Мисля,че е лудост да се твърди,че който не се е женил не може да обича. Ако се женехме всеки път като се влюбим какво щеше да стане?
- Публикувана: 19 апр. 2008, 12:33 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 12:44 ч.
Какво мислите за хората, които никога не са се женили
Мисля,че е лудост да се твърди,че който не се е женил не може да обича. Ако се женехме всеки път като се влюбим какво щеше да стане?
Имам двама такива прекалено близки роднини. Егоисти, себични, недотаковали и недоклатени. Агресивни към всичко което ги заобикаля. И двамата са на по 33, но до така степен са развили нарцисизъм, че не знам дали ще могат да харесат някой различен от собствената им персона. Някак странно стоят в тийн компаниите към които се присламчват... а и все повече тийновете около тях се задагжват и заженват. Поне кариера да правеха... а те само по живота...
Друг мой съученик.. също ме шашна на скоро ... ходих вика на екскурзия с нашите... ние гоним 40-така, родителите ни над 65... абе луда работа човек не се ли подлъже до 30, после става за смях на околните. Пък нека е кариерист, умник, начетен....това няма да компенсира все по дългите и самотни вечери...
Друг мой съученик.. също ме шашна на скоро ... ходих вика на екскурзия с нашите... ние гоним 40-така, родителите ни над 65... абе луда работа човек не се ли подлъже до 30, после става за смях на околните. Пък нека е кариерист, умник, начетен....това няма да компенсира все по дългите и самотни вечери...
........ тях не ги разбирам. 
ами аз съм сама, но имам дете. не е зле. пък като си отгледам отрочето, може да се огледам и за мъж. но за сега никой мъж не ми се вижда достатъчно добър, за да го направя пример за сина си, като заживеем в един дом с него. твърде дълго съм живяла сама, а и преживях едно разочарование преди три-четири години, за да се доверя лесно. общо взето перспективата да съм сама през остатъка от живота си не ми се вижда ужасяваща сега, даже и секс не ми се прави от преди да родя сина си. въпрос на нагласа и хормони, вероятно. ако преди три години някой ми беше казал как ще се чувствам сега, нямаше да му повярвам. ама - природа, кво да правиш. явно си знае нейното.мисля си, че нещо подобно се случва с хората, които умират от старост - просто угасват, приемат смъртта като нещо напълно нормално, и даже желано. имам някои наблюдения в това отношение.явно като дойде времето - природата сама ни подготвя за всичко. и за самотното съществуване също. защото ако някой е нещастен в самотата си - той рано или късно ще й сложи край. освен ако не е мазохист и точно това не му доставя върховно удоволствие от живота.пък и кой може да каже кое осмисля живота - децата, барака, заедното, самотата ... за всеки е различно, аз не пуша и ако видя кутия скъпи пури на земята, мога и да я настъпя , без това да предизвика каквито и да било емоции в мен. ама ако ме гледа заклет пушач - ще му се обърне сърцето. въпрос на ценности.