Публикувана: 16 апр. 2008, 10:50 ч.
Последно мнение: 4 ян. 2009, 12:57 ч.

Защо има татковци, които не държат да виждат дечицата си?

11 295
121
1

1
2
3
4
...
9
Всички

16 апр. 2008, 10:50 ч.

София
Мнения: 1 456

От известно време мира не ми дава една чуденка...

Защо има такива от вас, които признават детето,
но не го търсят, не се интересуват как е, от какво има нужда,
болно ли е , здраво ли е?
При случайни срещи преливат от обич и умиление, но нищо не правят за да са част от живота на детето си.

Аз съм на мнение, че такова едно поведение е доста объркващо, както за майката , така и за самото дете, но по скоро се чудя какви са мотивите на един такъв татко (мъж) да постъпва така.

Споделете, моля ви от ваша гледна точка на татковци, каква може да е причината за такова поведение.

Благодаря ви! bouquet

# 1 17 апр. 2008, 00:32 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: muzka в ср, 16 апр 2008, 10:50

...Споделете, моля ви от ваша гледна точка на татковци, каква може да е причината за такова поведение.
Благодаря ви! bouquet

Лека форма на кретенизъм.
Моля.

# 2 17 апр. 2008, 01:47 ч.

Мнения: 192

То такъв трудно може да се нарече "татко" и "мъж".
Като причини - най вече безотговорие.

# 3 17 апр. 2008, 15:02 ч.

Мнения: 2 336

Цитат на: Panther в чт, 17 апр 2008, 00:32

Цитат на: muzka в ср, 16 апр 2008, 10:50

Лека форма на кретенизъм.
Моля.

Съгласна съм. Само да допълня, че при някои е лека, при други - по- тежичка.

# 4 17 апр. 2008, 15:24 ч.

София
Мнения: 1 456

А, ако оставим настрана кретенизма, не мисилте ли, че някакви
проблеми биха могли да са фактор също.

Или пък поради някакви причини, не иска да се среща с майката на
детето си да не търси и него.
И щото дълго не им вижда очите ги забравя
и му е все тая!

Все си мисля, че фразта "Не готов да бъде баща" е доста глупава и
лишена от смисъл.
То тогава не би бил индивидът готов и човек да бъде, щото
привързаността и любовтта и нуждата от най-близките е човешко
чувство, нали?

# 5 17 апр. 2008, 15:30 ч.

Мнения: 4 447

Имам една приятелка,
която беше изоставена
от бащата на детето й в 3-тия месец.

По-скоро изхвърлена от дома му.
Без причина. Просто спрял да я обича.
Така изведнъж решил, че вече не иока дете.

Припознал детето, защото не бяха се женили.

И до ден днешен 1-2 пъти да е видял дъщеря си.
А то е вече на година и половина.

А има дете от бувшата си съпруга,
което вижда, посещава,
подаръци носи и т.н.

Беше й превел за 6м напред по 80лв на месец
като издръжка...Няма да забравя
какъв шок изживя тогава тя.

Такива мъже наистина не знам
за бой ли са, за съжаление ли са...

# 6 17 апр. 2008, 15:36 ч.

София
Мнения: 1 456

Те затова говорим де!

Последна редакция: чт, 17 апр 2008, 15:42 от muzka

# 7 17 апр. 2008, 17:00 ч.

Мнения: 4 784

Пази Боже!!! ooooh!

Не ги разбирам. Не мога да намеря логично обяснение за такива постъпки.

# 8 17 апр. 2008, 22:36 ч.

Мнения: 304

Моят баща е от тези-развели са се когато съм била на 1 годинка, сестра ми на 4. На двете години веднъж сме се засичали в баба ми и то не по негово настояване. Втората му жена не може да има деца и си го обяснявам просто, че нито той нито тя знаят какво е да имаш дете и да се грижиш за него. Децата за тях нещо като между другото-просто факт. Нито той ни чувства като част от него нито ние. Просто един непукизъм-това е

# 9 18 апр. 2008, 05:53 ч.

София
Мнения: 39 758

Намират се и такива.
Родителите ми се разведоха когато бях в 1ви клас. Брат ми е с 1,4г по-малък от мен.
Баща ми благоволи веднъж да дойде на гости, бях в 4ти клас. Аз да съм го видяла за минута-две, излязох, защото родителите ми проведоха разговор. Не вярвам да е бил задушевен. По скоро баща ми е казал, че не иска да ме вижда и т.н. и т.н. Защо ли? И той не знае. Едно от обясненията е, че е прост, в буквалния смисъл. Не знам мама как се е омъжила за такъв човек. Дълги години и го натяквах.

И дълги години си задавах въпроса "Защо?" Отговор не намерих, престанах да си задавам и въпроса. Нито мразя баща си, нито го обичам, все едно никога не го е имало в живота ми.
Не знае, че е дядо. Смятах по-миналата година да му пратя снимка на Дияна, но в крайна сметка не намерих смисъл в начинанието.

# 10 18 апр. 2008, 08:19 ч.

Мнения: 103

Сестра ми е самичка с бебенцето си....И сърцето ми се къса...Толкова болка има в това да си без половинка точно когато отглеждаш детенце.
А що се касае за таткото, мисля че някои мъже не бива да имат деца, такива хора нямат нито ценностна система, нито чувство за отговорност.
А отговорността се възпитава още в ранно детство, така че ще си останат такива мухльовци до края!

# 11 18 апр. 2008, 08:28 ч.

Мнения: 2 448

Разбира се, че е ужасно, когато детето не е отгледано от двамата си родители при положение, че са живи и здрави.
Единствения случай при който мога да разбера една такава постъпка на мъж е , ако преди раждането на детето е казал, че е твърдо против него и не го иска, а жената на своя преценка е решила да го роди с мисълта, че ще бъде сама в отглеждането му. В никакъв случай не мисля, че ако една жена забременее непланирано то това автоматично я обвързва със въпросния мъж и го прави задължен да приеме детето. Но ако предварително не е казал, че не иска да бъде баща, не му прави чест да се измъква по такъв гаден начин.

# 12 18 апр. 2008, 08:57 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Не знам, но се срещат такива мъже, както и жени. Може би породата им е такава newsm78

. Има едни такива и от двата пола които децата не ги вълнуват.
Пък може и да се съмнява за бащинство, знае ли човек ...

# 13 18 апр. 2008, 09:18 ч.

Мнения: 4 447

Цитат на: Labrador в пт, 18 апр 2008, 08:57

Не знам, но се срещат такива мъже, както и жени. Може би породата им е такава newsm78

Ух... т'ва па най ме кефи: "А дали е от мен?!"

ooooh!

# 14 18 апр. 2008, 09:22 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

уфффф една латино серия ми се завъртя пред очите преди време .... работата до днк беше стигнала ... не е истина

# 15 18 апр. 2008, 09:26 ч.

Мнения: 4 447

Цитат на: Labrador в пт, 18 апр 2008, 09:22

уфффф една латино серия ми се завъртя пред очите преди време .... работата до днк беше стигнала ... не е истина

Как ли се чувстват такива,
които без основание подлагат
на съмнение и след ДНК-то ми
е много интересно как се чувстват.

Ти казваш, че и жени има такива.
Да, ама как да каже майката на бащата
това дете не е от мен Joy

# 16 18 апр. 2008, 09:31 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

за жените визирам тези които изоставят децата си я в домове или при бившите си мъже.

# 17 18 апр. 2008, 09:46 ч.

София
Мнения: 1 456

Мдам, за съжаление има и майки, които изоставят децата си, но мисля това е друга болна тема.
Според мен броя на незаинтересованите бащи е по-голям и ми се ще да схвана мисленето на тези индивиди.

В конкретният случай, бих желала да намеря някакво логично обяснение за подобно поведение на баща, който не само не се е отказал от детето, ами го е признал и е създал битови условия още преди да се роди за отглеждането му. Никога не е казвал, поне гласно, че не желае детето или пък се е съмнявал в това, че той е бащата. И без анализ на ДНК е видно, че детето е негово щото е "одрало" кожата му. Heart Eyes

Ето в един такъв, на пръв поглед идеален вариант, липсата на интерес и внимание в последствие, когато детето и майката не живеят с бащата, ме озадачава и ме кара да си задавам въпроса.

Мисля, че съм права да мисля, че дори и двамата родители да не желаят да продължат живота си заедно, детето е друга тема и те трябва да поддържат културно общуване именно заради него.

Дали пък има смисъл да търся логични отговори на подобни въпроси?

Чудя се ако има татко тук в подобна ситуация, как изглеждат нещата от неговата страна? newsm78

# 18 18 апр. 2008, 09:49 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Поне аз не бих могъл да дам каквото и да е логично обяснение ... може би въпрос на приоритети и поемане на отговорност.

Последна редакция: пт, 18 апр 2008, 09:58 от Labrador

# 19 18 апр. 2008, 09:51 ч.

София
Мнения: 1 456

Лабрадор, благодаря ти, че се опитваш! smile3525

# 20 18 апр. 2008, 21:24 ч.

Мнения: 13 512

Моите набл'дения показват, че бащите проявяват интерес към децата , защото считат, че те са пътят към майката. Ако бащата е изгубил интерес към майката, губи и към децата. Видяла съм го в много примери около себе си, наблюдавала съм го години.

