Посвещава се на децата на 70-те и 80-те години на ХХ-ти век

Балу   преди малко го четох,и си спомних какви времена бяха, свобода, безгрижие пък сега

Определено ме хвана носталигията ....

Имам дежавю....
....вече съм чела няколко такива теми тук....
Но въпреки всичко, пак се разчувствах...

Ми що четеш пак?   Една тема и аз да пусна, и на третия пост вече ме  лекинко! Немой така Руске, че ми причиняваш мъъъка. Не знам аз дали се повтаря, потретва темата като съдържание ... ама на мен ми харесва и е абсолютно вярно! Пък който не иска да не чете и да не пише.

 Много хубави времена бяха Ние поне имаме тези хубави спомени

А нашите деца..............горките    
Понякога разказвам на дъщеря си някакви неща, обаче не може да ги усети така като ми се иска.  А на мен ми е става едно мило......
а тя ме глееееееда 
 

И на мен ми харесва и е абсолютно вярно....почти, де
Правилно- на който не му харесва- да не чете и да не пише.
На мен ми харесва, прочетох и писах

Балу, извинявай за директността, но звучиш като баба с тези оплаквания. 

Когато аз бях дете в началото на 80-те, слушах много подобни аргументи на твоите:
1. За какво са ти дънки, ние с шаячни панталони сме ходили и пак ни беше весело детството.
2. Гледай колко много играчки имаш, аз имах само една парцалена кукла.
3. Какво си я зяпнала тая телевизия, ние само книги четяхме.

И после дойде ред на:

4. Ама как така купон с преспиване?! Като се омъжиш, тогава ще спиш в една стая с чужд мъж.

И един куп подобни глупости.  Те са базирани на следната грешна логика: 1. Аз живях еди-как си. 2. Аз бях щастлив. 3. Детето ми не живее както аз живях. 4. Следователно детето ми не е щастливо.

Това в логиката се нарича силогизъм.  И е грешно.

Не казвам, че няма много лоши неща сега.  Но да се прави директен извод, че всичко, което е ново е лошо е доста глупаво.  Няма нищо лошо в предпазните каски.  Спасяват животи и намаляват броя на контузиите.  Няма и нищо лошо в ползването на и-мейл, Интернет, мобилни телефони и т.н, стига да се ползват в разумни граници и за добри цели.  Аз смятам, че и в хомосексуализма и сексуалната експериментация няма нищо лошо, стига да се практикуват разумно, ама айде да не изместваме темата в такива спорове.

Мисълта ми е, че колкото и да изпитвам носталгия по детството си, това не ме кара автоматично да заклеймявам настоящето като калпаво. 

ПП. А също така, като ние бяхме деца имаше студена война, която беше довела до много войни в третия свят.  Хора измираха във Виетнам и Камбоджа, така както сегя умират в Ирак.  Дали нашата телевизия не го е отразявала достатъчно или ти не си гледала, няма значение.  Факт е, че и тогава е имало смърт и ужас по света...

Смях се през сълзи, препратих на кого трябва и с умиление си спомних някои неща
Не става въпрос кога е било по-добре/по-лошо, а просто е било различно. И тогава и сега, пак е наше

Точно за това става въпрос, така както е написан постинга.  Описанието на живота едно време, къде намеква, къде натъртва, че нашето детство е било страхотно.  А сегашните деца, милите, горките са много зле.

А, това вече е въпрос на вътрешно усещане, докато четеш материала  Дали беше по- хубаво не знам. Но беше по- истинско.

Това го четох няколко пъти - има го като линк в подписа на Знаток ако не го е махнала вече

По темата - да, умиление ме нападна . Детска ни работа

Ех,че хубаво!Мно-о-ого ми стана мило за онова време..... 

В неделя бяхме на рожден ден на една от племенничките ми. На масата бяхме възрастни (тогава са били на 40-50 години), младежи (тогава на 25-30 г) и ние (тогава на 10-15 г.). Попитах ги "абе как живеехте тогава без ГСМ и компютри?!" Странно но тогавашните възрастни и младеж отговориха - СПОКОЙНО!!!! БАща ми разказа (сигурно за 100 -тен път ) как е спрял колата на платното до образцов дом във Варна без никой да му свири или да го пусува... Тошко разказа как спокойно е посрещал разходите си за домакинството в смисъл, че не се притеснявал че няма да има 15 лв за ток и 1 лв за вода.... Мога за кажа, че тяхната "хакуна - матата" се е казвала България! Наистина сме 20 години след германците....

Безгрижно си живеехме,спокойно,точно както трябва да расте едно дете.
Синът ми ме гледа като тряснат,като му говоря какво е било детството ми.
На мен пък ми е мъчно,бих искала и децата ми да растат така

Мерси Балу 

Хубаво детство имахме, бих искала децата ми да живеят поне един ден по този начин, но е невъзможно.
Мъчно ми стана...

