Искам, не искам... Как постъпвате в такива случаи?

На твое място бих настояла да си завърши седмицата в ски-училището. Обясни му, че е поел отговорност да е там всеки ден, учителите го очакват и са му приготвили забавления, разчитат на него и не може просто така да се откаже. Едновременно с това в разговорите за ските търси забавните моменти и не наблягай на трудните. Да мине седмицата, пък за следващия път той ще знае със сигурност дали иска или не.

На 4 години децата са достатъчно големи да осъзнават връзката между решенията си и последствията от тях.

Имам си и аз един "Матейчо". И то точно от ските го разбрах, що за желания има.
Почти цяла зима съботно-неделно сме на Боровец. Щерката и баща й карат. А аз и той сме с шейните (мен ме е страх от ски). Обаче веднъж и дребчо пожела да му вземем ски. В началото му бе малко интересно, после се уплаши и се разрева и накрая малко се отпусна. Но видя, че е трудно, пък си е и явно страшно в неговите очи и на следващия ден се чудеше, дали иска пак да е на ски. Е, аз му взех. По-скоро не искаше, отколкото да изгаря от желание за тях. Оставих го да си прави какото пожелае и след няма и 1ч. ги върнахме.
И сега, поне за себе си реших, че не му е време все още. Няма да го насилвам, няма да се налагам... оставям го.
Догодина пак ще опитаме.

Та не го пращай Матейчо, щом не ходи с желание. Цял живот може да му се наложи да прави неща, които не са му по вкуса. Нека да не е от сега. Естесвено, трябва да овладеем ситуацията: искам-не искам. И аз все още нямам точна формула, но не спирам да я търся...


Някои деца, само...

Ситуацията с твоето дете ми напомня за самата мен мен, когато бях 6-годишна, и ме бяха записали на балет. Е, с желание отидох, да кажем първите два - три пъти. Оттам нататък си измислях какви ли не причини, за да не ходя. Най-често ме болеше корема, и странното беше, че нашите ми вярваха, и дори се бяха притеснили за този мой корем... Накрая родителите ми се усетиха каква е работата, и ме отписаха.
   Но още помня много добре нежеланието, а и оттам притеснението ми, когато дойдеше ден за балет. Затова си мисля, че и твоето детенце се притеснява и това го тормози. Аз не бих настоявала детето ми да ходи, в такъв случай.
   

Дали не се е уплашил от нещо на ските?
Моята Гери, дето скоро ще стане на 7, баща й я пусна на голяма писта, тя падна няколко пъти и оттогава не ще да ходи на ски, дори и с групата от градината. За себе си реших че ще изчакам до следващия сезон, дано й мине страха.
А пък като бяха по-малки и ходиха на едно ски училище от градината последните дни нещо пак не й се ходеше и аз измислих друго нещо - обещах й да се кача при тях да ги гледам как карат. Качих се на Алеко при тях на обяд и ги свалих с лифта. Бяха много щастливи! Пробвай ако искаш с нещо подобно - обещай на Матей, че ще го посетиш горе да видиш как напредва със ските, или каквото ти мислиш че ще подейства.

Естествено, че бих спряла детето. Щом не му харесва, няма жива сила на тази земя, която да го накара да обича ските. Децата ми знаят, че има задължителни неща в този живот, но има и такива, които са по желание и не са определящи за бъдещето ти. Това е уточнено откакто тръгнаха на детска градина - езици и училище - задължително, всичко останало - по желание /но с уговорката, че би било добре и полезно, ако посещават тези незадължителни занимания - например спорт, но по избор, а не натрапен/.
Моят син също доста дълго не искаше да ходи на ски, защото се страхуваше, че може да се нарани. Записвахме само дъщеря ни, защото тя прояви желание. От миналата година и момчето реши, че му е време и най-неочаквано за себе си откри, че ските страшно го привличат и му доставят истинско удоволствие. В същото време пък аз установих, че момиченцето ми ходи, но с нежелание, явно само за да ми достави радост на мен. Веднага я спрях. Само я попитах дали иска да продължи или не, тя отказа и решението беше взето на минутата.
Не съжалявам, че не съм насилила сина си да ходи на ски от по-ранна възраст, нито пък, че позволих на дъщеря си да се откаже.
Аз също не обичам ски спорта.