# 21 19 апр. 2008, 13:36 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 727

Цитат на: monda в пт, 18 апр 2008, 21:24

Абсолютно си права! В онзи момент, в който посочих вратата на бившият ми съпруг , дъщеря ни беше "задраскана" , заедно с мене -няма издръжка, няма посещения-лесно и безоотговорно!Не съм страдала особено по този михлюз, но за дъщеря ми беше обидно! Появи се, когато детето стана на 15г. и влезе в езикова гимназия. Тогава се появи в "целият си блясък " и реши , че трябва да се хвали на целият свят каква страхотна и талантлива дъщеря има! Разходи я насам -натам, накупи й разни парцалки, похвали се как приятелите му мислили, че това е поредното му младо гадже, което си е хванал, но издръжка -нъцки, /щото не съм слушкала и съм го изгонила!/ После и това му омръзна и пак изчезна!Не искам да ви казвам -кога пак се появи? Не задруго, а защото и дъщеря ми чете тук! Все пак й е баща , а аз съм направила грешката да го избера, но пък нямаше да си имам такава прекрасна дъщеря!! Изводът е , че просто има и такива мъже и други! Бракът е лотария! Който има късмет уцелва, който няма се радва на други неща! Аз съм си ги намерила.... newsm53

# 22 20 апр. 2008, 17:34 ч.

Мнения: X

Пълни кукувици Tired

# 23 20 апр. 2008, 22:03 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: monda в пт, 18 апр 2008, 21:24

Съгласен съм с Монда. Особено в случаите когато контакта с детето е бил много за кратко - мъжете губят интерес да общуват с децата когато загубят интерес към майката. Съжалявам ако прозвучи зле, но мъжът най-вероятно смята двамата за отминал етап от живота си и продължава напред. Срещата с детето ще му навява спомени и за майката, а може би той не иска да си спомня за нея. Поне се е постарал да ви създаде някакви битови условия. Има къде-къде по-големи тъпанари.

# 24 21 апр. 2008, 09:48 ч.

София
Мнения: 1 456

Мдам, Монда,много пъти съм си мислила и аз върху думите ти?!
Вероятно ще излезеш за пореден път права, защото друга причина аз не намирам. Странно ми е как изведнъж можеш да загубиш интерес към някой, който ти е помогнал и морално и финансово, грижи се за теб, изглежда страхотно, държи се изключително добре с теб иблизките ти...

Лабрадор, относно битовите условия, да създаде ги, но в неговата къща , където вече не живеем и където, дори и опит не направи да ни върне. Така, че пак излиза че си е създал удобства за себе си. Но, това не е важно. Оправяме се и до доста добре.

Не знам как може човек да приеме детето си като минал етап от живота и да продължи напред. За майката, до някъде приемам- изстинали чувства или осъзнаване на пълната липса на такива и т.н, но относно детето... newsm78

Да се лиши от радостта да вижда как расте детенцето му, само за да не се вижда с майката. newsm78

Наистина ми е толкова нелогично. Ако майката е постъпвала некоректно, ако е подло същество, което го тормози само за пари, би могла да е причина...нНо, тук ситуацията е различна.

Dianivo, точно това би ме потресло. Да се появи някога след години и да има претенции за баща, след което пак да за чезне.
Ако разбера причините за липсата му сега, сигурно ще избегна създаването на причини за появата след години....

# 25 22 апр. 2008, 00:39 ч.

Мнения: 3 720

Моят мъж е в подобно положение. Твърди, че не иска да вижда детето от бившата си жена, че не иска да му се напомня за тях. Той обаче не е изоставял никого, тя го напусна с 5 год. им дъщеря и сега имат нов татко и бебе. bouquet

Според мен мъжът ми смята, че бившата се справя по-добре без него и се страхува да не развали нещата, ако се намесва в живота им. Това съвсем не означава, че детето не му липсва и не го обича... Sad

# 26 22 апр. 2008, 09:02 ч.

София
Мнения: 1 456

GeoNadin, вероятно защото и пре двамата има нова
връзка и ангажименти. Дали преди да срещне теб е търсил поне
детенцето си?
Чудя се как то ще разбере, че татко му го обича, като
дори не го търси??? И как да разбере, че му липсва?

Не занм кое е по-объркващо вече за детето- да вижда баща си, но да знае, че живее в друга къща или да не го вижда,на да знае, че го има и че го обича. newsm78

# 27 22 апр. 2008, 21:06 ч.

Мнения: 1 599

Ох а какво да правят тези татковци, който след раздалата им с девойката се опитват да си видят детето... пращат подаръци (които после се хвърлят) а тя не му дава детето??? само в нейно присъствие можело...какво да кажем за тези???? То нали знаете различни хора различни случки..аз познавам татко , който би дал всичко, за да си вижда детето... и това не му пречи на новата връзка!!!

# 28 23 апр. 2008, 00:00 ч.

Мнения: 3 720

Цитат на: muzka в вт, 22 апр 2008, 09:02

Не го е търсил. Детенцето си има нов татко, който да го обича и да се грижи за него, така че по-добре да не се обърква между двама бащи. Това е логиката на мъжа ми, не моята! И аз не знам кое е по-добре, но не ми звучи правилно-все пак кръвта вода не става.

# 29 23 апр. 2008, 10:04 ч.

София
Мнения: 1 456

Много пъти съм си мислила да ида и да му кажа
" Слушай, бе байчо ти това детенце няма ли да дойдеш да го видиш, поне!" Ама после се замислям, че няма голяма полза. То като не го прави воден от чувставата си... и като претегля плюсовете и минусите, май з адетенцето е по-добре да не го вижда, че да не чувства липсата му после.
Сещам за многото филми, дето бащите не търсят децата си, пък като прекарат време с тях не могат да се разделят newsm78

Това сигурно го има само по филмите, обаче?

Aia, то добре, че ги има и другия тип татковци иначе докъде ще я докараме? Не знам какво би подтикнало една майка да не допуска бащата до детето, но сигурно и това си има обяснение.

Аз се опитвам да разбера, защо има татковци, които дори не търсят и възможност за подобни срещи и ако има нещо,което мога да направя в ролята си на трезво мислещ човек да го направя аз, пък дори и да е моя първата крачка.

# 30 23 апр. 2008, 10:32 ч.

Мнения: 1 599

muzka човека за който говоря е брат ми... няма да ви казвам как се чувства и как целува снимките на детето си....
Честно казано аз пък не мога да повярвам , че съществуват пък такива #2gunfire

бащи като цитираните по- горе... да каже ,че си имал друг баща... то кръвта вода не става... и никой не може да замени истинските родители.... Майките могат само да са благодарни , че не живеят с тези мъже

# 31 23 апр. 2008, 17:57 ч.

На този татко според мен хич не му пука нито за детето нито на жената. При случайните срещи , го обзема едно голямо чувство на вина, за постъпката която е направил и затова се държи мило и с любов. Това чувство за вина веднага изчезва след като приключи срещата и се появява от време на време когато сегашната му приятелка го зареже или се скарат. По мое мнение татковците започват да обикват истински рожбите си малко по късно , примерно до 1 годинка, така че ако той ви е изоставил докато детето е било още малко нямай надежда голяма.

# 32 23 апр. 2008, 18:48 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Това са мухльовци, за съжаление голяма част от българските мъже са такива. Не търся нищо от него, ако може да не го виждам съм щастлива, но да се сеща, че има две деца само по празници - не, това не е баща! Muzka , аз поне не съм чувала за баща, ойто се грижи за детето след като са се разделили с майката, такова им е възпитанието - децата са на майката и щом се разделят, той деца няма. Идиоти!

# 33 23 апр. 2008, 18:53 ч.

Мнения: 1 599

Цитат на: NikolForAll в ср, 23 апр 2008, 18:48

не съм съгласна с теб.... не всички хора са такива!!! Не може ме да слагаме под един знаменател всички мъжете както и жените...понеже аз познавам и жени зарязали си децата и не ги интересуват децата им...
А относно бащите има мъже които след като се разделят с жените им.... търсят децата си ... даже и дела водят, за да ги виждат водят bouquet

# 34 24 апр. 2008, 10:03 ч.

Italia
Мнения: 1 059

Aia, брат ти е едно изключение, което затвърждава правилото Wink

# 35 24 апр. 2008, 10:19 ч.

София
Мнения: 1 456

Цитат на: Bundi в ср, 23 апр 2008, 17:57

.... до 1 годинка, така че ако той ви е изоставил докато детето е било още малко нямай надежда голяма.

Bundi, само за протокола, ние си тръгнахме от къщата му няколко месеца след като се роди дъщеричката ни.
Той едва ли някога щеше да ни изостави, но атмосферата в която ни поставяше да живеем и отношението към мен и детето, беше един от поводите.
Аз не тая надежда, че някога ще се върне при нас, а бих искала да проумея механизмите на подобно поведение и ако е възможно своевременно да направя правилните крачки, като целтта ми е детето ни да не страда и да не чувства липсата му.

