Линк към третата тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=248912.0
За голямо съжаление, линковете към първата и втората тема не се отварят.
Ами като това е темата, да споделя прясна случка:
Излизаме с една приятелка по женски. Понеже заведението беше доста препълнено, сложиха при нас двама - на пръв поглед симпатични младежи. Доста време ни оглеждаха и ние се кефим, че ни обръщат внимание. По една бира изпиха за двата часа, в които бяха в заведението и преди да си тръгнат, единия дойде да ми иска номера на мобилния. Реших да рискувам, дадох му го и се започна едно лудо звънене - на коя дискотека ще ходим с приятелката ми, не искаме ли да отидем с него някъде... Стори ми се прекалено и отклоних поканата. На другия ден ми звънна - да излизаме на кафе. На мен явно червената лампичка ми е блокирала напоследък и взех, че се съгласих. Муньо наш идва, изтупал се и сложил едни тъмни очила (навън нямаше слънце, ама карай). Води ме на едно място, явно върха на гъзарията за него, но не и за мен... Както и да е - изтипосал се нашия с/у мен и не маха очилата, а аз имам чувството, че не гледа мен, а някъде другаде (предполагам знаете дразнещото чувство да говорите с някой с тъмни очила) . Поръча си бира, аз кафе и се започна разговорът със следното: "Ти къде работиш?", аз си отговарям чистосърдечно. "Ама каква ти е заплатата?", на което аз "Не мога да коментирам това" и следва "А не можеш ли да ме уредиш при вас?", аз обаче патката любезна и питам "Какви езици говориш и в каква сфера ти е висшето образование?". Отговор: "Нямам висше, английски съм учил една година в механото, ама не помня много" и аз с какъв акъл започвам да му обяснявам, че без образование ще му е много трудно, той на 30 е станал. И следва "Ееее, поне шофьор няма ли да ме вземете? То за това образование не се иска." После пак започна да говори за пари, да ми се развива теории, че сигурно връзки съм имала, за да се "уредя" на тази работа... Как съм издържала до изпиването на бирата, как съм запълвала неловките паузи в стил "Ааа, ти си добре, аз мизерствам" и аз не знам По едно време мина сервитьорката и аз само дето не я задърпах за полата да оправим сметката. Нашия се опънал на стола, скръстил ръце, подсмихва се доволно и не бръква за портфейл. Аз тихичко си беснея, ама вадя пари да платя. Оставих бакшиш на сервитьорката, Муньо се хилна още повече и заби гвоздея: "Ами като си толкова дащна, айде да ходим да вечеряме някъде и ти да платиш." Не знам какво съм казала или как съм го изгледала, взех си чантата и си тръгнах. най-гадното беше след няколко дни - отивам на гости в близък приятел, с Муньо се сблъскваме пред входа (минава случайно оттам) и той започва укорителна лекция защо не му се обаждам , аз едва се сдържам да не го застрелям и бързам да вляза във входа. Той се провиква след мен "Сега вече знам къде живееш, ще стоя тук ден и нощ.." Може и още да е викал, не съм чула останалото. Слава Богу, не ми е звънял - може да е на принципа, че е твърде беден за да ми се обади, знам ли го???