Майка ми почина внезапно. Не можах да и поискам прошка, не успях да и кажа, че я обичам. Вече четири дни не спирам да плача и да се обвинявам. Чувствам, че ще рухна. Потъвам в някаква бездна, от която няма да мога да се измъкна. Страхувам се, че ще нанеса с поведението си непоправими травми на сина си. Кога ще спре да ме боли така? Ще мога ли някога да заживея нормално?
- Публикувана: 24 март 2008, 15:05 ч.
- Последно мнение: 25 март 2008, 14:36 ч.
Моля, подкрепете ме!
Съжалявам за загубата ти. Сега болката ти е прекалено силна, затова се чувстваш така. Поплачи си, отдай се тихо на мъката си и си дай време. Скоро сама ще се успокоиш, заради майка ти, заради детето ти, заради хората около теб и най- вече заради самата себе си. Не мога да ти помогна, но съм съпричастна с мъката ти и те прегръщам силно 
Дариа,мила,сигурна съм ,че каквото и да е било милата ти майчица вече ти е простила.Майките разбират най-добре децата си.Не бива да се обвиняваш за нищо,защото знам ,че ако тя те гледа в този момент страда повече и от теб,за това ,че ти се измъчваш.Бъди силна,времето лекувал.
Iskrenno ti su4ustvam,i az zagubih blizki hora.Bolkata nqma da spre,no trqbva da si silna,da produlji6 da jivee6 zaradi deteto si.Edna maika vinagi pro6tava na decata si,sigurna sum,4e maika ti znae kolko q obi4a6 i bi iskala da produlji6 jivota si.Tq vinagi 6te jivee v surceto ti,a ti trqbva da jivee6 za deteto si.Sila i kuraj.
Приеми моите искрени съболезнования, Darria.
Не съм много добра с думите, особено в такъв момент, но съм абсолютно сигурна, че майка ти знае, че я обичаш, и каквото и да се се случило, отдавна ти е простила. Това е тежък момент за тебе, и естествено човек в такива моменти се самообвинява за много неща, които не е успял да каже или направи, както и за много неща, които е казал или направил. Но не забравяй, че майка ти те е обичала, и че ти си я обичала, и си й носила много радост в живота, а ако е имало лоши моменти, майка ти отдавна ги е забравила.
Носи в душата си хубавите моменти и спомени, точно както би искала майка ти.
Не съм много добра с думите, особено в такъв момент, но съм абсолютно сигурна, че майка ти знае, че я обичаш, и каквото и да се се случило, отдавна ти е простила. Това е тежък момент за тебе, и естествено човек в такива моменти се самообвинява за много неща, които не е успял да каже или направи, както и за много неща, които е казал или направил. Но не забравяй, че майка ти те е обичала, и че ти си я обичала, и си й носила много радост в живота, а ако е имало лоши моменти, майка ти отдавна ги е забравила.
Носи в душата си хубавите моменти и спомени, точно както би искала майка ти.
Благодаря ви, момичета! Страшното е, че тя не вярваше в задгробния живот. Аз също не вярвах, но сега ми се иска да намеря доказателства за обратното. Не може всичко да свършва по такъв нелеп начин. Искам да я видя отново. Ако нямах дете, не зная какво би ме накарало да продължа да живея.
За лекарите- за техния "професионализъм и човечност" не ми се говори. Дано на никого не се налага да се сблъска с подобно отношение.
За лекарите- за техния "професионализъм и човечност" не ми се говори. Дано на никого не се налага да се сблъска с подобно отношение.
Моите искрени съболезнования
Поплачи си и ще ти олекне, макар и да е нужно повечко време понякога.
Сигурна съм, че, каквито и да са били обстоятелствата, майка ти ти е простила!
Майките не могат да се сърдят истински!
И помни, че един ден всички ние ще бъдем с хората, които обичаме и то ще е завинаги.
Това може не всеки да го вярва, но наистина е по-лесно, ако вярваш, ако не губиш
надеждата безвъзвратно!