NikolForAll, дано не си права и има изключения. За съжаление аз не мога да дам пример за изключение, но нали всички ниесме хора с чувства и емоции. Те нямат ли нужда да виждат и да усещат дечицата си. Та те са плът от плътта им, както се казва. Thinking

Aia, сигурно брат се чувства точно така както аз очаквам да се
чувстват всички бащи, които не живеят с децата си.
За съжаление той е сред малцината. Дано намери начин да се споразумее с майката на детето и да се виждат, пък дори в нейно присъствие в началото.

# 36 24 апр. 2008, 11:41 ч.

Мнения: 1 599

muzka, NikolForAll брат ми заведе и дело... и дай боже скоро да може да си вижда детето... аз наистина не мога да разбера такъв баща, който да не иска да си вижда детето... за жената ок... ама собственото си дете ужас ...

# 37 24 апр. 2008, 12:46 ч.

Мнения: 2 723

И за мен темата е актуална.
Нашият татко вече 8 седмици има нещо по-важно от срещата с детето.
Странно ни е, защото сме жени.
Сигурно и те си имат своите причини, за съжаление можем само да гадаем.
И да се тровим, което не е никак здравословно Naughty

Ако не иска да вижда детото какво ти пука каква е причината?

# 38 24 апр. 2008, 13:39 ч.

София
Мнения: 1 456

Цитат на: Никси в чт, 24 апр 2008, 12:46

И да се тровим, което не е никак здравословно Naughty

Ако не иска да вижда детото какво ти пука каква е причината?

Ми, ако причината е нещо, което бих могла да
отстраня или променя да го направя сега, а не след години да си каже какво му е пречело, но да е твърде късно и никой вече да не го интересува "защо?"
Може би някой татко или поне мъж ако се включи, би могъл по-реално да погледне въху едно такова поведение.
Никси, много си права, че то женското мислене е абсолютно различно и можем само да си гадаем.

Мисля си, ако изобщо не ни вижда т.е да избегнем и случайните срещи, дали пък няма да се трогне?!Може би защото знае, че така или иначе ще ни види, защо да си прави труда специално да звъни. newsm78

# 39 24 апр. 2008, 14:09 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: muzka в чт, 24 апр 2008, 13:39

Ама виж сега, ако човека не иска да си види детето ти и на челна стойка да застанеш, той пак ще намери нещо дето му пречи...
Ще му пречи времето, работата, настинка някоя, твое лошо отношение, новата му връзка, кривото му настроение и т.н и т.н
Не се трови излишно с неща, които не зависят от теб.

# 40 24 апр. 2008, 22:23 ч.

София-Велинград
Мнения: 1 310

Никси ме знае,и аз съм една от тези мами,на който таткото си е бил дузпата.Дъщеря му е на 1.4.месеца и той не я е виждал от 09.07г..,не я познава,не я поздрави за първият и рожден ден,не знае ,че тя вече ходи,учи се да говори......
Много ме болеше,питах,защо и защо,но сега вече не питам нейскам и да знам,защото той не е ;татко; на моето момиченце,а само биологичен такъв.

# 41 26 апр. 2008, 00:28 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 441

Преди 2 г бях с момче по -малко от мен с 8г .Беше само секс и така след1 месец връзка забременях -до тогава си мислех че съм ялова и не ме е било грижа. Работех в Гърция и си мислех че ще си осиньовина детенце .Като разбрах че съм бременна му казах защото си миллех че така е правилно.Подчертах че не искм и не очаквам нищо ,но му дадох да разбере че за аборт не мисля.Заминах за Гърция бременна ,защото знаех че сега наистина 'е трябат пари и си казах че ще работя докато мога ,но тои реши да доиде с мен .Уредих го и работихме заедно беше не лека работа но тои не говореше нищо за бременноста ,аз също.Влязох в 7 мия и ре6ихме да изкараме 2 3 дни в Атина преди да се приберем .Там ми каза че ще бъдем заедно и ...му повярвах.Върнахме се аз в моя град роднините ме видяха с корема напред и им казахме какво сме решили После тои си отиде в неговия град да кайе ха техните и поваче не се обади.Има продължение ,но поста стана мн. дълаг а може и да не е интересно.

# 42 27 апр. 2008, 01:30 ч.

Мнения: 123

Така така говорим за татовците ,а да не забравяме че има и такива майки. Аз знам една и се чудя майка ли е изрод ли е .Е като видя подобни теми и ме хваща яд, да беше я писала' Защо има хора които не даржат да виждат дечицата си'. Че за бащата по ми се вижда нормално ,но не и оправдано подобно поведение, но за майката нищо неможе да я оправдае.

# 43 27 апр. 2008, 11:45 ч.

Мнения: 157

Цитат на: баба Буна в нд, 27 апр 2008, 01:30

....че за бащата по ми се вижда нормално ,но не и оправдано подобно поведение, но за майката нищо неможе да я оправдае.

Е в това е големия проблем, че изоставянето на децата от бащите е толкова популярно, че вече ни се вижда нормално. Няма нищо нормално в това да направиш дете и да го изоставиш - да не се вълнуваш има ли нужда от нещо, здраво ли е болно ли е.....
Питам се как живеят тия хора, как спят спокойно, как ядат... не си ли здават въпроса дали тяхното дете не е гладно...

# 44 27 апр. 2008, 11:50 ч.

Мнения: 51

ЗДР.

Познавам татковци който си "отглеждат" сами децата-но не те си ги отглеждат ,а техните майки!
Този факт прави ли ги -самотно отглеждащи децата си? newsm78

Не е важно само да финансират за отглеждането............... ooooh!

Такива с лопата да ги ринеш.
Според мен може да има само един на този свят който да НЕ се интересува от футбол,бокс,новата кола,комшийката как се е барнала,алкохола,риболова и Т. Н........- до болка познати удоволствия за мъжете на всички.....а за децата -тя мама ще ги гледа........
ИМА ЛИ ТАКИВА ДА ПОСТАВЯТ ДЕЦАТА СИ ПРЕД ВСИЧКО-МЪЖЕ?????????????ЕХ тази НАДЕЖДА!!!!!!!!

# 45 27 апр. 2008, 21:50 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: dipsy в нд, 27 апр 2008, 11:45

Питам се как живеят тия хора, как спят спокойно, как ядат... не си ли здават въпроса дали тяхното дете не е гладно...

Ооооо, спят си без никакъв проблем... хапват си с кеф... забавляват се... и са истински щастливи.
Вярваш или не, има хора, които просто не са създадени за родители.
А точно тези хора не ги интересува дали децата им са болни, гладни ли са, облечени ли са... просто защото ценностната им система е сбъркана и за тях има много по-важни неща от децата.
Тъжно, но факт...

# 46 28 апр. 2008, 00:56 ч.

Мнения: 173

Защото нямат ценностна система,която се гради още в детството,защото са безотговорни и мухльовци.Ще спра дотук,за да не бъда много крайна в изказванията си.

# 47 28 апр. 2008, 21:01 ч.

здравейте бих искала да ви споделя и своето мнение и донякъде да споделя горчивия си опит.За съжаление аз и дъщеричката ми изживяхме тази трагедия да спрат да ни обичат (таткото) и ни изхвърли от дома си с думите-мама каза че се съмнява че детето е мое-а аз бях бреманна в 7месец.Родих и успях да се справям с помощта на родителите си.Бебо вече е на 8мес и едва преди няколко дни таткото дойде да я види и установи че е негова!!!Сега твърди че иска прошка и че съжалява а твърди че иска да се съберем!Според вас заслужава ли да му се прости?Според мен унижението и отричането на детето неможе да се прости!Пък и как според вас подобаващо се иска прошка понеже и той самия незнае! Joy

Та дами какво да ви кажа на 22 съм самотна майка,мразеща мъжете,нямаща доверие на никого и искаща да е истина съжалението на злосторника съсипал живота на собственото си дете!Заслужава ли си да простиш и да търпиш заради детето си което заслужава да има баща!?!

# 48 28 апр. 2008, 21:53 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Не, не заслужава...
Не може само заради идеята детето да има баща на всяка цена...
Да се събираш с него и да търпиш безумните прищевки на "добрата" му майка...

П.С. А и това тук е подфорум Татковци... Wink

Не са само дами, въпреки че преимуществено жени пишат...

# 49 28 апр. 2008, 22:09 ч.

Мнения: 123

Моят съвет е да послушаш сърцето си.Ако имаш чувства към този човек ще направиш компромис,но не и заради детето,тя ще порасне и ще поеме по-своя път,а ти ще живииш с човек,към който нямаш чувства.Така,че изборът е изцяло твой.Успех

# 50 29 апр. 2008, 14:14 ч.

София
Мнения: 1 456

Цитат на: petia_koleva в пн, 28 апр 2008, 21:01

Според вас заслужава ли да му се прости?Според мен унижението и отричането на детето не може да се прости!Пък и как според вас подобаващо се иска прошка понеже и той самия не знае! дете!Заслужава ли си да простиш и да търпиш заради детето си което заслужава да има баща!?!

