Проблем с родител

Не е загубена кауза.
Поговори с него без да повишаваш тон. Кажи му колко е важен той за теб, как не искаш да го загубиш по този нелеп начин........ кажи му, че го обичаш.
Не вярвам да не те разбере.
Дано всичко да се оправи.   

Всичко трябва да стане постепенно.....,не го поставяй драстично на определена диета.....Трудно е на човек изведнъж да се приспособи на друг вид хранене и начин на живот,пък е и на години....

Еееех, колко говорих, колко натяквах...

Пробвай друг човек с авторитет пред него да му обясни за храненето. Друг вариант е да продължиш да натякваш, пък той като реши, че е упорствал достатъчно и не се е дал без бой, да започне да слуша.  А и като усети негативите от диабета, сам може да си свари зеленчуците.

Трябва да му настояваш.Моят баща също заради здравословен проблем се наложи да спазва диета и от самото начало също се опъваше и не слушаше никого,но след като получи няколко кризи,сам започна да избягва тези храни,но и ние не го оставихме на мира.Нон стоп му се натякваше че не трябва това,не трябва онова.

Аз мисля, че човекът е достатъчно възрастен, за да взима сам решението какво, кога и колко да яде. Той си преценява и според мен няма нужда да си вдига допълнително кръвното от спорове с дъщеря си.

Според мен трябва да му се даде литература да чете - ако щеш списания от тези, здравните, където непрекъснато пише кое колко е вредно и общо взето в крайна сметка се оказва, че нищо не трябва да се консумира, но това е друга тема. Просто хората от друго поколение са свикнали на друг начин на хранене - пържено, сланинесто, в количества, алкохол. Как преди години не е било вредо, а сега да е, ще ти каже той? Промивка на мозъка, това е. И като не вярва на теб, литература.

Моят баща си пази здравето, обаче и с него съм имала подобни сблъсъци, когато го карам да направи нещо дето аз смятам за правилно. При нас върви тактиката от моя страна: Прави каквото си искаш, мен не ме интересува.
Всъщност аз се интересувам от него, говоря с него, обаче заобикалям конкретната тема. Затова естествено се изискваше време. И той сам започна да съобразява, че аз няма да го моля. Казвам си мнението веднъж, а пък той да предценява.
Имай предвид, че баща ти е наясно какво става. Той просто много се страхува. Страхува се от промяната в живота си, защото тя ще му напомня, че той вече е друг човек (в известен смисъл), стар и болен. Затова, като се тъпче с вредна храна, той се мъче да си докаже сам на себе си, че нищо не се е променило. Иска да си докаже: Ето, не ги слушам, а пък все още съм жив и ходя на двата си крака. Мъжете в много отношения са по-суетни от жените. Те трудно приемат остаряването, загубата на сили и мъжественост.
Ще ти се наложи да си по-търпелива и по-хитра. Ако живее с вас, ще се наложи и вие да минете малко на неговия режим. Ограничи до колкото е възможно наличностите на вредни храни, така че като отвори шкафа или хладилника да няма много голям избор. Бъди загрижена, но не настоятелна и досадна. Моята майка също почина преди 10 години и остана само баща ми, но се старая да не мисля за това, че е възможно да го загубя. Няма нужда да си вгорчаваме живота излишно, добре е да го доизживеем заедно щастливи. Виж, сестра ми, го побърква направо с грижите си. Едва я усмирявам, защото понякога иска да играе ролята на майка и спрямо него

Нямаш никакъв шанс да го убедиш. Той не иска да повярва на това. Изобщо не иска да го допусне до мислите си. Ще миряса само като се уплаши. Сега и да си тровиш нервите, само ти ще тръгнеш по доктори от тревоги. Трябва му време да преглътне хапа.

инатлив баща и аз имам. С доста болежки е и трябва много добре да се пази, но: "олкото ми е писано, толкова ще живея. И както аз искам, тъй ще живея!".
Е, как да отреагирам?
Той поне си пие хапчетата (повечето за кр. захар) и се стреми към някаква диета, но работи физически труд като за последно.

 _Hope_ - можеш да му дадеш малко л-ра да прочете. Можеш да му обясниш, че зле компенсирания диабет води до инфаркти, инсулти и ред други "екстри". И че така ще те натовари теб... и че няма да ти е от помощ, а в тежест... и че внуците се радват да са със здравите си и жизнени дядовци и ... т.н.
Сложно е  нали ти казвам, че и аз се боря на тоз фронт. 

Имах подобни проблеми с баща ми. Три месеца след като почина майка ми, получи инсулт и някакси съвсем се обезвери и ми заяви, че няма да пази диета, няма да ходи на рехабилитация и т.н. И всичко това до момента в които една сутрин аз не ревнах с глас и не му казах, че не мога да позволя да загубя и него, и че той просто няма право да ми причинява това. Това беше преломния момент. От този ден нататък се мобилизира и сега е много, много по добре. Мога само да ти кажа, да не се отказваш и да опиташ да му обясниш ти как се чувстваш и какво ти причинява на теб неговото безхаберие. Успех!

