за тесногръдието на хората

За съжаление, наистина това е действителността. И на мен ми е много трудно да вирея в тая среда. Вече не искам с никой да се виждам, защото всички ми се струват супер елементарни и първосигнални. Трудно е, наистина е много трудно...

Разбирам те.В такава обстановка работех няколко месеца преди да изляза в майчинство.Само клюки ,интриги ,обиди .Затова не се връщам повече там.
Съветвам те да се махнеш от такива хора ,от такава обстановка.
Живата е кратък и трябва да го ценим, а не да си тровим нервите,то така и не може да се работи.

Тези неща, за които говориш, определено ги има, но не смятам, че действителността е чак толкова мрачна. По-скоро явно ти си в период, в който забелязваш само негативните явления.
Гледай по-ведро на нещата   ! Може би, се нуждаеш от почивка на едно хубаво слънчево и екзотично местенце, с обичан човек до себе си и само приятни емоции! Пожелавам ти го   !

с кого комуникираш? комшийките? колежките?

Е, че то форума й стига...В съседната тема една иска 50 стинки на приятелка, когато й услужи с памперс, в Клюкарника се навряха между краката на една жена, за да й кажат, че раждането вкъщи, заено с таткото е най-гнусното нещо на света, а според видна форумка, която иначе ми е симпатична,  да си накърмиш детето в градинката е вулгарно
Честно казано, и на мене тия дни много простотия ми се насъбра Лошо е човек да не вижда по-далече от носа си.

Това си е стрес /така модерната напоследък дума/ и преумора    Винаги около нас е имало това за което пишеш, но когато то започне да те кара да мислиш само негативно и не намираш изход, тогава вече е необходимо да промениш нещо...  Иначе ще страдаш ти самата, а покрай теб и твоите близки.   

Вчера по пътя за пазара видях как един старец с бастун падна на отсрещния тротоар и започна де се мъчи да се изправи .На 4 метра от него имаше две млади двойки с по едно детенце, само седяха и го гледаха как се мъчи. Дъщерята пресече с риск да я блъсне кола и му помогна да стане, даде му бастуна и му обу обувката, чак тогава младите се приближиха, а бяха до него.Аз не успях да пресека бързо с внука, за което съжалявам.

онзи ден в един супермаркет срещнах едно приятелче,което не е добре физичеки,като цяло не изглежда като всички останали ,заговорихме се и аз мн се зарадвах,че се срещнахме,защото аз мн го уважавам,та говорим си,а аз виждам как хората ни гледат.....заобикалят ни и ни гледат направоооо ми стана супер скапано,как може да са толкова зле!толкова ограничени!толкова стереотипни

Много кофти състояние  но мисля ,че нещо такова ще ти помогне 
Успех дано скоро излезеш от тази дупка

   А аз напоследък се дразня от несъобразителността и нетактичността на хората. От абсолютното им нехайство към другите и отказа да спазват правилата на обществения ред.
 Прибираме се от разходка.Не стига, че масово тротоарите са заети с паркирали коли, но някои имат нахалството да паркират не само напреко на тротоара, но и точно на мястото пред пешеходната пътека.
 Неделя  следобед е. Живея на първия етаж, а съседа  се настанил удобно точно под нашия прозорец и от два часа реже на банцига някякви летви. Добре,че дребния все пак успя да заспи. Нас с баща му 'кучета ни яли'...

Да нетолерантни сме един към друг , груби и нетактични, нагрубява ме се взаимно и прочие, кофти .Ама обществото май толерира такова поведение и му викат '' отракани , пичаги , непукисти'', дали сами не сме си го направили. 

Тук,където се събираме майките с децата има една мама с едно момченце с която никой не говори освен мен Някав тапанар и направил бебе и я оставил и тя въпреки всичко  решава и го ражда Гледат го двете с майка и ама едвам вразват двата края хората.Всички мами я избягват защото не ползва памперси на памперс,дава му да яде каквото са сготвили облича го със стари и износини плетени дрешки и няма детска количка.И те стоят и я гледат високомерно карала съм се стях заради нея за това все съм им крива

Браво на тебе , очарова ме много.Ами да май са/сме/ такива хората и после само за благотворителност говорят/им/.         Лицемерие , надменност, суета, че какво ще им стане ако говорят с нея.