Прошка всеки получава рано или късно, стига да се покае! Не сме ние тези, които ще съдим. Ако намериш сили в сърцето и душата си му прости за унижението и съмнението и всичките обиди, защото гнева и омразата те яде отвътре и не ти дава покой.
Но Naughty

това съвсем не означава да му имаш доверие и да заживеете отново заедно като щастливо семейство. Ако все пак мислиш , че искаш да живееш с него, трябва да докаже, че държи на теб и детето. Че е допуснал огромна грешка....и както някой хора казват....по корем да се влачи и път да проправи към вас.
Животът на детенцето ти съвсем не е съсипан. Та той сега започва и само ти си човека от когото зависи щастието му.
Всички ние можем да изкажем мнение и дадем съвети, изхождайки от собствената си житейска съдба, но ти си човека който ще вземе решение за бъдещето. Вземи го с достойнство и увереност. Постави ако е необходимо условия. Изисквай да се отнасят към теб с уважение и почит, и ако това е непосилно за бащата, то той няма място в семейство ви.
Така мисля аз!

Цитат на: баба Буна в нд, 27 апр 2008, 01:30

Абсолютно ненормално и жестоко е както за баща да изостави детето си , така и за майка. В конкретния случай бих желала да разбера мотивите на един ТАТКО и затова питам именно тук при ТАТКОВЦИТЕ и въпроса е насочен към тяхното поведение умишлено.
За огромно съжаление има и такива "майки".

Последна редакция: вт, 29 апр 2008, 14:24 от muzka

# 51 19 май 2008, 02:50 ч.

средноголям град в България
Мнения: 145

Такива "татковци", както и "майки", просто не могат да преглътнат егото си. Отвращяват ме Sick

Мой братовчед беше зарязан от жена си с двете им деца, по-малкото нямаше дори 3 г. Тя замина за Либия като лекар и видя децата след 6 newsm78

години. След това си идваше на 2-3 години веднъж. Сега въпросните деца са студенти, отгледани от баща си и почти непознаващи майка си Sad

Гордейте се момичета, които отглеждате сами децата си, че не сте като тази "майка".

# 52 19 май 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: venina в пн, 19 май 2008, 02:50

Гордейте се момичета, които отглеждате сами децата си, че не сте като тази "майка".

Tова е последното нещо, което ще ме направи горда...
Факта, че съм им избрала за баща мухльо, който не намира време за тях, не е повод за гордост Tired

# 53 19 май 2008, 09:51 ч.

София
Мнения: 1 456

Никси, недей така, бе жена!
Че, откъде можеш да знаеш предварително.

Не знам дали съм горда, че сама се грижа за детенцето си ( в смисъл без баща й , щото иначе моята майка ми помага изключително много), но знам, че съм безкрайно щастлива и удовлетворена от това, че не ми се налага да му се моля за помощ и се справям сама.
Не съм преценила, не съм довидяла... е оказал се некачествен милия, ма то си е за негова сметка.

# 54 19 май 2008, 12:45 ч.

Мнения: 604

Имам приятелка на която съпругат и не е потърсил дъ6теря си 14години.Не е дал за отглеждането на дъ6теря си НИТО ЛЕВ!Тя го моли да се откаже от детето си за да не и създава проблеми с документи и т.н.,но той не иска само за да я мори бавно,а в съ6тото време не осъзнава 4е съсипва детето си.НА нито един рожден ден на дъ6теря си не се е обадил за да и честити,а детето безмължно страда и пита:Мамо КАКВО СЪМ МУ НАПРАВИЛА чЕ ТОЛКОВА МЕ МРАЗИ?
Е такъв ГАД по добре да не си го сре6тала

# 55 19 май 2008, 14:06 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: LUIZA2001 в пн, 19 май 2008, 12:45

Тя го моли да се откаже от детето си за да не и създава проблеми с документи и т.н

Не знам до колко си наясно, но такъв филм като да се откажеш от детето си НЯМА Naughty

muzka, не ме разбра. Удовлетворена и щастлива от ежедневните грижи за малките, да чувствам се.
Но горда не, не съм, защото нямам друг избор.
Или ги гледам, или какво?

# 56 19 май 2008, 15:23 ч.

София
Мнения: 1 456

Мдам! Права си!

Не знам що за същество е да вижда детето си и мен от 100-на метра разстояние и да не дойде поне от кумова срама, ей така
да каже едно "Здравейте!", ако не друго.

Вярвам, че ще успея да спестя на дъщеря си чувството,
че баща й я мрази ли не я обича или нещо подобно.
Бих могла да обясня, че тати живее в друга къща щото така е по-щастлив, ама как да обясня, защо не идва да я види, когато и тя го вижда че е наоколо!? newsm78

# 57 19 май 2008, 15:52 ч.

Мнения: 1 173

Петя,

помисли си преди да му откажеш. Аз съм самотна майка и ако знаех предварително това през което минах (сега синът ми е на 7, разделихме се като беше на 1) сигурно щях да запазя семейството си..

Много е трудно да живееш сама с дете, случвало ми се е като малкия е болен да няма кой да отиде до аптеката или до магазина.. няма кой да помолиш дори това.

Помисли си и дали ще намериш някой друг мъж, който да обича детето ти .. Тъжно е, но самотните майки не сме хич популярни сред мъжете.

Опитай се да помислиш трезво за бъдещето си. Успех!

# 58 19 май 2008, 16:49 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: muzka в пн, 19 май 2008, 15:23

Вярвам, че ще успея да спестя на дъщеря си чувството,
че баща й я мрази ли не я обича или нещо подобно.
Бих могла да обясня, че тати живее в друга къща щото така е по-щастлив, ама как да обясня, защо не идва да я види, когато и тя го вижда че е наоколо!? newsm78

Не ти е работа да и обяснаваш, че баща и я мрази, не за друго, а защото вероятно не е така.
Има хора, за които децата просто не са приоритет, особено след раздялата, но това н означава, че не ги обичат по някакъв си техен начин .
Уф, дано ме разбра какво искам да кажа ooooh!

# 59 20 май 2008, 08:55 ч.

София
Мнения: 1 456

Никси, разбирам прекрасно смисъла на думите ти, но не мога да проумея как е възможно?! То сигурно не и нужно де , ама да ме пита човек за кво` си бъхтя главата да търся отговорите на въпроси, които така или иначе никой друг не си задава?! Или поне не този дето трябва. Mr. Green

# 60 7 юни 2008, 22:55 ч.

ИМА ТАТКОВЦИ ОБЪРКАНИ И ТАКА УПЛАШЕНИ , ЧЕ ПРАВЯТ ГЛУПОСТИ ЗА КОИТО СЛЕД ТОВА МНОГО,МНОГО СЪЖАЛЯВАТ НО Е МНОГО КЪСНО.НЯМА ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА ДА НЕ ИСКА ДА СИ ВИДИ ДЕТЕНЦЕТО СИ И ДА СИ ЗАДАВА ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ.НО ИНАТ ,СТРАХ И ОТМЪЩЕНИЕ КЪМ ПОЛОВИНКАТА СЕ ПРЕХВЪРЛЯ КЪМ ДЕЦАТА.САМО ХОРАТА КОИТО НЕ ГЛЕДАТ МАТЕРИАЛНОТО ,А ДУХОВНОТО ПОБЕЖДАВАТ .БЪДЕТЕ ВЛЮБЕНИ В ЖИВОТА СИ И ЩЕ БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ . ГОВОРЕТЕ НА ТАТКОВЦИТЕ И ХОРАТА ОКОЛО ВАС С МИР И ВСИЧКО ЩЕ Е О.К.
СТЕФКА ПОПОВА

Ekcnpec: В този форум приемаме главните букви като крещене...

Последна редакция: пн, 09 юни 2008, 02:22 от Ekcnpec

# 61 7 юни 2008, 23:04 ч.

София
Мнения: 1 456

Чудесно е да имаш шанса да говориш и
още по-хубаво да бъдеш чут.
Но като Таткото го няма и не прави и опити да го има как
да му говориш и как точно всичко ще е О.К. Peace

# 62 8 юни 2008, 00:58 ч.

София
Мнения: 175

Като чета постовете и за пореден път се убеждавам, че напоследък се е напълнило с пухльовци /и пухли/. Наистина не мога да разбера какъв човек трябва да си, за да не виждаш децата си и да не се интересуваш от тях. Моят съпруг е такъв случай: за 30 годишен живот е виждал баща си 2 пъти и то преди 15 години. В неговия речник няма такава дума ТАТКО. Това го е направило по-силен, но по-уязвим. Придобил е супер крайно отношение към мъжете, които зарязват семействата и децата си и не проявяват интерес към тях.
В един от предишните постинги прочетох за плащана издръжка от крупната сума 80 лева Shocked

Какви са тези мухльовци??????? Sick

# 63 16 юни 2008, 16:49 ч.

Мнения: 370

такива татковци са болни от висша форма на егоизъм!!!! #2gunfire

# 64 17 юни 2008, 16:06 ч.

Искатели да ви кажа защо бих оставил жена си, заедно с детето?

