно аз, но и на него му е кеф, перялня и гладене съм аз, защото той ходо на работа, а аз не. Това е!

Не мога да се оплача от съпруга много е работлив. Има какво да се желае от децата,ама се връщат изморени и изнервени от работа.

Строго разпределена не бих казала.
Освен прането - негова задача, аз се плаша от пералнята, много ми е сложна
Помага ми при готвенето, при чистенето, и двамата пазаруваме.
Понякога го моля той да свърши нещо изцяло, ако съм много уморена.
Нямам проблеми с него в това отношение, златен си ми е, добре го е оттренирала свеки.
Даже той ми се дразни понякога, че "не съм добра домакиня".
А, да, дете нямаме.
Като се появи, предполагам, че ще е основно моя грижа, но ще пробвам да му харижа по-голямата част домакинство, надявам се да се поддаде

не сме правили разделение на труда. само прахосмукачката не си я давам

Аз върша всичко, с изключение на тупане на килими и изхвърляне на боклук ( все на него се пада честта).
.ДЖЕЙН. споделям вижданията ти по въпроса.

Повече от необходимото ....

Домашната помощница чисти основно един път в седмицата. Обикновено майка ми, която гледа детето готви един път на два дена за нас и почти всеки ден за малката, често глади и простира. Дотук добре. Оттам нататък всяка вечер като си прибера бърша навсякъде с мопа и бърша прах. Задълженията, които са комбинирани са : слагане на масата, правене на салата, пускане на миална, къпане на детето. Нещо, което правя само аз е да пусна пералня. Не се доверявам на мъж ми, защото така и не запомни програмите или пуска цветното на висока температура, въобще все нещо ще обърка. Много го бива в зачукване на пирончета, правене на шпакловка, закачане на картини, лампи и пр. Там аз не се бъркам, защото дори и само да помагам, винаги се контузвам. Подреждане на гардероби, чистене на тоалетна са си мои задължения. Според моментното настроение някой от двамата полива цветята или мие терасите с маркуча. Винаги и само той прави скара, че аз не искам да се умирисвам. Понякога през уикенда готвя. От близо половин година нямам муза и желание и се случва не по-често от 3-4 пъти в месеца. Сигурно и друго има, но не се сещам сега. Помагаме си взаимно излиза.

Няма никакво значение кой какво прави у дома като се прибере.
Ама никакво.
Важното е да го прави от сърце.
Когато тръгне да го прави по задължение или защото партньора му го натяква....то тогава 'каруцата отишла в рЯката'!
Щото когато дойдат дървата не аз ги редя и цепя а мъжа ми.
Но когато има засукана гозба у дома то тя ще е от мен.И се радвам да видя доволното лице на мъжо.
Както искам и да благодаря на майка му за доброто възпитание.
Винаги ми благодари когато направя нещо у дома.
Не считам нито едно от нещата които върша като задължение.
Всичко правя с любов.
Ето....преди малко пак сготвих....и какво,паднаха ми ръцете ли!
Ми не....ама когато биг фемили седна снощи на масата и си облиза пръстите от кралските скариди които приготвих.....удоволствието беше изцяло мое!
А и Иван Звездев е добър помощник в кухнята....
Аз съм добра в готвенето,мъж ми е добър в правенето на пари
Всяка жаба си знае реда на квакане!

Смятам да си спестя унижението да падам до твоето ниво поставяйки епитети на този и онзи тип категории мъже и жени, така както го правиш ти......това което писах беше просто забележка да си подбираш думите...но явно не си го разбрала...
Никъде не съм писала че мъжът ми се занимава с домакинската работа в къщи....а само това, че винаги когато е необходимо помага....и никога не се е притеснявал от това.
И аз си готвя,чистя,пера и т.н....и на мен ръцете не са ми паднали (да те успокоя)  ...
всъщност не съм длъжна да давам никому обяснение, защо нещата при нас са така....но домакинските задължение спокойно могат да си изпълняват от двамата...това допълнително сплотява едно семейство.
Какво по хубаво от това в един уикенд, докато жената сготви мъжът да гледа децата, да ги заведе на разходка...вместо това да се опъне на дивана и да гледа поредният мач....не виждам какво лошо има в това след работа един мъж да помогне да се подреди масата....след което да седнат всички да хапнат вкусно сготвена вечеря...
Откровенно казано .Джейн. точно ти едва ли можеш да вземеш адекватна страна...при условие, че дневният ти режим е олекотен и зает с хойкане по СПА центрове, козметични и фешън салони.....

