Вярвате ли в уроки?

Да ти кажа честно , моето мнение е доста противоречиво по този въпрос!Но понеже всички , дори и непознати хора , които са  му се радвали докато сме били на вън са ми казвали"Ти като се прибереш си му измий очичките!" и аз го правех , даже и сега понякога по навик като се прибереме го правя!Но не ми се е случвало да плаче неустоимо след среща с някои!

Ами щом имаш такива познати и приятели, които вярват в подобни глупости и ходят при такива хора, ще се съмняваш, да Аз бих изключила от кръга на познатите си такива нискоинтелигентни хора, защото няма да има за какво да си говорим просто...Може и да има влияние на някакви отрицателни енергии от хората върху други хора, но научни изследвания и доказани факти няма - това е от областта на езотериката.
При всички случаи трябва да гледаме на подобни неща не от позицията на примати, които се страхуват от природните явления и се опитват да ги умилостивят с танци и ритуали, а от позицията на културни хора, търсещи логично и научно обяснение. Тогава всякакви страхове ще изчезнат

Абе да ти кажа честно, мисля че това са бабини деветини. Но си признавам, че е имало случаи когато след комуникация с определени хора ме е цепила глава та се къса. Може и да има известна доза истина след като това поверие е оцеляло десетки поколения. Нямам спомени, но майка ми ми е разказвала че като много малка съм се страхувала много от дъжд и мълнии, чак съм се крила под леглото. Оправила съм се след като някаква баба ми е ляла куршим и ми е баяла, знаеш ли къде е истината?!
Колкото до приматите, за съжаление ние произлизаме от тях и нищо животинско не ни е чуждо, само е подтиснато под слоевете цивилизация/да живее Дарвин    /. Има някои страхотни западни изследвания върху африканската магия и влиянието и върху живота на племето и индивида в частност. За съжаление, мисля че подобни изследвания на народните поверия не са правени у нас, или поне аз не съм попадала на такива.

Твърдо не!Невярвам в уроки,не съм суеверна и необръщам внимание на такива неща.Затова ми е спокойно-и на мен и на детето ми.Убедена съм съм,че ако бебето плаче значи си има причина,но т.к. не може да ни каже и ние ако не се досетим  на момента можем  да решим,че е урочасано (то това е по-лесно отколкото да се намери истинската причина).

Напротив, правени са много такива изследвания. Аз самата имам такова по културна антропология върху бялата магия в българските народни обичаи, но не е публикация, а студентска курсова работа, която предизвика доста голям интерес сред колегите. Отделно има много разработки за вярвания, мягии и др. подобни в различните краища на България и т.н...
Както и да е, виждам, че не си ме разбрала добре за примитивизма. Да, той може и да дреме у всеки от нас, но трябва ли да му позволяваме да взема връх и да се връщаме едва ли не хилядолетия назад в мисленето си:?:  
Все пак, като човек проучвал много литература на тази тема и изчел хиляди неща (мога и да цитирам, но не е за този форум ) смятам, че интересът ни би трябвало да достига до ниво по-добро опознаване на древния бит и ритуали с цел не да ги прилагаме на практика, а да си обясняваме корените си и прогреса си като представители на човешкия род въбще...

Ох, простете за тези отклонения, знам, че не сме форум по културна антропология

Твърдо, много твърдо 'НЕ'!!!

Аз пък вярвам и съм суеверна, защото съм се сблъсквала с такива неща, но това си е лично мое мнение.

Кики, съжалявам, но това че човек вярва в такива работи , не значи , че е "нискоинтелигентен",а това че си изчела много литература по проблема може само да ти обогати културата, но не и да ти даде информация за ежедневието.Май не се изразих правилно , но както и да е.
Според мен, ако вярваш в такива неща, то тогава и ще те спохождат.Но дали наистина ги има или просто са плод от внушения, никой не може да каже.

 


   

Е, разбира се, че всеки може да вярва в каквото си ще без да е нискоинтелигентен, но определено става такъв, когато позволява подобни вярвания да нарушават ритъма на ежедневието му, да го плашат, да го карат да се затваря в себе си, да ограничава мирогледа си...Всъщност страхът ни принизява и ни пречи да мислим логично, така че най-полезни ще сме на себе си, а в случая и на децата си, ако не позволяваме страхът от урочасването да ни докарва главоболия, които, съгласете се, са ни съвсем излишни в това напрегнато ежедневие. Плюс това за възпитанието на децата също няма да е полезно да растат в среда на страх и назадничаво мислене...