Многократно като сме си говорели с нея съм я питала съвсем тактично-Защо не го махна и не продължи живота си,все пак е само на 18 А гя с няй-голямята си усмивка ми казва-Никога не мога да съжелявям за него,той е най-хубавото нещо в живота ми Аз и се възхищавам за куража и постъпката а те простеят ли,простеят с високомерието си...............

Абе миличка те си дърпат децата от нейното и я изолират,сама на друга пейка защото тя не може да говори с тях за това каде е ходила,кво си е купила и колко и струва ламината и щорите в тях

Чудех се дали да не пусна нова тема, но явно моят разказ е точно за тази. С две думи, много хора не знаят как да се държат в театър.
Та, днес отиваме с децата в Младежкия да гледат Пепеляжка. Който е ходил там, знае каква е обстановката - чудесни актьори, постановката също, новичко, чистичко, хубава сцена, зала, осветление, озвучаване, учтиви разпоредителки. Децата доволни и развълнувани чакат да започне спектакъла. И аз си викам, поне тук има спасение от простащината, че е храм на изкуството.

Няма, сестро, такава работа. Децата в залата бяха на видима възраст от 6-7 години, че и по-големи. Още от 10-тата минута се започна от различни места да се чува хрупане на зрънчовци и солети (разпознавам отдалеч тези звуци), вдигане на крака по подлакътниците на седалките, ритане на седалките и т.н. И всичко това се случва в присъствието на родителите, които не реагират по никакъв начин. Едно дете на предния ред постоянно на висок глас повтаряше репликите на актьорите, ставаше, сядаше, въртеше се, закачаше се с едно дете, което седеше до него. И всичко това пак без никаква реакция от страна на бабата. Майката на другото дете си размени мястото, за да раздели децата, но онова започна и нея да дърпа. Жената вече не издържа и направи забележка на бабата малко да укроти детето или да го изведе от залата. Бабата се възмути от дъното на душата си, нарече майката "селянка" и каза, че детето било САМО на 7 години и нищо не можела да направи. Едва след намесата на други неодобрителни реплики от околните родители бабата дръпна детето да седне.

Ще кажете, нищо кой знае какво не се е случило. Уж не е, но все си мисля, че на 6-7 години едно дете е достатъчно голямо да прецени да се държи добре. А родителите къде са? Толкова ли не им идва на ума да инструктират децата си как да се държат в театър или просто не им пука?! Не зная на кое повече ме е яд - на това, че родителите не знаят какво трябва да е поведението в театър, или че населението толкова изпростява, че вече не му пука къде ходи и как се държи. Явно бяха сбъркали театъра с кино.

Ами така и ще си останат /цензура/ , то детето и да е живо и здраво аз съм сигурна че живота ще и се компенсира по някакъв начин.Искрено го вярвам.   Млада е още много  и живота и може да се обърне на 360 градуса.Радвам се че си добър човек и си до нея. Аз лично не че имам много , но ако имам в повече гледам да дам на другия. И аз си имам недостатъците разбира се  , не се правя на голямата работа , ама ме боли че обществото е такова.

..тъжна тема.
Всеки ден виждам толкова гадни неща от които ми се къса сърцето, а най-ми е гадно, че немога да направя кой знае какво, за да променя нещата. Да, мога, и променям, една малко част около мен, но въпреки това Бг си остава едно кошмарно място за живот.
Лично аз нямам сила да гледам това /всякаква липса на морал, ценностна система, духовност/, затова толкова съм се затворила и изолирала, че практически вече не живея тук.  Предполагам, че има и други хора.. изцяло затворили си в себе си със сходно светоусещане.
Не гласувам, не гледам Бг тв, всичките ми приятели са в чужбина, въпрос на време е и аз да се махна /и физически/ от тук.
Жалко, че не съм по-силна, за да остана, тук има много какво да се прави...

Айде сега..хората са Ви виновни!