Определено не е разпределена. Аз върша основно домакинската работа и гледам детето. Свекърва ми, разбира се, и тя върши основно домакинската работа, живеем у тях все пак. Мъжът ми много ми помага, когато свекърите са някъде на село или на почивка. Иначе почти нищо не пипа. Аз чистя, пера, гладя, готвя, гледам детето, пазарувам. Мъжът ми понякога извежда детето навън, понякога ми помага в готвенето, мие прозорците, прави ремонтите.
Честно казано, не се оплаквам. Но ми дотяга, когато след работа трябва да взема детето от ясла, след което да напазарувам. Прибирам се, започвам да готвя, пускам пералнята, прибирам прането от простора и простирам следващото пране, занимавам се с детето. Слагам масата, после я прибирам и мия чинии. Оправям леглото, мия детето, приспивам го и като заспи, приготвям багажа му за следващия ден. А в същото това време свекър ми гледа мач след мач, пръста си не помръдва, пуши цигара от цигара, а мъжът ми се прибира от работа да хапне и пак излиза за работа. Рахат, майка.

В момента аз върша повечето домакинска работа.Така искам аз понеже той работи на доста дълги смени, а аз не работя.
Преди, когато работех той вършеш всичко, че и на работа ходеше, че и бельото ми на ръка переше 
Нямаме проблем  относно всекидневните задължения.Или ме отменя или ако не мога просто не я върша домакинската работа и хапваме нещо поръчано от някъде

Явно говорим за едно и също нещо,но на различни езици.
И това,че ходя по СПА и по козметици означава,че немога да взема адекватна страна по темата,така ли!
Явно при нас двете разликата е,че в шетането и готвенето си аз не съм забравила за себеси!
Мъжът ми мрази мач!
А!
Не си човекът който да ми казва кога да си подбирам думите!
Всъщност....такъв човек нЕма!

тази тема ми е болна....
живот и здраве скоро ще заживеем напълно самостоятелно с моят приятел, а не както сега в нас... с нашите и ми е притеснено как точно да го превъзпитам че да му идва отвътре желанието да ми помага.... аз не знаех че е такъв, но той излезе доста разглезен и според него цялата домакинска работа си е за жената, за сметка на това той пък докарвал парите.... ее дами... какво ме греят мене неговите пари при положение, че нашите ще ме издържат а и аз искам максимално да бъда независима финансово от него... все още не смее женени и материалното му положение колкото и да е добро не ме засяга, а и не искам, нито пък бюджета ни ще е общ още в началото...

тук става въпрос за това как някой майки и бащи си възпитават синчетата... и ги учат че едва ли не жената е слугиня... тук спокойно ми се иска да се изплюя и на баба му на моя приятел за ебати дъртите привички и разбирания, които тя се опитва да му вменява в 21 век.....

да ме извиняват много всички които не са съгласни с мен, обаче аз си мисля че домакинството се ползва и от двамата и не е справедливо единия да си клати краката и гледа ТВ, докато другия търка с парцала и пере, струва ми се че трябва да е ако не по равно то поне 30/70%- мъж/жена в домакинството...

Всеки човек има различни приоритети в живота.....


Мен пък не ме дразни факта, че моят мъж гледа мач  ...особено ако аз през това време мога да  почета някоя книжка


 Е, да - човек се възпитава до време......

