Здравейте, пиша ви защото имам чувството че ще се пръсна отвътре, а няма на кой друг да споделя.Имам дъщеря на 5 години и в момента съм бременна в 5 месец.От самото и раждане до момента не сме се отделяли от нея, където и да ходим винаги сме заедно.Свекървата ми помага когато съм на работа идва за някой час и я гледа , но само за през деня.Моите родители живеят в друг град, и нямат тази възможност да я виждат често, но винаги когато имаме възможност заедно с мъжа ми и малката отиваме за някой ден на гости.Проблема възникна от това ,че при последният разговор с майка ми тя направо отсече:"Ще дойде вуйчо и и ще я вземе да я гледам за 2 седмици!".Ядосах се много първо аз съм нейната майка и аз съм тази която трябва да питат може или не може да я вземат!Второ когато и казах, че няма да я пусна тя ми отговори едва ли не ,че това решение не било мое , ами че мъжа ми не искал да я пусне, върви и обяснявай , че не е така един човек като си "навие нещо на пръста " каквото и да обясняваш е безмислено.Те не искат да разберат , че сме много привързани към малката и с всичко до момента сме се справяли сами,просто нямам такова доверие на друг / освен на мъжа ми/ за да я оставя толкова дълго време без да съм до нея.Още повече в сегашното ми състояние когато се притеснявам за всяко едно нещо ми е много трудно да взема такова решение да се отделя от нея.На всичкото отгоре се изредиха всички да ми звънят и да ми казват,че се сърдели /не директно / как съм я оставяла на свекървата а пък на майка ми не съм я давала.Разликата е , че свекърва ми идва у нас и я гледа за няколко часа, докато майка ми иска да я вземе за 2 седмици.Не знам аз ли не съм добре , защото много мои познати оставят децата си на бабите и дядовците без да се притесняват, докато аз не все още не смея, но в крайна сметка всеки сам решава как да си гледа детето.Просто исках да споделя с вас, дали има и други като мен и мъжа ми!Извинявайте ако съм ви дотегнала с писанието си!
- Публикувана: 16 апр. 2008, 10:20 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2008, 18:52 ч.
Защо не искат да ме разберат?
Не е важно има ли и други като вас. Ти сама си го казала
но в крайна сметка всеки сам решава как да си гледа детето.
Първо-никой няма право да ти се меси в отглеждането на детето ти.Дори да е собствената ти майка.Подходът й е бил супер грешен и твоята реакция е напълно оправдана.От друга страна,детенцето е достатъчно големичко вече и можеш да пробваш да го оставиш,но за по-малко време,така мисля аз.Много добре те разбирам,аз също не мога да си представя да се разделя с детето си за толкова време.Според мен опитай да обясниш на майка си,че ще се тревожиш за дъщеря си,и то не защото няма да полагат грижи за нея,а защото не сте се делили и ще ти липсва.А тревогите сега не са ти препоръчителни,нали така.И още един съвет,ако позволиш-доколкото е възможно дръж мъжа си настрани от тази история.Иначе може да се настрои срещу майка ти,ако чуе какви ги е говорила за него.От собствен опит ти го казвам,повярвай ми.Успех и лека бременност!
Ами не мисля, че има нещо толкова страшно в това майка ти да гледа детето. Първо е на 5 години, а не бебе и второ направо ти се учудвам на нервите - ти нямаш ли нужда от почивка при това си й бременна?
Аз лично с удоволствие давам Калоян на майка да го гледа. Първо защото детето има нужда от разнообразие, второ защото аз също съм човек и имам нужда да отдъхна от работа и домакинство за един ден.
Трето - след като теб е отгледала и направила човек, какво ще му стане на детето?
Само тонът на разговори между теб и майка ти не е удачен.
Аз лично с удоволствие давам Калоян на майка да го гледа. Първо защото детето има нужда от разнообразие, второ защото аз също съм човек и имам нужда да отдъхна от работа и домакинство за един ден.
Трето - след като теб е отгледала и направила човек, какво ще му стане на детето?
Само тонът на разговори между теб и майка ти не е удачен.