Предлагам да наричаме нещата с истинските им имена. А именно: това е спам.
И аз съм била дете през 70-те - 80-те години на миналия век, но малко взе да ми омръзва непрекъснато да ми напомнят какво е било. Животът върви напред, не назад. Дайте да помислим какво ще бъде утре.

Кое е спам,миналото ли?
Спомените ,или детството което не искаш да си спомняш?
И утрето,на другия ден ще бъде спам защото вече е минало,така ли?

  От време на време попадам в компании на 10 годишни, на 15 годишни или на 20 годишни и се чувствам много приятно, точно защото не ми се налага да слушам жалейки като горните, а пък ние, а пък те. Никаква носталгия не изпитвам, всяко нещо си е с времето животът върви развива се и се променя, ако искаш и ти се движиш с него, ако не  си оставяш на едно място и  плачеш по миналото си.
  пп Това посвещение сме го чели хиляда пъти, по едно време го пускаха по 4-5 пъти на ден в отделна тема.

паликарова, ти не схващаш ли кое е спам? Удивително!

не го разбирам тоя спам,простете невежеството ми

Като ти го пратят към стотина пъти на мейла ще разбереш. 

Къде прочете, че се оплаквам бе Сиси? Просто го прочетох, хареса ми и го постнах тук! Ти защо реши, че аз се оплаквам от нещо? Аз не се оплаквам от нищо! Всичко си ми е наред По подписите на другите не чета и не преписвам. А тук няма нито един спамър!

Аз нещо не разбирам.
Уважавам спомените на другите - за някой не са били нищо особено, но за мен детството е било специално и красиво.
Защо винаги се опитваме да наложим мнението си, на всяка цена, защо се опитваме винаги да покажем колко сме прави и как само ние умеем да видим истината.
Няма бъдеще без минало.

 

Мда, и бабата наа братовчед ми, към 80 годишна така казва. Най усмихнатото и готино бабе е. На семейни сбирки сяда винаги до нас с братовчед ми и все казва " Не ща при бабите и дядовците да бистря миналото и да им слушам болежките и оплакванията, искам ей тука при младите да се смея и да се радвам"

Буболина, аз не налагам мнението си. Аз просто го изказвам. Знам, че не ви е приятно когато някой не споделя вашето мнение, но това е положението. Информирах модератор.

Хубаво ни беше детството!
Но децата ни също си харесват тяхното.

Нямам против да го изказваш , бъркаш - не държа някой да споделя мнението ми, искам да го приема и ако не е съгласен да не ме напада за това.
Нека спора е градивен и интелигентен.
А защо модератор, че не разбрах?

Единственото, за което съжалявам днешните деца е, че са зависими в забавленията си от компютър, мобилен телефон или двд, докато нашето поколение можеше да се забавлява предимно с общуване с други деца. Ех, какви тайфи бяха през лятото и колко много смях....Все по-рядко чувам истински, безгрижен смях...

Колко  е вярно и колко тъжно!(мое мнение)

Минало -бешело.... Носталгия да, но истински да се върна в такава епоха със сегашните си потребности - не. Въпреки всичко се радвам, че съм човек живял във времена в които съм опознала малките радости и големите трепети на бързо развиващата се технология в заобикалящ ни свят. Децата ни никога няма да раберат какво сме изживяли - за добро или лошо. Но аз храня добри  спомени в себе си. Искам само лошите новини и моменти да бъдат по-малко, ако е твърде егоистично да поискам те да изчезнат!

Хубаво е, че си спомняме миналото си  и още по-добре ще е ако си го спомняме по-често.
Нали ако нямахме тези спомени , нямаше да бъдем това, което сме днес - по-земни, по-оценяващи, по-борбени, по-реални ?!?
Вярно е, че е минало, че е било отдавна и, че едва ли ще се върне, но е толкова важно да го съхраним и помним, да си го припомняме и казваме на глас, за да може да дадем пример на децата си, да забавим свръх модернизирането и машинизирането им (ако мога така да се изразя) Защото нямам против бъдещето и трудността на настоящето, но предпочитам живот и здраве децата ми да имат богат живот, но не в материалния смисъл. Да могат да оценяват красивото, да се радват на малкото и да откриват стойностното и важното така, както ние можехме да го правим.
Искам децата ми да излезнат пред блока, да ги гледам как играят,как се гонят, пръскат се с вода и се прибират капнали от умора, да ядат филийки с домашна лютеница и да са щастливи от това...А за да се случи аз имам моите спомени и ще се опитам да им представя този свят без, разбира се, да ги откъсвам от стремежа им да бъдат хора на бъдещето....

 

браво по-добре не бих го казала. Удебелих това което и аз искам за нашите деца 

Заключвам.

Това се пуска през седмица.
Нима децата на 70 - те ги подгони дефицит на памет или невъзможнст за ползване на търсачка?