Докато съпругът ми беше здрав правехме всичко заедно - чистене, готвене, пазаруване... Даже ми беше неудобно, че толкова ми помагаше, защото аз работех от вкъщи и нерегулярно, т.е. имах достатъчно време. Сега го компенсирам. Въпреки това пак ми е трудно да се "отърва" от него - все иска да ми помага, а трябва много да почива.
Домакински "задължения" нямаме - всеки си избира задача, за която има време и настроение. Често правя дребни ремонтчета вкъщи, защото ми харесва. Например пребоядисах кухнята, докато той беше на работа. Седмица преди раждането сглобих гардеробчето /40 кг/ и леглото /20 кг/ на детето. Разбира се, много внимателно, имам си тактика. Не ми се чакаше до уикенда, когато той смяташе да свърши тази работа.
Заради насаденото патриархално мнение, че мъжете нямат работа в кухнята, често му е неудобно да си признае, че той е приготвил вечерята за гостите и така аз получавам комплиментите. Намирам за много изтънчено мъжът да помага в домакинството, за мен това е висша форма на кавалерство! Точно такъв изтънчен, нежен и благороден мъж търсех. А като става въпрос за финанси, там е направо акула - справя се отлично с печеленето на пари, макар това да не ме вълнува много. Достатъчен ми е той.

Нямаме строго разпределени задължения, просто всеки се включва, когато е свободен. Има периоди, в които съпруга ми работи до късно тогава аз поемам всички задължения, когато пък на мен ми се случи работен период тогава той поема всичко. Помагаме си:lol:

Не е точно разпределено кой какво да прави!Всеки когато има време върши каквото трябва!Единственото нещо което никога не правя е да изхвърля боклука!

Моят мъж в момента работи повече от мен, затова аз поемам 2/3 от домашните задължения. Като проработя повече, дай боже скоро, ще се дели на 1/2. Той винаги ще печели повече от мен, защото сферата му е такава, но по-скоро ще се разведа, отколкото да бъда чистачка, на която й купуват квото си хареса.

Не, не е разпределена равнопоставено. Няма и да се разпредели. Аз не премам, че понеже той работи повече, аз трябва да мия тоалетната му, или да мисля всеки божи ден какво ще ядем, но реалността е такава. Мъжът ми е добре подготвен от майка си, която се е погрижила той да не вижда (или да се прави, че не вижда) никакви домашни нужди, те просто се .. състояват около него без никога той да е участвал.  Случай от снощи - живеем в къща, панера с пране трябва да се занесе на 2рия етаж и съм ги оставила на стълбите, който се качва ( о, пардон аз) да го занесе.
Логично ми се струва, вместо да се прескача да се вземе и просто да се остави , така че аз (отново, как мога да си помисля, че той ще ги прибере) да разпределя, подредя дрехите ( повечето негови) в дрешника. Моят съпруг ще се спъва и прескача прането дни, седмици, месеци! , но никога , никога няма да го занесе, и никога, никога няма да му мине през ума че може да го направи.
Това е маниер, който аз не мога да преборя и не се опитвам, защото ефекта е... еднодневен.
Той има 3-4 неща, които върши вкъщи и това е. Мисля, че вътре в себе си той мисли, че след като е осигурил всичко материално, това го освобождава от ангажименти ( които той по принцип не мисли че могат да имат връзка с него).
За това обвинявам само и единствено майка му.

При нас е разделена 50:50, всеки си има негова част, понякога, когато се налага си разменяме задачите

Трябва да се признае, че съществуват мъже, които не подлежат на никакво възпитание или превъзпитание и никой не може да ги научи или отучи на/от нещо.

Помага когато го помоля. Не ми е отказвал никога. Но по принцип, като се прибере поема изцяло детето, игри, къпане, приспиване,а мен през това време не ми пречи да се оправя с другите неща. Хвърля боклука, събота/неделя мие чинии, прозорци, пуска прахосмукачка .... златен е, без забележки 

При нас работата се разпределя между двамата. Не сме уточнявали кой какво ще върши - просто нещата се нареждат така както е най-удобно за всички. Двамата заедно сами правихме ремонта в продължение на една година и сега заедно си гледаме домакинството и детето. Сутрин той прави закуска, защото става доста по-бързо от мен. Вечер аз готвя, защото дори и с отбиването до яслата да прибера малкия пак се връщам по-рано от работа от него. Ако той се прибираше в 6, а аз в 8 часа, без никакви предварителни уговорки е ясно, че той щеше да готви. Негови задължения са миенето на прозорците и миенето на банята. Всичко останало по чистене, миене на съдове зависи от това кой кога си е вкъщи. Грижите за детето досега бяха предимно на моите плещи, защото аз бях повече време с него през деня. Баща му обаче винаги се е занимавал с него вечер или в почивните дни. Доволна съм от мъжа си. Баща ми беше пример за това как може някой спокойно да стои и да чака докато му сготвят или му сложат масата. Баба ми викаше "Ама то мъж може ли да си сипе и да си вдигне масата". Аз това не го приемам. Може ами, няма да му паднат ръцете.

