Защо има татковци, които не държат да виждат дечицата си?

  • 11 270
  • 121
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 599
Бащите нямат инстинкт като майките. Бащиното чувство се възпитава още от преди раждането на детето. Липсва ли контакта- това чувство не може да се развие. Това се случи и с моя баща. Но за късмет може да се развие у други мъже, което да ги превърне в бащи.
Таткото не е този, който е направил бебето, а този, който живее и се грижи за детето.

не е хубаво всички хора да се слагат под един знаменател ... има бащи, които водят дела за попечителство , НО поради скапаната ни съдебна система 1 година целуват снимките на децата си .... и чакат с нетърпение да дойде денят и да видят детето си... и да го прегърнат... като подадеш иск за дело минават 3 месеца до самото дело...запознават се с случая... след още 2-3 месеца насрочват 2ро дело със свидетели... след още 2 месеца излиза решението... майката го обжалва.... хайде сега не може да се насрочи друго понеже съда е в отпуска 3 месеца... септември ще подаде ме за ново дело... което сигурно ще е декември месец.... и този баща кога ще го види след 2 -3 г?????????????? и какво да направи... да хване и да си отвлече детето?  Има и майки, които и грам не мислят за психиката на децата си..понеже 1 дете има нужда от 2 мата родители...

Муци съгласна съм ,че на тип "бащи"  не трябва виждат децата си

# 76
  • Мнения: 40
Зададен е конкретен въпрос и аз давам конкретен отговор. Това е моето виждане по въпроса. Естествено винаги има изключения. Но смятам, че поговорката "Далече от очите- далече от сърцето" важи с пълна сила относно отношенията баща-дете. Родителят, участващ активно в живота на детето си се привързва по-силно към него- това го твърдя със сигурност. И с не малка доза съжаление.

# 77
  • Мнения: 1 599
Аделаида  извинявай   bouquet  малко грубо се отнесох с теб ... просто наистина хората са различни и не могат да се слагат под един знаменател! Много си зависи до хората около мен май повечето са майките зарязали си децата .. и майки, които не искат бащите им да виждат децата им... и явно заради това...   bouquet

# 78
  • София
  • Мнения: 1 456
А какво ще кажете за "пред очите, но далече от сърцето????"

Разбира се всеки изхожда от микро обществото в което живее и това на което става свидетел по собствения си житейски път.
Аз лично не мога да разбера нито майка изоставила детето си, нито баща който не проявява никакъв интерес към детенцето си или от време на време да пита как е.  Confused

# 79
  • Мнения: 40
Peace

А какво ще кажете за "пред очите, но далече от сърцето????"
И това го има, светът е шарен. Но доколкото разбрах въпроса в първия ти пост, говорим за бащи, които НЕ живеят с децата си. Гореспоменатото според мен е основната причина.

# 80
  • София
  • Мнения: 1 456
Да така е!
Не съжителства заедно с детето таткото, но често го вижда отдалече т.е. малко или повече има контакт.

Както и да е!
Желанието ми беше да намеря отговор на този въпрос за да знам дали аз не пропускам нещо или пък бъркам някъде, като не намирам правилния път към таткото на детенцето ми. Дали несъзнателно не възпрепятствам това да бъдат заедно, като напълно съм го игнорирала от живота ни. Не, че той търси поводи да е част от него, но и аз не търся и не предлагам вече такива. Сигурна съм в това, че ако човек иска да го направи , той просто го прави. Стига
да го иска!!!!!!
Извода до който стигам, е че май по-правилно е да търся път към човека който ще бъде до нас и който няма да има нужда от доводи и мотивация за да ни обича и подкрепя , а просто ще го иска!

Благодаря на всички ви за споделените откровения и мнения!

Бъдете щастливи!  bouquet

# 81
  • Мнения: 903
Муце,  случайно попаднах на тази твоя тема... Имах известни предположения за ситуацията, в която се намираш, но никога не съм ти задавала конкретни въпроси, защото според мен човек трябва да говори за нещо, когато се чувства готов, а не да бъде подпитван... Та в тоя ред на мисли, надявам се да не се почувстваш дискомфортно от това, че вземам отношение по темата, щото иначе си обсъждаме други неща...
           Това, което искам да ти кажа е ----->
Извода до който стигам, е че май по-правилно е да търся път към човека който ще бъде до нас и който няма да има нужда от доводи и мотивация за да ни обича и подкрепя , а просто ще го иска!
-----> Изводът ти е напълно правилен!
Не би могла да знаеш какви са вътрешните мотиви на вашият "татко" да не иска да си вижда дъщеричката. Не само че не би могла, но не ти и трябва. Опитала си се да дадеш шанс, да създадеш предпоставки, но отсрещната страна просто е отказала да се възползва от тях. А върху липсата на желание от негова страна /независимо какво поражда тази липса/ ти няма как да въздействаш. А и да има как, струва ли си?!  Какво ще дадеш на дъщеря си по този начин - привидното усещане за баща при липсата на достатъчна емоционална подплатеност у него?! Децата усещат изключително добре неискреността и едва ли дъщеричката ти ще се чувства щастлива от подобни контакти с таткото, когато той я вижда едва ли не на сила и само поради криво-разбрано задължение... А нали в крайна сметка най-важен е емоционалния комфорт на детето!    Затова аз и за моя конкретен случай /знаеш го/, пък и изобщо за тоя род отношения съм твърдо на мнението, че важи поговорката "На сила хубост не става".
Така че, опитай се да последваш извода, до който и сама си стигнала...  Hug

