аз живея с един типичен стар егрен от 5 години. мъка, мъъъъъъъъъъъка. хем не се е женил, хем освен една връзка от 4 години, никога не е живял с някого, освен с една зайка имал гадже, зайката му се изпикала в обувките, гаджето казало-или зайката-или аз. зайката останала.
ако аз навремето не се бях похарчила още на 20, сигурно и досега щях да си седя неомъжвана и нямаше да се омъжвам 3 пъти и още толкова да се развеждам. намирам брака за отживелица по ред причини, ама който му харесва, да се бракосъчетава. аз мисля пак да го направя това лято и да закопая въпросния стар ерген, пък и за приятелите купон, от данъчна гледна точка е положително, детето ще ни стане шаферка, все ползи. за романтична сватба ми мина времето. хуав спомен е, обаче не е задължителен. до човек си е.
самостоятелното постоянно живеене променя човека. колкото по възрастен ставаш, толкова повече навиците ти стават непроменяеми, претенциите повече, желанията за копромис по-малко.
изказвам се, защото съм в средните 40 и имам опит.