Не възтържествува ли справедливостта, особено нейната, Ида раздава правосъдие в яслата. Не подбира малки, големи. Вземе ли и някой нещото там или не и даде каквото и трябва - скандал. Директно замахвала.
Знам, че е период, но ми е малко чоглаво.
Пред мен го е правила 3 пъти, и то на забавен каданс - вдига ръка, поглежда ме, поглежда жертвата изпод вежди и обидено и замахва. Знае какво следва - с най-сериозен и искрен вид се извинява, а после много нежно се държи с този, когото е ударила. Не посяга отново просто когато има сгода и не съм наоколо. Явно и е трудно да си защити "правата" все още. И съвсем импулсивно замахва.
Изобщо не е агресивна. По-скоро това е следствие от това, че е много контактна, емоционална и открита в реакциите - и на харесване, и на нехаресване. И ето - не е ли на нейното - приятелско цапардосване. Явно трябва да я науча да крещи с все сила "Дай, дай, дай, дай" , поне да не удря...
Не е проблем, но и не искам да става.
Явно спонтаността следва да се преодолява и в двете посоки - не искам да влиза в конфликт директно, но и не искам да си сяда до когото си хареса на Копчетата и да си говорят за гълъбите.
Та така, на тая вълна съм.
Другите почти двегодишни, как сте?