И при нас е нещо подобно, но с разменени роли. Понеже цял ден е с мен, вечер се лепва за баща си. Мама изобщо не го интересува, ако тате си е вкъщи. Увисва за него като кърлеж и няма отърване. Пък сутрин какъв рев е, че баща му отива някъде без него...Малко след това го забравя и се заигрива. Цял ден никакви проблеми, обаче вечерт се почва една...
- Публикувана: 21 март 2008, 11:50 ч.
- Последно мнение: 25 март 2008, 14:12 ч.
Разглезих ли я?
Не е разлигавено детенцето, просто има нужда от теб.
Не е разлигавено детенцето, просто има нужда от теб.
Добре де,а този период за колко време отминава?Аз ще се връщам на работа от 1-ви и ми се иска да знам още от сега какво да очаквам?Сега го гледам аз,но не мисля,че е чак толкова привързан към мен-когато го оставям на някого за няколко часа никога не е имало проблеми,дари като се върна не ми обръща много внимание.По-скоро си мисля,че аз няма да искам да се отлепям от него след работа.
Дано наистина да е само период.
Макар че много дълъг период.
До преди да стане на годинка нямахме подобни проблеми, но от 2-3 месеца все мрънка за мене и то предимно като ме види. Иначе баба й казва, че през деня не се сеща толкова за мене.
Затова реших, че започва да ми се глези. Но, явно децата са си така, а и може би не е точно разглезване за сега.
Макар че много дълъг период.
До преди да стане на годинка нямахме подобни проблеми, но от 2-3 месеца все мрънка за мене и то предимно като ме види. Иначе баба й казва, че през деня не се сеща толкова за мене.
Затова реших, че започва да ми се глези. Но, явно децата са си така, а и може би не е точно разглезване за сега.
Аз все още не ходя на работа,но моята дъщеря е същата история.Постоянно трябва да съм до нея,да обръщам внимание,да я забавлявам.Преди се заиграваше сама и си вършех домакинската работа,но сега само ходи след мен и хленчи ако не и угодя.Всички дечица са така в един определен период.Привързани са много към нас и може би изпитват донякъде нервност и капризи ако не сме до тях,когато те искат. 
Не, не си разглезила детето. За мен това, че детето ми търси близост и внимание, след като съм отсъствала цял ден или пък е била няколко дни при баби и дядовци, е напълно нормално. Имахме период, в който гонеше баща си и не му даваше да ме целува. Отмина. Сега пък е обратното - когато след продължителна командировка баща й се прибере, тя не се отделя от него и аз минавам в пета глуха.
И при нас е така, само че с тази разлика, че аз си я гледам и не ходя все още на работа. Така ще е докато тръгне на градината - т.е още 1г. и 7 месеца. От сутринта като стане почва да ме вика - хваща ме за ръка и ме води, където иска да си играе. Не само, че не се заиграва сама, а аз задължително трябва да участвам. С други деца играе ок, но и аз трябва да се навъртам. Идва майка ми почти през ден, но аз откато изляза щерката почва - мама, мама та мама. А иначе татко й като се върне от работа - хвърля се на него, играе, но пак мама, и мама, та не мога никъде да мръдна. Оставям я някой път с татко и, а аз да ида да пия едно кафе с приятелки-тя снове из нас, обикаля към вратата и все пита - мама. Не знам как ще е. Това е от няколко месеца насам. До преди годинката нямаше такава работа. Не ми пречи, драго ми е да играя с нея, отделям й цялото си време да измислям истории, игри, куклен театър и какви ли не работи. Скачам с нея в локви, оливам я с вода и понеже много й се връзвам на акъла, все едно съм друго дете е възможно да съм допринесла за това. От друга страна пък много ме слуша - каквото кажа - това прави, а на другите яко се опъва. Не знам като тръгне на градина кой ще слуша
И аз мисля, че не е разглезено. Моята дъщеря е по-малка, но като я оставя на някой само за 2 часа, после не се отделя от мен, известно време да не би да изчезна пак, та какво остава за цял ден.
Гушкай си я , когато иска и си се наслаждавай на любовта, с която те дарява детенцето ти.
Гушкай си я , когато иска и си се наслаждавай на любовта, с която те дарява детенцето ти.
Напълно нормално е. 
Обезпокоително би било, ако не е така. Детето до третата си годинка изгражда чувството за привързаност. И ако мама липсва му се отразява осезателно. Затова когато иска да е до вас след като ви е нямало, е необходимо да му покажете цялата си любоч и грижа, да си играете, да си говорите и най-вече да се гушкате. Не му отказвайте, детето в някои случаи се травмира, ако бъде отблъснато пък макар и това да се случи само веднъж. Домакинската работа, а и всичко останално могат да почакат - нищо не е по-важно от комфорта и спокойствието на детето. Периодът обикновено трае от 6 мессец до към третата годинка, като това е строго индивидуално за всяко дете. 
Обезпокоително би било, ако не е така. Детето до третата си годинка изгражда чувството за привързаност. И ако мама липсва му се отразява осезателно. Затова когато иска да е до вас след като ви е нямало, е необходимо да му покажете цялата си любоч и грижа, да си играете, да си говорите и най-вече да се гушкате. Не му отказвайте, детето в някои случаи се травмира, ако бъде отблъснато пък макар и това да се случи само веднъж. Домакинската работа, а и всичко останално могат да почакат - нищо не е по-важно от комфорта и спокойствието на детето. Периодът обикновено трае от 6 мессец до към третата годинка, като това е строго индивидуално за всяко дете. 
Не мисля че ти е разглезено детето.И аз оставих сина си преди повече от 4 мес. и се върнах на работа.За 1 мес. го гледа свеки, след това мъжа ми и преди месец и половина даже почти 2 тръгна на ясла.Като се прибера от работа се злепя по същия начин за мен, и за баща си.Но няма начин, така изразяват любоват си, тъгата от раздялата през деня.Който и да го гледа детето майката си е майка!