Ако под уроки имаш предвид енергийно вмешателство / въздействие - аз мисля, че има.
Безспорно е наличието на енергийно поле около човешкото тяло. Щом има енергийни полета, то неминуемо те си въздействат едно на друго.

С риск да ме "линчувате"   , ще се опитам да представя една малко различно обяснение, без да се ангажирам със собствена оценка, дали то е правилно или не е:

От езотерична гледна точка урочасването се обяснява например с енергийно вмешателство (т.н. енергийни вампири - хора, които не могат да се зареждат правилно от космоса и земята и неволно "крадат" от енергията на другите) или съзнателно енергийно въздействие (умишлено се влияе върху енергийното поле на друг човек с цел да се отнеме енергия, той да се принуди да действа по определен начин или да се почувства определено състояние).    

Дали е възможно вмешателството/въздействието зависи от силата и устойчивостта на енергийното поле на два субекта, които влизат в контакт. Ако човек е уравновесен и хармоничен, много трудно някой би могъл да "бърничка" из полето му. (Точно както е при вирусите, микробите и имунната защита.) Например ако човек се страхува, според езотериците, той "отваря врата" и несъзнателно позволява да му се въздейства.

Защо някой ще тръгне да "урочасва" бебче? Не е задължително човекът да бъде с лоши помисли и пожелания, макар че и това се случва. В повечето случаи "урочасването" става съвсем неосъзнато. Смята се, че бебоците са носители на най-чист вид енергия, която привлича останалите, а от друга страна защитата им още не е изградена напълно.  При допира с чуждата "не толкова чиста" енергия те чувстват дискомфорт и реагират в повечето случаи с нервност и плач. Това е тяхната защитна реакция.  

Млъквам!  

Дааа, и ти четеш явно Диагностика на кармата-на мен ми е любима книга

И не само ....  

Като нещо интересно (малко в страни от темата - sorry) искам да спомена, че от десетки години в Русия, в САЩ и в други страни се работи върху т.н. "психотронно оръжие"- т. е. средство с което да се въздейства от растояние върху енергийното поле на "врага". "Големите политически фигури" имат около себе си цял екип, който да се грижи за тяхната енергийна защита. Сигурно си чувала, че преди Лазарев да започне да пише "Диагностика на кармата" години наред е бил в "енергийния щит" на Горбачов.

И все пак е добре, когато се приберем в къщи след разходка да измием личицето на бебко. Поне ще го изчистим от праха. Вазможно е това да е рационалното в предпазването от уруки. В основата религиозните ритуали има много рационалност.

Не, НЕ вярвам в уроки. Смятам, че децата имат хиляди други причини да са изнервени. И аз не харесвам всички, с които общувам, ама се въздържам, докато децата не могат и плачат... Съветвам те след като детето ти явно се стресира от такива срещи просто да не разрешаваш да й се врат в количката. Аз много мразех и съм правила забележки на любопитни баби, засилени да надничат в количката й!
А за вашите приятели или е било съвпадение или детето се е изнервило от чуждите хора вкъщи. Децата не обичат много шума.
Така мисля аз  

 
Ако не беше така малките бебета нямаше да реагират на най-малките промени в настроението и психичското състояние на майките си. В края на краищата нищо не пречи да им измиваме очичките след като се приберем!

"Диагностика на кармата " е книга която наистина си                                                          заслужава да се прочете.

Научни изследвания върху влиянието на енергиите (положителни или отрицателни) се провеждат отдавна, това отдавна не е тайна. С това, че няма доказани научни факти, не мога да се съглася - един пример само -  разшифроването на човешкия геном (в който намира място и енергийна полева структура, свързана с предаването на информация, т.е. свързана с унаследяването) е резултат от дълго търсене в научната сфера, не в езотеричната. Освен това, доста учени са намирали описание на направени от тях или от друг научно открития в древни религиозни трактати или по-нови техни интерпретации (използващи символичен език, наричан от нас езотеричен). Справка - Айнщайн, който е търсил много информация както в литетературни трудове за култовете на древна Индия, така и в написаното от Петър Дънов, например. Доколкото знам не е преставал да  вярва в Бог.  За степента му на интелитентност - какво да ли да коментираме....