За форума ли става дума?

Ми че кой друг да НИ е виновен-животните ли?А ти има ли тема в която не си изсъскала Така като те чета май няма такава

Чети...като си нямаш друга работа
Животните също са виновни,не ги намесвай

Изкара логика-тук всички дето четем си нямаме друга работа ли А за животните образно се изказах но явно не си ме разбрала

Много задълбаваш
Излишно е...Не се дразни от хора,като мен!
Май и ти си доста тесногръда!?

Моля ви, не превръщайте темата в ли4на разправия.

имам чуството,че хората за тези работи никога няма да спират да се ''развиват''
ще стават все по-зли и задръстени

Ох мами , из мисля че всеки който е ходил по света вижда ,че само в българите са така.Аз не съм обикаляла много но и от разкази на мои приятели ,тая злоба на българина само тука си я има.Хората как се усмихват и са щастливи.Радвай те се на живота/ще опитам и аз/.

Аз пътувам много често,предимно в Италия и с ръка на сърцето бих казала,че тази "диагноза" ходи по хората,независимо къде живеят!
В крайна сметка,никой на никого не е длъжен!

АЙДЕ-НЕДЕЙ без да ме познаваш да правиш такива оценки каква съм и що съм И не мисля че задълбавам,нито пък имам лоши чувства към теб просто смятам че доста ссссссссъскаш по темите и не виждам защо

Сестра ми също се върна току-що от Италия - в Милано бяха - и каза, че в България е в пъти по-добре в момента, та не знам какво да мисля?

В събота влязох в един магазин, който минава уж за качествен - Тюркоаз в Изток, София. Мислех да си избера нещо по-интересно и пробвах едно потниче, но не го взех, защото 120 лева ми се видяха много за него. Тъкмо го върнах и исках да поразгледам още, когато се случи неочаквана случка. Продавачката -на около 60 години дама, отрупана със злата - ми вдигна луд скандал, че явно съм изключително бедна и проста (точно с тези думи), щом не го купувам, то било на корицата на Мари Клер за не знам кой си месец, а аз явно трябва да си взимам само китайска стока   Направо паднах, това се случи при положение, че грам не съм говорила с нея, а споменах само на сестра ми, че чак 120 лева не бих дала за тази дреха. Жената - продавчака или каквто беше там, направо изпадна в нещо като истерия и аз й се усмихнах и й казах, че щом ще се почувства по-добре от това, нека мисли, че съм супер бедна, на мен не ми пречи никак. След този безумен скандал от нейна страна всички клиенти се изнесоха навън на бегом. Това ако е нормално отношение към клиенти и въобще към хора - не знам.

Това не е лична разправия ВИВИ а размяна на реплики

Един да е доволен от родината си

Аз направо имам страх да влизам в магазини за дрехи в България. Продава4ките те гледат на кръв и не дай си Боже да премериш няколко неща и да не купиш В поскъпите магазини те оглеждат от горе до долу и преценяват по дрехите колко пари имаш. Това за мен е висша форма на еснафщина и простотия.
И мисля, 4е за това за виновни то4но хората и ориенталският им манталитет.

Да видим колко ще издържи. След известно време ще я напусне трупаната носталгия по родината и ще я залее мръсотията.

Сестра ми живее в България, просто много често пътува в чужбина.

Аз мога да направя само паралел между София и Плевен. Почти всеки уикенд съм в София и масово хората там са в пъти по-изнервени и готови да се скарат за нещо, отколкото тези в Плевен.

Е аз това имам предвид ,за манталитета в България .Не съм чула някъде на запад да се случи това.Аз познавам една дето си имаше магазин и гонеше клиенти с думите'' ти даде влизаш като нямаш пари''. А и не съм видяла потник да струва 60 евро??. Искам да ви кажа че ние китайските стоки си ги купуваме на цени като за качествени. А уж марковите са турски ментета за на знам си колко си лева. А в същност марковата конфекция изобщо не е толкова скъпа.