Тайна далеч съм от мисълта , че майка ми ще и навреди, напротив винаги когато сме били на гости са се грижели добре за нея , проблема не е в грижите на майка ми , а в това че не искат да се съобразят с нашето мнение и правят изводи които въобще не са верни, и най-ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
Аз не бих лишила детето си от удоволствието да бъде две седмици при баба! И не защото не мога да се справя сама, или пък защото имам нужда от почивка. Напротив, в най-трудните периоди сме си гледали децата и сме се справяли. За детето обаче, ваканцията при баба може да бъде чудно вълнуващо преживяване, което не бих искала да му отнема. Колкото и да ми е мъчно през това време...
най-ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
Колкото повече расте едно дете, толкова по-малко време ще прекарвате заедно. Нима, ако детето ти иска да отиде на летен лагер на море за 10 дни, няма да я пуснеш, заради това, че няма да е с теб? Или ще отидеш и ти?
Трябва да свикнеш, че детето ти не е вече бебе и не е хубаво плътно да е 24 часа с теб. Поне според мен.
Ако не си сигурна, че детето ще се чувства добре просто поради факта, че не е отделяна - не я пускай, а да се сърдят колкото искат! Но ако мислиш, че на малката ще и хареса и ако тя също иска да отиде: ами успокой се и я пусни. В случая според мен решението ти трябва да се базира основно на това какво детето иска и как ще му е по-добре. А ти ще се попритесняваш, но ще ти мине! Звънкай често по телефона, ако я пуснеш, за да си по-спокойна. И се разбери с майка ти, че каже ли, че иска да се прибира отивате и си я вземате!
Иначе, ако моята майка ми заяви, че тя била решила къде ще е детето ми дори и за един ден така остро ще отреагирам, че втори път няма да се случи!
Иначе, ако моята майка ми заяви, че тя била решила къде ще е детето ми дори и за един ден така остро ще отреагирам, че втори път няма да се случи!
От една страна, наистина подходът е бил погрешен. Не може просто, пък било то и собствената ти майка, да ти каже - идвам да го взема. Решението дали да отиде детето или не ще го вземеш ти.
Ти, може би, ще се чувстваш кофти, че малката я няма, но ако тя се чувства добре - какво лошо има баба й да я погледа малко. Наистина, както са писали и преди мен, в един момент това дете ще тръгне по лагери и т.н., как ще я спреш.
Но в крайна сметка основното е - ти си майката и ти решаваш.
Ти, може би, ще се чувстваш кофти, че малката я няма, но ако тя се чувства добре - какво лошо има баба й да я погледа малко. Наистина, както са писали и преди мен, в един момент това дете ще тръгне по лагери и т.н., как ще я спреш.
Но в крайна сметка основното е - ти си майката и ти решаваш.
Малеееее,кажи на майка ти че аз й давам и двамата ми сина даже не за две седмици , а за два дена поне,моите никой не ги взима и не поема отговорност за повече от няколко часа на ден ...това беше майтап разбира се,но добре си помисли,после с две деца ще ти е адски трудно(казвам ти го от личен опит),така че е по -добре ако не за две седмици,то поне за няколко дни я прати,а ако не се чувства комфортно винаги може да си я вземете...
Стигам до извода, че си ядонана не толкова, че някой иска да вземе детето, а че ти оказват натиск и абсолютно пренебрегват твоето мнение. От тази гледна точка ти решавай.
Все пак, бабите са незаменими, колкото и поразии да правят на моменти с децата ни. Децата имат нужда от бабите си, а и на мен ми харесва да общуват колкото е възможно повече. Няма каквода се шашкаш толкова. Привързаността си е привързаност, но едва ли има пряка заплаха за живота на детето. Майка ти е успяла да те отгледа жива и здрава и е много вероятно дори да се отнася по-добре с внучето, отколкото с теб като малка. Детето е достатъчно голямо, че да се справи със смяна на обстановката, дори ще му се отрази добре да се откъсне от вас. Разбирам, че хормоните ти бушуват в момента, но се опитай да разсъдиш логично.
Все пак, бабите са незаменими, колкото и поразии да правят на моменти с децата ни. Децата имат нужда от бабите си, а и на мен ми харесва да общуват колкото е възможно повече. Няма каквода се шашкаш толкова. Привързаността си е привързаност, но едва ли има пряка заплаха за живота на детето. Майка ти е успяла да те отгледа жива и здрава и е много вероятно дори да се отнася по-добре с внучето, отколкото с теб като малка. Детето е достатъчно голямо, че да се справи със смяна на обстановката, дори ще му се отрази добре да се откъсне от вас. Разбирам, че хормоните ти бушуват в момента, но се опитай да разсъдиш логично.