Колкото до логическото мислене, лошо няма. Само, че в теориите за познанието логиката е само ЕДИН от възможните пътища на познание, не единствения.

Мисля че човек не бива да абсолютизира своя собствен път (собственото си образование, собствения си интелектуален багаж, натрупан до момента).  Ако не съм съгласен с нещо - добре, всеки си има убеждения, каузи. Казвам не съм съгласен, мисля друго, еди какво си е то.
Но защо веднага трябва да си служим с квалификации, често и обиди, не знам? Защо са тези лични нападки и страсти понякога?
Ами пуснете се назад и вижте колко пъти думата "идиот", например  се среща в този форум!

Твърде много нетолерантност... имам предвид твърде много  за място в което се събират жени, на които им предстои да дадат живот...
Дано останалите форуми да се опазят от това.

 

vedrra, понеже ме цитираш (при това си си избрала не най-представителната за мнението ми, а най-емоционалната извадка, признавам си) за последен път коментирам по темата. За съжаление резултатите от анкетата потвърдиха предварителните ми опасения, но кой как ще възпитава децата си това си е негова работа. Обикновено съм толерантна към мнението на другите, ето Сиана е защитила своята теория от езотерична гледна точка, на основата на литература, която аз не познавам добре, не се намесвам. Още повече, че изводът отново е същият "не се страхувайте, защото отключвате вратата за всички отрицателни енергии". Колкото до твоето мнение мога само да кажа, че вярата в Бог и християнството като цяло с разпространението си е имало за цел до голяма степен и да пребори подобни суеверия като уроките и магиите и да помогне на хората да заменят тези мрачни, пречещи на развитието идеи с вярата в светли идеали. Интересите на Айнщайн и Дънов в тази сфера със сигурност са имали само опознавателна цел (ако се зачетеш по-надолу в мненията ми, ще видиш, че не отричам опознаването), а не връщане на съзнанието назад към подобни ритуали и подчиняване разума на тяхната мистика. Вярата в Бог и вярата в уроки са две взаимно изключващи се понятия.
За съжаление вярата в уроките в този смисъл (да се върнем на първоначалното мнение без да намесваме негативните енергии и геномите) за мен е именно едно такова връщане назад и оплитане в една опасна, особено за детското съзнание, мистика. В този смисъл беше и моята емоционалност (вижда се, че само в първото ми изречение съм дала воля на това), защото твърде много се страхувам за влиянието, което оказват подобни суеверия в развитието и мисленето на детето, а като бъдеща майка мен ме е грижа за това...

Мисля, че това са пълни тъпотии!

И аз подкрепям vedrra!  
Наистина много добре казано!

Моето мнение е, че урочасват децата чиито майки вярват в това... Е АЗ НЕ ВЯРВАМ, но моя позната вместо да търси причината за плача на детето тръгва по бабички...смятам това за много глупаво, а за съжаление тя не е единствената...Защо моето дете никога не е урочасвало?
Ще ви кажа защо - защото никога не оправдавам плача му с уроки, търся причините за плача и начин да го успокоя, защото моето дете е контактно и не се притеснява от чужди хора, напротив обича да е заобиколен от много хора.
А племеницата ми "реве като магаре" от всеки чужд глас и физиономия и изобщо плаче за всяко нещо...това значи ли че е урочасала - ами НЕ детето просто е по-чувствително и обича спокойствието.

Съжалявам, че съм засегнала някого с Дарвиновата теория, но за съжаление на човечеството, за сега тя май е най-вярната. Така че атавистичният страх от силите на природата дреме дълбоко в подсъзнанието на всеки от нас. Докато учех социология в СУ културната антропология беше застъпена само с представителите на западната школа. Доколкото знам вече има и български учени, които работят в тази област, но те също са западни възпитаници. Не съм попадала на студентски разработки, все пак съм завършила през 1998г. и тази област на социологията не беше много застъпена в обучението ни. Тогава маркетинговите изследвания бяха на мода, а и от тях се правеха, и все още се правят, пари. Всъщност нашият курс се опита да направи подобно изследване, но не се получи много добре, признавам си. Доколкото си спомням, съм писала, че не вярвам в подобни неща, но нека да оставим другите да вярват в каквото искат.