# 82
  • Мнения: 161
Дете съм на разведени родители и от моята гледна точка мисля извода ти е правилен. Няма смисъл да се опитваш, само ще причиниш болезнени спомени на детето си. Бащата като такъв за съжаление ще си остане само биологичен, да бъдеш тати вече е нещо друго. Колкото по-бързо го игнорираш толкова по-добре. Когато си намериш спътник в живота той трябва да е готов да приеме и твоето дете и неусетно да се превърне в мечтания тати.

# 83
  • София
  • Мнения: 1 456
Блонди, мила благодаря ти за искреността!
Такава е ситуацията при нас! Не съм разказвала, но не съм и крила
, а просто се опитвам да намеря правилните отговори и как постъпват другите мами и татковци в подобни ситуации.
Има си място и време какво и с кого да говориш, та затова не съм споменавала в нашата си друга тема за терзанията си. Mr. Green


Chеfolino,   bouquet От доста време съм го отписала като перспектива, но се зачудих точно тази моя категоричност и прекъсване на всякакъв контакт дали е правилното решение за детето.


Последна редакция: сб, 16 авг 2008, 12:09 от Муци

# 84
  • Мнения: 903
Блонди, мила благодаря ти за искреността!
Такава е ситуацията при нас! Не съм разказвала, но не съм и крила......
... Има си място и време какво и с кого да говориш.......

Муце, чудесно разбирам мотивите ти... - те са горе-долу единтични с моите, поради които пък аз не съм разказвала за заболяването на Лорка ----> не защото крия, а защото си има време и място за подобни теми...  Искам да знаеш само, че винаги съм насреща, ако имаш нужда да споделиш нещо, дори само за да се разтовариш! Hug

И макар че не съм chefolino, ще си позволя да коментирам думите, с които последно си се обърнала към него -----> "От доста време съм го отписала като перспектива, но се зачудих точно тази моя категоричност и прекъсване на всякакъв контакт дали е правилното решение за детето." -----> Виж миличка, човек е отговорен единствено за собствените си решения и поведение. Недей си вменява сама излишно вина заради чуждите постъпки или липсата на такива! Т.е. вашият "татко" е предполагам пълнолетен и умствено достатъчно съзрял човек, който е в състояние да взема съзнателни решения и да предприема съответните действия. Това че се е дистанцирал от собственото си дете и не проявява грижа, дори интерес, е негов съзнателен избор, за който ти не си отговорна! Сигурна съм, че достатъчно време си посветила на това да му дадеш шанс да се почувства като татко, преди да го "отпишеш" като загубена кауза. Така че не се терзай заради настоящата си категорична позиция, защото не тя е причина за неговото дистанциране. Всеки сам ръководи живота си и е отговорен за постъпките си... И затова съм сигурна, че дори и сега той би могъл да се заинтересува от дъщеричката си /в случай че му "дойде музата" разбира се/, независимо от твоето категорично поведение - то не е в състояние  да го спре... Да, би могъл, ако почувства достатъчно силна вътрешна мотивираност за това.., но не го е сторил, нали?! Затова не натоварвай душата си с чужда вина! Просто бъди ведра и усмихната майка на прекрасната си дъщеричка и всичко останало ще е наред! Знаеш, че си те обичам! Hug