Детето ти е вече голямо и трябва и да се отделя от теб. Това е за негово добро. Майката-орлица създава безпомощни и неспособни хора. Естествено, че ще се притесняваш. Успокой се и кажи на майка ти, че не ти харесва начина по който са взели "самосиндикално" решение. За друг път да знаят. А ти бъди мъдра и се възползвай от свободата.
Вярно е че майка ти е трябвало да подходи по малко по-различен начин, но и не разбирам това упорство от твоя страна да не оставиш детето при някой друг.
Защо не попиташ него какво би искало и да се съобразиш с неговото мнение. На 5г си е съвсем голям човек.
А и не мисля, че сте и направили кой знае какво добро с това, че не сте я отделяли до сега от вас. Представи си как ще се чувства когато се появи бебето. Крайно време е да погостува малко при баба си. Хем ти ще си поемеш малко въздух и ще си уредиш някой неща, хем дъщеря ти ще разбере че не може да стои вечно до гъза ти.
Защо не попиташ него какво би искало и да се съобразиш с неговото мнение. На 5г си е съвсем голям човек.
А и не мисля, че сте и направили кой знае какво добро с това, че не сте я отделяли до сега от вас. Представи си как ще се чувства когато се появи бебето. Крайно време е да погостува малко при баба си. Хем ти ще си поемеш малко въздух и ще си уредиш някой неща, хем дъщеря ти ще разбере че не може да стои вечно до гъза ти.
Ваше право е да прецените на кого и за колко време да гостува детето ви. Връзката с баби и дядовци е важна, но аз лично разбирам тревогата ти. Беше ми адски неприятно и притеснително детето ми да гостува при свекърва ми защото я гледаше всичко на всичко веднъж на няколко седмици. Било ми е и неспокойно, и тревожно, и неприятно най-малкото защото не беше запозната с навиците на детето и майчински не бях сигурна адли малката ще се чувства изобщо добре. В крайна сметка спрях да я давам, който иска да я види може да ми се обади и да излезем на разходка за час.
dolphin-mama80 напълно те разбирам, при нас нещата са по същия начин, макар детето ми да няма 4 още, и да не съм бременна 
Все още не сме се делили, винаги е с нас, ако не с двамата, то с един от двамата - мама или тате /много сме привързани/. Може би и поради факта че живеем заедно с моите родители, а неговите са в провинцията и са стари и болни /тоест не може да им се повери дете, особено бясно като нашето
/
Вярно е - децата растат, и имат нужда от нови емоции, от отделяне от родителите, от оставяне сами да носят някои отговорности... ей такива неща
длъжни сме да мислим и за това. Те просто растат и това е хубаво 
Лошото е, че са ти предложили по този начин /или по-скоро не са ти предложили, а са ти го казали като свършен факт/. И аз бих реагирала така остро, както ти си реагирала 
Тя няма право да решава вместо теб, и може би е добре ясно да й го кажеш 
А иначе бих ти предложила, след като сравнява с гледането на свекърва ти, да я поканиш у вас за 3-4 дни, да гледа детето на ваш терен "като за начало". В крайна сметка щом то не се е делило, малко или много и за него ще е травмиращо... трябва първо да свикне
А пък после, ако добре върви гледането, и си изясните нещата около странния начин на взимане на решения на майка ти, тип "сметка без кръчмар", може и ти да се почувстваш по-уверена и да се престрашиш
А за обвинението на майка ти, че съпруга ти не пуска детето, недей изобщо да се обясняваш, защото ще излезе че се отбраняваш /и тя ще го изтълкува че е права/. Напротив, кажи й че си обидена за това отношение /че не ти вярва/ и нямаш намерение да я убеждаваш изобщо. Излиза че тя не ти вярва, а ти трябва да й повярваш и да повериш детето си?! /абсурдно нали/
Успех!
Все още не сме се делили, винаги е с нас, ако не с двамата, то с един от двамата - мама или тате /много сме привързани/. Може би и поради факта че живеем заедно с моите родители, а неговите са в провинцията и са стари и болни /тоест не може да им се повери дете, особено бясно като нашето
/Вярно е - децата растат, и имат нужда от нови емоции, от отделяне от родителите, от оставяне сами да носят някои отговорности... ей такива неща
длъжни сме да мислим и за това. Те просто растат и това е хубаво Лошото е, че са ти предложили по този начин /или по-скоро не са ти предложили, а са ти го казали като свършен факт/.