Не се впрягай толкова! Ще го преодолее. Само не му натяквай непрекъснато какво трябва и какво не трябва да яде, защото ефекта ще е обратен.
И не се втелявай толкова с диетата. мога да ти кажа, че ако ме затворят някъде с мюсли и овесени ядки ще си умра от глад. Това е кошмарна храна! Аз съм диабетичка от 27 години. Ям и хляб и картофи и доста други неща. Не трябва толкова да се притесняваш. Баща ти ще влезе в релси, просто му трябва време.

Ще стрелям в тъмното с идеи.
Преди години баща ми отказваше операция, която впоследствие се оказа животоспасяваща за него. За да го накарам му обясних в прав текст колко скоро ще умре и той взе, че се стресна.
При лошо развитие на диабета, освен другите екстри, както е казала Шани, може да се стигне и до ампутация на крайници (включително и при диабетици от втори тип). Прокарай идеята за диабетното стъпало и ампутацията и да видим дали няма да се стресне.
Другото е промяна и на вашите хранителни навици. За човек, който не е болен, не е толкова трудно да свикне с идеята, още повече, че знае, че във всеки момент би могъл да отиде и да хапне каквото пожелае. Аз лично бих готвила, без да давам обяснения кое е диетично и кое не, и така лека по лека диетата ще се превърне в навик.

И баща ми е същия.

Не бива да пуши - крие се, припалва,
не бива да пие глътка дори - пие си глътката,
трябва да спазва хранителен режим - не го спазва.

А на теория, ако го питаш е на вечна диета. И на всички е разтръбил, че пази диета, а в същност не я спазва.

Отговорът му е, че какво толкова, една цигара не било пушене, 25 гр. концентрат не било пиене, чаша бира - също, а за храната - трици не можел да яде.

След поредния преглед пази диета три дни, и се почва старата песен на нов глас.

Съгласна съм не ходи по него с натяквания,просто на човека му е трудно явно да приеме,че е болен и се нуждае от диети и хапчета постепенно ще свикнеи ще приеме идеята,че трябва да се пази.
Успех ти пожелавам и здраве на баща ти.

Не знам, гадна работа.. Лошото е, че ако сам той не пожелае да си помогне, единственото, което може да стане, е да си отровите нервите всички, както казваш. Наистина, не трябва да му натякваш, да го караш насила, защото няма да стане. Просто.. трябва някак си да го накарате да проумее, че не е вече в цветущо здраве и се изискват елементарни усилия, за да си поддържа захарта. Тук вече вие си знаете най-добре как да стане това. Не е лесно, знам.. Само се настройте положително, не се отчайвайте всички и всичко ще се оправи!
Желая ти успех и дано нещата се подредят

Чичо ми се държеше така... като глезено болно дете, докато наистина не опря  ножа до кокала...
На 53 години е, от около 2-3 години му бяха казали че трябва да пази строга диета, безсолна, без мазнини и т.н. защото бъбреците му не функционират правилно и има голяма опасност да спрат да функционират въобще.
Съпругата му се беше побъркала с него... казва 'Аз крия туршията, той отива, взима я демонстративно, сяда на масата и я изяжда..' Продължи да си яде ВСИЧКО забранено, държеше да сякаш всички са се наговорили против него за да не си яде любимите неща...

И се докара дотам, че преди месец и нещо едвам му спасиха живота. На няколко пъти беше пътник. На косъм го оттърваха.

Сега е на хемодиализа и ще бъде, до края на живота си.

И след ада през който премина по болниците, яде всичко каквото му казват най-послушно вече, но след дъжд качулка малко...

Много благодаря на всички за добрите съвети!

Погледнах се от страни и това, което видях май не ми хареса. Малко попрекалих с натякванията още от първия ден. Толкова се уплаших от диагнозата, че изпаднах в тиха истерия. А татко, както винаги, се забавляваше и твърдеше, че нищо му няма.
Проблема идва от там, че татко не се чувства зле. Изключително жизнен и работоспособен, без някакви болежки или нещо, което би могло да го притесни. А как се убеждава човек, който видимо пращи от здраве, че всъщност има проблем...
Лекарката, при която ходи, го е наплашила малко /тя също е диабетик/ и явно е подействало. Освен това, аз също спрях да му натяквам и да следя зорко всяка хапка. Та сега нещата са по-добре. У дома спазваме приготвяме храна за диабетици и не купуваме вредни неща. Примирих се, че няма да го накарам да опита овесени ядки или мюсли, но за сметка на това вече набляга на салати, плодове и леки меса. Пие си и лекарствата. Надявам се да свикне с този режим, защото скоро пак заминава и тогава ще трябва сам да си приготвя храната и да се съобразява с диетата.
Радвам се, че постигнахме примирие и се надявам тази промяна да не е временна. Миналия път, когато се установи повишена кръвна захар, татко беше започнал диета, но много бързо му писна и премина към стария режим на безразборно хранене.