Всичко най-хубаво ти пожелавам, мила! Помни: слънцето пак ще изгрее
Поплачи си и ще ти олекне, макар и да е нужно повечко време понякога.
Сигурна съм, че, каквито и да са били обстоятелствата, майка ти ти е простила!
Майките не могат да се сърдят истински!
И помни, че един ден всички ние ще бъдем с хората, които обичаме и то ще е завинаги.
Това може не всеки да го вярва, но наистина е по-лесно, ако вярваш, ако не губиш
надеждата безвъзвратно!
Всичко най-хубаво ти пожелавам, мила! Помни: слънцето пак ще изгрее
Майките прощават всичко и без да им искаш прошка. Съжалявам за загубата ти...
Много вярно.И ти си майка знаеш какво е.......А другото....не знам дали и времето го лекува....но ще трябва да направиш усилие да се съвземеш.Живота така или иначе продължава..а и детето ти има нужда от теб. 
Когато видях заглавието ти, си помислих, че участваш в някакъв конкурс и искаш подкрепа от нас...Толкова тъжно ми стана като прочетох истинската причина. Върна ми всички спомени от преди година и нещо
Не минава никога, само болката ще стане малко по-поносима и няма да те задушава постоянно, но нещо винаги остава да тежи в гърдите! Просто ще се научиш да живееш с нея
Дано майка ти почива в мир, ако е имало нещо, за което да ти прощава, то тя вече го е направила, сигурна съм! А на теб ако ти става по-леко от това, пиши тук, винаги ще се намери кой да ти каже 2 успокоителни думи. Прегръщам те!
Не минава никога, само болката ще стане малко по-поносима и няма да те задушава постоянно, но нещо винаги остава да тежи в гърдите! Просто ще се научиш да живееш с нея
Дано майка ти почива в мир, ако е имало нещо, за което да ти прощава, то тя вече го е направила, сигурна съм! А на теб ако ти става по-леко от това, пиши тук, винаги ще се намери кой да ти каже 2 успокоителни думи. Прегръщам те!
Моите съболезнования. Миличка недей да плачиш и да се тормозиш. Това което ти си е случило се случи и на мен преди 5 години. Когато почина баща ми и аз не можах да си взема прошка. Наистина още ми е тежко, но аз знам, че той ми е простил и знае, че аз винаги ще го нося в сърцето си. Така е и с теб, миличка. Ти винаги ще я носиш в сърцето си, винаги тя ще бъде при теб, макар и да не я виждаш. Единственото което можеш да направиш е да си палиш свещичка дори и в къщи, когато се сетиш за нея. Така и тя и ти ще сте спокойни. Винаги когато я палиш можеш да й казваш колко много я обичаш и че тя винаги ще е с теб. 
Моите съболезнования
Болката няма да отмине, просто ще свикнеш с нея. Аз съм загубила баща си, вече почти 3 години, в началото плачех безутешно, после реших, че трябва да бъда много щастлива затова, че съм имала такъв прекрасен баща. Винаги си спомняме в къщи весели моменти с него, предполагаме какво той би на правил в даден момент, какво би казал, така той винаги е с нас. Мислено се допитвам до него за всяко нещо, което преживявам, което ми предстои и т.н.
Майка ти ти е простила всичко, дори и да не си и казала в сетния и дъх, че я обичаш, тя го е знаела винаги, повярвай ми.
Радвай се на детенцето си и на живота, оценявай дребните радости и изживявай всеки миг. Така ще бъдеш една достойна дъщеря
Болката няма да отмине, просто ще свикнеш с нея. Аз съм загубила баща си, вече почти 3 години, в началото плачех безутешно, после реших, че трябва да бъда много щастлива затова, че съм имала такъв прекрасен баща. Винаги си спомняме в къщи весели моменти с него, предполагаме какво той би на правил в даден момент, какво би казал, така той винаги е с нас. Мислено се допитвам до него за всяко нещо, което преживявам, което ми предстои и т.н.