Явно тук сме се събрали доста почитатели на "Диагностика на кармата" на Лазарев.  
Съгласна съм с постинга на Сиана. Дори за тези, които твърдо отхвърлят съществуването на уроки, би трябвало да е ясно, че човек не е само физическо тяло. Дори физическото тяло е една малка част от сложната структура, която представлява 1 човек. А щом човекът е в по-голямата си енергия, то изглежда логично да съществуват енергийни въздействия между отделните индивиди. И дали ще ги наречем в един от случаите уроки или по някакъв друг начин, май няма такова значение. Тук не става въпрос за това да се оставим на страха от урочасване да управлява живота ни. Но все пак нека не отричаме с лека ръка всичко, което не може да се види с просто око.

Кики27, благодаря ти за съвета да разкарам онези свои познати, които вярват в уроки, но едва ли ще се възползвам Гледам да съм толерантна с хората и избягвам да ги съдя строго. Всеки има право да вярва в каквото си иска. Това би трябвало да си го разбрала ако не в часовете по културна антропология, то поне на лекциите по етика.
Съвсем между другото, каква специалност си завършила? Да не се окажем колеги от университета?

Един много важен принцип в моя живот е: "Не съди, за да не бъдеш съден".
Не отричам нищо с лека ръка, напротив опитвам се да подхождам рационално към нещата, доколкото мога с разбиране.
Още веднъж признавам, че емоционалното в първото ми изречение взе връх (естествено в този форум само на тези неща се обръща внимание обаче ), защото внезапно се шокирах от поведението на твоите познати и приятели - аз със сигурност не познавам отблизо такива хора, още повече майки с малки деца. Явно се движим сред хора с различни разбирания и затова се съмнявам да сме били колеги.
Колкото до толерантността ми конкретно към хората, вярващи в уроки, тя е изключителна  - просто не възниква комуникация между нас и предполагам и двете страни са еднакво доволни от това

Ще ви разкажа това ,с което се сблъсках сама.Второто си дете родих на 1.07 2003 г. след много мъки от моя страна и от страна бебчо.Слава Богу бебо се роди най-после и всички ахнаха,защото след нормално раждане да се появи на бял свят бебе с мерки :Т-4,440 и ръст 53 см си е за чудене.Аз сякаш не бях на тоз свят-чувствах се омаломощена и тялом,и духом.Персонала,който помагаше за появата му почнаха един през друг да му се възхищават колко бил голям и хубав и т.н.акушерката обясняваше че няма как да не е голям след като и таткото не е малък и т.н.На следващият ден дойде педиатърката да го прегледа и започна да ми изрежда един дълъг списък от неща ,които не му били в ред.Сред този списък имаше и конюнктивит-остър по нейните думи.Правиха му снимка на сърцето,вземаха му кръв и на следващият ден ни закараха в окръжната болница за допълнителни изследвания.Там ми казаха че с този упорит конюнктивит съм го заразила аз(посочиха заболяване без да ме изследват ,за да видят дали ще изолират и при мене същите бактерий)както и да е изписаха му за целта антибиотик и на мен също.Изпих си антибиотика,на сина ми му боцкаха крачето няколко дни с пеницилин и след като се прибрахме вкъщи ми казаха същите там специалисти пак да му давам антибиотик.Давах го точно,но оченцата не минаваха-и така 2 месеца си го влачихме.Един ден след като ходихме при лекарката се спускаме към центъра и там ме среща една позната и както се предполага се надвесва над количката и ме пита:Какво му има на оченцето?На което аз и отговарям че ако знам какво му има ще и кажа.И тя почва да ми разказва нашата история ама в техен вариант и накрая казва да го заведа при една баба да му бае за уроки.Понеже бяхме изпробвали вече какви ли не илачи и нищо не помогна ,се втурнахме с надеждата че това вече ще помогне.Заведох го при бабата,бая му тя на едно шише с преварена вода и каза да му мия очичките с нея и от време на време да му давам да пие-за 3 дни му минаха мъките,които ни преследваха 2 месеца.Може да ви се струва невероятно,но аз мисля че не всичко,което не можем да си обясним -не съществува.Синът ми се оправи и сега от време на време го водя при същата тази баба и съм спокойна за чуждите недобри погледи.Успех в отглеждането на бебоците!

