НЕ БЪДИ БЕЗРАЗЛИЧЕН, БЪДИ РАЗЛИЧЕН

Може би си права, Майка на двама, но не съвсем. Честно казано, не разбирам какво би провокирало някой да упражнява системно насилие над другите. Всеки си има проблеми, представяте ли си какво ще стане, ако всички тръгнем да ги решаваме с юмруци? И какво би провокирало тумба от 13-14 пикльовци да се напиват като свине всяка вечер в градинката пред училището - виждам ги, не си измислям? Защо, при положение, че имат други задължения, например да учат, те се наливат? Не вярвам, че това е от проблеми. И едва ли на всички в семействата има алкохолик, да кажеш, че оттам гледат. И ние някога сме имали проблеми, но колко бяха насилниците и пияндетата тогава и колко са сега?

НИкой не казва, че децата са зли по природа. Моля, не слагай такива думи в устата на опонентите.
Ще дам един пример. Тук чета как в много семейства има железни правила за поведение, придружени със съответните поощрения и наказания. Така като гледам, в много къщи ако детето не се държи уважително към родителите или не изпълни нещо, което са му казали веднага има наказание, което се изразява от спиране на достъпа до ТV до това, че родителят не говори с детето си докато реши.
Обаче когато едно дете се превърне в насилник или проявява системна агресия към други деца, това не подлежи на никаква санкция или наказание нито от родителите, нито от обществото.
Хайде сега ми обясни какво е това противоречие? На теб как ти изглежда за дребни неща вкъщи да има наказание, а за агресия спрямо други деца да няма? Нали това пак са деца?

Нали не смяташ, че като се махне "първопричината" за агресията в едно дете то става хрисимо?

Смятам, че с подходяща помощ и подкрепа може, защото съм го виждала.

А не пропускаш ли и смяна на обстановката?
Защото човек има и емоционална памет.

Какво имаш пред вид под смяна на обстановката? Да затворим агресивното дете в дом, институция, в Социално педагогически интернат - бивше ТВУ или в детски затвор, или да го пратим в гората - само, за да няма кого да бие и така да заличим "емоционалната му памет".
Или най-добре - Детската педагогогическа стая! Тези творения съществуват от времето на Сталин, а тогава сигурно знаеш как се ребатило с такива деца - чрез прилагане на методите на Макаренко. Чела ли си "Мекаренковска педагогика"? Ами това е каласика, която съм сигурна много хора в нашата страна харесват, предпочитат и сигурно практикуват.

Майка на двама,

Много лесно е да намесиш Макаренко. Но в момента съществува детската педагогическа стая, но кой знае защо тя няма кой знае какви правомощия, а и не всички случаи стигат до този отдел. Ако също толкова много книжки си чела, сигурно ти е направило впечатление, че един индивид поддържа една линия на поведение докато нещо не му покаже или принуди да промени поведението си. Не че харесвам много бихейвиористите, но май ще излезе, че са прави за това. Следователно ако на едно дете нищо не му показва, че постъпва неправилно, то няма никакви причини да променя поведението си, още повече, че то предимно печели от агресивността си и така успява да придобие някаква власт над околните.
От твоите думи правя извод, че децата-агресори не бива да бъдат наказвани по никакъв начин, а само да се работи с тях, но как и кой работи с тези деца в БГ? Поразрови се в темите само из този форум и ще видиш колко много майки са имали проблеми с деца, които по някакъв начин са тормозили и тормозят децата им, а всъщност нищо не могат да направят.

И в последния си пост те попитах нещо, но го подминаваш кой знае защо. Ако някой пребие твоето дете или твоето дете се прибира всеки ден ревящо, защото някой го тормози, също толкова благородна ли ще бъдеш? Какво ще направиш, ще погалиш другото дете по главицата и ще му кажеш, че не постъпва добре ли? Когато човек се окаже лично засегнат единственото, което се задейства у него са родителските инстинкти да защити своето дете.

А ти чела ли си я? Много държа да ми отговориш, защото за първи път чувам за такова произведение. 
Има "Педагогическа поема" - прекрасна книга, история на Русия след ВОСР и по-конкретно как се решава проблема с безпризорните деца (някои от тях престъпници, но повечето просто сираци от войната) и лутанията и терзанията на един ПЕДАГОГ.
На всички родители тук препоръчвам тази книга - не, защото я считам за Библия, не, защото считам Макаренко за предшественик на Менгеле, а защото ми писна да чета свободни интерпретации на хора, които си нямат понятие какво и защо цитират.
Четете, не боли! 