Честно казано почти всичко у нас върша аз.Не ходя на работа и затова не се и дразня .
Когато мъжът ми не е на работа ,а той почива две недели от месеца се случва и да ми помага

Разпределена - не, но ми помага много. Когато заживяхме заедно не знаеше да си оправя леглото като стане...
Но сега, откакто имаме дете, а и аз започнах работа, нещата се промениха доста. Няма мъжка и женска работа, има работа, която трябва да се свърши и я върши който има възможност, не си намираме кусури, че е пропуснал някоя паяджина като е чистил, или манджата ми не се е получила като неговата...голяма работа...другия път ще е по-добре. Помага ми доста и за детето се грижи не по-зле от мен!

Разделена е да , но не е по равно ..... 
Взаимозаменяеми сме и кой каквото реши това прави .Няма правила .Просто си помагаме .

Няма разпределение. Какво се падне.
Дипломиран ел.техник съм, но не са ми зачислени тоците - крушка ще сменя, ако е в командировка.... не защото не мога, ами примерно, 'щото не ми се сменя... а и се съобразявам да не пипам такива неща пред децата.
В същото врема няма да се дръпна от някое "мъжно задължение", или той от "женско".

Взаимозаменяеми сме и кой каквото реши това прави .Няма правила .Просто си помагаме . много ми хареса, мисля че припокрива моето

Нищо не сме разпределяли-както се падне.Основно аз гледам детето,но ето сега го оставих за две седмици на него и той си го гледа сам,като си дойде от работа или той готви ,или аз,пералня и аз пускам,и той,в събота/неделя основно той чисти,понякога само аз и така....но не мога да кажа въобще,че само аз правя това и онова-няма такова нещо-той дори прави повече от мен...

Не е нужно. Форумът има правила, които важат за всички. Никой не е длъжен да търпи обидните епитети, които раздаваш в почти всяка тема.

Ох,не изобщо не е разпределена.Или да,само за мен обаче.Кефя се на такива мъже дето помагат без да им се каже.Но моя не,разбира се не слагам хвърлянето на боклука,който сее събирал 2-3 дни,щото все пак аз не съм Шива десеторъката.Върша си всичко,но поняког ами идва в повече и избухвам,а той милия "е какво прахосмокачка ли да пусна"  Мисля си,че голяма вина има майка му,щото и тримата/баща и синове/чакат всичко наготово.Даже и леглото вечер не си разстила,а ме вика мен  Даже се присмива на баща ми дето помагал,пускал пералня,готвел,чистел прах и т.н.Как да го превъзпитам направо незнам,а претенций има доста 

 Беше, някога, когато бяхме млади! Сега, след 22 години брак, все е уморен и не само не ми помага, а и разни дребни ремонти в къщи не пипва, все отлага. Добре ,че децата ми помагат. Като ,че ли само той остарява, аз съм си все млада и не трябва да се уморявам!

Kaкво беше това релакс? 
С две деца, без помагащи родители и пари за домашни прослужници, и пълно работно време за двамата, единствения релакс е докато спим, след като сме си поделили работата в къщи. Който и когато може взема децата, който може пазарува, който може домакинства. Основно аз измислям какво да се готви, мъжа ми често ми помага в готвенето, основното чистене го правим заедно, пера сама. Единствено когато съм на тренировки трябва всичко да е предварително приготвено, защото го оставям сам с двете деца. Допускам, че и на него това му е времето за почивка - при свършена домашна работа и нахранени деца, ги остава да играят на спокойствие. А той пък ми ги оставя за ден-два, като ходи за риба.
Лошото е, че като помага толкова в ежедневието, ми е съвестно да го юркам много и за баш мъжките неща - ремонтите. Пък и то време не остава, трябва доста да намалим времето за сън май...

Предпочитам да свърша всичко сама,а той да гледа бебето.