Моята дъщеря е на 4.5г,  януари имаха ски в градината, тя искаше да ходи и я записахме. Първия ден се върна, беше й харесало (за моя голяма изненада), но след втория ден ми каза, че не иска повече да ходи, защото много се измаряла. Предложих й да се кача по обед с нейния братовчед, който често е даван за пример, а и кара ски, тя много са зарадва. Качихме се с него, взех му ски , тя беше щастлива,че му показа че и тя може да "кара", върнахме се с лифта... и така до края на седмицата. Въпросния втори ден е бил друг ски-инструктор ( който на мен ми се стори НЕПОДХОДЯЩ- в смисъл нямаше грам търпение и постоянно крещеше на децата), тя е ревала постоянно... и какичката, която им е била инструктор първия ден я е взела с тях, затова  караше с децата от по-горната група.
Сега обаче ни заяви, че ако има пак ски, тя няма да ходи, защото вече можела.
Ходи и на танци, в началото МНОГО й харесваше, от едно известно време обаче не иска. Аз й казах,че трябва да ходи на някакв спорт- плуване, кънки, танци, балет, ски- да избере сама....тя реши да продължи с танците.

Да, някои хора бързо се отегчават. Като дете и аз бях така. И сега също, но вече с усилие на волята се заставям да не се отказвам, преди да съм изконсумирала всички възможности от дадено преживяване.
Помогни му, като не го отписваш. Приеми, че е нормално да го поболяват разни неща след един ден усилено физическо натоварване. Детето просто може да е изморено. Аз не бих го отписала, но ти зи познаваш детето най-добре.

Не мога да те посъветвам как да постъпиш, но мога да споделя някои неща. Съвсем скоро бях пред същата дилема - със страхотно желание тръгна Ники на ски училище и на втория ден започна да се тръшка, че не иска да ходи. Докато течеше предприетото от мен проучване (как звучи само  ), всяка сутрин го натиквах истерично ревящ в автобуса, убеждавайки гузната си съвест точно с аргументи от рода на "какви са тия искам-не искам", "всички са така първия път", "ако всеки път така прави, къде ще му излезе края" и прочее. Опитвах се да му обясня защо трябва да си изкара седмицата, защо в началото е трудно и прочее, без успех - реването не се повлияваше по никакъв начин.

Резултатите от проучването:
- Тренировките горе не са пригодени за деца на тази възраст 4-5 год. Децата се изморяват на първия час-два (а ако се случи лошо време - както беше при Ники минус 10-11 градуса и вятър - и по-бързо). Почивката на обяд е минална (а децата са свикнали дори при доста по-малко натоварване да спят след обяд), храната също е минимална - сандвич и плод.
- В резултат на това след първия час-два на ските и след първия ден, децата едва гледат (както се казва), а треньорите ги наказват с допълнителни клякания и разни други подобни за всяко разсейване.
- Много треньори нямат умения за работа с децата, освен наказанията, средства за поощряване не се използват.
- Учителките, които отиват с децата, са малко и обслужването на децата е затруднено. На 4 години това си е фактор. На Ники няколко пъти не му бяха сложили очилата, нито един път - каската...

Изобщо цялото преживяване се оказва, че е доста спартанско. Оказа се, че съм си платила 200 лв. да ми измъчват детето...