Много благодаря на всички за съветите и подкрепата! 

Оппа, дружке, как съм ти пропуснала темата? Мъжът ми е диабетик и те разбирам напълно. На мъжете им отнема доста време да осмислят сложността на диагнозата диабет. Това, че трябва генерално да променят светогледа си и начина си на живот. Че за тях оттук нататък захар е мръсна дума. Че до края на живота си ще носят хапчета в задния си джоб. Че много неща няма да вкусат никога повече.
Стъписването е първата стъпка, после има фаза, която аз съм си озаглавила "това не се случва с мен и не ме касае", а после страх, а после усещане като да си дамгосан ... Много етапи минахме до примирението и наистина здравословното хранене, подходящо за състоянието му.
Преди всичко бъди твърда, безкомпромисна и любвеобилна. И събирай сили за борбата. Ако мога с нещо да помогна - насреща съм. Ако искаш намини през темата за хиперинсулинемията - може да сме ти полезни с нещо 

твоя татко виждал ли е гангрена от диабет?!
ако не става с добро защ не потърсиш в нета и да му принтираш няколко грозни снимки,може пък катовиди с очите си да се стресне...

Simma,
благодаря за подкрепата!
У дома мъжете явно имат проблем с мен. Съпругът ми ме изкара хипохондричка, въпреки, че ако не бях настояла навремето, сигурно още щяхме да се лутаме при квартални лекари, в търсене на причината! А сега баща ми му приглася като латерна! Няма значение, че изследванията са лоши и, че намерихме проблем! На тях им е по-добре да не знаят. Тъкмо бяхме постигнали единомислие с мъжа ми, той прие проблема и отношенията ни се изгладиха, сега с баща ми нова война подхващам! Дано тези етапи, за които говориш, минат по-скоро и по-безболезнено!
oceanid,
ако се наложи и това ще направя!

И моите мъже имат проблем с мен, Хоуп
Но аз не се отказвам, боря се всеки Божи ден!
Понякога си мисля, че три свекърви мога да преборя, но мъжете ни - не
Обичам ги, уважавам ги и ще им помагам

Като изключим мъжете-хипохондрици съм останала с впечатление, че повечето мъже са готови да умрат, но да не си признаят, че са болни сериозно. Нищо чудно да е еволюционно - ако признаят, че са болни и остаряват жените няма да ги харесват повече и ще търсят някой по-млад. 

мне, не мисля.
По-скоро заради собственото си его. Поне при баща ми е така, както и при другите ни мъже в родата.

Аз пък съм на друго мнение.
Моя свекър беше диабетик. Години наред всички го дебнеха като престъпник заради диетата. У тях изобщоне се купуваше кафе, бял  хляб и захар. Като идваше на гости се готвеха специални ястия заради него. Съпруга ми има две сестри и всички вкупом давахме пари за скъпи лекарства, инжекции и изследвания. Отделно от това свекърва ми постоянно го тъпчеше с разни билки. Влачехме го по болници и санаториуми по разни програми. Въпреки това се появиха всички производни болести на диабета. Накрая човека почина за 10 мин. от инсулт.
Каква беше ползата от всички диети? Защо го измъчихме без грам жал към него. Той не беше свободен нито за миг да си купи нещо вкусно за хапване, не можеше едно кафе да изпие. Ядеше гадни кафяви макарони, гаден кафяв ориз  и още по-гаден черен хляб. Много обичаше кока кола, но години наред не му давахме да изпие една глътка. Защо го направихме. Защо не му доставихме на човека малко радост. Винаги ще ме глождят лично мен тези въпроси. Ако го бяхме оставили да диша малко без надзиратели пак щеше да почине но може би щеше да е малко по-щастлив. Много често казваше че това неговото не е живот. Може би си изгуби желанието за живот като гледаше как ние се тормозим с него и като знаеше че нещата никога няма да се променят към по-добро.
Много, много ме е яд че никога не му направих една тава баклава да си хапне доволно, или пък една торта.


Моя съвет към авторката е че е най-важно да направи баща си щастлив. Колкото му е отредено - толкова. Знам че е мъчно да гледаш болен човек и да го загубиш. Но ако малко се замислиш ще разбереш че най-важното е да използваме пълноценно отреденото ни време и да го запълним с колкото можем повече щастливи мигове защото никой не знае кога и как. Каква е ползата да удължиш малко живота на баща ти но да го направиш нещастен с постоянни разправии.

Оххх, какви думи ми идват на устата, но ще замълча

...