Да ви се оплача от мишока днес.
Ходихме до Патиланци, че в това гадно време няма къде другаде да идем. Отиваме с малкия и той иска в Малката джунгла. Влизам с него, защото започна от преди месец да си брани играчките със зъби и нокти. Буквално. Седи си в къщичката той и нещо си играе около една кака - около 6 годишна. Идва едно момченце на около 3-4 годинки (братчето на каката) и му задърпа играчките. Боби се вкисна и се опита да го ухапе. Момчето се отбранява успешно, но малкия налита. Влязох, разтървах ги. Скарах се на момчето, скарах се на Боби. Момиченцето се усмихва спокойно. Извесно време висях в къщичката, за да пазя каката, защото Разбойника го избива на колекциониране и иска и нейните играчки. После се оказа, че каката била "придружителя" на момченцето, демек за нея майката не плаща. Както и да е. След тази случка, малкият се изнервя и тръгва от количка на количка, като направо върви със зъбите напред - а някой му застане на пътя, а го е захапал. Аз върва плътно по него и пазя децата. След 10-15 минути гонене и неуспешни опити за канибализъм, Боби решава, че не иска повече да стои вътре. Излизаме по спешност. Отиваме до любимата въртележка - има 4 различни "возила" с по 4 седалки. Качвам го винаги на хеликоптера, защото е затворен от всички страни и има нещо като ограда на вратата и детето не може да слезе в движение. Освен това воланите са близо до седалките и Боби може върти своя без да изпада. Качват се във въпросният хеликоптер братче и сестриче (не разбрах дали бяха тези от Джунглата или не). На предната седалка. Боби вече сам се е качил на задната и скръстил ръце в скута, чака да полети. Друга майка качва детенцето си - момиченце до Боби. Въртележката тръгва, всички са щастливи и махат с ръце. Прекрасно, докато момиченцето до Боби не забелязва, че той не си върти волана. Пресяга се да го завърти, а той се опитва да и махне ръката със сила. Тя се дръпва, но на следващата обиколка пак се пробва да му върти волана (предполагам, за да му покаже, как става номера). Е, тук се скапаха окончателно нещата - викнах няколко пъти "Боби, не!", ама кой ти чува. За две обиклоки, през които аз се опитвам да открия момчето дето спира машината, Боби вече става прав и започва да хапе наред, защото момичето и момчето от предните седалки са опитват да защитят момиченцето. Спряха машината накрая - Боби реве, момиченцето реве, майката на децата отпред започва да ми крещи, аз и се развиквам. Майката на момиченцето ми носи Боби, аз и благодаря, но вече ситуацията излиза от контрол и всички почти викаме. Боби така е ухапал момиченцето по крака, че и е направил синьо. Това го чувам, докато изнасям ревящият Разбойник от заведението. Много ми стана мъчно за детенцето, но така се бях ядосала на другата майка, че не спрях да се извиня. А малкия хапе здраво - ръцете ми са постоянно със синини от него. До сега не беше хапал по въртележките. Боби рева до нас. Ревваше веднага щом чуе думата "хапя" и накрая се гушна в мен и заспа без да обядва.
Е, споделих си. А ако някой знае, какво да правя и как да го отуча от това хапане, много ще съм благодарна. Да кажа само, че хапе при силна емоция от най-ранна бебешка възраст.
Ходихме до Патиланци, че в това гадно време няма къде другаде да идем. Отиваме с малкия и той иска в Малката джунгла. Влизам с него, защото започна от преди месец да си брани играчките със зъби и нокти. Буквално. Седи си в къщичката той и нещо си играе около една кака - около 6 годишна. Идва едно момченце на около 3-4 годинки (братчето на каката) и му задърпа играчките. Боби се вкисна и се опита да го ухапе. Момчето се отбранява успешно, но малкия налита. Влязох, разтървах ги. Скарах се на момчето, скарах се на Боби. Момиченцето се усмихва спокойно. Извесно време висях в къщичката, за да пазя каката, защото Разбойника го избива на колекциониране и иска и нейните играчки. После се оказа, че каката била "придружителя" на момченцето, демек за нея майката не плаща. Както и да е. След тази случка, малкият се изнервя и тръгва от количка на количка, като направо върви със зъбите напред - а някой му застане на пътя, а го е захапал. Аз върва плътно по него и пазя децата. След 10-15 минути гонене и неуспешни опити за канибализъм, Боби решава, че не иска повече да стои вътре. Излизаме по спешност. Отиваме до любимата въртележка - има 4 различни "возила" с по 4 седалки. Качвам го винаги на хеликоптера, защото е затворен от всички страни и има нещо като ограда на вратата и детето не може да слезе в движение. Освен това воланите са близо до седалките и Боби може върти своя без да изпада. Качват се във въпросният хеликоптер братче и сестриче (не разбрах дали бяха тези от Джунглата или не). На предната седалка. Боби вече сам се е качил на задната и скръстил ръце в скута, чака да полети. Друга майка качва детенцето си - момиченце до Боби. Въртележката тръгва, всички са щастливи и махат с ръце. Прекрасно, докато момиченцето до Боби не забелязва, че той не си върти волана. Пресяга се да го завърти, а той се опитва да и махне ръката със сила. Тя се дръпва, но на следващата обиколка пак се пробва да му върти волана (предполагам, за да му покаже, как става номера). Е, тук се скапаха окончателно нещата - викнах няколко пъти "Боби, не!", ама кой ти чува. За две обиклоки, през които аз се опитвам да открия момчето дето спира машината, Боби вече става прав и започва да хапе наред, защото момичето и момчето от предните седалки са опитват да защитят момиченцето. Спряха машината накрая - Боби реве, момиченцето реве, майката на децата отпред започва да ми крещи, аз и се развиквам. Майката на момиченцето ми носи Боби, аз и благодаря, но вече ситуацията излиза от контрол и всички почти викаме. Боби така е ухапал момиченцето по крака, че и е направил синьо. Това го чувам, докато изнасям ревящият Разбойник от заведението. Много ми стана мъчно за детенцето, но така се бях ядосала на другата майка, че не спрях да се извиня. А малкия хапе здраво - ръцете ми са постоянно със синини от него. До сега не беше хапал по въртележките. Боби рева до нас. Ревваше веднага щом чуе думата "хапя" и накрая се гушна в мен и заспа без да обядва.
Е, споделих си. А ако някой знае, какво да правя и как да го отуча от това хапане, много ще съм благодарна. Да кажа само, че хапе при силна емоция от най-ранна бебешка възраст.