Децата, разбира се, някак изкарват седмицата (какво да правят горките), но само те си знаят какво им коства това. Моето дете скоро след ски училището се разболя ужасно тежко - така не е боледувал никога през живота си. Според няколко познати доста време след ски училището децата им не са били на себе си от преумора... От групата на сина ми нито едно дете не иска да се запише на второто ски училище... Повече не бих допуснала тази грешка - в крайна сметка го пращам, за да му е приятно, да обикне спорта, да се почуства по-добре. Както Шани е казала - цял живот ще има да прави неща, които не иска.

Догодина, ако не са успели да му убият желанието - индивидуални уроци, по час-два в мое присъствие. Ако можем да си го позволим. Ако не - ще мине и без ски 

Не бих го карала насила. Явно не му е харесало. Ние като възрастни нямаме ли право да се отказваме, когато нещо не е оправдало очакванията ни, че искаме от едно дете нещо повече...

Не бих си насилвала детето.
А и е само на 4 годинки.
Не му създавай травма.

На сила хубост не става се казва в поговорката и е много вярно. Щом детето няма желание, по-добре не го насилвай. Така ще му остане лош спомен не само от ските, но ще го накара за в бъдеще, да се отказва лесно от всичко.

Всъщност си ужасно права. Аз изходих от идеалния вариант. Хубаво време, малко деца, добри ски учители и учителките от детската, които бдят като орлици, преобличат децата и им правят чайче.

Днес не отиде на ски. Не успях да го уговоря. Плака, тръшка се и каза, че бил болен. Боляли го крачетата (може да има и мускулна треска). Взе една от по-новите играчки и отиде на градина.
Преди малко ми се обади директорката да провери защо няма да ходи на ски. Обясних й, че той не иска и няма смисъл да го насилвам. Тя ме упрекна, че го глезя и му угаждам, че по-малките се държат по-дисциплинирано от него. В градината понякога имат проблеми с него - той трудно се подчинява на дисциплината, не обича да си дели играчките с децата, не иска да се облича и храни сам. И като не му харесва нещо им казва, че ще каже на мама . Обаче за свое оправдание ще кажа, че и те са `виновни` малко, защото и те го поглезват - учителката го дохранва, помага му да се облича и въобще се старае да се чувства добре, гушка го като е тъжен и той хич не се притеснява да се възползва от тези `екстри`.

Забравих да напиша за условията: при нас има опция по-малките да са на половин ден, т.е. карат сутринта, обядват и след това ги качват на автобусите и отиват в ДГ, за да си починат и спят там. Проблемът е, че те заспиват в автобуса и не могат да дочакат прибирането в ДГ, но поне след обяда са на топличко и спокойно. Така че, от тази гледна точка не е чак толкова натоварено. Освен това в нашата ДГ много се стараят на децата да им е добре. Собственичката не се притеснява да прекъсва договори, ако предцени, че условията не са достатъчно добри за децата. Вярно е, че не съм видяла с очите си какви точно са условията, но по други случаи съдя, че по принцип се стараят.
Надявам се, че постъпих правилно, защото ми е голяма дилема, дали пък не го глезя много

Скъпоценна, изобщо не се тревожи!
4 години не са кой знае каква възраст, че да искаме от децата дисциплина и справяне със всяка ситуация. Като не му е харесало, голяма работа. Явно не е просто промяна на мнението. Ските наистина са много уморително нещо за децата и ако Матей не е свикнал с големи натоварвания, може да се е почувствал наистина неприятно.
И какво ако го глезиш? Децата явно имат нужда от повече ласки и внимание от възрастните. За мен беше особено важно, че лелките в яслата гушкат и успокояват децата, а не ги оставят "дисциплинирано" да реват. На мен ми се струва, че отношениеот на госпожите при вас е съвсем нормално - да утешават децата и да им помагат по най-добрия възможен начин - с нежност.
За ските има време. Е, може да не стане ски-състезател, но никога не е късно да се научи да кара. Ако не тази година - следващата, по-следаващата, може и след пет години. А може и да не е неговият спорт изобщо. 