1. Може да ми писна да ме обижда за щяло и за нещяло, а аз да се правя че не чувам, само за да е мирно и кротко
2. Ако не спре да ми натяква, че не може да прави нищо заради детето и че си е зарязала работата, за да го гледа
3. Ако не спре да си измисля причини за ревност. Работата ми е свързана със срещи с хора, включително и с жени, които да, звънят ми на мобилния телефон понякога; и да, пътувам понякога в командировка защото такава ми е работата. И тя го знаеше още преди да започнем изобщо да се виждаме. Не ходя с оная работа извадена навън...
4. Ако не спре да ми обяснява майка й колко е добра и колко ме обича. И да спре да се обажда на майка си по 15 пъти на ден. Ако аз го правя няма да е толкова щастлива.

И още...

# 65 17 юни 2008, 16:14 ч.

Мнения: 370

малиииииииии,някой май е лично засегнат от темата Rolling Eyes

то добре,айде женати е згафила спрямо тев,/примерно/,но детето в какво е виновно,зада го оставиш и него? newsm78

# 66 17 юни 2008, 16:47 ч.

София
Мнения: 1 456

dondoncho, в конкретния случай нито едно от тези Ако.. не е факт.
Съгласна съм, че в раздялата на двама души и двамата носят вина. Въпреки, че понякога вината ти е , че обичаш някого и му вярваш прекалено много и правиш невъзможното възможно заради НАС!!!

Но все си мисля, че каквито и отношения да имат двамата възрастни след раздялата, детето е плод на предполага се ЛЮБОВ и ВЗАИМНОСТ. Та в този ред на мисли и аз се чудя каква вина носи то милото за неуспелите да се разберат мама и татко?????
Това повод ли е да отпишеш детето и да се правиш,че не съществува и че няма нужда от обичта и подкрепата ти????

# 67 5 авг. 2008, 23:45 ч.

Мнения: 2 534

Цитат на: petmil в нд, 08 юни 2008, 00:58

В един от предишните постинги прочетох за плащана издръжка от крупната сума 80 лева Shocked

Какви са тези мухльовци??????? Sick

Такива с лопата да ги ринеш
При нас издръжката е 40 лв , минималната , преди два дни му се обадих да му напомня ,че не я внесъл вече втори месец , бил забравил

По темата , нямал време да се види с детето , много работел и т.н #Cussing out

Малката много тъжи за него , пита ме защо тати не идва , защото била лоша ли ooooh!

И от там се започва обясняването , че е най-доброто дете на света , че тати просто е много зает , но си мисли за нея ... , а тъпака даже не и се обажда да я чуе , но детето ми няма вина за това и аз съм длъжна да запазя здрава психиката на малката ...колкото и да ми се плаче понякога

# 68 6 авг. 2008, 09:56 ч.

Мнения: 904

Не съм била в такава ситуация и дано никога не попадам, но имам един пример пред себе си и мира не ми дава поведението на бащата, но и не мога да взема отношение защото този мъж е девер ми.
Той и жената от която има вече 16годишен син са се разделили доста отдавна, след това се жени за една меко казано проста и ограничена жена, да да това е етървата и да ви кажа нищо лошо не ми е сторила но от това което прави или по скоро настройва мъжа си да не прави ми е паднала много ниско. Техните общи три момиченца до скоро не знаеха че имат брат,и когато баба им е казала е имало война в къщи, откъде на къде ще им казва това и после на децата им било обяснено че не им е брат ами е "половин брат" Thinking

,успяла да вкара на мъжа си идеята че това момче може и да не е негово и щяла да го кара да иска ДНК изследване,е казвам ви паднах това като го чух, момчето просто е одрало кожата на баща си.
Тая патка не си ли дава сметка че момичетата и утре други ден могат да се срещнат случайно с това момченце, и да завържат връзка, ми света е толкова малък, и кво правим тогава, ама то откъде толкова акъл да погледнеш нещата и по този начин.
Да не споменавам че детето не е виждано от баща поне от пет години,аз от толкова време имам наблюдения.
Хайде сега вие ми кажете нормално ли е един фактически родител(етървата) да постъпва така с чуждо дете?

# 69 6 авг. 2008, 10:16 ч.

София
Мнения: 1 456

Страхотна, не опрвадавам подобно поведение на етървата ти, но винаги съм се чудила на възможността една жена или човек да влияе и да втълпява на друг нещо , което той не иска т.е ако бащата иска да вижда и да поддържа детето си нищо и никой не би следвало да е в състояние да му попречи. Породенто съмнение дали детето е негово или не е по-скоро плод на липсата на доверие към бившата съпруга може би.... Чуждият или във вашия случай етървата може да каже и да иска всичко, но решаващ и единствено меродавен е бащата и неговото виждане за детето и връзката с него.

# 70 6 авг. 2008, 13:38 ч.

Мнения: 904

Като цяло девер ми за мен е поредния пухльо(нещо средно между п...а и мухльо),защото един мъж на място не би позволил да му скачат по главата жена и тъща.Интересна ми беше реакцията на етървата, когато ми чу мнението за ДНК изследването, ако аз съм на мястото на майката на момчето и съм 100% сигурна че детето е негово няма да имам нищо против да се направи това изследване, но после ще им разкатая фамилията, ще го съдя до дупка да плати всички издръжки на сина ми с лихвите, че и за морална обида ще ги съдя и ще ги докарам до просешка тояга, до положение да нямат пари за елементарните нужди за техните деца да покриват.Не стига че това дете е лишено от вниманието на родния си баща заради нея ами ще тормозят и жената и то при положение че тя не е поискала от него и един лев ooooh!

.
Ей като чу какво може да и дойде до главата етървата направо се изприщи цяла Shocked

, от тогава и дума не отворила за ДНК тестове Wink

.
А него въобще него оправдавам само за да нямаш проблеми със сегашната си съпруга да забравиш че имаш и син за мен е супер идиотско поведение.

# 71 10 авг. 2008, 09:35 ч.

Варна
Мнения: 3 953

Четох, четох и никъде не видях някой мъж /татко/ да е отговорил по въпроса конкретно. Предимно постове на майки. newsm78

Да вярно ,че сме от различни планети мъжете и жените, ама все трябва да има някъде пресечна точка пък било то и детето...
Странни са ми оправдания, от рода на "той/тя си има нов татко", "да не го объркваме /детето/" и т.н.
А направо си е страшно като се почне с темата "не е от мен".
Нека чуем някое и друго мнение от Марс Wink

# 72 14 авг. 2008, 10:09 ч.

Аз самата си задавам този въпрос вече 13 години. Родих дъщеря си на 17, бащата беше на 18. Направихме годеж, определихме дата за сватбата, но майка му дойде една вечер и си го "взе". Това е точната дума. Не ме искала за снаха. Вярно ние самите бяхме деца, но вече чакахме дете. Бях бременна в петия месец. Тогава той казваше че иска детето. Но си тръгна и не се върна повече. Опитах да го потърся, говорихме, но нищо не решихме. Роднините ни се бяха хванали задраво за гушите. Така аз завърших като частна ученичка, родих дъщеря ни. Обадих му се след няколко месеца, но той каза че ако му се обадя още веднъж ще ме пречука. Междувременно майка му твърдеше, че детето не е негово. Не поисках нищт от тях. Започнах работа. След известно време срещнах друг мъж, създадох семейство. Той прие дъщеря ми, имаме и още едно дете. Свекърва ми обаче създаде редица проблеми и се наложи да кажа на дъщеря си, че тя има друг татко, който живее далече. Минаха години. В трети клас тя поиска да срещне биологичния си баща. Той се съгласи, подари й голямо мече и не се обади повече. Така до тази пролет, когато тя събра смелост да му се обади. Определиха си среща, но той не се появи и си изключи телефона. Преди месец детето ми започна да припада, губи съзнание за часове наред. накрая направи и гърч и я приеха в интензивното в кома. Така и не можаха да й поставят диагноза. сега пие хапчета за епилепсия, която се дължала на силно емоционално разстройство. Така е според лекарите. Когато беше в кома се обадих на биологичния й баща. тогава той ми каза, че само съм мъчела детето, не искал да ме чува и вижда и че аз съм я докарала до това състояние. Това е малка част от историята. съжалявам, че е толкова дълга. Но ме боли. И ме е страх. И ми идва да крещя. И не знам какво да правя. никога нищо не поисках от него. Не му пречех да я вижда, той никога не го поиска. Толкова години тя страдаше, а аз не успях да й помогна да преживее болката. Сега ще продължа да се боря и ще намеря начин да я излекуват лекарите. Моля се за това! Но на мен вече не ми останаха сили. Дано успея да й помогна!

