Не знаеме какво да правим вече. Очевидно имаме проблем. Това е всяка сутрин. Няма адаптация. Сълзите са нечовешки. Протегнатите ръчичики и плач "мамоооо, татиииии" когато го качват към групата, не ми излизат от главата. Уж после спирал да плаче, но пък не си играел с децата. Случвало ли ви се е подобно нещо? Към детски психолог ли да се обърнем? Момченце е, и е на 3,5 г.
- Публикувана: 18 апр. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2008, 14:42 ч.
Не искам на детскааааааа!!!!
Да имахме такъв проблем, продължи около месец с як рев, после премина в мрънкане сутрин, докато една сутрин не влезе усмихнат, даже подтичваше към вратата на градината. С мъжът ми помислихме, че е случайно, но и другата сутрин беше ведър и по-другата. Буквално стана от раз...
От колко време ходи на градина детенцето?
От колко време ходи на градина детенцето?
пробвай така Ч
отделяш иzвестно време да отиваш по късно на работа и да не бърzате. Каzваш сега не отиваме на ясла , а да вzемем цветя zа учителките. Минавате и ако имате грдинка берете цветя иначе купувате. Питаш кои са въzпитателките, коя харесва той , интересуваш се zащо, каzваш сега ще и zанесем цветя и на другата, питаш какво правят там, въzклицанията ай колко интересно да не ти слиzат от устата , събуждаш му интерес към игрите там , към въzпитателките, към другите деца. Интересуваш се кои са, какво правят , с кой играе и на какво, молиш въzпитателките да ти събират всичките му творения , па макар и 2 драснати черти на листа и ги качиш по стената и му каzваш я да видим какво си направил, я виж колко е хубаво?, това подарък zа мама ли е? а zа тати ще направиш ли днес, мама колко се радва ... и т.н.
отделяш иzвестно време да отиваш по късно на работа и да не бърzате. Каzваш сега не отиваме на ясла , а да вzемем цветя zа учителките. Минавате и ако имате грдинка берете цветя иначе купувате. Питаш кои са въzпитателките, коя харесва той , интересуваш се zащо, каzваш сега ще и zанесем цветя и на другата, питаш какво правят там, въzклицанията ай колко интересно да не ти слиzат от устата , събуждаш му интерес към игрите там , към въzпитателките, към другите деца. Интересуваш се кои са, какво правят , с кой играе и на какво, молиш въzпитателките да ти събират всичките му творения , па макар и 2 драснати черти на листа и ги качиш по стената и му каzваш я да видим какво си направил, я виж колко е хубаво?, това подарък zа мама ли е? а zа тати ще направиш ли днес, мама колко се радва ... и т.н.
Всички деца плачат като ги оставят, но после се успокояват. Нормално е. Друг е въпросът, че има вероятност твоето дете да не харесва детската. Тогава никой психолог няма д апомогне, детето няма психичен проблем, просто не му харесва и това е. И на мен не ми харесваше и непрекъснато правех опити да избягам. Ако е много нещастно престани да го пращаш на детска. Но психолог няма да ти помогне
Моето дете също плаче, когато я водя в яслата, съветвам ви само единият от вас да води детето до групата.
сериоzно, аz до сега не съм го оставяла там и не сме имали проблем. психолог няма да помогне. Майката е най добрия психолог в ежедневието на детето, ако ят не си прави труда да иzмисли начин , няма начин .
Майката е най добрия психолог в ежедневието на детето, ако ят не си прави труда да иzмисли начин , няма начин .
Определено си прави труда. Може наистина Марти да не харесва детската.
Майката е най добрия психолог в ежедневието на детето, ако ят не си прави труда да иzмисли начин , няма начин .
Определено си прави труда. Може наистина Марти да не харесва детската.