Аз не мога да говоря за разпределение. В смисъл, че аз предпочитам да си върша домакинската работа, но и съпруга ми помага
Веднъж той предложи помощ и тръгна да забърсва праха. Докато се обърна го гледам как издухва едни фигурки от лавицата вътре в стаята Оттогава, не му позволявам да пипа парцал вкъщи- чисти само с прахосмукачка и мие чинии Сигурно нарочно го е направил това с праха, за да не го карам повече да помага в почистването Добра тактика
Като цяло съм много доволна от съпруга ми. Не обичам да ми се бърка много в домакинската работа, но когато имам нужда от помощ, той винаги се отзовава. Аз например не обичам да режа месо, а от лук много ми сълзят очите( дори в стая, където е рязан лук очите ми се зачервяват, просълзявам се и почвам да подсмърчам). Затова като почна да готвя винаги той нарязва нещата, а аз после поемам нещата
По принцип аз обичам да готвя- много ми е приятно да творя някакви засукани манджи и затова готвенето не ми тегне толкова. Но понякога след работа се чувствам толкова изморена, че го караме на сандвичи. И той никога досега не ми е мрънкал, че сме оставали на сухоежбина, за което съм му благодарна.
И той чат пат се е опитвал да готви- честно казано не винаги се получава вкусно, но винаги съм била поласкана от това, че се е сетил(Особено когато след работа ходех и на вечерни лекции в университета и се прибирах по късните нощи).
Аааааа.. щях да забравя, че ми помага и с проскането, ще съм малко нисичка и ми е голям зор

Е това е от мене момичета

Хм, за чистенето имаме помощ, пералнята и сушилнята и миялната ясно, че аз се занимавам с тях, в къщи съм си, все пак, а готвенето - горе долу еднакво, на който му дойде...

При нас в дома чак строго разпределение на домакинската работа няма. И двамата със съпруга ми работим. Моята работа е такава, че понякога съм на разположение денонощно и в готовност веднага да тръгна, а съпругът ми работи в друг град и не през цялата седмица е у дома. Все пак аз мия, гладя, чистя, занимавам се с  децата и цветята. Съпругът ми обожава да готви - развихря се перфектно в кухнята. Когато е у дома, на всяко сядане на масата, сме на различно меню. Аз съм безкрайно доволна - за мен е мъчение готвенето, а за него удоволствие, защо да не го прави!!!!!! а, и в повечето случаи, той зарежда миалното машина. За прането  - не става. Прал е два пъти - и двата пъти, когато бях с дечица в болницата след секцио. Първият път, за да ме зарадва като се прибера, заредил пералната със спалното и друго бельо - всичко бяло. Сложил между нещата, обаче и една червена тениска и пуснал на максимум. Познайте след това, какво стана............ Прибирам се у дама, а спалното бельо розово - приятен, нежен , готин цвят, но и неговите потници, слипове бяха в същия нежен, готин, розов цвят.................. каква мъка беше докато се махне родовото

РОЗОВОТО

Не. Аз върша всичко до момента в който не ми падне пердето, не се нервирам зверски и не започна да крещя. Тогава той се стряска, става от дивана и за да ми замаже очите свършва нещо. Аз се поуспокоявам и така до следващия път

С готвенето и мръсните чинии се занимавам аз - имам съдомиялна, така че не ме затруднява. Аз слагам масата, той я вдига след ядене. Той изхвърля боклука, всеки от нас прибира разхвърляни неща, които го дразнят, двамата пускаме прахосмукачка - имам предвид единият или другият, както се случи. Не ми прави физиономии и не смята, че това всичко е само женска работа, а прави, каквото може. Единствено с прането не се занимава, защото не знае програмите на пералнята.

Аз правя всичко, освен смяната на крушки. В кухнята не му позволявам да влиза, защото ще ми изпотроши всичко
А и аз съм свободна почти по цял ден, така че не ми тежи.