здравей, Анастасия също плачеше винаги след като се бе срещала с много хора . Например след като се роди и докато всички се изредят да я видят стана една .... както казват бабите, като започне да плаче му измивбаи очичките .. или след като сте се срехстали с много хора ... Ас също не вярвам,но по някой път така съм се учудвала много . Примерно някой да дойде към нея  да и се порадва и тя само при вида и започваше да плаче.И това само при някои определни хора. При едни плаче , при други не ...

     
И недей млъква Тези неща трябва да се знаят от колкото може повече хора Друг е въпроса, че може би още не са готови да го приемат.
"Когато ученикът е готов, учителя сам ще пристигне "
Не съм съвсем сигурна в реда на думичките, но смисъла е ясен
Сиана, моля те сподели нещо друго интересно като "Диагностиката..." на Лазарев  

Макар, че повече от десетилетие съзнателно чета и се опитвам да осмислям и "живея" нещата, които съм приела за "своя истина", не мога да кажа, че знам много. Напротив! "Колкото повече знам, толкова повече знам, че нищо не знам!"  
В никакъв случай не си позволявам да "давам акъл" или да "поучавам", защото това, което "работи" при мен - при друг човек може да е просто безмислица или да бъде крайно неподходящо!
Мога да споделя няколко автора, които при мен довели до малко "еволюция" или "малка революция" .... или просто са били вълнуващи и интересни:
1. На първо място разбира се Библията
2. Лазарев - Дигностика на кармата - 1 до 7 част (Чух, че вече има 8 и 9, но още не съм ги чела)
3. Паулу Куелю - Алхимикът, Петата планина, Край река Пиедра седнах и заплаках, Вероника решава да умре,  Демонът и синьорита Прим, Войн на светлината, Единадесет минути
4. Майкъл Нютън - Пътят на душите, Следите на душите
5. Ричард Бах - Джонатан Ливингстън Чайката, Мост през вечността, Илюзии, Едно, Бягство от сигурността, Небето винаги е там, Отвъд разума.
6. Петър Дънов
7. Джеймс Редфилд - Селестинското пророчество, Десетото откровение, Селестинското пробуждане (има и четвърта част, но още не съм я чела)
8. Линда Гудман (астрология)

Приятно четене!
Ето и два адреса, от където могат да се изтеглят доста книги:
http://www.izvorite.com/
http://www.spiralata.net/booklist.php?langID=0

Ами я си представи, че си лежиш в леглото, в един свят няпълно нов за теб, светъл и студен, който няма нищо общо с това което е било в мама, и около теб започнат да обикалят и да ти се навират разни 3-4 пъти по-високи от теб и 15-20 пъти по тежки от теб и нещо приказват и правят физиономии ... Ще ревеш не, ами отгоре ...

с риск да повторя някоя мама, защото не прочетох всичко по тевмата, мисля, че има такова нещо като урочасване, както му казваме ние. това зависи от човека и какво излъчва той. всеки от нес е чувала за случаи, когато някой е казал "ау, какво хубаво бебе" и после бебето се скъсва от рев.
урочасването не ства нарочно, аз веднъж направих нещо подобно съвсем без да искам: радвах се на един сладур на около 1,5 годинки как тича и след малко той падна на калдаръма и си удари главата.......не знам може и да има нещо в моите пъстри очи, затова оттогава си имам едно наум

иначе профилактично и аз измивам очичките на бебо, а снощи на една лекция на известната д-р Мария Папазова, когато влезе една майка с бебе, тя и каза, да измие двете ръце до лактите, защото от толкова много енергия в залата, все ще има някоя, която да повлияе на бебето.

общо взето вярвам, че много хора, макар и несъзнателно вредят на други хора. тук ще кажа, и че вярвам на теорията за енергиините вампири (чух я преди години)- определено познавам такъв човек, това не са бабини деветини

Това е сентенция на Сократ: Аз знам, че нищо не знам и тъкмо за това съм философ  


Ихааа, при сегашната ми заетост ще има да чета поне две години, а преди си изяждах една книжка за един ден  

Благодаря ти, много