Ами не сме гледали на Мари Клер на корицата, затова не сме видели 60 евровия потник 

Сигурно поради тази причина не ми останаха приятели, не останаха хора, на които да се доверя. Аз никак не съм идеална, но цялата тази дребнавост у хората...не ми се коментира. Щом и аз на моменти започнах да издребнявам, какво да кажа? Заразно е. И тези битовизми - дотегнало ми е от тях! Айде, стига съм се оплаквала. Справям се някакси. Станах малко темерут и така оцелявам.

 

Аз пък вчера си намерих циганче на не повече от 3 години. Милото ревеше като магаре по средата на улица. И всички го подминават все едно го няма. А то се оглежда и реве, колкото му гърло държи. Аз бях с малкия. Отидох при него да го питам защо плаче. Изгубило се. Хванах го за ръката и го взех с мен. Как ще го оставя на средата на улицата. Знам какво може да му се случи. Минават коли, ако хване на някъде и не го намерят...
Хубаво премерихме улиците около мястото, за да потърсим мама и я намерихме. Жената реве и бяга и го търси, братята му също. Така му се зарадваха, че ми се доплака. Милото детенце стояло и е плакало само на улицата, а нямаше три. Как може тия хора да го виждат и да го подминават все едно е куче. Ей на това му викам коне с капаци. И ме е яд на тях. Защото е дете и е само. И не заслужава да го подминават. Радвам се, че дадох на Иван урок как се прави. Надявам се той да не се превърне в сянка, а да бъде смел човек, загрижен за другите.

точно това ще стане всеки ще гледа,а никои няма да помогне

Ооо, как те разбирам!

Продавачката изобщо не искам да я коментирам  , но ти защо мериш дреха, за която не ти се дават толкова пари 

Рядко гледам цените на дрехите предварително. За потник не съм предполагала, че ще струва повече от 50 - 60 лева. Освен това всеки има право да пробва нещо, ако реши. За нищо не бих платила повече, отколкото преценя аз самата, тоест ако цената е висока, няма да го купя, освен ако не е нещо изключително. В случая можех да купя нещо друго, но не и след сцената с дамата 

В тези теми все всички сме от онези другите, извисените... Къде са тези зли тесногръди, май не пишат в бг-мамма. Само за замазване на очи се пише "и аз не съм по-инаква  (но все пак СЪМ)..."

Като не те удовлетворява средата ти, смени я с по-смислена и дълбокомислена. Външни невъзпитани елементи винаги ще има, важното е да не са ти сред постоянното близко обкръжение и да не си ги слагаш на сърце. Я по-ведро.

Лизбет,
Какво да ти кажа за средата. Дори и на работа хората уж със сходно образование, уж всичките много печени, пък не може да се избяга от някой простак. Или дори всичко на работа да е супер, пак излизаш от офиса и цопваш на улицата насред цялата смрад и простотия. Не виждам как може някой да се изолира и толкова много да си смени средата, освен ако не стане отшелник в някоя пещера или не си мечтае за някакво свое райско кътче с висока ограда. Да, ама хляба някой трябва да ти го омеси, някой да ти учи децата или да те излекува като си болна. Пак не става. Как да стане така, че мосово населението да изпростява, чалгата да е върха на сладоледа, а да не се сблъскваме с простотия и тесногръдие? Кажи ми как да стане и ще ти сваля шапка.

RadostinaHZ, не знам как да не се сблъсквате с нещо. Сигурна съм, че поне десет души от изказалите се по темата до момента ще ми се сторят тесногръди при личен контакт, аз пък ще се сторя тесногръда на други десет и така. Не визирам никого конкретно.

Не вярвам в превъзпитанието на зрели хора. Старая се аз да давам максимум от себе си, избрала съм познатите, с които излизам, в семейството простаци нямам, хвала богу. Всичко външно филтрирам. Чалга и кич не мога да спра, но не се и опитвам. Вие може да се опитате да промените нещата, все пак сте майки и възпитавате нови хора. Но може би ефектът ще е по-добър без нагласата "всички са луди, аз съм нормална".