И аз бих реагирала така остро, както ти си реагирала Тя няма право да решава вместо теб, и може би е добре ясно да й го кажеш А иначе бих ти предложила, след като сравнява с гледането на свекърва ти, да я поканиш у вас за 3-4 дни, да гледа детето на ваш терен "като за начало". В крайна сметка щом то не се е делило, малко или много и за него ще е травмиращо... трябва първо да свикне
А пък после, ако добре върви гледането, и си изясните нещата около странния начин на взимане на решения на майка ти, тип "сметка без кръчмар", може и ти да се почувстваш по-уверена и да се престрашиш
А за обвинението на майка ти, че съпруга ти не пуска детето, недей изобщо да се обясняваш, защото ще излезе че се отбраняваш /и тя ще го изтълкува че е права/. Напротив, кажи й че си обидена за това отношение /че не ти вярва/ и нямаш намерение да я убеждаваш изобщо. Излиза че тя не ти вярва, а ти трябва да й повярваш и да повериш детето си?! /абсурдно нали/
Успех!
пусни детето мила.аз имам син на 7 год.преди също като теб си мислех,че никой не може да го гледа като мен,живеем с мойте родители,но майка ми работи и детето си го отгледах почти сама.когато беше бебе все виках че,няма кой да го гледа за малко та да пия и аз едно кафе като хората.сестра ми като спря да работи,малкият беше на 7 месеца,го закарах у тях да го гледат за един ден.закарах го.мъжът ми беше на работа.излезнах с приятелки пихме кафе с една дума починах си малко.пробрах се.не ме свърташе на едно место,като знам че малкият го няма,въртях се,въртях се и казах на майка"отивам да си всема детето"?живеем в един град/.не можех да го оставя,знаех че го гледат добре,но да не заспи при мен ...не мислех си че ще плаче за мен и разни такива.отидах и го взех.сега е на 7 год.и не се отделя от мен затова ти казвам щом някои иска да гледа детето не се колебаи а го остави при бабата .сега когато искам да го оставя да го гледат не мога,зсщото той не се отделя от мен,навсякъде е с мен
Не за пръв път чета тук във форума как майки изнемогват с гледането на децата, но не ги дават на баби защото не можели да ги отделят от себе си! Това си е чисто обсебване. Не прави така с детето, защото така вредиш и на себе си и на него. Тази зависимост в по-голяма възраст води до две неща: или трудно общуване с връстниците = проблем, или отвързване = проблем! Колко майки като мен са се молели някой да им вземе децата поне за един ден...
Напълно те разбирам. Моите родители също живеят далеч, те са на 500 км. Така че или те идват на гости, или ние ходим. До сега никога не съм оставяла дъщеря си на тях. Не че им нямам доверие, но разстоянието за мен е преклено голямо. И в интерес на истината ако някой просто ми заяви, че идва и взима детето ми за определен период без да ме предупреди и аз ще го отсвиря. Независимо кой е. Просто го кажи на майка си, че за теб не е нормално тя да решава еднолично кога и за колко време ще гледа детето без да те е питала. Все пак вие може и да сте имали някакви планове. Най- добре е да питаш дъщеря си и ако на нея идеята й допада, съгласете се с мъжа ти. Но скъси времето на една седмица. Спомням си когато свекърва ми взе Петя за седмица, защото карах шофьорските курсове. Те бяха на вилата, която е на 10 минути с кола от Бургас. Първия ден звъннах 5 пъти 
Откачена работа, но те разбирам.
Откачена работа, но те разбирам.
Аз разбирам,че е трудно собенно когато никога не си се деляла от нея,кумата ми е същата с нейните дечица ,но трудно е първия път ще се намъчиш първия път и после ще видиш какво облекчение е да има на кой да оставиш детето за повече от час-два,не мисля,че майка ти ще и навреди или няма да се справи и тя е гледала деца и има представа.Според мен трябва да го превъзмогнеш и да я дадеш айде да не за две седмици като за начало една седмица примерно,така ще е по добре и за теб защото ще си починеш а и ще свикниш да не си до нея всеки ден и час а и детенце ще свикне да не е само с теб това ще и помогне занапред.