Моят мъж доста ми помага,въпреки тежката работа която върши.Аз не работя и все нещо си намирам да чистя през деня (незнам от бременноста ли,или някакаъв маняк станах да ми е чисто ).Иначе вечер,той слага масата,после или мие чинии(много ме е яд ,че нямаме място за миялна ,малка ни е кухнята),или подсушава .Пълни ваната на малката,и често след това той е маже с крем и облича ,хвърля боклук,сменя памперси редовно .Уикендите помага в дом.работа,прозорците отпред(откъм улицата) само той ги чисти ...Да не говорим,че всички ремонти в къщи той сам ги прави,златни ръце има...В началото на връзката ни ,доста често и готвеше(аз не можех...де )....сега спря с готвенето,но ни води мин веднъж в седмицата на ресторант ,отделно понякога поръчваме храна ...абе душичка ми е

Ние сме се разпределили достатъчно справедливо - той глади, извършва ремонти, шофира, мие прозорците и купува продукти. Аз готвя, почиствам и разпределям задълженията . Е, понякога се случва и той да сготви нещо или и аз да си изгладя нещо ако него го няма. Когато единия е ангажиран другия поема част от задълженията му. С дъщеря ми се занимаваме и двамата - понякога аз понякога той поема воденето на ясла, къпането и т.н. Единственото нещо, което върша само аз е купуването на дрехи и избора на подходящи такива за излизане (за съжаление за всички в къщи, защото май си имам две деца, едното доста възрастно). Но пък последното ми доставя истинско удоволствие.

Ей завиждам на всички ви,дето си поделяте къщната работа.
Ние не я поделяме.Всичко правя аз.
Но може би при нас това е нормално,защото съпругът ми работи много,до късно и всеки ден.И това с цел да ни осигурява все по-добър стандарт на живот.За това и не се оплаквам.Понякога ми натежава,ама какво да се прави.

Вкъщи домашната работа е много добре разпределена- и двамата нищо не правим. Живеем си в една малка кочинка.

Съпругът ми когато си е в България готви и гледа децата.Миенето на чиний,хигиената на дома,пералня простиране и гладене-мое задължение.Децата са екслоатирани да приготвят и прибират масата,да си оправят стаите,да си прибират дрехите.Мен това разпределение ме устройва.

разпределена е
дори аз съм с по-малко задължения
не мога да готвя, половинката ми се справя перфектно
не мием чинии - имаме миална
понякога простира, прахосмукачката си е негова 

Разпределена не е, но разделена да  Винаги чистим двамата заедно, единият ще мине с прахосмукачката, другият ще измие пода и така е за всичко, твърдо съм против жената да се превръща в робиня на къщата! Щом и двамата работим / даже моето работно време е по - дълго от неговото и следователно той се прибира по - рано в къщи от мен /значи и двамата сме еднакво изморени и имаме еднакво свободно време така че домакинските задължения са и на двамата.

Само гладенето, готвенето на манжи и чистенето на банята са мои запазени територии.. Всичко останало е на принципа "който има време"

Моя мъж е като вързан в ръцете в домакинството. За нищо не става. То бива две леви ръце, ама то много леви.Не ми казвайте ,че така съм го научила,не е вярно.
Пробвах го да глади чаршафи, изгоря единия. Накарах го да сготви, като му дадох книгата с рецептата и му купих продуктите, но... загоря манджата. Накарах го да измие съдовете... строши 1 чаша. В последствие го освободих го от длъжността"помощник". По-добре да стои далеч от домакинството, че иначе ще изпотроши цялата къща.
Иначе пък с печеленето на пари  много добре се справя, нямам оплаквания.

Моят мъж много ми помага за всичко както и аз на него с каквото мога. Изобщо гордея се много с мъжа си! Много го бива в готвенето и понякога приготвя страхотни вкусотии. Пожелавам такъв мъж на всички момичета.

Незнам дали тук му е мястото но сега ми хрумна да ви пусна едно писамце по темата да се развеселите малко. И така:

Скъпа Лили,

Получих писмото ти – много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана – та за трамвай или такси нямаме…

Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта – май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла – е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла – и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и – баси майтапа – уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа.

Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай – аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва – не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ – та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето.

Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното – сега има прогорена дупка.

А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.

Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ – да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба – нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.

Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата...
Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор – ще гледаме мача.

Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат

Не бих казала.
Чисти с прахосмукачка и хвърля боклука.
Прави сандвичи на детето в неделя и после го облича и води на разходка,докато аз спя до обяд.
Сутрин почти винаги той го води на ясла,аз си доспивам час след тях.
Плащаме сметките и пазарим и двамата-не сме се разпределили кой да го прави,на който му е удобно.
Друго нищо не прави.
Дори чиниите от масата не си вдига,камо ли да ги мие.
Не пере,не простира,не бърше прах,разхвърля и не знае кое къде стои.
Обаче не ми пука-изкарва 20 пъти повече пари от мен.
Не съм толкова нагла,че да му давам и други задачи.