# 73 14 авг. 2008, 10:32 ч.

София
Мнения: 1 456

Bubbka, кураж мила! bouquet

Преживяла си толкова много жестокост и злоба!
Ще се справиш и сега.
Пък и не си сама. Нали имаш семейството си до теб.
Дано детенцето се оправи!

Вече зпочвам да се чудя дали пък не е по-добре, именно този
тип "бащи" да не виждат децата си. И в същност това , че не искат да имат общо тях да е по-добре за дечицата и за дпокойствието им.

# 74 14 авг. 2008, 10:34 ч.

Мнения: 40

Бащите нямат инстинкт като майките. Бащиното чувство се възпитава още от преди раждането на детето. Липсва ли контакта- това чувство не може да се развие. Това се случи и с моя баща. Но за късмет може да се развие у други мъже, което да ги превърне в бащи.
Таткото не е този, който е направил бебето, а този, който живее и се грижи за детето.

# 75 14 авг. 2008, 18:21 ч.

Мнения: 1 599

Цитат на: Аделаида в чт, 14 авг 2008, 10:34

не е хубаво всички хора да се слагат под един знаменател ... има бащи, които водят дела за попечителство , НО поради скапаната ни съдебна система 1 година целуват снимките на децата си .... и чакат с нетърпение да дойде денят и да видят детето си... и да го прегърнат... като подадеш иск за дело минават 3 месеца до самото дело...запознават се с случая... след още 2-3 месеца насрочват 2ро дело със свидетели... след още 2 месеца излиза решението... майката го обжалва.... хайде сега не може да се насрочи друго понеже съда е в отпуска 3 месеца... септември ще подаде ме за ново дело... което сигурно ще е декември месец.... и този баща кога ще го види след 2 -3 г?????????????? и какво да направи... да хване и да си отвлече детето? Има и майки, които и грам не мислят за психиката на децата си..понеже 1 дете има нужда от 2 мата родители...

Муци съгласна съм ,че на тип "бащи" не трябва виждат децата си

# 76 14 авг. 2008, 19:55 ч.

Мнения: 40

Зададен е конкретен въпрос и аз давам конкретен отговор. Това е моето виждане по въпроса. Естествено винаги има изключения. Но смятам, че поговорката "Далече от очите- далече от сърцето" важи с пълна сила относно отношенията баща-дете. Родителят, участващ активно в живота на детето си се привързва по-силно към него- това го твърдя със сигурност. И с не малка доза съжаление.

# 77 15 авг. 2008, 02:35 ч.

Мнения: 1 599

Аделаида извинявай bouquet

малко грубо се отнесох с теб ... просто наистина хората са различни и не могат да се слагат под един знаменател! Много си зависи до хората около мен май повечето са майките зарязали си децата .. и майки, които не искат бащите им да виждат децата им... и явно заради това... bouquet

# 78 15 авг. 2008, 09:47 ч.

София
Мнения: 1 456

А какво ще кажете за "пред очите, но далече от сърцето????"

Разбира се всеки изхожда от микро обществото в което живее и това на което става свидетел по собствения си житейски път.
Аз лично не мога да разбера нито майка изоставила детето си, нито баща който не проявява никакъв интерес към детенцето си или от време на време да пита как е. Confused

# 79 15 авг. 2008, 09:57 ч.

Мнения: 40

Цитат на: Aia в пт, 15 авг 2008, 02:35

...

Цитат на: Муци в пт, 15 авг 2008, 09:47

А какво ще кажете за "пред очите, но далече от сърцето????"

И това го има, светът е шарен. Но доколкото разбрах въпроса в първия ти пост, говорим за бащи, които НЕ живеят с децата си. Гореспоменатото според мен е основната причина.

# 80 15 авг. 2008, 14:03 ч.

София
Мнения: 1 456

Да така е!
Не съжителства заедно с детето таткото, но често го вижда отдалече т.е. малко или повече има контакт.

Както и да е!
Желанието ми беше да намеря отговор на този въпрос за да знам дали аз не пропускам нещо или пък бъркам някъде, като не намирам правилния път към таткото на детенцето ми. Дали несъзнателно не възпрепятствам това да бъдат заедно, като напълно съм го игнорирала от живота ни. Не, че той търси поводи да е част от него, но и аз не търся и не предлагам вече такива. Сигурна съм в това, че ако човек иска да го направи , той просто го прави. Стига
да го иска!!!!!!
Извода до който стигам, е че май по-правилно е да търся път към човека който ще бъде до нас и който няма да има нужда от доводи и мотивация за да ни обича и подкрепя , а просто ще го иска!

Благодаря на всички ви за споделените откровения и мнения!

Бъдете щастливи! bouquet

# 81 15 авг. 2008, 22:57 ч.

Мнения: 903

Муце, случайно попаднах на тази твоя тема... Имах известни предположения за ситуацията, в която се намираш, но никога не съм ти задавала конкретни въпроси, защото според мен човек трябва да говори за нещо, когато се чувства готов, а не да бъде подпитван... Та в тоя ред на мисли, надявам се да не се почувстваш дискомфортно от това, че вземам отношение по темата, щото иначе си обсъждаме други неща...
Това, което искам да ти кажа е ----->

Цитат на: Муци в пт, 15 авг 2008, 14:03

Извода до който стигам, е че май по-правилно е да търся път към човека който ще бъде до нас и който няма да има нужда от доводи и мотивация за да ни обича и подкрепя , а просто ще го иска!

-----> Изводът ти е напълно правилен!
Не би могла да знаеш какви са вътрешните мотиви на вашият "татко" да не иска да си вижда дъщеричката. Не само че не би могла, но не ти и трябва. Опитала си се да дадеш шанс, да създадеш предпоставки, но отсрещната страна просто е отказала да се възползва от тях. А върху липсата на желание от негова страна /независимо какво поражда тази липса/ ти няма как да въздействаш. А и да има как, струва ли си?! Какво ще дадеш на дъщеря си по този начин - привидното усещане за баща при липсата на достатъчна емоционална подплатеност у него?! Децата усещат изключително добре неискреността и едва ли дъщеричката ти ще се чувства щастлива от подобни контакти с таткото, когато той я вижда едва ли не на сила и само поради криво-разбрано задължение... А нали в крайна сметка най-важен е емоционалния комфорт на детето! Затова аз и за моя конкретен случай /знаеш го/, пък и изобщо за тоя род отношения съм твърдо на мнението, че важи поговорката "На сила хубост не става".
Така че, опитай се да последваш извода, до който и сама си стигнала... Hug

# 82 15 авг. 2008, 23:23 ч.

Мнения: 161

Дете съм на разведени родители и от моята гледна точка мисля извода ти е правилен. Няма смисъл да се опитваш, само ще причиниш болезнени спомени на детето си. Бащата като такъв за съжаление ще си остане само биологичен, да бъдеш тати вече е нещо друго. Колкото по-бързо го игнорираш толкова по-добре. Когато си намериш спътник в живота той трябва да е готов да приеме и твоето дете и неусетно да се превърне в мечтания тати.

# 83 16 авг. 2008, 12:03 ч.

София
Мнения: 1 456

Блонди, мила благодаря ти за искреността!
Такава е ситуацията при нас! Не съм разказвала, но не съм и крила
, а просто се опитвам да намеря правилните отговори и как постъпват другите мами и татковци в подобни ситуации.
Има си място и време какво и с кого да говориш, та затова не съм споменавала в нашата си друга тема за терзанията си. Mr. Green

Chеfolino, bouquet

От доста време съм го отписала като перспектива, но се зачудих точно тази моя категоричност и прекъсване на всякакъв контакт дали е правилното решение за детето.

Последна редакция: сб, 16 авг 2008, 12:09 от Муци

# 84 16 авг. 2008, 15:45 ч.

Мнения: 903

Цитат на: Муци в сб, 16 авг 2008, 12:03

Блонди, мила благодаря ти за искреността!
Такава е ситуацията при нас! Не съм разказвала, но не съм и крила......
... Има си място и време какво и с кого да говориш.......