Тайна далеч съм от мисълта , че майка ми ще и навреди, напротив винаги когато сме били на гости са се грижели добре за нея , проблема не е в грижите на майка ми , а в това че не искат да се съобразят с нашето мнение и правят изводи които въобще не са верни, и най-ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
Това ти е основният проблем и той наистина е сериозен, другото са бели кахъри и тръшкане, което отдавам на състоянието ти.
Трябва да свикнеш с мисълта, че дъщеря ти е отделен човек. Само след 2-3 години детето ще иска да отиде на екскурзия и то сама с чужди хора, тогава какво ще правиш. Обсебващите родители, които не се делят никога и по никакъв повод от детето си са нещо много лошо, не допускай да се превърнете в такива.
Родителите ти искат да ти помогнат и да се порадват на внучето. Дори не виждам нещо толкова страшно в начина, по който майка ти ти го е казала. Повечето родители в България говорят така с децата си, нещо като национална черта.
Пусни детето поне за седмица, а ти си почини.
В една частна детска градина наблизо водят децата на по 5 годинки на море на лагер, и майките ги пускат. Не виждам абсолютно нищо притеснително внучето да прекара дори цялото лято при баба си и дядо си?! Ама сигурно не разбирам, че още не съм майка, но така беше по мое време. И за много хора това е било момент да завържат приятелства, да се социализират малко извън семейството, и разбира се приятни спомени. Седни поговори с майка си спокойно и разбери, че не правиш добра услуга на дъщеря си, като я връзваш за себе си.
Тайна далеч съм от мисълта , че майка ми ще и навреди, напротив винаги когато сме били на гости са се грижели добре за нея , проблема не е в грижите на майка ми , а в това че не искат да се съобразят с нашето мнение и правят изводи които въобще не са верни, и най-ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
Това ти е основният проблем и той наистина е сериозен, другото са бели кахъри и тръшкане, което отдавам на състоянието ти.
Трябва да свикнеш с мисълта, че дъщеря ти е отделен човек. Само след 2-3 години детето ще иска да отиде на екскурзия и то сама с чужди хора, тогава какво ще правиш. Обсебващите родители, които не се делят никога и по никакъв повод от детето си са нещо много лошо, не допускай да се превърнете в такива.
Родителите ти искат да ти помогнат и да се порадват на внучето. Дори не виждам нещо толкова страшно в начина, по който майка ти ти го е казала. Повечето родители в България говорят така с децата си, нещо като национална черта.
Пусни детето поне за седмица, а ти си почини.
И аз така мисля
Мъъъъничко търсиш "под вола теле" 
А и има хиляди начини да откажеш без да ги засегнеш след като това очевадно е техния опит да ти помогнат докато си бременна.
Дай възможност на бабите и дядовците да гледат внучето си. Отношенията между бабите и внучетата са незаменими. Децата стават по сигурни в себе си а и бабите по щастливи. А и вие ще останете сами и ще си отдъхнете. Аз също се ядосвах на такива глупости но сега когато свекърва ми я няма разбирам какво е правила за нас
Ако съм аз, да съм го дала и да съм забравила !Моя син е на 1,6г. и следващия месец мисля да го оставя с леля му за 10 дни.Аз да ида с мъж си на почивка във Виена 
.Ама докато има лели, баби и дядовци които искат да помагат е по-добре да поживеем малко !Аз използвам всяка възможност която ми се отдава!Та, нали веднъж се живее!
!Моя син е на 1,6г. и следващия месец мисля да го оставя с леля му за 10 дни.Аз да ида с мъж си на почивка във Виена .Ама докато има лели, баби и дядовци които искат да помагат е по-добре да поживеем малко !Аз използвам всяка възможност която ми се отдава!Та, нали веднъж се живее!
Някои хора имат нужда от почивка от децата си, други - не. Няма прави и криви - просто въпрос на светоусещане. Ако ще ти е мъчно и притеснено - не я пускай. Има време и други начини да стане самостоятелна. Майка ти нито има право да ти поставя ултиматуми, нито да ти се сърди.
