Знаеш ли, не искам да ти прозвучи мистично и още по-малко в този момент, когато знам от опит, психиката ти е лабилна, да те тласкам в нестабилни и илюзорни посоки на мисълта, но ще споделя своя опит с овладяването на подобна мъка.
Аз съм доста скептична по отношение на религиозното и всякакви трасцедентни идеи. Може би, историята, която ще ти разкажа беше просто начин да се справя по-лесно със собственото си страдание. Но определено, това, което ми се случи не беше случайно и имаше ефект.
Отгледаха ме почти изцяло родителите на майка ми и когато загубих дядо си - все едно изгубих баща. Беше много болезнено и съзнанието ми отказваше да го приеме дълго време, погаждаше ми всякакви номера. После това престана, но продължих дълбоко да страдам.
След време преживях тежък автомобилен инцидент...в моментите на загуба на съзнание и/или сън - не съм сигурна, дядо ми беше до мен. Странното и радостно за мен, беше, че го сънувах за първи път след като почина, а бяха минали няколко години. Накрая на този доста дълъг в съзнанието ми епизод ми каза - "Сега си тръгвам, а ти оставаш" и не прие никакви протести.
През студентските си години открих, че целият ми полусън е бил изпълнен с много основни, архетипни за подсъзнанието символи, което като малка не е имало как да знам.
Минаха още години, работих в медиите и покрай работата се срещнах с жена, за която твърдяха, че има по-особени способности.
Пак ти повтарям, че не само не се доверявям на такива хора, но в голяма степен съм и техен противник. Не ме интересува самозванци ли са или не. Но това е друга тема.
Тя обаче, ме "застреля" със изречението - "Знаеш ли, продължаваш да държиш тук този човек. А те са вече заедно, цялото семейство и трябва да ги оставиш на мира. Какви са тези неистови ревове и сълзи след толкова време. Така им вредиш!"
Излишно е да ти казвам, че тази жена ме виждаше за първи път и не знаеше нищо за мен.
И сега не знам дали това не беше изстрел в тъмното от нейна страна, но аз разбира се, веднага реших, че говори за дядо ми /за който продължавах да хлипам безутешно през време, баба ми /вече също покойница/ и първото им, рано починало детенце.
Трябваше да мине още време, за да започна да мисля за тях само с любов и да се сбогувам наистина.
Шарлатанство или не, онази реплика, също ми помогна. И мислълта, че не само аз, но може би и те се чувстват по-добре от това, ме кара да живея в мир и спокойствие.
Стана дълго, но знам, че в подобен момент човек има нужда от други човешки истории.
С една дума, от теб зависи майчицата ти да е винаги с теб, но също и от теб единствено зависи какви чувства ще ти носи това присъствие.
Надявам се много скоро само увереност, сигурност, спокойствие и много мили спомени.
Аз съм доста скептична по отношение на религиозното и всякакви трасцедентни идеи. Може би, историята, която ще ти разкажа беше просто начин да се справя по-лесно със собственото си страдание. Но определено, това, което ми се случи не беше случайно и имаше ефект.
Отгледаха ме почти изцяло родителите на майка ми и когато загубих дядо си - все едно изгубих баща. Беше много болезнено и съзнанието ми отказваше да го приеме дълго време, погаждаше ми всякакви номера. После това престана, но продължих дълбоко да страдам.
След време преживях тежък автомобилен инцидент...в моментите на загуба на съзнание и/или сън - не съм сигурна, дядо ми беше до мен. Странното и радостно за мен, беше, че го сънувах за първи път след като почина, а бяха минали няколко години. Накрая на този доста дълъг в съзнанието ми епизод ми каза - "Сега си тръгвам, а ти оставаш" и не прие никакви протести.
През студентските си години открих, че целият ми полусън е бил изпълнен с много основни, архетипни за подсъзнанието символи, което като малка не е имало как да знам.
Минаха още години, работих в медиите и покрай работата се срещнах с жена, за която твърдяха, че има по-особени способности.
Пак ти повтарям, че не само не се доверявям на такива хора, но в голяма степен съм и техен противник. Не ме интересува самозванци ли са или не. Но това е друга тема.
Тя обаче, ме "застреля" със изречението - "Знаеш ли, продължаваш да държиш тук този човек. А те са вече заедно, цялото семейство и трябва да ги оставиш на мира. Какви са тези неистови ревове и сълзи след толкова време. Така им вредиш!"
Излишно е да ти казвам, че тази жена ме виждаше за първи път и не знаеше нищо за мен.
И сега не знам дали това не беше изстрел в тъмното от нейна страна, но аз разбира се, веднага реших, че говори за дядо ми /за който продължавах да хлипам безутешно през време, баба ми /вече също покойница/ и първото им, рано починало детенце.
Трябваше да мине още време, за да започна да мисля за тях само с любов и да се сбогувам наистина.
Шарлатанство или не, онази реплика, също ми помогна. И мислълта, че не само аз, но може би и те се чувстват по-добре от това, ме кара да живея в мир и спокойствие.
Стана дълго, но знам, че в подобен момент човек има нужда от други човешки истории.
С една дума, от теб зависи майчицата ти да е винаги с теб, но също и от теб единствено зависи какви чувства ще ти носи това присъствие.
Надявам се много скоро само увереност, сигурност, спокойствие и много мили спомени.