Муце, чудесно разбирам мотивите ти... - те са горе-долу единтични с моите, поради които пък аз не съм разказвала за заболяването на Лорка ----> не защото крия, а защото си има време и място за подобни теми... Искам да знаеш само, че винаги съм насреща, ако имаш нужда да споделиш нещо, дори само за да се разтовариш! Hug

И макар че не съм chefolino, ще си позволя да коментирам думите, с които последно си се обърнала към него -----> "От доста време съм го отписала като перспектива, но се зачудих точно тази моя категоричност и прекъсване на всякакъв контакт дали е правилното решение за детето." -----> Виж миличка, човек е отговорен единствено за собствените си решения и поведение. Недей си вменява сама излишно вина заради чуждите постъпки или липсата на такива! Т.е. вашият "татко" е предполагам пълнолетен и умствено достатъчно съзрял човек, който е в състояние да взема съзнателни решения и да предприема съответните действия. Това че се е дистанцирал от собственото си дете и не проявява грижа, дори интерес, е негов съзнателен избор, за който ти не си отговорна! Сигурна съм, че достатъчно време си посветила на това да му дадеш шанс да се почувства като татко, преди да го "отпишеш" като загубена кауза. Така че не се терзай заради настоящата си категорична позиция, защото не тя е причина за неговото дистанциране. Всеки сам ръководи живота си и е отговорен за постъпките си... И затова съм сигурна, че дори и сега той би могъл да се заинтересува от дъщеричката си /в случай че му "дойде музата" разбира се/, независимо от твоето категорично поведение - то не е в състояние да го спре... Да, би могъл, ако почувства достатъчно силна вътрешна мотивираност за това.., но не го е сторил, нали?! Затова не натоварвай душата си с чужда вина! Просто бъди ведра и усмихната майка на прекрасната си дъщеричка и всичко останало ще е наред! Знаеш, че си те обичам! Hug

# 85 16 авг. 2008, 15:58 ч.

Мнения: 161

Муци, поддържането точно на този "нездрав" контакт тормози и ще създава повече комплекси на детето ти. Сега то просто усеща че баща му не е като другите бащи и може би сега не го изявява, но по-късно когато започне да усеща заобикалящия свят за него ще е тормоз да очаква нещата които получават другите от своите бащи, а от своя собствен не. Създадеш ли макар някакво чувство на привързаност сега то по-късно много трудно ще скъса навика да търси този човек като свой баща и да очаква от него башинско отношение, съвети и пр. 10 години се мъчих така, пораснах, дойде ми време да се оженя и едва тогава осъзнах че тоз моя баща, никога не е бил такъв, трудно беше, но прекратих всякакви контакти, знам му телефона, той моя също, но в момента дори не ме интересува дали е жив и за пръв път се чуствам некомплициран. Не сме се карали, дори не сме имали някакви кой знае какви спорове...
Твоето дете от биологичния си баща никога няма да види бащинска грижовност, бащинска строгост, привързаност, задълбочен съвет, интерес към игрите му и т.н. и повярвай ми то макар на някакво неосъзнато ниво това го усеща и по-късно от това ще го боли.
Прекрати контакта докато е малко и намери достоен мъж в живота си, който е готов да го приеме като свое - тогава твоето дете с трепет ще му казва "тати" и ще го усеща като такъв.
П.С. Това не важи за всички бащи естествено -имам приятели, чиито бащи бяха дори в други градове ама им се обаждаха непрекъснато, мине се не мине седмица - и цъфнат и почват едни сълзи, целувки, взимаха ги за ваканции при другите им братя и сестри и сега се случи да са студенти в един и същи град - неразделни са, живеят заедно, няма дрязги и пр. Всичко зависи от човека, но от това, което казваш ти си правя изводи че не е така.

# 86 16 авг. 2008, 20:46 ч.

Мнения: 903

Цитат на: chefolino в сб, 16 авг 2008, 15:58

chefolino, да прочета това твое мнение беше много полезно и за мен, защото аз самата преди години се терзаех от същите мисли като Муци. Когато реших да се разведа с бащата на дъщеря ми, аз се опитах най-настоятелно да му внуша, че се развеждаме ние двамата, а не той с детето и че никога не бих застанала по между им, стига той да иска да я вижда и контактува с нея. Той обаче предпочете да се отдръпне. И тогава по чисто логически път, игнорирайки доколкото е възможно субективните си емоции, стигнах до същите заключения, които си изложил и ти. Но аз съм израстнала в здраво семейство с двама чудесни родители, т.е. нямам личния негативен опит ... Докато ти като дете си преминал през това, преживял си го и го разказваш от 1-во лице единствено число... и затова ми е наистина ценно да намеря потвърждение на собствената си логика в твоите думи.
Разбира се говорим за случаите, когато след раздяла на родителите, бащата сам съзнателно прави избора да се "изключи" от живота на детето си. Защото, както и сам си писал, всичко зависи от човека... И има бащи и бащи... Или с други думи в това е разликата м/у "биологичен донор" и "татко" Peace

# 87 17 авг. 2008, 19:43 ч.

София
Мнения: 1 456

E, аз пък си мислих че все има нещто което да направя или пък да не направя. newsm78

Дори мои познати ме "обвиняваха" че съм го освободила от всякакви отговорности и задължения и как така съм искала да се грижи за детето като сама не го търся. Той от къде да знаел какво ни трябва? (Като все пак сме живяли заедно и след раждането на детето и ако не да купува винаги е бил свидетел какво ни трябва)Е, такива мнения много ме объркваха. #Crazy

И тогава и сега знам, че ако има нужда и желание да бъде с нас или с детето си нищто не би го спряло.

Блонди, chefolino вашите думи и опит го потвърждават и ви благодаря, че го споделяте с мен. bouquet

# 88 17 авг. 2008, 22:22 ч.

Мнения: 161

На калпава ракета космоса й крив и това е последният ми коментар в тази тема.
Винаги съм бил против даването на личностни съвети по този начин поради 2 неща - 1взаимоотношенията между двама души са нещо много лично и може да бъде разбрано преди всичко от тях двамата. и 2. Безплатният съвет на друг гръб винаги е най-лесен.
Само от теб ще зависи бъдещето на детето ти. Все пак аз знам какво стана в моя случай, не е гаранция че и при теб така ще се получи.

# 89 19 авг. 2008, 19:36 ч.

София
Мнения: 816

До човек и чувство на отговорност ще да е момичета.Бившият ми мъж и баща на детето ми нехае за него,но пък сегашния ми мъж го гледа като свой собствен син.Той има още едно дете което е гледал от 8мес.бебе до 5год.Нарича я дъщеря и и ходихме на гости да си види,,внука,,.Моя син го нарича ,,тате,, и много се радва че чакаме бебе защото ще сме ,,истинско семейство,,.

# 90 20 авг. 2008, 15:46 ч.

София
Мнения: 1 456

Mimona, това е страхотно! bouquet

# 91 18 окт. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 152

Цитат на: Лаура Мерсие в чт, 17 апр 2008, 15:30

Такива мъже не са раждани от майка.

# 92 28 ноем. 2008, 15:11 ч.

Мнения: 61

най-лесното е да направиш едно дете,а после майката да му мисли как ще го отглежда сама #2gunfire

още по-грозно е да мрънкаш всеки ден,че искаш дете,въпреки че майката още не е готова за тази крачка,тя да приеме най-накрая идеята,и да й кажеш в края на третия месец от бременността,че не искаш това дете #Crazy

обяснението е просто- по-голямата част от такива мъже са ЕРД и това е! лошото е,че като се настроим така срещу него с идеята,че всички са такива,изпускаме и онези,които по някаква необяснима причина правят изключение от правилото... newsm78

никога не съм съжалявала,че задържах детето си и благодаря на Бог,че разбрах кое е същественото в живота ми и кое - не, щастлива и горда съм,че съм единственият родител на моето ангелче Heart Eyes

# 93 28 ноем. 2008, 16:18 ч.

София
Мнения: 1 456

sunko, бих нарекла това грозна постъпка и
абсолютно предателство!
Хубавото в случая, че поне си наясно какво
мисли той по въпроса и имаш отговора на
въпроса "Защо?" не търси детето.

Може би наистина е безмислено
да търсим отоговори на някой въпроси! :peace:

# 94 28 ноем. 2008, 18:41 ч.

Мнения: 2 723

Мацкиии, стига сте си блъскали главите.
Не се опитвайте да разбирате защо... има въпроси, на които отговор никога няма да получите.
Приемете го бе, много по-леко се живее после.
Неискали, ми много им здраве...
Не можете да ги накарате да заобичат децата, които не познават.
Просто има такива хора... това е.
Лош късмет за всички нас, които сме избрали точно такива мъже за бащи на децата си, ама пък няма път назад Naughty

Радвайте се на дребните и не се тровете излишно.

# 95 28 ноем. 2008, 22:07 ч.

Лично аз не мога да си представя, как ще забравиш, че имаш дете! Аз съм всеки ден с детето ми и не мога да си представя по голяма радост да го виждаш, как расте и постепенно става човек. Майка му ни заряза и си развява оная работа и се сеща за него ако няма с кой да излезе сигурно.
С други думи, има и различни татковци.

# 96 29 ноем. 2008, 12:38 ч.

Мнения: 61

Цитат на: td2006 в пт, 28 ное 2008, 22:07

лично на теб изказах възхищенията си в една друга тема,която си започнал Hug

защо няма повече съвестни мъже като теб?и всъщност къде са "самотните" бащи в този форум? bouquet

# 97 4 дек. 2008, 22:53 ч.

Мнения: 2 468

Цитат на: Никси в пт, 28 ное 2008, 18:41

Радвайте се на дребните и не се тровете излишно.