щом си прави труда, а още не е открила начин, трябва да продължава да си прави труда и да си раzвихря фантаzията докато намери , или да го премести в друга градина , като първо си стои малко в къщи да му стане скучно, но в новата градина zапочнете по друг начин
И при нас беше същото 3 дни, действах както е описала jabata_dil .След три дни-сутрин забравяше дори да ме целуне, толкова бързаше да влиза 
Обаче големи хвалби падаха - то не беше за децата, то не беше за играч(ките...Но и учителката много помогна.Ако учителите имат подход към детето ще се адаптира добре.Ако се обедините с учителката ще постигнете напредък.Може тя да излиза да го посрещне на вратата(тук при нас се редят на опашка и учителката ги води вътре).Варианти много. Успех
Обаче големи хвалби падаха - то не беше за децата, то не беше за играч(ките...Но и учителката много помогна.Ако учителите имат подход към детето ще се адаптира добре.Ако се обедините с учителката ще постигнете напредък.Може тя да излиза да го посрещне на вратата(тук при нас се редят на опашка и учителката ги води вътре).Варианти много. Успех
и при нас е така,4уе ли да се споменава градина и отка4а! дори, ако някой я пита ходи ли? бях един месец с нея в градината до обяд, опитах на 2-я ден да я оставя за малко 30 мин, трябваше да пазаря и после се връщам, тя не само не е спряла да реве- в криза ве4ебеше, едва диша и се опитва да се пребори с у4ителката, за да ме търси!просто няма оправяне, отидохме с такова желание първия ден, деца нали ще има, игра4ки и игри! още веднага тръгна на зле! казват оставете я да реве! хубаво, ама тя цял ден ще реве! нищо не е в състояние да й отклони вниманието! там няма игра4ки и не се играе много, тоест свободно, хаоти4но движение не се много толерира! та си стоим в къщи сега и 4акам прозрение или израстване!не мога да се реша да я оставя да реве безкрайно, оттогава тя запо4на да казва, 4е не ни оби4а при най-малкото отказване на нещо! не знам как ще тръгне на забава4ка наесен!а е задължително на 5 г да ходи!
Аз също бих посъветвала, ако може известно време да водите детето малко по-късно на градина, да не се хайка и бърза, защото децата допълнително се изнервят от притеснението и бързането на родителите си!
Нека да закуси вкъщи, да погледа филмче и тогава да отивате към градината!
Незнам дали е приложимо това във вашия случай
Аз винаги съм била категорична по въпроса,че детето ми ще ходи в градина,в която персоналът и условията ще му/ни харесват и при най-малкото съмнение съм готова да го спра
Нека да закуси вкъщи, да погледа филмче и тогава да отивате към градината!
Незнам дали е приложимо това във вашия случай
Аз винаги съм била категорична по въпроса,че детето ми ще ходи в градина,в която персоналът и условията ще му/ни харесват и при най-малкото съмнение съм готова да го спра
Не си сам в терзанията си. И дъщеря ми е по същия начин. В началото искаше да ходи и събота и неделя на детска, и после изведнъж ентусиазмът й рязко спадна, до там, че в момента я нося на ръце до градината, защото не иска да върви. След като влезе обаче, съм изчаквала пред вратата, и установявам, че веднага спира да плаче и се залисва вътре. След обяд пък е рев с обратен знак - не иска да си тръгва!
Моята дъщеря почваше да реве докато си отвори очите сутрин 
Адаптацията и беше повече от два месеца ! Много е трудно но трябва да се успокоите и да го оставите намира . В смисъл да не го питате постоянно - Хубаво ли беше днес , Аууу колко е хубаво да се ходи на градина и т.н. 
При всяко оставяне може да му казвате , че ще го вземете първи преди всички деца за да е по-спокоен . Сигурна съм , че ще мине просто трябва време .. и нерви
Адаптацията и беше повече от два месеца ! Много е трудно но трябва да се успокоите и да го оставите намира . В смисъл да не го питате постоянно - Хубаво ли беше днес , Аууу колко е хубаво да се ходи на градина и т.н. При всяко оставяне може да му казвате , че ще го вземете първи преди всички деца за да е по-спокоен . Сигурна съм , че ще мине просто трябва време .. и нерви И ние минахме по този път. Много време плака, в резултат на което започна да си гризе ноктите. Разговаряй и с учителките ако трябва.
Здравейте!
Синът ми е на 4,5г., вече трета година ходи - година на ясла , а после две год. на градина.
Днес за пореден път изпадна в истерия сутринта пред вратата на детската, какво ли не правих-не и не.Каза, че ще стои сам в нас, но не и в градината.Не можах да го вкарам, върнахме се вкъщи-заплаших го че остава сам, дадох му телефон да ми се обади, ако има нещо и тръгнах на работа.Настигна ме по стълбите и се върнахме в градината, цял ден треперих на работа, незнам какво да правя вече!