Разочаровало се е детето. Моят син искаше да ходи на латино танци в градината, защото 17 деца от групата били записани. Като отиде два пъти си начеса крастата, както се казва. Казвал на преподавателката, че го боли коремчето и др. такива номера. Очевидно не му е интересно и ще го спирам.

Ооо...изобщо не се задълбавай в размисли 
Специално спортът е удоволствие и не трябва да става насила 
Ще иска и на ски, и на футбол, и на плуване, и на кънки, и на какво ли още не И аз съм била така..освен изброените съм ходила на балет, народни танци, спортни танци, модерен балет, на различни кръжоци И трябваше да опитам от всичко, докато намеря любимото си занимание И не виждам нищо разглезващо в това!
Щом детето не иска, значи не му харесва.
Виж, ако поиска пак след седмица, когато всичко свърши, значи се глези 

Да поиска ли... Вече цял месец чувам неизменно реплики от рода на "Мамо, нали завинаги съм отписан от ски училището?", "Мамо, нали никоя седмица няма да ходя на ски?", "Мамо, а ти предупреди ли госпожите, че съм отписан?" и пр. Направо ме яд на себе си, че не си послушах тогава интуицията......

Maria.St   ,  милото детенце. Поне си спокойна, че няма скоро да поиска да ходи на ски Лично мен много ме е страх от този спорт 
А и съм убедена, че се е получило така, защото съвсем скоро са били периодите, когато се е тръшкал за какво ли не. И е имал капризи, и е трябвало да има по-твърд подход.
В момента моето дете е така, но още не знае какво иска и какво не иска. И разсъждавам точно, както ти със ските. Предполагам, че при теб е било някакво такова остатъчно поведение от предишните му периоди 

Ще му мине и скоро ще си поиска някой друг спорт  Но не се хвърляйте направо за седмица ии месец...заведете го първо да опита и платете едно посещение. Ще се разорите, иначе 

Това с опитването на различните спортове и кръжоци си е малко, както при бебенцата с храната- опитват от всичко и така изграждат вкуса си, засищат любопитството си и придобиват лична преценка за нещата 

Maria.St - леле, какъв тормоз. И кому е нужен... та това са все още малки деца... момчета, които хич не са оправни, тъй да се каже.
Само да ти споделя. Ние нашия го пускаме на ДГ в Боровец. Но не за цял ден, а само за 1 или за 2ч. И там имаШЕ една баба, която кара насила внучето си да ходи. То слуша има-няма 10-20мин. и след това започва да буйства, да рита да си махне ските, да нервничи и да обикаля цялото трасе крещейки и скачайки (вече освободен от ските). Та бабата му казва: "стига си се лигавил, вашите казаха да те водя всеки ден тук?!".
Е, не я разбирам тази жена...

СкъпоЦенна, а коя е градината на Матей?

Като малка ме бяха записали на художествена гимнастика, за да стана като "каките от ТВ-то". Да, обаче другите деца си можеха всичко, а на мен никой не ми обръщаше специално внимание, за да се науча и аз. Това ме разочарова и не исках да тренирам-седях си на пейката, а нашите си мислеха, че тренирам. Чудя се на треньорките защо толкова време не казаха на нашите, а и аз не смеех да кажа след всичкия зор, който им давах.

Да не е подобен проблема-другите деца си карат, а на него да не му обръщат внимание като на начинаещ?

Айде де, кажи ми да ти кажа  Ама така стана тогава - сто човека ми казаха "Нека си изкара седмицата", "Всички са така в началото" и прочее, и аз (без да знам другите подробности - все пак ми отне няколко дни да разуча) - повярвах. Много ме е яд на мене си... Затова и се включих по-активно, поне други да не повтарят грешката ми...