Да, права си, доста добре формулирано.
Многото здраве му го пращам мислено всеки ден.
Животното обаче лъже синът си, че ще дойде го вземе, а не идва. Детето ми искаше да контактува с баща си, но се разочарова нещо, дори веднъж каза: "не искам да ходя. защото ме излъга. нали го знаем колко има в главата си..."
Не знам дали БНД е лош късмет или късата клечка. За мене е просто минало, към което няма да се върна вече. Мина времето, когато исках да го #2gunfire

Имам си друга опция за него, поне не ми къса нервите вече и тя е ignore2

# 98 5 дек. 2008, 13:27 ч.

Мнения: 61

и аз съм на мнение,че е по-добре да няма никакъв контакт с биологичния си т.нар. "баща", за да не се травмира излишно.децата като са малки нищо не разбират от обяснения от рода на "тати живее далече,но си мисли за теб " и т.н. лесно се манипулират и с подаръци, които обаче не могат да заместят истинската привързаност и обич от страна на БНД.обаче това не пречи на малкото същество вече да пита "кога ще дойде тати"...айде мерси,по-добре без този целия кошмар.не искам да го виждам,камо ли да го моля за нещо.оправяме се чудесно и сами.
п.с.:имам личен пример до себе си-разведена приятелка,чието детенце постоянно страда за баща си, кога ще дойде, защо не се обажда... ooooh!

само страда горкото, а познай на БНД колко му дреме на...шапката #2gunfire

# 99 5 дек. 2008, 13:51 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

какво е БНД?

# 100 5 дек. 2008, 15:48 ч.

Мнения: 61

БНД=бащата на детето
въпреки че на "моя" по-подхожда -
ЕРГ= едър рогат добитък Joy

# 101 5 дек. 2008, 16:45 ч.

Мнения: 20

Имам чувството,че за тези бащи,това е странен начин да си отмъщават на майката на детето.Добре де,ама детето питал ли го е някой "хайде сега,кои мама и тате ще си избереш?" newsm78

.Други,може би,от чисто и откровено безхаберие...знам ли...то обеснява ли се такова нещо??? ooooh!

# 102 5 дек. 2008, 16:46 ч.

Мнения: 2 468

Цитат на: sunko в пт, 05 дек 2008, 15:48

въпреки че на "моя" по-подхожда -
ЕРГ= едър рогат добитък Joy

# 103 13 дек. 2008, 23:53 ч.

Sofia
Мнения: 4 701

Сега не им пука, но в един по - късен етап от живота нещата се променят и не децата са тези, които имат нужда от баща, а той е този с нуждата Peace

Това от опит - аз и моя баща.
А относно случайните срещи и приливите на чувства, имам такава приятелка, чийто "мъж" , с когото естествено са разделени на приказки дава мило и драго и живота си за сина им, но на практика не му купува и едни памперси ....

# 104 15 дек. 2008, 21:25 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Shantal в сб, 13 дек 2008, 23:53

на приказки дава мило и драго и живота си за сина им, но на практика не му купува и едни памперси ....

Те на приказки всички са много силни...

# 105 15 дек. 2008, 22:24 ч.

Мнения: 2 175

..Имам близък, който дъълго време ходеше с една девойка..(7-8 години).
Обичаше я много, глезеше я, осигуряваше и всичко, водеше я навсякъде из света..
В един момент бизнесът леко му се посрина..временно, баща му починал и тн..
И точно тогава тя му изневерила..Хванал я по най-тъпия начин..
Направо полудя..разделиха се и тя заживя с новото гадже..
Но един месец след това съобщи на първия, че е бременна..и му се молеше да се върне.
Но той не й прости (лъв!)..
Не призна и детето, но всеки месец й превежда немалка сума пари..
А мацката го засипва с смс-и и снимки на малката и 3 г. след това продължава да "реве" и да иска да се връща..но и продължава да живее със следващия..
Rolling Eyes

# 106 19 дек. 2008, 01:37 ч.

Мнения: 11

Цитат на: Maria-Magdalena в пт, 05 дек 2008, 16:45

.Други,може би,от чисто и откровено безхаберие...знам ли...то обеснява ли се такова нещо??? ooooh!

Защо си мислиш, че го няма и обратното? И то в доста по-голяма сила. Както казваше един мой авер..."Голямото национално богатство на България са красивите жени. И сме държава само с една национална трагедия...Простите такива". Crazy

# 107 19 дек. 2008, 13:12 ч.

Мнения: 152

Добре, че българските мъже са умни, та да има равновесие.

# 108 19 дек. 2008, 14:31 ч.

София
Мнения: 1 456

Разбира се има мъже и мъже, както и различни типове жени.
Според мен отношението към детето не бива да страда поради
отношенията на двамата родители помежду им.
Дали се понасят или не , дали се обичат или не, дали се
мразят и ненавиждат или каквото и да било друго
емоционално състояние да споделят, присъствието на детето е факт.

Да знаеш, че имаш детенце някъде и да не правиш опит дори да
разбереш как е , е много тъжно.
Навярно тези хора, които постъпват така са много тъжни и отчаяни хора.

Мисля, че поради тази причина не можем да категоризираме
какви са българските мъже или жени.
Поводът за този въпрос е именно мъж и не виждам нищо умно нито
постъпката му, нито в поведението му. Peace

# 109 20 дек. 2008, 08:27 ч.

Мнения: 7

явно не са в ред затова не искат да ги виждат

# 110 20 дек. 2008, 12:56 ч.

Мнения: 2 468

Цитат на: veta в сб, 20 дек 2008, 08:27

явно не са в ред затова не искат да ги виждат

...а ние доколко сме били в ред, като сме си отваряли краката? Sad

# 111 20 дек. 2008, 23:56 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: elizabeth18 в сб, 20 дек 2008, 12:56

...а ние доколко сме били в ред, като сме си отваряли краката? Sad

Ами ... и вие колкото тях.

# 112 22 дек. 2008, 14:59 ч.

Мнения: 97

И аз да се разпиша!
Моята гледна точка е точно обратното.
Съпруга ми има син от първия си брак (18 г.) , но майката на детето не му даваше да се виждат, та камо ли да му ходи на гости. Едва след навършването на 16 г. на момчето , майката го пусна на гости. #Crazy

А издръжките редовни. .. #2gunfire

# 113 22 дек. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: makarena2 в пн, 22 дек 2008, 14:59

А издръжките редовни. .. #2gunfire

Коя част от това, което написа отговаря на въпроса на темата???

# 114 23 дек. 2008, 11:22 ч.

Мнения: 97

Цитат на: Муци в пт, 19 дек 2008, 14:31

# 115 23 дек. 2008, 12:40 ч.

София
Мнения: 1 456

Makarena,
кое от написанто те кара да се замислиш?! newsm78

# 116 23 дек. 2008, 13:56 ч.

Мнения: 42

Честа реакция при разводите е прехвърляне на негативите към детето - то напомня за несполучливия брак и приближава мъжа до нелюбимата му жена. Това възниква разбира се у хора, които не могат да превъзмогнат болките си или не знаят как и защо да обичат

# 117 23 дек. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 97

Цитат на: makarena2 в вт, 23 дек 2008, 11:22

Цитат на: Муци в пт, 19 дек 2008, 14:31

Отговарях на

Цитат на: Никси в пн, 22 дек 2008, 21:31

Цитат на: makarena2 в пн, 22 дек 2008, 14:59

А издръжките редовни. .. #2gunfire

Коя част от това, което написа отговаря на въпроса на темата???

# 118 23 дек. 2008, 17:54 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: raylight в вт, 23 дек 2008, 13:56

Вярно е това...
Въпросът в случая е какво кара тези хора да забравят потребностите на децата си от двама родители, вместо да мислят как да отмъстят на нелюбимата си жена... Няма нищо по-страшно от това да не можеш да обичаш детето си.

Днес говорих с бащата на децата си, който освен, че не ги е виждал от повече от 7 месеца, не е и дал 1 лев издръжка... щото аз съм взела решението да се разделим и затва да съм се оправяла сама... абе ейййй да не си ги направих тия деца сама бе???
Бил ми обиден и затова децата му да ходят гладни... Знае, че не взимам цяла заплата сега, знае, че докато гледам бебо не мога да искарвам нищо допълнително, ама не му дреме бе, грам не му дреме...
Одавна не се питам защо... точно защото разбрах, че има хора, които просто не могат да обичат... Обаче ме боли, заради малките...
Синът ми е на 3, дори не пита вече за баща си... къде съм дремала като го избирах... ooooh!

# 119 1 ян. 2009, 11:12 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 650

Ако смятате да превръщате темата във вайкане колко лоши са тези, които са изоставили децата си за сметка на нещо друго... Смятам да ви пратя в отчетните подфоруми... Намерете си мястото... Тук беше зададен конкретен въпрос и в последните три страници не видях почти нито един смислен отговор на него...
Ако ще дискутирате по него - воала, има тема...
Ако няма да дискутирате - заключвам...
Избирайте...

# 120 4 ян. 2009, 12:03 ч.

София
Мнения: 1 456

WALL•E, позволявам си в качеството си на на
автор на темата да избера - заключвай! Peace

Въпросът ми едва ли може да получи
конкретен отговор, поради различията в мисленето и
различните гледни точки и ситуации!
Целта ми беше да разбера имали по-различна
гледна точка от моята или друго обяснение на
подобна ситуация.

Благодаря на всички за споделеното мнение и
и ви желая спокоен и усмихнат ден! bouquet