Не се кахъри за такива неща. Тя ти е майка, ще гледа детето, така, както ти поискаш. Наистина подхода й те е подразнил. Детето си е твое, ти решаваш на кого да го дадеш, вярно е, но все пак така ти ще зарадваш и майка си, нали е баба. Ти сама знаеш, че между майка и дъщеря винаги съществуват конфликти, които след много малко време се изглаждат. Аз те съветвам да дадеш детенцето на майка си, така ти ще останеш малко сама, ще бъдете заедно с мъжлето и ще имате свободно време само за вас двамата. А пък бабата и дядото ще се радват на внуче. Какво лошо има в това? Има майки които наистина търсят и плащат на жени, които да им гледат децата. Научи майка си, че когато иска нещо тя трябва първо да попита "дали е възможно", "дали може" и т.н. 
Аз имам 5 годишен син и в момента също съм в петия месец, майка ми поема грижите за него когато не ходи на градина и днес имахме спор как се гледа голямо дете, защото според мен не е нормално да обличаш като бебе голямо дете и да го храниш в устата. Искам да кажа че постъпва като твоята майка, но по друга тема : за дисциплината и кое е правилно и кое не. Моето виждане е винаги неправилно според нея и съответно в това има намеса мъж ми и за нея въпроса е приключен.
Всячески съм се опитвала да обясня, покажа но нещата не са се променили вече 5 години. А иначе най - голяма е радоста на моето дете когато ще е с баба и дядо.
Според мен трябва да си поговорите и дано нещата да се наредят, предполагам че ще успее да се справи с дъщеричката ви за две седмици все пак е голяма и ще става кака. А за отношението АЗ КАЗАХ!! ми е до болка познато и мисля че няма оправия, поне при нас е така, но ще продължвам да отстоявам своето мнение и виждане макар всеки път да се чувствам виновна след поредния спор.
Всячески съм се опитвала да обясня, покажа но нещата не са се променили вече 5 години. А иначе най - голяма е радоста на моето дете когато ще е с баба и дядо.
Според мен трябва да си поговорите и дано нещата да се наредят, предполагам че ще успее да се справи с дъщеричката ви за две седмици все пак е голяма и ще става кака. А за отношението АЗ КАЗАХ!! ми е до болка познато и мисля че няма оправия, поне при нас е така, но ще продължвам да отстоявам своето мнение и виждане макар всеки път да се чувствам виновна след поредния спор.
Моят син е на близо 3 години.Всеки момент ще родя и втория си син 
..Е,след някой-друг ден де...то е ясно 
!
Живея в един град с моите родители и със свекърите.Даже със свекърите в една къща(многофамилна).И си мисля,че съм късметлийка в това отношение да имам близки наоколо,които като ми се наложи нещо спешно(пътуване извън града например),да поемат грижата за детето ми-за няколко часа или за цял ден!Интересното в моя случай е,че проблеми имам не в отношенията си с моите родители(те ме разбират и винаги се съобразяват с мнението ми),а с тези на съпруга ми,които просто си правят каквото си поискат,въпреки моето мнениеДори и при това положение съм на мнение, че и двете гранд-семейства са в пълнто си право да искат да се грижат и да се радват на внуците си по равно(друг е въпроса за това как го правят),пък и детето явно е щастливо от този факт.Старая се колкото едните го виждат,толкова и другите,макар че то такава работа на кантар не може да се сложи 
.И се моля това да е най-правилното решение.. 
,а ако съм сбъркала-мога да обвинявам само себе си.
За 5 годишно дете-мисля че си е съвсеем нормално да погостува и за повече от един ден при баба си и дядо си,стига те да са достатъчно грижовни!!!
..Е,след някой-друг ден де...то е ясно !Живея в един град с моите родители и със свекърите.Даже със свекърите в една къща(многофамилна).И си мисля,че съм късметлийка в това отношение да имам близки наоколо,които като ми се наложи нещо спешно(пътуване извън града например),да поемат грижата за детето ми-за няколко часа или за цял ден!Интересното в моя случай е,че проблеми имам не в отношенията си с моите родители(те ме разбират и винаги се съобразяват с мнението ми),а с тези на съпруга ми,които просто си правят каквото си поискат,въпреки моето мнение
Дори и при това положение съм на мнение, че и двете гранд-семейства са в пълнто си право да искат да се грижат и да се радват на внуците си по равно(друг е въпроса за това как го правят),пък и детето явно е щастливо от този факт.Старая се колкото едните го виждат,толкова и другите,макар че то такава работа на кантар не може да се сложи .И се моля това да е най-правилното решение.. ,а ако съм сбъркала-мога да обвинявам само себе си. За 5 годишно дете-мисля че си е съвсеем нормално да погостува и за повече от един ден при баба си и дядо си,стига те да са достатъчно грижовни
!!!