Тази сцена се повтаря през 1, 2 месеца за по 15/20 дена.
Оставям го ревящ, отивам на работа, госпожата ми звънва да си го прибера.Често го вземам при мен на работа , но там все пак трябва да работя, не може да продължава до безкрай.
Казва не ми харесва на детска, не искам да ходя и това е.
През тези три години на няколко пъти си вземах неплатен отпуск и с месеци стояхме вкъщи, само и само да не се стресира и дано узрее за градина.
Да, ама не!
Миналият месец не ревеше, но го вземах наакан всеки ден.
Говорих с госпожите, нищо по -различно, държи се там като всяко друго дете.Общителен е, има приятели.
В нашата градина не съм виждала друго ревящо дете, днес седнах пред компа за да пусна тема, изненадах се че днес вече има такава, явно не сме единствени.Споделете как се справяте, вече е голям все пак и не му е първи месец!
Много хора не одобряват, но аз съм привърженик на идеята, че щом детето плаче, значи има причина за това. Причините могат да са много: тъга от раздялата с родителите, сутрешен дискомфорт от ранното ставане и бързането, липса на приятели и трудна социализация, конфликт или нехаресване на някой от персонала на градината, а може и много други.
Ако детето не се чувства добре в детската, просто мисля че е най-добре да бъде преместено в друга или да се търсят по-добри алтернативи.
Пиша всичко това като човек работил и наблюдавал много градини.
Nicho, детето ти дава много ясни сигнали, че не се чувства добре. Има тема консултация с психолог
Ако детето не се чувства добре в детската, просто мисля че е най-добре да бъде преместено в друга или да се търсят по-добри алтернативи.
Пиша всичко това като човек работил и наблюдавал много градини.
Nicho, детето ти дава много ясни сигнали, че не се чувства добре. Има тема консултация с психолог
Аз обаче недоумявам как може родителите да мъчат децата си толкова дълго време. Ако не успеят да разберат каква е причината, че детето не иска да ходи на детска, защото мисля на всички е ясно, че причина има, то да го спрат от детска и това е. Знаете ли какъв стрес е това за едно дете и колко ужасно му се отразява на психиката за цял живот. Всички ли вие сте обичали да ходите на детска та ви е толкова странно и непонятно, че вашите деца не обичат? Аз мразех, мразех даскалките, децата ме дразнеха с елементарността си едни, други със самочувствието, трети с не знам си кво си.... Бе изобщо не можех да вирея там, гадно ми беше и непрекъснато бягах. Може би беше скапана детска, щото после в училище не съм имала подобни проблеми, дори много ми харесваше още от 1 клас. Имах обаче много съученици, които си жалеха детската и само си говореха колко хубаво им било там.
Съгласна съм с НикиФин. Понеже и аз бях от децата, които никога не свикнаха с детската. Плачех си от първия до последния ден. Не спях там. Не ядях. Клечах на едно столче от рано сутрин докато не ме вземат. Беше мъка, мъка, мъка. 
Така че - да, до дете си е. Зефси, Деска, изчакайте, поговорете с него и ако наистина не свикне и не се адаптира и плаче все така сърцераздирателно, помислете за вариант да не го давате. Ако няма възможност, тогава не го мислете, децата са адаптивни, стискат зъби и оцеляват. Кураж и успех 
Така че - да, до дете си е. Зефси, Деска, изчакайте, поговорете с него и ако наистина не свикне и не се адаптира и плаче все така сърцераздирателно, помислете за вариант да не го давате. Ако няма възможност, тогава не го мислете, децата са адаптивни, стискат зъби и оцеляват. Кураж и успех
nicho zа толкова мног овреме трябваше да ти стигне и да намеришдруга градина . Нещо има в таzи , която го кара толкова да се противи или просто толкова дълго не е искал, zе вече не иска да види хубавото в градината. Заведи го на друга , но с друго първоначВална настройка. Ники е права напълно.