# 85
  • Мнения: 161
Муци, поддържането точно на този "нездрав" контакт тормози и ще създава повече комплекси на детето ти. Сега то просто усеща че баща му не е като другите бащи и може би сега не го изявява, но по-късно когато започне да усеща заобикалящия свят за него ще е тормоз да очаква нещата които получават другите от своите бащи, а от своя собствен не. Създадеш ли макар някакво чувство на привързаност сега то по-късно много трудно ще скъса навика да търси този човек като свой баща и да очаква от него башинско отношение, съвети и пр. 10 години се мъчих така, пораснах, дойде ми време да се оженя и едва тогава осъзнах че тоз моя баща, никога не е бил такъв, трудно беше, но прекратих всякакви контакти, знам му телефона, той моя също, но в момента дори не ме интересува дали е жив и за пръв път се чуствам некомплициран. Не сме се карали, дори не сме имали някакви кой знае какви спорове...
Твоето дете от биологичния си баща никога няма да види бащинска грижовност, бащинска строгост, привързаност, задълбочен съвет, интерес към игрите му и т.н. и повярвай ми то макар на някакво неосъзнато ниво това го усеща и по-късно от това ще го боли.
Прекрати контакта докато е малко и намери достоен мъж в живота си, който е готов да го приеме като свое - тогава твоето дете с трепет ще му казва "тати" и ще го усеща като такъв.
П.С. Това не важи за всички бащи естествено -имам приятели, чиито бащи бяха дори в други градове ама им се обаждаха непрекъснато, мине се не мине седмица - и цъфнат и почват едни сълзи, целувки, взимаха ги за ваканции при другите им братя и сестри и сега се случи да са студенти в един и същи град - неразделни са, живеят заедно, няма дрязги и пр. Всичко зависи от човека, но от това, което казваш ти си правя изводи че не е така.

# 86
  • Мнения: 903
Муци, поддържането точно на този "нездрав" контакт тормози и ще създава повече комплекси на детето ти. Сега то просто усеща че баща му не е като другите бащи и може би сега не го изявява, но по-късно когато започне да усеща заобикалящия свят за него ще е тормоз да очаква нещата които получават другите от своите бащи, а от своя собствен не. Създадеш ли макар някакво чувство на привързаност сега то по-късно много трудно ще скъса навика да търси този човек като свой баща и да очаква от него башинско отношение, съвети и пр.

chefolino, да прочета това твое мнение беше много полезно и за мен, защото аз самата преди години се терзаех от същите мисли като Муци. Когато реших да се разведа с бащата на дъщеря ми, аз се опитах най-настоятелно да му внуша, че се развеждаме ние двамата, а не той с детето и че никога не бих застанала по между им, стига той да иска да я вижда и контактува с нея. Той обаче предпочете да се отдръпне. И тогава по чисто логически път, игнорирайки  доколкото е възможно субективните си емоции, стигнах до същите заключения, които си изложил и ти. Но аз съм израстнала в здраво семейство с двама чудесни родители, т.е. нямам личния негативен опит ... Докато ти като дете си преминал през това, преживял си го и го разказваш от 1-во лице единствено число... и затова ми е наистина ценно да намеря потвърждение на собствената си логика в твоите думи.
       Разбира се говорим за случаите, когато след раздяла на родителите, бащата сам съзнателно прави избора да се "изключи" от живота на детето си. Защото, както и сам си писал, всичко зависи от човека... И има бащи и бащи... Или с други думи в това е разликата м/у "биологичен донор" и "татко" Peace

# 87
  • София
  • Мнения: 1 456
E, аз пък си мислих че все има нещто което да направя или пък да не направя. newsm78 Дори мои познати ме "обвиняваха" че съм го освободила от всякакви отговорности и задължения и как така съм искала да се грижи за детето като сама не го търся. Той от къде да знаел какво ни трябва? (Като все пак сме живяли заедно и след раждането на детето и ако не да купува винаги е бил свидетел какво ни трябва)Е, такива мнения много ме объркваха. #Crazy
И тогава и сега знам, че ако има нужда и желание да бъде с нас или с детето си нищто не би го спряло.

Блонди, chefolino вашите думи и опит го потвърждават и ви благодаря, че го споделяте с мен.  bouquet

# 88
  • Мнения: 161
На калпава ракета космоса й крив и това е последният ми коментар в тази тема.
Винаги съм бил против даването на личностни съвети по този начин поради 2 неща - 1взаимоотношенията между двама души са нещо много лично и може да бъде разбрано преди всичко от тях двамата. и 2. Безплатният съвет на друг гръб винаги е най-лесен.
Само от теб ще зависи бъдещето на детето ти. Все пак аз знам какво стана в моя случай, не е гаранция че и при теб така ще се получи.

# 89
  • София
  • Мнения: 816
До човек и чувство на отговорност ще да е момичета.Бившият ми мъж и баща на детето ми нехае за него,но пък сегашния ми мъж го гледа като свой собствен син.Той има още едно дете което е гледал  от 8мес.бебе до 5год.Нарича я дъщеря и и ходихме на гости да си види,,внука,,.Моя син го нарича ,,тате,, и много се радва че чакаме бебе защото ще сме ,,истинско семейство,,.

Общи условия

Активация на акаунт