В основата на всичко са не толкова предишни периоди, а това, че дребосът е много енергична личност и ми се иска да намерим някакъв спорт, с който да се занимава с удоволствие - просто има нужда от това. Аз не мога всеки ден да му подсигуря 4-5 часова разходка с тичане и скачане (толкова горе-долу му трябват)... Досега с нищо нямаме успех обаче, ама айде няма да се впускам в спортните ни перипетии, че ще оспамим темата.

моя син е на 4 години и един месец . записах го на ски ходи точно един ден много се умори и каза не искам ски-чителя ни каза не го насилвайте тои е малък когато поиска тогава решихме догодина отново  а и тез тежки обувки го измъичха

Щом детето не иска да ходи не бих го насилвала. Може да се страхува или нещо друго да го притеснява. Мисля, че си постъпила правилни, че си послушала детето.

Скъпоценна, хич не се тормози - тия приказки, че си го разглезила - и какво от това! Аз спартанщината не я приемам изобщо...Дъщеря ми беше в 1 клас, имаха басейн в училище, та я записахме - по нейно желание, както и вие сте направили... Отиде един път, на втория - "боли ме корема", "не може ли да не ходя"...ама все пак отиде. Мен, обаче, много ме глождеше какво става и понеже не пускаха родителите вътре да гледат, аз скокнах в една шахта (при това бременна в 8 месец не ме питайте как се измъкнах оттам после , добре, че един татко мина, та ме изтегли:hahaha:) и гледам през едно открехнато прозорче - вътре три групи от по 20 деца - в басейна като сцена от "Титаник" при потъването Трите треньорки с по една пръчка ги побутват...Мойто гардже по едно време каза нещо на треньорката и тя я изпрати да стои до стълбичката. Там стоя до края, вкопчена за стълбичката - като я прибрах, беше премръзнала цялата. Та дотам беше плуването. Една година по-късно я записахме в Спартак при друг треньор - сега плува като риба. Така че - дай му време, няма да го правиш състезател, я, та да започва от 4 годишен

Аз по-принцип настоявам сина ми да довърши започнатото. Или, ако много му тежи се спазаряваме.

За вашия случай бих му предложила да отиде поне още 2 дни или пък да не ходи 1 ден, но да си довърши седмицата след това.

Олеле, направо се притесних като прочетох мненията ви! Синът ми е на ски в момента, за втори път тази година. Миналият път нямахме никакви проблеми. Вчера сутринта едва го вдигнах от леглото, плачеше, дърпаше се, събличаше дрехите, които му обличах и не искаше да ходи на ски. Искам в градината, не искам на ски.  Смаях се. Вчера му беше 3ти ден. Да го спирам ли, да не го ли спирам... Вчера вечерта като се прибра каза, че хубаво е изкарал, правили упражнения, било весело. Попитах ги иска ли пак и каза да. Попитах го утре искаш ли да отидеш пак и той пак каза -да. Аз се успокоих. Но тази сутрин пак плака и каза, че не иска. То остана един ден, но все пак така и не мога да разбера-харесва ли му, не му ли харесва...
Аз като бях малка ходех на балет. Три години репетирах 3 пъти седмично, но в края на третата година, казах, че не искам повече и майка ми ме отписа. Но според мен това беше грешка, оценявайки ситуацията след толкова години. Аз се отказах, защото постепенно репетициите ставаха по-тежки, изискванията се повишаваха и дисциплината ставаше по-строга.  Постепенно нещата се задълбочаваха и идеята беше, репетициите да минат на по-високо ниво, по-професионално. А на мен ми ставаше трудно, изморявах се, това предизвикателство ме плашеше и затрудняваше и се отказах, не продължих като останалите. На края на учебната година те изнесоха страхотно представление и им завидях и съжалих, че не останах и не се развих като тях.

Меденка, тия дни имаше много вятър. Днес за първи път съобщават за хубаво време в планините. Най-вероятно и затова на мъниците не им е трудно. Просто вятъра много уморява и без това едва кретащите начинаещи скиори.