Мъжа ми още помни и раzправя как е плакал zа майка си и висял по оградата всяка сутрин и как от рев е повръщал zакуската
Мъжа ми още помни и раzправя как е плакал zа майка си и висял по оградата всяка сутрин и как от рев е повръщал zакуската
Съгласна съм с НикиФин. Понеже и аз бях от децата, които никога не свикнаха с детската. Плачех си от първия до последния ден. Не спях там. Не ядях. Клечах на едно столче от рано сутрин докато не ме вземат. Беше мъка, мъка, мъка. Така че - да, до дете си е. Зефси, Деска, изчакайте, поговорете с него и ако наистина не свикне и не се адаптира и плаче все така сърцераздирателно, помислете за вариант да не го давате. Ако няма възможност, тогава не го мислете, децата са адаптивни, стискат зъби и оцеляват. Кураж и успех
Така че - да, до дете си е. Зефси, Деска, изчакайте, поговорете с него и ако наистина не свикне и не се адаптира и плаче все така сърцераздирателно, помислете за вариант да не го давате. Ако няма възможност, тогава не го мислете, децата са адаптивни, стискат зъби и оцеляват. Кураж и успех Аз също съм съгласна.Това е страхотно мъчение за детето.И моят син ходи два дена на градина.На вторият ден ми се обадиха на обяд,да си го взема.Отидох,беше със сини кръгове около очите си,никога не съм го виждала с такъв измъчен вид.Госпожата ми каза,че нашата работа нямало да стане,как я заболяла главата.Казах си край,не мога да причиня това на детето си.Не ходя на работа и го пуснах на градина само защото той пожела.Две седмици минаха от тогава,но всеки ден по няколко пъти ми напомня,че не иска да ходи на градина.Според мен,на едната госпожа просто не й се занимаваше с моето дете(първият ден нямаше такова нещо при другата госпожа).Ще опитаме пак на есен,но в друга градина.
Кръстница съм на едно сладко девойче, което се адаптира към детската градина чак на втората година, откакто беше постъпила в това заведение. Първите две всяка сутрин още като прекрачи прага на дома си, знаейки, че отива на градина, започваше да повръща. Всяка сутрин в продължение на 1 година. Пробваха да я вземат по-рано, още на обяд, обаче все не се получаваше. През деня се държеше добре, хранеше се, играеше си, но сутрините бяха ужасяващи както за родителите, така и за детето.
Така че - да, до дете си е. Зефси, Деска, изчакайте, поговорете с него и ако наистина не свикне и не се адаптира и плаче все така сърцераздирателно, помислете за вариант да не го давате.
Съгласна съм с Блонди.Или ако има такава възможност след известно време го преместете в друга градина.Понякога има ефект.(поне при моя син имаше)
Стефчо е вече за втора година на детска и всеки ден има пазарене. "Днес ще ходим ли на детска" са първите му думи сутрин. И като чуеутвърдителния отговор, започва да плаче, не е чак истерия, но плаче. Напоследък и послъгва, че е болен, че го боли гърлото и т.н. и не трябвало да ходи.
Аз успявам да го прилъжа, като му позволявам да занесе някаква играчка в детската или му давам бонбони, с които да почерпи децата. Той е доволен и се разминаваме леко, но има дни, в които направо...
Аз успявам да го прилъжа, като му позволявам да занесе някаква играчка в детската или му давам бонбони, с които да почерпи децата. Той е доволен и се разминаваме леко, но има дни, в които направо...
И дъщеря ми е така - вече попремина (4и1/2 г.), но понякога й идва музата и се започват сутрешните ревове. Твърдо съм на мнение, че има проблем в градината, а не в детето. На мен ми е ясна причината - не й харесва едната госпожа, която е малко като фетфебел, т.е. строга и рязка с децата. Говорих с госпожите, те ме убеждаваха, че не можело към всяко дете да се отнасят различно, "тук всички са еднакви", сигурно е така, но не мисля че всички деца са еднакви, едно е по-чувствително, друго по-привързано към майка си, трето по-нахакано и т.н., а ги сложи под общ знаменател. При нас действа тактиката обяснение: при рев сутринта започвам да обяснявам че хората са различни, госпожа Х е такава, защото е много изморена и т.н. и т.н., но следобяд ще дойде другата госпожа и нещата ще са по-хубави, а трябва да се научим да приемаме и хората, които не харесваме и т.н. дивотии. Опитай да разбереш какво е това, коет не му харесва в градината и ще си наясно как да постъпиш, дали да го научиш да приема неизбежното зло или да търсиш друг вариант