Много тъжна тема!
Всеки един аспект от живота ни е омърсен от нещо. Само че нещата няма да се променят, ако промяната не започне от самите нас като личности. От дребните неща като къде си хвърляме боклука, как се отнасяме към останалите, отговорни ли сме към себе си и към другите..... За да бъде светът по-добър трябва ние да станем по-добри.

Дам.... понякога се учудвам и от собстевените си приятели.... казват и правят неща,които не съм и мислила че биха наприжили някога, и доста са ме разочаровали чесно казано...

Аз направо имам страх да влизам в магазини за дрехи в България. Продава4ките те гледат на кръв и не дай си Боже да премериш няколко неща и да не купиш В поскъпите магазини те оглеждат от горе до долу и преценяват по дрехите колко пари имаш. Това за мен е висша форма на еснафщина и простотия.
И мисля, 4е за това за виновни то4но хората и ориенталският им манталитет.
[/quote]

Много грозна и неприятна черта на продавачките. Ама аз хубаво ги оправям като им казвам, че след като са на това място нямат думата. Не, че деля хората, но трябва някак да им затвориш устата.
Може ли да ти се кара, че не си купил и така да обиди. Направо незнам
А облеклото не винаги е критерий, има раздърпани и просто небрежни хора с маса пари, могат да купят и продавачките, но просто не го показват

Болшинството от продавачките се изживяват като героини от времето на НарМаг и дефицита. Хич не им идва на ума, че недоволният клиент не се връща в този магазин повече.

Правилно ли разбрах....да споделя моите чувства в тази тема,така ли?
Ако е така...ок!
Ще се пукна от щастие.
Живи сме,здрави сме....вчера ми се роди племеник,мъжо ме обича все повече със всеки изминат ден....започнахме с ремонта у дома....купих си мечтаното куче....слънчице пече.Дръвчетата са цъфнали.Купих си нови дрешки.Намерих нов парфюм.Аромат с който ще се 'обличам' следващите няколко месеца па мое и години.Рядко харесвам така парфюм.
Дечко проходи преди броени дни.
Кеф,кеф,кеф....амам отвсякъде!

А за тесногръдите хора....какво за тях,не ги забелязвам.
Игнорирам от полезрението си хора за които не си струва дори да отделя пет минути.
Абе какво става тука напсоледък....нещо много изнервени хорица пускат теми У форума!
Уж пролет пукна...трябва щастие да блика...а то!

Хората могат да бъдат много жестоки. Аз съм млада майка(родин на 18) и мога да кажа че и от познати и от непознати добро не бидях. Всички ме взимаха за безотговорна и глупава и сякаш ме обвиняваха че родих преждевременно... колко нощи съм плакала от страх за моето мъниче......знае само човека до мен. Хората рядко се замислят преди да наранят някого.

   "ако глупостта имаше криле-отдавна да сме излетели от тук"-цитат от чешмичка на гърба на едно забутано заведение,в още по-забутано градче...
  И всеки път ме кара да се усмихвам и да правя различни асоциации-не всеки ден сме добри,колкото ни се иска,не толкова обичани,колкото заслужаваме,не толкова мъдри и спокойни,както сме се подготвяли...Но пък нали е важно да бъдем себе си,да се уважаваме и обичаме,за да може да обичаме и другите Не е важна целта,а пътя,по който достигаме до нея и не е страшно,че ще паднеш,трябва само да се изправиш

 Тази вечер  ме е обхванала всемирната ЛЮБОВ и всичко ми е мноооого хубаво,само дето трябва да си лягам.....

За съжаление това е днешната реалност. Имам чувството, че всички умишлено се стремят да се държат просташки и много се забавляват с това... Да права си, че децата на 6-7г вече им е време да се осъзнават, но те всъщност са толерирани първо в къщи (в случая бабата) и второ в средата им от приятели и съученици, всеки ден гледаме новини, нали?! На подобна на твоята случка отговора беше "Като искаш тишина, ходи на Тихия кът на Витоша"

то това тесногръдие съществува от край време Може би защото си по чувствителна затова го забелязваш,я питай някой непукист да видим кво ще каже....И аз съм така опитвам се да не забелязвам много неща,но пак ги виждам и се дразня