Майка ти ти е простила всичко, дори и да не си и казала в сетния и дъх, че я обичаш, тя го е знаела винаги, повярвай ми.
Радвай се на детенцето си и на живота, оценявай дребните радости и изживявай всеки миг. Така ще бъдеш една достойна дъщеря
Приеми моите искрени съболезнования, Darria.
Няма майка която да не е простила
Няма майка която да не е простила
Иди на църква, запали свещичка, поговори си с душичката й... Поискай прошка и си вземи сбогом.
Минава, но много бавно. След две три години ще спре да ти се свива сърчицето като се сетиш за нея, след 4-5 болката ще е по-малка от любовта, след 5-6 като се сетиш за нея ще изпитваш само любов... Бъди силна!
Много съжалявам за загубата ти. И моята майчица ни напусна внезапно преди 7 години.
Минава, но много бавно. След две три години ще спре да ти се свива сърчицето като се сетиш за нея, след 4-5 болката ще е по-малка от любовта, след 5-6 като се сетиш за нея ще изпитваш само любов... Бъди силна!
Много съжалявам за загубата ти. И моята майчица ни напусна внезапно преди 7 години.
Знаеш ли, не искам да ти прозвучи мистично и още по-малко в този момент, когато знам от опит, психиката ти е лабилна, да те тласкам в нестабилни и илюзорни посоки на мисълта, но ще споделя своя опит с овладяването на подобна мъка.
Аз съм доста скептична по отношение на религиозното и всякакви трасцедентни идеи. Може би, историята, която ще ти разкажа беше просто начин да се справя по-лесно със собственото си страдание. Но определено, това, което ми се случи не беше случайно и имаше ефект.
Отгледаха ме почти изцяло родителите на майка ми и когато загубих дядо си - все едно изгубих баща. Беше много болезнено и съзнанието ми отказваше да го приеме дълго време, погаждаше ми всякакви номера. После това престана, но продължих дълбоко да страдам.
След време преживях тежък автомобилен инцидент...в моментите на загуба на съзнание и/или сън - не съм сигурна, дядо ми беше до мен. Странното и радостно за мен, беше, че го сънувах за първи път след като почина, а бяха минали няколко години. Накрая на този доста дълъг в съзнанието ми епизод ми каза - "Сега си тръгвам, а ти оставаш" и не прие никакви протести.
През студентските си години открих, че целият ми полусън е бил изпълнен с много основни, архетипни за подсъзнанието символи, което като малка не е имало как да знам.
Минаха още години, работих в медиите и покрай работата се срещнах с жена, за която твърдяха, че има по-особени способности.
Пак ти повтарям, че не само не се доверявям на такива хора, но в голяма степен съм и техен противник. Не ме интересува самозванци ли са или не. Но това е друга тема.
Тя обаче, ме "застреля" със изречението - "Знаеш ли, продължаваш да държиш тук този човек. А те са вече заедно, цялото семейство и трябва да ги оставиш на мира. Какви са тези неистови ревове и сълзи след толкова време. Така им вредиш!"
Излишно е да ти казвам, че тази жена ме виждаше за първи път и не знаеше нищо за мен.
И сега не знам дали това не беше изстрел в тъмното от нейна страна, но аз разбира се, веднага реших, че говори за дядо ми /за който продължавах да хлипам безутешно през време, баба ми /вече също покойница/ и първото им, рано починало детенце.
Трябваше да мине още време, за да започна да мисля за тях само с любов и да се сбогувам наистина.
Шарлатанство или не, онази реплика, също ми помогна. И мислълта, че не само аз, но може би и те се чувстват по-добре от това, ме кара да живея в мир и спокойствие.
Стана дълго, но знам, че в подобен момент човек има нужда от други човешки истории.
С една дума, от теб зависи майчицата ти да е винаги с теб, но също и от теб единствено зависи какви чувства ще ти носи това присъствие.
Надявам се много скоро само увереност, сигурност, спокойствие и много мили спомени.