Погледнете това помагало за родители на УНИЦЕФ:
http://www.unicef.bg/page.php?key=publication&id=25&t_id=19

В края пише:

"Уважаеми родители,
както показват изследванията, а както безспорно и вие самите сте забелязали, насилието между деца е сериозен проблем, който не може да се реши от само себе си. Дори напротив – сякаш все повече се задълбочава. Тормозът не води само до краткосрочни последствия като изолация, страдание и унижение на жертвата. В дългосрочен план потърпевши сме всички ние – децата агресори,
много от които стават редовни “клиенти” на полицията и съдебната система, техните родители; децата жертви, които не успяват да развият способността за пълноценно общуване с другите, техните родители също; децата наблюдатели, които приемат на-
силието за нормално и правилно отношение между хората, и техните родители; всеки от нас поотделно, обществото като цяло.
В много страни са разработени специални програми за справяне с насилието между децата, като голяма част от тях са предназначени за работа в училищна среда. Опитът показва, че особено ефективни по отношение на превенция на насилие между децата са програмите, които се основават на т.нар. подход, насочен към цялото училище. При този подход всички в училище – деца, преподаватели, и родители - участват и полагат усилия за спиране на насилието и тормоза. В училище се въвеждат и утвърждават ясни ценности и правила на поведение, които не допускат прояви на насилие и тормоз, и целенасочено се работи за изграждане на важни социални умения в децата. Успехът на подобни програми обаче е немислим без подкрепата и помощта на родителите, които са основни носители на морални ценности за децата."

Напълно съм съгласна с това и се надявам, че този проект ще се случи в повече училища.

Да, да! Ще стане, ама друг път. Нещо не съм от оптимистите в това отношение.
В момента при възрастните и при децата действа един и същ принцип - по-аграсивният, по-силният печелят. Или казано по нашенски,  битият-бит,...

Съгласна съм с Радостина.
Такива програми биха работили на места, където има достатъчно квалифициран педагогически и психологически персонал, който да иска да работи в училищата - а не да ходи там, понеже никъде другаде не може да си намери работа.
Освен това напоследък обществото ни някак си много се е вманиачило на тема свобода - колко години не можем да се решим едни униформи да въведем за децата - камо ли пък нещо кооой знае колко драстично да направим.
Та там бяга дисциплината - ако един учител няма реалната власт да направи нещо със сгафилите деца, какво да очакваме.

Вие, които упреквате децата за проявеното насилие  разбирате ли изобщо детската психика! Чудя се, как ли се справяте с вашите си деца!

В голямата част от децата, които проявяват насилие, живее страхът! Трябва да им се помогне /докато е време/, а не да се лепне етикета - ЛОШ, НАСИЛНИК - и това дете наистина да се превърне в такъв!

А ти как би разрешила този проблем? Имам представа каква е детската психика. Само не мога да разбера защо се грижим за психиката на агресивните деца, а оставяме останалите на произвола на страха от по-агресивните. Какво става с тяхната психика? Децата не са родени насилници, но не са и родени херувимчета. Те правят това, което им е позволено да правят и колкото по-позволено им изглежда, толкова по-уверени се чувстват в постъпките си. А позволението включва и незабраняването и несанкционирането на неприемливото поведение.

Кой работи с децата,които проявяват агресия, а Бо? Кажи ми кой? И какви резултати има?
На мен най-лично и най-егоистично ми писна да броим жертвите.

В психологията се казва, че и насиления е "предизвикал" насилника /пиша"предизвикал" в кавички защото не е точната дума/. И в този ред на мисли бих предложила и на родителите на едно вечно малтретирано дете също да посетят психолог! Но понеже съм лаик, няма да се отплесвам.

 

Права си, че никой не работи! Аз предлагам да се задължават родителите на детето насилник и самото дете да имат определен брой часове при психолог!

Ми предлагам да подходим християнски към децата.насилници. Да си обърнем и другата буза...
Такива мерки взимат в училище, че децата 6ти клас пият бира в училище, ползват железни боксове...
Учителите ли не говорят достатъчно с децата, или как да накарам друго момче да не бие моето?
Много книги сте чели явно, аз се опирам на това, което съм видяла. Важен е първия път като удряш, след това става навик. За да се превърне едно бито дете в насилник, трябва да е превъзмогнало себе си за този първи път. Защото съм виждала бито дете да скача срещу чужд родител, който се заканва с бой на своето дете. И това дете, което прекара в болницата повече от месец за да се възстановява от поредния бой от баща си (защото се опитало да защити майка си) нито веднъж не стана грубо или агресивно към другите деца. Но то беше избрало страната на майка си. А не на баща си, насилника.
Това с боя е клише "битите стават насилници". Не е така, насилници стават тези, които виждат насилието и по някакъв начин избират по-силната страна. Ако в онзи случай бащата не го беше бил а детето е било само свидетел на побоя на майката, то вероятно също е щяло да стане насилник.

И стига с тези книги, четете ги, но и гледайте и виждайте нещата от реалния живот.