Цвети, мерси за историята, смях се с глас!
Към мадамата със силно подчертаното никче - .ДЖЕЙН. В мен възникнаха въпроси, на които дори не ме интересува как ще отговориш. Ако /да не дава Господ/ на мъжа ти му се случи някаква злополука и не може да изпълнява функцията си на банкомат, ще му лепнеш ли определението "п..а"? Ако съпругът ти след 5 години реши да те смени с по-млада и луксозно изглеждаща домашна прислужница, той нали не престава да е голям мъж за теб? Говориш за любов, предполагам става въпрос за тази към парите, нали? Толкова си елементарна, че ако си на повече от 17 години, си за съжаление. Нищо, ДиС е на разположение за момента, в който се пропука нелепата ти теория. Бъди щастлива до тогава!
Ох, извинявайте, отивам да се приготвям за нощната смяна, че така е - поживях си няколко години на дълго и на широко, обаче тоя фрашкан тиквеник ме остави заради една тъпа засукана фльорца и те ти сега, на 40, нали трябва да се храня, а и стаж нямам, че и образованието... той не даваше да ставам прекалено умна.. и така - мия подлезите след нощните опикавания. А как ми е достойнството ли? К`во е това нещо, в "Била" ли го продават или...

Ами в нас май е така както авторката на темата описва. Мисля, че мъж ми ще падне в категорията: "не може да познае дрехите на детето си" и "не знае къде с аму инструментите". Той и не ползва от втория вид де... и те на мен са "зачислени"...
Напоследък започна да се старае да се включва малко повече...

Всичко по равно. Мъжът ми е страхотен!

Мъжът ми чисти, глади, пазарува, пере. Аз само готвя

И двамата работим и съвсем естествено се включваме в домакинската работа. Не пиша, че си я "поделяме", защото никога не сме си съставяли специален график за това. Принципът е-който е по-свободен в момента, той върши работата. Иначе-поравно. Почти винаги готвим заедно. Много често приятелят ми мие съдовете. Заедно пазаруваме. Той приготвя закуската. Аз чистя, защото мисля, че се справям по-добре от него, но ако го помоля, веднага се включва. Няма домакинска работа, с която приятелят ми не би се справил. Не пиша, че ми помага, защото не смятам, че домакинската работа е мое задължение. Груба грешка е мъжът да не се включва в домакинстването. Това е много неблагодарна работа-ако я вършиш добре, никой няма да забележи. Освен това резултатите от положените усилия са нетрайни. Ако един мъж не се включва, никога няма да оцени колко тежък труд е това. Не мисля, че участието на половинките ни в тази дейност по някакъв начин ги лишава от мъжествения им ореол. Напротив, това показва, че ни обичат, уважават и имат желание да поделят с нас грижите.

Ами не бих казала, че е разпределена. Той не знае как се пуска пералнята, мнооого рядко май само преди да ме изпишат от болницата е пуснал прахосмукачка, от дъжд на вятър подрежда. То не че аз подреждам кой знае колко , но понякога нямам сили покрай малкия! Иначе поне не мрънка, ако не съм успяла да сготвя, може да живее на сандвичи

В 99% аз върша домашната работа в къщи,а в останалия 1% мъжът ми изхвърля боклука.

Работата е разпределена, но не строго, а според настроението. Мъжът ми всичко прави, освен готвене, а аз всичко освен гладене 

Твърдо НЕ

Разбира се, че и двамата участваме в дом. работа, но общо взето, както се получи - няма твърдо мои или негови задължения!
Естествено, че си я разделяме, и аз работя и мъжът ми работи.
Но дори и до скоро, когато само той работеше, пак вършеше доста неща вкъщи - а сега си е 50/50.

Много ми хареса мнението, че всеки се занимава с това, което прави по-добре (дом. работа/правене на пари) 
Аз не съм завършила университет по чистене и готвене и явно затова не смея да се нагърбя с тази работа.