Аз съм доста скептична по отношение на религиозното и всякакви трасцедентни идеи. Може би, историята, която ще ти разкажа беше просто начин да се справя по-лесно със собственото си страдание. Но определено, това, което ми се случи не беше случайно и имаше ефект.
Отгледаха ме почти изцяло родителите на майка ми и когато загубих дядо си - все едно изгубих баща. Беше много болезнено и съзнанието ми отказваше да го приеме дълго време, погаждаше ми всякакви номера. После това престана, но продължих дълбоко да страдам.
След време преживях тежък автомобилен инцидент...в моментите на загуба на съзнание и/или сън - не съм сигурна, дядо ми беше до мен. Странното и радостно за мен, беше, че го сънувах за първи път след като почина, а бяха минали няколко години. Накрая на този доста дълъг в съзнанието ми епизод ми каза - "Сега си тръгвам, а ти оставаш" и не прие никакви протести.
През студентските си години открих, че целият ми полусън е бил изпълнен с много основни, архетипни за подсъзнанието символи, което като малка не е имало как да знам.
Минаха още години, работих в медиите и покрай работата се срещнах с жена, за която твърдяха, че има по-особени способности.
Пак ти повтарям, че не само не се доверявям на такива хора, но в голяма степен съм и техен противник. Не ме интересува самозванци ли са или не. Но това е друга тема.
Тя обаче, ме "застреля" със изречението - "Знаеш ли, продължаваш да държиш тук този човек. А те са вече заедно, цялото семейство и трябва да ги оставиш на мира. Какви са тези неистови ревове и сълзи след толкова време. Така им вредиш!"
Излишно е да ти казвам, че тази жена ме виждаше за първи път и не знаеше нищо за мен.
И сега не знам дали това не беше изстрел в тъмното от нейна страна, но аз разбира се, веднага реших, че говори за дядо ми /за който продължавах да хлипам безутешно през време, баба ми /вече също покойница/ и първото им, рано починало детенце.
Трябваше да мине още време, за да започна да мисля за тях само с любов и да се сбогувам наистина.
Шарлатанство или не, онази реплика, също ми помогна. И мислълта, че не само аз, но може би и те се чувстват по-добре от това, ме кара да живея в мир и спокойствие.
Стана дълго, но знам, че в подобен момент човек има нужда от други човешки истории.
С една дума, от теб зависи майчицата ти да е винаги с теб, но също и от теб единствено зависи какви чувства ще ти носи това присъствие.
Надявам се много скоро само увереност, сигурност, спокойствие и много мили спомени.
Хм... не ти бях прочела последния пост. Каквато и да е вината ти, си постави за цел да я изкупиш с обич към живите, а не с болка, която да те яде...няма смисъл.
Бъди всеодайна към другите, а не унищожителна спрямо себе си...така се изкупва вина /дори и да е само в главата ти/ между впрочем то е и по-трудно..това е изкупление.
Бъди всеодайна към другите, а не унищожителна спрямо себе си...така се изкупва вина /дори и да е само в главата ти/ между впрочем то е и по-трудно..това е изкупление.
Мойте съболезнования
Аз също загубих майка си преди 7 месеца и затова ще ти кажа:болката остава-не толкова силна и пронизваща като в началото, но я има и винаги ще е така, щом си помислиш за майка си. Аз също не можах да бъда до своята майка в последния и час, да и поискам прошка, но... това е съдба. Няма ден, в който да не мисля за нея. Всеки намира начин да се справи с болката си-аз се вкопчих в детето си.
Аз също загубих майка си преди 7 месеца и затова ще ти кажа:болката остава-не толкова силна и пронизваща като в началото, но я има и винаги ще е така, щом си помислиш за майка си. Аз също не можах да бъда до своята майка в последния и час, да и поискам прошка, но... това е съдба. Няма ден, в който да не мисля за нея. Всеки намира начин да се справи с болката си-аз се вкопчих в детето си.