И на мен ми е търсене, когато сина ми иска да спи при баба си , но го пускам .Прекалено силното привързване един ден може и да и навреди .Да отбележа само ,че моите родители живеят съвсем близо до нас а свекърва ми е един етаж под нас . Разбирам те напълно , но не мислиш ли че майка ти иска да ти помогне по този начин. Никой родител не иска да вреди на децата си. Нали знаеш: колелото се върти и както казват - внуците са по -мили от децата .
Разбирам че си ядосана заради начина , по който майка ти се е обърнала към теб , както и това че ти е мъчно да се разделиш с детето си .
Аз на твое място бих спряла да се ядосвам и бих се разделила с малката за две седмици , защото съм убедена че ще и е хубаво при баба и защото мисля че на теб ще ти е нужна почивка .
Казала го е така , вече е минало .Тя ти е майка , може да поговориш с нея спокойно и да се изясните .
Аз бях много силно привързана към родителите си и не мисля че щеше да ми навреди да се разделям с тях по-често и за по-дълго време .
Аз на твое място бих спряла да се ядосвам и бих се разделила с малката за две седмици , защото съм убедена че ще и е хубаво при баба и защото мисля че на теб ще ти е нужна почивка .
Казала го е така , вече е минало .Тя ти е майка , може да поговориш с нея спокойно и да се изясните .
Аз бях много силно привързана към родителите си и не мисля че щеше да ми навреди да се разделям с тях по-често и за по-дълго време .
Чудя се защо приемаш всичко като намеса в отглеждането и възпитанието на детето.Ти си майка и трепериш за детето си.Но до кога ? ... Да знаеш - цял живот! Все ще си мислиш за него и ще искаш да му помагаш.Е, така е и майка ти! Ти си нейното дете и тя трепери за теб.Сега, хем бременна,хем с малко дете - вярвай ми тя мисли за теб непрекъснато.И иска да ти помогне, като те остави спокоино да си караш бремеността, а тя да вземе детето за колкото и го дадеш.Щом теб е отгледала и възпитала, значи може - не се притеснявай.От друга страна,не лишавай детето от детство с баба.Не всяко дете има тази възможност.Проблем е,че ти не си свикнала без детето.Но го дай само за 2-3дни, след една седмица пак така.И ще свикнеш.Пожелавам ти спокойна бременност и леко раждане не едно здраво дете!
Да не би да е притеснена майка ти, че ще се пренатовариш и за това да ти е поставила така въпросът? Иначе и аз не бих приела такава намеса, може да ти предлжи помощ по друг начин, осбено в тази ситуация. А щом се притесняваш да оставиш дъщеря си не го прави. По-добре ли ще се чувстваш ако я оставиш и те мъчи липсата и? Колкото до родителското обсебване, едва ли форумките тук можем да направим адекватна преценка по 2-3 изречения, при това не сме и специалисти.....А защо не искат да те разбепат не знам, може така да им е по-лесно или пък да не си им показала достатъчно какво да разберат
ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
ВЕЧЕ ОСНОВНИЯТ проблем е в това че тя ще е отделена от мен за 2 седмици.
Аз имам дете тинейджър, и никога до сега тя не е спала на друго място.Причините когато беше малка аз не я пусках,може ама през деня,вечер си я прибирах.Когато порасна тя вече не искаше да остава с преспиване.Мисля ,че ще сгрешиш ако не я пускаш за няколко дни при баба й.След време ще ти се иска някой да погледа детето за няколко дни,но то може и да не иска.
Да си призная аз също като дете никога не съм спала на друго място без майка и татко,и затова смятах че е нормално детето винаги да си спи у дома.Дори се чудех какви са тези родители които си оставят децата за няколко дни при бабите.
Да си призная аз също като дете никога не съм спала на друго място без майка и татко,и затова смятах че е нормално детето винаги да си спи у дома.Дори се чудех какви са тези родители които си оставят децата за няколко дни при бабите.